Премиерът, който отново направи това. Как приписват антиимигрантска реторика на чуждите политици
Дума 29. Февруари 2016 , брой: 49
Алексей Куприянов  Лента.ру
 
"Йосиф Сталин е казвал, че ако искаш да унищожиш Америка, трябва да подкопаеш три неща - духовния ни живот, патриотизма и нравствеността". Тези думи, произнесени по време на дебати от кандидата за президент Бен Карсън, буквално взриви руските интернет ползватели, но остана на практика незабелязана от американските. Няколко либерални издания публикуваха критични забележки, от които ставаше ясно, че Карсън е взел този цитат от демотиватора, изключително популярен сред американците с десни възгледи. В коментариите обаче веднага се появиха англоезични потребители, уверяващи, че лично били чели тези думи от събранието на съчиненията на Сталин.
 Тази схема е измислена не днес. Веднага след Втората световна война се появява фалшивият "план за комунистическа революция", уж намерен от съюзническите войски в Германия през 1919 г. и едва сега изплувал на повърхността. И до днес много руснаци и жители на ОНД са убедени в реалността на текста на "плана Далъс", чиято цел били моралните устои на жителите на Русия.
 
"Черната пропаганда"
 
обвиняването на външни сили за коварни планове за разлагането на страната и обществото отвътре не е нова тактика. Далеч по-интересен е друг феномен: приписването на лидери от други страни на възгледи и изказвания по актуални проблеми на съвременността.
 Ако съдим по социалните мрежи, един от най-популярните политици в наши дни е австралийският премиер. Няма значение как се казва той: Джон Хауърд, Кевин Ръд, Джулия Гилард, Тони Абот или Малкълм Търнбул. Няма значение към коя партия принадлежи и какви са му политическите възгледи. Важно е само едно: отново и отново, година след година той се противопоставя на наглите мигранти.
 Вече от години из социалните мрежи броди писмо, започващо с думите: "Премиерът на Австралия отново направи това". В руския сегмент на интернета то е не по-малко популярно, отколкото в англоезичния.
 "Този човек трябва да бъде назначен за крал на света - се твърди в писмото. - По-истински думи никога не са казвали... На този човек му е било необходимо много мъжество, за да каже това, което е казал, за да чуе светът това. Възмездието може да бъде феноменално, но в края на краищата той изрази позицията си по въпросите на своята и австралийската идеология. На целия свят е необходим такъв лидер! На мюсюлманите, които искат да живеят по законите на ислямския шериат, в сряда бе предложено да се махат от Австралия, защото правителството смята радикалите за потенциална заплаха за атентати...".
 Като цяло текстът е в стандартен дух: от имигрантите се иска да учат английски, да се махат, ако не ги устройва това, че Австралия е християнска страна, и да спазват австралийските закони, а не законите на шериата: "ТОВА Е НАША СТРАНА, НАША ЗЕМЯ И НАШ НАЧИН НА ЖИВОТ, и ние ви даваме възможност да ползвате всичко това", се казва в текста. На онези, които не им харесва това, им се предлага да си ходят.
 Нещо подобно австралийски политици наистина са казвали. Така например федералният ковчежник Питър Костело през ноември 2005 г. и февруари 2006 г. заяви, че ислямските радикали имигранти, желаещи да превърнат Австралия в страна с шериат, по-добре да потърсят друга държава с приемлива за тях религиозна система, където да се чувстват като у дома си. Подобно изявление направи и министърът на образованието Брендън Нелсън. По принцип е ясно как в тази история се оказа забъркан и тогавашният премиер Хауърд: по негова заповед спецслужбите стартираха програма за контрол върху джамиите, за да откриват навреме ислямистите, които вербуват хора. В крайна сметка изказванията на Костело, Нелсън и заповедта на Хауърд се смесиха в невероятен коктейл, който бе приписан на абстрактен австралийски премиер.
 Интересно е, че втората част от статията, която уж е цитат от речта на премиера, всъщност принадлежи на перото на бившия военнослужещ от американските ВВС, по-късно влязъл в политиката - Бари Лаудермилк. В началото на 2000-те години той публикува статия, в която излага представите си как трябва да се държат мигрантите в САЩ.
 Текстът е написан от крайно патриотични, да не кажем шовинистични позиции, и завършва така: "Ние - американците, живеем в рамките на американската култура, това е нашето наследство и ние се гордеем с него. Ние сме доволни от нашата култура и не искаме да я променяме, и повярвайте, нас изобщо не ни интересува как са били нещата там, откъдето сте дошли. Ние сме американци, без значение дали ви харесва това или не, това е нашата страна, нашата земя и нашият начин на живот... Щом започнете да се оплаквате и стенете или да изразявате недоволство по отношение на знамето ни, настойчиво ви съветвам да се възползвате от още една велика свобода, която ви предоставя Америка - свободата да се махнете оттук".
 В крайна сметка републиканецът Бари Лаудермилк става сенатор от щата Джорджия, а текстът на статията му, от който нечия грижлива ръка е избрала най-сочните места, променила "американци" на "австралийци" и снабдила с увод, тръгва свободно да плава по вълните на интернет.
 
Канадското свинско
 
Почетното второ място заема писмото на кмета на канадското градче Дорвал в провинция Квебек, в което той обяснява на родителите на ученици мюсюлмани защо от училищното меню няма да махнат свинското.
 Според легендата мюсюлманските родители настояли да се махне свинското във всички училищни столове в Монреал и предградията. Кметът на Дорвал, предградие на Монреал, отказал и градски чиновник изпратил на родителите това обяснение.
 Текстът до голяма степен прилича на предишния - същият стил: "Ако сте дошли в Канада с идеята, че ще ни изтласквате с вашето плодовито разпространение и в крайна сметка да превземете страната ни, трябва да си съберете багажа и да се върнете там, откъдето сте дошли. Ние нямаме място за вас и идеологията ви". Същите познати фрази за необходимостта да се уважава религията и нравите, иначе мигрантите да си ходят.
 Този текст има история - първоначално такива радикални мерки по отношение на привържениците на исляма се приписваха на кмета на белгийския муниципалитет Марк Дювивие. Историята за бореца за белгийски ценности тръгна из интернет през 2013 година. Дювивие обаче почти веднага излезе с опровержение, като заяви, че не просто не е изпращал писмо, но дори не е получавал никакви искания от родители на ученици.
 През ноември 2015 г., след като кметството на Дорвал също разпространи опровержение, виртуалният "непоклатим кмет" отново се премести - този път от Канада в Австралия, в град Мариборо. Вероятно поредният интернет писач е решил, че под властта на "премиера, който отново направи това", на кмета ще му е по-спокойно. Освен това австралийците, за разлика от белгийците и канадците, не бързат с опроверженията.
 
 Пет минути аплодисменти
 
Ако австралийският лидер и канадският кмет са чести гости в мрежата, то антиимигрантските изказвания на Владимир Путин са почти неизвестни в Русия. Но пък са много популярни в англоезичния сегмент на интернет. В частност, американските потребители добре знаят съдържанието на най-краткото президентско слово, произнесено от Путин пред Думата на 4 февруари 2013 година. Безполезно е обаче да я търсите на сайта на президента или на Думата.
 "В Русия живеят руснаци - обяснява виртуалният Путин на парламентаристите. - Всяко малцинство, което иска да живее и работи в Русия, трябва да уважава руските закони. Ако те предпочитат законите на шериата, да отиват в онези страни, където тези закони действат... Трябва да изучим примерите на самоубийството на Америка, Англия, Холандия и Франция, ако искаме да се запазим като нация. Руските обичаи и традиции по никакъв начин не могат да се сравнят с липсата на култура и примитивния начин на живот на повечето малцинства..."
 След това, според уверенията на авторите на писмото, Думата ръкопляскала на президента в продължение на пет минути. Текстът завършва така: "Настъпи тъжният ден, когато комунист демонстрира повече здрав разум от нашите уважаеми лидери".
 Разбира се, руският президент никога не е казвал нищо подобно. Най-вероятно като източник на вдъхновение на неизвестния интернет автор е послужила речта на Владимир Путин на 26 януари 2012 г. на заседанието на Федералната миграционна служба. Путин, който по това време беше премиер, заяви: "Смятам за напълно премислено решението за задължителното изучаване на руския език и последващ изпит".

Идейната офшоризация
 
Въпреки че тези писма като правило не са подписани, не е трудно да се определи кой е истинският автор. Цитати на слабо известни американски политици, позоваване на специфични американски закони явно сочат към американските десни. Интересна в този случай е самата схема, когато в устата на чуждестранен лидер от едно или друго ниво се слага рязко изказване с призива "няма да е зле и нашите политици да вземат пример от него".
 Подобна идейна офшоризация е напълно обяснима: чужденецът затова е и чужденец, за да няма претенции към него. Подобни изказвания обаче веднага ще пратят американски политик на дъното. Социалните мрежи могат неприятно да сюрпризират дори онези, които умело балансират на границата на позволеното. Това усети с пълна сила на собствения си гръб Доналд Тръмп. През октомври м. г. в туитър се разпространи приписвано на него изказване: "Не за това моите предци са дошли в нашата велика страна, за да идват после тук мигранти и да отнемат работните места!" Почти веднага се разбра, че това е лъжа, но вълната вече не можеше да бъде спряна. Кореспонденти на водещи издания, политически анализатори и експерти - с други думи, тези, които би трябвало да умеят да разпознават лъжата от истината - не успяха да открият, че изказването е фалшиво. Лъжливият текст се разпространява в туитър и до днес. И нищо чудно: както е "казвал" още Владимир Илич Ленин, "основният проблем на цитатите в интернет е, че хората веднага вярват в истинността им".