Завещанието Светлана Михова Дума 22. Ноември 2016 , брой: 266 Раздялата беше тъжна и мъчителна. Не можеше да бъде друга. Между двамата се бе породило такова близко приятелство и взаимност, че се разбираха със и без поглед. Постигнаха близост, която е твърде рядко явление за държавници. И Меркел, и Обама бяха така уверени в победата на своята кауза - "либерална демокрация без граници", че не допускаха дори мисълта, че някой може да им я отнеме. Бяха сигурни, че светът - иска не иска, ще живее по правилата на трансатлантизма.  След изборите в САЩ обаче задухаха други ветрове и часът на истината настъпи. Раздялата с много илюзии бе неминуема. Но те се опънаха. Показаха на този неблагодарен свят, че ще продължат битката. През осемте години на неговото президентство тя направи много. Осигури монолитността на Европа в подкрепа на санкциите срещу Русия, подкрепи всяка негова прищявка за настъплението на НАТО на Изток, подчини германските спецслужби на американските им събратя, създаде му медиен уют в информационната война, вложи всички сили да прокара споразумението за трансатлантическо търговско партньорство (ТТИП), гостоприемно разтвори обятия за тълпите бежанци от неговите войни. Накратко, направи и невъзможното Европа да изгуби всичко, с което би могла да се противопостави на американския интерес, ако той се разминава с нейния. Такъв вариант в тяхната формула на управление се изключваше. Европа, загубила вече своя политически суверенитет чрез ЕС, военния си - чрез НАТО, християнската си идентичност - чрез имигрантския поток и гей малцинствата, предстоеше да загуби и икономическия си суверенитет - чрез ТТИП. И пътят на наследничката Хилъри щеше да бъде разчистен. Малко оставаше. Не се получи. Отиващият си след два месеца Обама с основание смяташе Ангела за "приемник" на своето политическо наследството, а себе си за пръв защитник на либералната демокрация. За американския президент германският канцлер е нещо като сродна душа в политиката. Никой друг световен лидер не споделя толкова силно неговите идеи", писа "Вашингтон пост" за прощалната берлинска визита на президента. Драматизмът на момента изискваше подобаваща церемония и тя му я организира. На нея имаше всичко: продължителни разговори на четири очи и щедри взаимни комплименти. Звучаха заклинания и обещания делото да продължи - нито крачка назад от фронта срещу Русия, в защита на неолибералните ценности. Хилъри не успя, но тук в Европа все още не всичко е загубено. Англия се оттегли, утре Франция и други може да се огънат, но Германия ще стисне зъби и ако се наложи, ще бъде последна крепост, а Меркел - последен бранител на каузата на еднополюсния свят. Двамата се разбраха да не отпускат синджира на санкциите, да работят за прекратяване на руската намеса в Сирия. С други думи, ще положат всички усилия намеренията, огласени от Доналд Тръмп, да се провалят. Обама се надявал "реалната политика да няма бъдеще", Меркел - "глобализмът с човешко лице" да победи. С присъщата на повечето американски президенти непосредственост и недообразованост Барак не се съобрази с факта, че "реалната политика" като подход в държавното управление се прилага от Бисмарк, а век по-късно от тогавашната Западна Германия в отношенията й със социалистическите страни. Това е подход, който отхвърля идеологическите разногласия във външната политика и слага акцент върху икономическите интереси. Родената в ГДР канцлерка показа, че нищо не е забравено. Спомняйки си за "социализма с човешко лице", тя с немска практичност просто откачи маската от досегашното й място и я закачи върху глобализма.  След като тържествените клетви бяха дадени, американският пътник с тържествено вибриращ глас заяви: "Ако бях германец, щях да подкрепя Меркел за нов мандат" и призова германците да се гордеят с нея за начина, по който тя прие бежанците. Отговорът не се забави. Кандидатурата й за още един срок на канцлерския пост бе обявена тутакси. Мнозина в Германия смятат, че постъпката е прибързана и нарушава неписаната традиция това да става, след като преди това кандидатът е избран на ръководния пост на партията - в случая на ХДС. А това все още предстои. Изпреварващият ход без съмнение е силов метод, който трябва да постави колебаещите се съпартийци пред свършен факт. Социолози сочат достатъчно добра подкрепа за Меркел - около 55 на сто и се надяват тя да нарасне. Във Франция обаче отсега е ясно, че "глобализмът с човешко лице" сдава фронта. Особено, ако под това се разбира лицето на Франсоа Оланд. На първични избори в дясноцентристката партия на Саркози предпочетоха Франсоа Фийон и Ален Жюпе. Един от тях ще бъде утвърден идната неделя. Засега води Фийон, на когото също е лепнат медийният етикет "проруски". Тъжна перспектива за стожерите на глобализма. На изпроводяк на Обама не му остана нищо друго, освен да прибегне до реалната политика: "Вас ви чака нов по-лош свят!" Всъщност това е завещанието, което можа да остави на света след осем години в Белия дом.