Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2016 17:57 - Има ли опорна точка днес светът? Невероятно е как политическите елити не дават вид, че са проумели надигането на вълната от недоволни и настояващи за промени
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 721 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 31.07.2016 18:07


Има ли опорна точка днес светът? Невероятно е как политическите елити не дават вид, че са проумели надигането на вълната от недоволни и настояващи за промени граждани
Зорница Илиева
Дума 1. Август 2016 , брой: 173
Като се започне от "край на спокойните времена", "амок е настоящето на Европа", "САЩ и Русия се готвят за междуконтинентална война", "Европа на колене пред "Ислямска държава", "Черно море е морето на война с Русия", "войната на световете започна" и се стигне до "псевдоаналитични безумия" (за да се обоснове тезата, че планетата ни е на прага на глобални самоубийствени промени), може без угризения да се стигне до извод, че светът наистина е загубил опорната си точка днес.
 Достатъчно е само да се изредят зловещите терористични актове във водещи страни в Европейския съюз, нестихващите миграционни потоци към "обетована Европа", проточилата се кървава драма на Сирия, Украйна като "съвестта на Европа" заради тежките политико-икономически проблеми на Киев, масовото недоволство от обедняването и срива на средната класа в "цивилизована Европа", смайването от решението на британците чрез "Брекзит"-а да ни напуснат, и става все по-ясно, че проблемите (и то какви!) се захлупват един друг, а решения на хоризонта не се мержелеят.
 Наистина е невероятно как елитите като цяло в Брюксел, а защо не и във Вашингтон, не дават вид, че са проумели надигането на вълната от недоволни и настояващи за промени граждани, които не желаят да крият искания за нещо ново, различно, гарантиращо сигурност, работа и спокойствие "като едно време", както казва бащата на Борис Джонсън, новият външен министър на Великобритания. "Искаме си старата Англия" сега не звучи по европейски, но навява спомени за годините след Втората световна война, когато "великите" победители решиха съдбата на народите по правилото "всички сме равни, но някои са по-равни" и започнаха своето съперничество, увековечено чрез Берлинската стена. Те обаче поне осигуряваха глътки въздух с компромиси и затишия, които даваха възможност за достатъчен стандарт и нормален живот на мнозинството. И контролираха миграцията чрез диктатори като Кадафи.
През последните години обаче тази геополитическа конструкция някак се пропука, либералната демокрация забуксува, в свръхдържавата номер едно САЩ един кандидат-президент (Тръмп) говори за "американизация вместо глобализация", популистки партии от ляво и дясно печелят предни позиции, а ляво ориентирани лидери като Бепе Грило (екскомик) в Италия или Иглесиас (професор) на "Подемос" в Испания регистрират все повече привърженици, защото гражданите не одобряват случващото се и дават гласа си за хора без опит във властта, но внушаващи доверие със слова за справедливост, бързо решаване на натрупани проблеми, посочване на болките и честно отношение към тревогите на смазаните от безработица и безперспективност. Това, че след като вземат властта, започват да стъпват в обувките на преждеуправляващите (като Ципрас например), на този етап не влияе върху илюзиите, че промени може да има и те да са успешни. По-интересното е, че в хаоса от сложните геополитически процеси и противоречия по оста Запад/Русия се забелязват тенденции, които не говорят за разделяне, смразяване и отричане на интересите на "другия", а имат вид на градивни течения с "емблематичен" характер за времето ни.
 
Европа се провали на изпита
 
На традиционните си годишни срещи с унгарското малцинство в Румъния (този път в Бейле Тушнад) унгарският премиер Орбан казва, че "замяната на национални с наднационални ценности беше грешка" и че "Европа е вече само регионален играч", което изисква "да се откажем от идеализацията на Европа, от фалшивата самооценка, че ЕС е глобален играч". Посочването на "Брекзит"-а като червената линия, която е поставила ЕС в позицията на регионален играч, е само потвърждение на тезата, че решението на британците тепърва ще се осмисля по по-мъдър начин. Защото неспособността на Брюксел да защити своите граници, да гарантира сигурността на гражданите си, да способства за единение на всички в рамките на съюза, да предприема стъпки за преодоляване пропастта бедни/богати, да търси спасение в първични действия като споразумение с държави като Турция, за да минимализира във времето миграционната опасност, са прояви, които доказват, че "европейското политическо ръководство се провали на изпита".
 Разбира се, че може да се спори относно думите на Орбан, че "нашият проблем не е в Мека, а в Брюксел", защото Мека си е проблем, и то опасен за Европа. Но просто трябва да се приеме, че ислямът няма да е проблем, ако "брюкселските чиновници" намерят подходящия начин как да се отнасяме към исляма, към хората, които бягат от земите си заради насилието в тях, и с онези, които Европа отглежда като змия в пазвата си. Защото търпението дори на свикналите на дисциплина германци скоро ще се изчерпи и реакциите им при следващ терористичен акт едва ли ще са като досегашните. Да не говорим за начина на гласуване при следващите парламентарни избори.
 Будапеща вече отхвърли опитите да й се налагат от ЕС квоти за прием на мигранти, а Орбан обяви, че страната му е в състояние да носи отговорност за своите национални интереси и ще ги отстоява, без да пренебрегва "проевропейската си ориентация". Няма съмнение, че обявеният за есента референдум в Унгария относно решенията за мигрантите ще повтори мнението на британците. С тази разлика, че Унгария няма интерес по понятни причини да напуска Европейския съюз. Но в редица конкретики изказаните от британския премиер Тереза Мей позиции относно Брюксел и политиките, които смята да следва, има покритие между Лондон и Будапеща. Най-вече по отношение на разбиранията за защита на националните интереси в света на глобализацията и политиките на наднационалните идеологии. Защото и Орбан, и Мей явно са на мнение, че практиките на глобалните играчи, на геополитиката, защитавана от брюкселски чиновници, носят по-скоро вреда, отколкото полза за държавата и обществото им в настоящите ситуации.
 Пътищата им за целта са различни и, разбира се, си навличат гнева на европейските лидери, но това не означава, че "добрите" са в Брюксел. Още повече, че

Орбан не играе сам
 
в следването на своите възгледи. Вишеградската четворка и Австрия неизменно са до него по дадени ключови въпроси. Особено за преодоляване на кризата с мигрантите и гарантиране на сигурността на Европа. Сякаш Австро-Унгарската империя отново намира цивилизационен начин да обединява различни народи. Не бива да се забравя какво направи Австрия за икономиките на Унгария, Чехия и Словакия и какъв тласък им даде в първите години на демократичното развитие. Ползите са взаимни без съмнение. Информациите, че Орбан инициира създаване на единна армия в ЕС с цел увеличаване стабилността и сигурността на континента, намират подкрепа и в другите членки на Вишеградската четворка, но тяхна обща армия, която "не би била конкуренция на европейската армия", звучи доста амбициозно. Но знае ли човек в тези времена

кое ще бъде печеливша политика
 
Може просто да е своеобразен отговор на призивите на републиканския кандидат за президент в САЩ Доналд Тръмп, който заяви, че ще поиска разходите на Америка за сигурността на други страни да бъдат "адекватно компенсирани". Иначе е готов да заяви, че "вие ще се защитавате сами", ако не поемат разноските, защото "Америка повече не може да бъде световен полицай". Изказвания от рода на "Тръмп е готов да каже на НАТО, че е уволнено" звучат невероятно и сигурно наистина зашеметяват европейски или азиатски лидери и външни министри. Защото десетилетия всички те са израснали политически с разбиранията, че "Вашингтон никога не се е отклонявал от отдадеността си към трансатлантическия съюз", и то по причина, че е смятал, че така осигурява възпиране на Русия.
Времената са други и сигурно днес е трудно САЩ да си позволяват разполагането на военни сили по целия свят, да поддържат бази на стотици места, когато дефицитът на търговския им баланс възлиза на 800 млрд. долара. Новината е, че едва ли не за първи път един кандидат-президент говори по такива теми открито и така дава доказателство, че се вслушва в гласа на недоволните, които стават все повече в страната му. Няма спор, че в битката си за Белия дом той ще разчита на гласовете на тези недоволни, на обявяващи се против статуквото, против действия на Държавния департамент, които засилват антиамериканските настроения по света, на тези, които може и да гласуват като във Великобритания, а после да се питат дали не са сбъркали. Те разбират какво иска да им каже Тръмп с думите "Демокрацията - това не е спорт, който може да наблюдаваме от трибуните". Срещу него е Хилъри Клинтън, за която Обама казва, че ще спечели, защото има опит и знания. Но напоследък хората, поне в Европа, гласуват за нови личности, за промяна, за необременени от негативите на дълго управлявали. Защото проблемите станаха много, а управляващите не намериха решенията. Точно те да говорят за обединение и преодоляване на разделенията не носи дивиденти. Повече се вярва на различните, на непознатите, на посочващите грешките и проблемите.
 Става въпрос за САЩ и техните президентски избори, но няма съмнение, че от резултатите там зависи как ще се развият политиките по целия свят. Независимо че е известна максимата, че който и да е на власт в личностен план във Вашингтон, американската политика, поне външната, не търпи забележими промени. Стратегическите цели си остават непроменени, а механизмите за целта са смазани още от поне век. Но фактът, че днес могат да се чуят слова като "ще се разбера добре с руския президент", "би било чудесно да имаме добри отношения с Москва, вместо да враждуваме" или "преди да се избавим от Асад, трябва да се избавим от ДАЕШ, защото джихадистите са заплаха, която е по-важна за нас, отколкото Асад", говорят, че и във Вашингтон има "разноговорене" по основните препятствия за американските интереси.
 Наистина се иска смелост да се каже за Ердоган "отдавам му дължимото за това как се справи с положението", и то на фона на внушаваните мнения за "замразени отношения между двете страни". Познато ни е "какво тук значи някаква си личност", дори и тя да е Фетхуллах Гюлен. Въпросът е кое ще предпочетат американците. Защото те добре познават Хилъри Клинтън, за която една холивудска оскарова звезда, демократ, казва, че "ще гласува за нея с отвращение", тъй като "Доналд Тръмп е по-опасен от Хилъри Клинтън". Само че от подкрепящите Сандърс, конкурентът на Клинтън за сърцата на демократите, си спечели освирквания, когато призова за подкрепа на спечелилата битката с него Хилъри. Защото това са онези бели американци, млади, средна класа, пътували из Европа, които също искат промяна, искат онези социални политики, които никак не се връзват с традиционните  послания на елитите във Вашингтон.
 Странното е, че

за разделение се заговори и в САЩ
 
В тази връзка може наистина руски хакери да са предизвикали изтичането на онези мейли, които осветиха ролята на партийния елит в Демократическата партия, който осигури избора на Клинтън за кандидат-президент, но сега всички се питат дали ще й е достатъчно предимството на първата жена кандидат-президент? Някак не личи тези мейли и последвалата оставка в щаба на демократите да са повлияли на авторитета й. Изборът си е преценка и работа на американския народ, но и на задкулисието във Вашингтон. Няма как да се мине без него.
 Политическата коректност на думи изглежда задължителна, но то и мултикултурализмът беше задължителен в Европа, но какви беди донесе?
 
Търсят се личности
 
Все по-ясно става, че ще се налага да се провеждат политики, с които да се реагира решително и смело на явленията, застрашаващи сигурността и териториалната цялост на държавите. А това може да се реализира само от личности, които имат качества на държавници и са в състояние да формулират идеи, от които се нуждае обществото и за които хората излизат по улиците. Днес европейците не са в състояние да жертват живота си в името на идея (като радикалните джихадисти), но могат да обединят усилия за натиск, който да извади Брюксел от заблуждението, че нещата ще се наредят от само себе си и е важно да се печели време. Времето отмина. Справка - "Брекзит"-ът, терорът в Европа, новото в кандидатпрезидентската кампания в САЩ, ситуацията в Турция, смълчаният Киев, насипното състояние на Близкия изток и т.н. Разпадът на морални норми и познатите модели от миналото не дават надежда, че Европа ще се избави от опасността, която някои наричат война.
 В България имаме навика, вече традиция, все да питаме кой. Та кой ще изведе европейската каруца на прав път? Защото ние от тази каруца нямаме желание да слизаме, но искаме да не лъкатуши по пътя си. Става въпрос за "ако тези процеси продължат, това ще е самоубийство и загуба за Европа" (Мариуш Блашчак, полски вътрешен министър). Да, ама Полша е при вишеградци, а ние?  Всъщност търси ли светът опорната си точка или се люшка сред океана от нерешени проблеми, в който Русия едва ли е най-големият. Просто и тя си има проблеми.
 




Гласувай:
1



1. dimat - Всичко това е,
31.07.2016 23:28
един много добър анализ за...ВЕЧЕ ОТМИНАЛИ ВРЕМЕНА!

Кой знае защо,много мало хора,включитено политици,икономисти,анализатори,НЕ МОГАТ,ИЛИ НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ВИДЯТ,А ТО Е: НИЕ ВЕЧЕ ЖИВЕЕМ В ЕДИН ДРУГ СВЯТ,КОЙТО ПО КАНОНИТЕ НА СЪВРЕМЕННАТА ПОЛИТИКА НИ ПРАВИ НАС,МНОГОБРОЙНИТЕ НЕПРОИЗВОДИТЕЛНИ СТАДА,ИЗЛИШНИ!!!

Няма ни!

ТЕХНОЛОГИИТЕ НИ НАПРАВИХА ИЗЛИШНИ!!!

Изчезнаха всякакви "производителни сили и производствени отношения",касаещи човека.

Един Китай вече е напълно достатъчен,за да осигури цялото съвременно производство на стоки,че и на услуги!

Скоро и той ще стане излишен!

Настъпва светът на "ТЕХНОЛОГИИ ЗА САМИТЕ ТЕХНОЛОГИИ!!!

Свят без хора!

Изчезват и икономика и финанси и политика!

А КАКТО ИЗГЛЕЖДА,НИКОЙ НЕ МИСЛИ ПО ТОЗИ ФАКТ!!!

НЕ Е ДАЛЕЧ ВРЕМЕТО,КОГАТО ФАКТЪТ ЩЕ НИ УДАРИ ТАКА,ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ПО-ДОБРЕ,ДА НЯМАМЕ МИСЛИ.

А ИМАМЕ ЛИ?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032485
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031