Постинг
29.12.2015 22:28 -
Модерните измерения на лявата политика. Продължение от вчера
Модерните измерения на лявата политика. "Остатъчният суверенитет" и просперитетът на България
Чавдар Добрев
Дума 30. Декември 2015 , брой: 300 Продължение от вчера
Време е ръководителите на БСП да отстоят докрай истината, че нормализирането на отношенията с Руската федерация е предпоставка както за пълноценно развитие на нашата промишленост и земеделие, на туризма, транспорта, външната търговия, така и за повишаване на жизнения стандарт, за намаляване на безработицата, за разширяване на научните, образователни и културни връзки с руското общество.
И така, докато ръководството на БСП в предконгресната или конгресната дискусия не постави като централен и вододелен анализа на взаимозависимостите между лява политика и национален суверенитет ("остатъчен суверeнитет"); докато не очертае релефно образа на партията като национално отговорна сила, която предлага програма за възстановяване и модернизиране на икономиката, за повишаване на жизнения стандарт и укрепване на т.нар. секторни политики, дотогава ще продължава
депресията в лявото пространство
оттеглянето на народното доверие от нас, свиването на електоралното ни влияние.
Това е смисълът, който влагам в този текст, озаглавен "Модерните измерения на лявата политика" в българските условия.
На второ място, уместно би било БСП да разкрие своята визия за държавата. Както с оглед на демокрацията, така и във връзка с националната сигурност и националната икономика. Няколко примера с икономическа насоченост. Държавата според БСП ще участва ли задължително с квота в собствеността на структуроопределящите отрасли? БСП ще предложи ли ограничение в ползването на селскостопанските земи, тъй като завареното законодателство стимулира модел, съпоставим с латиноамериканските латифундии? Ще осъществи ли БСП безкомпромисно следприватизационния контрол, като санкционира грубите нарушения с одържавяване на придобитата собственост и нейното последващо предлагане за продажба на пазарни цени? Ще прибегне ли, ако е във властови позиции, до одържавяването на участъци, дадени на концесии, какъвто е случаят с добива на злато? БСП ще представи ли своя политика за по-висок дял на националния капитал в банковата сфера? Какви конкретни облекчения ще получи средният и дребният бизнес?
На трето място, и това е извънредно съществено - на конгреса трябва да се анализира новият тип взаимозависимости на лявата политика от геополитическата ориентация на страната. Така или иначе, "остатъчният суверенитет" след влизането на България в ЕС, промените в геополитиката с оглед на
националния ни интерес
опират главно до отношенията ни с Русия, до поддържането на нормални и приятелски отношения с Руската федерация - това се отнася в еднаква степен както до отделните сектори в икономиката, образованието и културата, така и до повишаването на жизнения стандарт.
Логично е БСП да спазва ангажиментите към договорите за членство на България в ЕС и НАТО. Но част от нашите лидери - това обезателно трябва да намери място в политическия доклад - слагат знак на равенство между политически и военни съюзи, и между цивилизационен код и избор. Те стават по-католици от папата, когато се налага хегемонията на ЕС и НАТО върху националната действителност. Не искат да разберат, че членовете и симпатизантите на БСП са за приятелски връзки с Русия и руския народ, че те, в отличие от привържениците на десните партии у нас, почитат Русия като наш освободител, като могъща славянска и православна държава, че са пропити с хуманизма на великата руска култура, че симпатизират на Кремъл и Путин и пр., и пр. Такива партийни ръководители, които наричам в свои статии "пета колона" в нашата партия на американските интереси, с подписите си под санкциите срещу Руската федерация, с отказа си от "Южен поток", с антируските си провокационни изказвания по време на Кримската криза подготвят близките изборни поражения на БСП.
Моите очаквания са на партийния конгрес:
* БСП открито да защити ЕС като съюз на отделни нации, а не като съюз на регионалните култури;
* БСП да формулира своето становище относно активното използване на "остатъчния суверенитет" след влизането на България в ЕС. Това предполага БСП да се противопоставя системно на брюкселската бюрокрация и на Вашингтон, когато те работят срещу националния ни интерес. Твърдо да заяви: при участие във властта приоритети за нея ще са строежът на АЕЦ "Белене", на газопровода "Южен поток", възстановяването чрез преговори на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", налагането на мерки за защита на националното производство, промените в глава "Земеделие" от вече сключения евродоговор и др.
В този план, така мисля, ръководството на БСП ще е добре да се запознае по-цялостно с политиката - вътрешна и външна - на премиера Виктор Орбан. Той не подлага на ревизия договорните отношения на Унгария с ЕС и НАТО, но това не му пречи да действа в името на националния унгарски интерес с Руската федерация, както и с останалите държави. И наред с това, бидейки десен политик, да разширява възможностите на производство, което му позволява да възражда съществени белези на унгарската социална държава.
Не само според мен членуването ни в НАТО не означава, че БСП трябва да е съгласна с българо-американските военни бази у нас, с разполагането на натовска тежка техника, на натовски подразделения за бързо реагиране. БСП трябва да се обяви и срещу евентуално разполагане върху наша територия на американската противоракетна система.
И още нещо. БСП е необходимо да критикува като национално отговорна лява партия сегашната проамериканска и
крайно дясна политика на ПЕС
Да ревизира становището си за голямата лява вълна в Европа. Да осмисли състоянието на най-верните на ПЕС и САЩ партии в Полша, Унгария, Гърция или Румъния. Защо левите партии в Полша не участват вече в парламента на страната? И защо Оланд е на трета позиция, и защо печелят доверие "Подемос" и СИРИЗА, които са формации извън ПЕС?
Нормално е във връзка с гореказаното БСП да се противопоставя на антируската политика на Брюксел и да заяви какво ще направи в това отношение, ако участва във властта.
През тази календарна година БСП правилно се обяви срещу санкциите на ЕС към Русия. Но не разбирам защо Михаил Миков не постави публично и такива въпроси, които съвременната ни политическа класа не смее да формулира: Крим; превратът в Киев; възраждането на неофашизма и ксенофобията в Украйна; забраната на компартията в Украйна; че Ердоган свали провокационно руския военен самолет; да осъди разширяването на НАТО на изток и пр.
На четвърто място, не разбирам защо на партийния конгрес през м. април няма да бъдат
дискутирани промени в Устава
* наложително е ясно да се дефинира, че партийното строителство ще се базира върху организациите по месторабота, а не по местоживеене;
* да се ограничат свободите/правата на председателя на партията при формиране състава на Изпълнителното бюро;
* да се каже, че Изпълнителното бюро се съставя върху политико-експертен принцип.
На пето място, ще бъде грешка, ако на конгреса провалът ни на местните избори продължи да се обяснява най-вече с фалшифицирането им от ГЕРБ, ако загубата ни преднамерено се омаловажи. В края на краищата потъването продължава с бързи темпове: от близо 2 милиона и 400 000 гласоподаватели преди 20 години, днес 360 000-380 000 български граждани гласуваха за нас на местните избори.
Ще сгрешим също така, ако продължим и на конгреса да струпваме всичките вини за изборната загуба върху кабинета "Орешарски" и председателя Сергей Станишев, което е традиция в БСП през периода на прехода. Традиция, която подменя неудобните ъгли на обективния анализ в полза на даденото партийно ръководство в момента. На последните общински избори нашите гласоподаватели гласуваха като на парламентарни - те наказаха както политиката на централното ни ръководство, така и несполуките в работата на местните партийни ръководства. Разбира се, казаха "не" и на крупните вини и грешки на партийните ръководства през изминалия четвърт век.
Другарят Миков, струва ми се, че продължава да отстоява тезата си за целесъобразността на "малките стъпки" в политиката, която провежда. Тези "малки стъпки" обаче се оказаха не толкова сполучливи. Една такава политика на "малките стъпки" бави реформите, запазва статуквото, прекалено изчаква, а време за такова изчакване няма. Отговорите на проблемите, които поставям, може да са приблизителни или направо неточни. Но че тези проблеми съществуват, че не търпят отлагане - не се съмнявам.
Наред с това, за предпочитане е ръководителите на БСП още преди конгреса да представят в публична среда своите схващания и становища. Това ще бъде полезно и като информация, и като концептуален анализ и синтез, и като предпоставка за предконгресната и конгресната дискусии.
Чавдар Добрев
Дума 30. Декември 2015 , брой: 300 Продължение от вчера
Време е ръководителите на БСП да отстоят докрай истината, че нормализирането на отношенията с Руската федерация е предпоставка както за пълноценно развитие на нашата промишленост и земеделие, на туризма, транспорта, външната търговия, така и за повишаване на жизнения стандарт, за намаляване на безработицата, за разширяване на научните, образователни и културни връзки с руското общество.
И така, докато ръководството на БСП в предконгресната или конгресната дискусия не постави като централен и вододелен анализа на взаимозависимостите между лява политика и национален суверенитет ("остатъчен суверeнитет"); докато не очертае релефно образа на партията като национално отговорна сила, която предлага програма за възстановяване и модернизиране на икономиката, за повишаване на жизнения стандарт и укрепване на т.нар. секторни политики, дотогава ще продължава
депресията в лявото пространство
оттеглянето на народното доверие от нас, свиването на електоралното ни влияние.
Това е смисълът, който влагам в този текст, озаглавен "Модерните измерения на лявата политика" в българските условия.
На второ място, уместно би било БСП да разкрие своята визия за държавата. Както с оглед на демокрацията, така и във връзка с националната сигурност и националната икономика. Няколко примера с икономическа насоченост. Държавата според БСП ще участва ли задължително с квота в собствеността на структуроопределящите отрасли? БСП ще предложи ли ограничение в ползването на селскостопанските земи, тъй като завареното законодателство стимулира модел, съпоставим с латиноамериканските латифундии? Ще осъществи ли БСП безкомпромисно следприватизационния контрол, като санкционира грубите нарушения с одържавяване на придобитата собственост и нейното последващо предлагане за продажба на пазарни цени? Ще прибегне ли, ако е във властови позиции, до одържавяването на участъци, дадени на концесии, какъвто е случаят с добива на злато? БСП ще представи ли своя политика за по-висок дял на националния капитал в банковата сфера? Какви конкретни облекчения ще получи средният и дребният бизнес?
На трето място, и това е извънредно съществено - на конгреса трябва да се анализира новият тип взаимозависимости на лявата политика от геополитическата ориентация на страната. Така или иначе, "остатъчният суверенитет" след влизането на България в ЕС, промените в геополитиката с оглед на
националния ни интерес
опират главно до отношенията ни с Русия, до поддържането на нормални и приятелски отношения с Руската федерация - това се отнася в еднаква степен както до отделните сектори в икономиката, образованието и културата, така и до повишаването на жизнения стандарт.
Логично е БСП да спазва ангажиментите към договорите за членство на България в ЕС и НАТО. Но част от нашите лидери - това обезателно трябва да намери място в политическия доклад - слагат знак на равенство между политически и военни съюзи, и между цивилизационен код и избор. Те стават по-католици от папата, когато се налага хегемонията на ЕС и НАТО върху националната действителност. Не искат да разберат, че членовете и симпатизантите на БСП са за приятелски връзки с Русия и руския народ, че те, в отличие от привържениците на десните партии у нас, почитат Русия като наш освободител, като могъща славянска и православна държава, че са пропити с хуманизма на великата руска култура, че симпатизират на Кремъл и Путин и пр., и пр. Такива партийни ръководители, които наричам в свои статии "пета колона" в нашата партия на американските интереси, с подписите си под санкциите срещу Руската федерация, с отказа си от "Южен поток", с антируските си провокационни изказвания по време на Кримската криза подготвят близките изборни поражения на БСП.
Моите очаквания са на партийния конгрес:
* БСП открито да защити ЕС като съюз на отделни нации, а не като съюз на регионалните култури;
* БСП да формулира своето становище относно активното използване на "остатъчния суверенитет" след влизането на България в ЕС. Това предполага БСП да се противопоставя системно на брюкселската бюрокрация и на Вашингтон, когато те работят срещу националния ни интерес. Твърдо да заяви: при участие във властта приоритети за нея ще са строежът на АЕЦ "Белене", на газопровода "Южен поток", възстановяването чрез преговори на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", налагането на мерки за защита на националното производство, промените в глава "Земеделие" от вече сключения евродоговор и др.
В този план, така мисля, ръководството на БСП ще е добре да се запознае по-цялостно с политиката - вътрешна и външна - на премиера Виктор Орбан. Той не подлага на ревизия договорните отношения на Унгария с ЕС и НАТО, но това не му пречи да действа в името на националния унгарски интерес с Руската федерация, както и с останалите държави. И наред с това, бидейки десен политик, да разширява възможностите на производство, което му позволява да възражда съществени белези на унгарската социална държава.
Не само според мен членуването ни в НАТО не означава, че БСП трябва да е съгласна с българо-американските военни бази у нас, с разполагането на натовска тежка техника, на натовски подразделения за бързо реагиране. БСП трябва да се обяви и срещу евентуално разполагане върху наша територия на американската противоракетна система.
И още нещо. БСП е необходимо да критикува като национално отговорна лява партия сегашната проамериканска и
крайно дясна политика на ПЕС
Да ревизира становището си за голямата лява вълна в Европа. Да осмисли състоянието на най-верните на ПЕС и САЩ партии в Полша, Унгария, Гърция или Румъния. Защо левите партии в Полша не участват вече в парламента на страната? И защо Оланд е на трета позиция, и защо печелят доверие "Подемос" и СИРИЗА, които са формации извън ПЕС?
Нормално е във връзка с гореказаното БСП да се противопоставя на антируската политика на Брюксел и да заяви какво ще направи в това отношение, ако участва във властта.
През тази календарна година БСП правилно се обяви срещу санкциите на ЕС към Русия. Но не разбирам защо Михаил Миков не постави публично и такива въпроси, които съвременната ни политическа класа не смее да формулира: Крим; превратът в Киев; възраждането на неофашизма и ксенофобията в Украйна; забраната на компартията в Украйна; че Ердоган свали провокационно руския военен самолет; да осъди разширяването на НАТО на изток и пр.
На четвърто място, не разбирам защо на партийния конгрес през м. април няма да бъдат
дискутирани промени в Устава
* наложително е ясно да се дефинира, че партийното строителство ще се базира върху организациите по месторабота, а не по местоживеене;
* да се ограничат свободите/правата на председателя на партията при формиране състава на Изпълнителното бюро;
* да се каже, че Изпълнителното бюро се съставя върху политико-експертен принцип.
На пето място, ще бъде грешка, ако на конгреса провалът ни на местните избори продължи да се обяснява най-вече с фалшифицирането им от ГЕРБ, ако загубата ни преднамерено се омаловажи. В края на краищата потъването продължава с бързи темпове: от близо 2 милиона и 400 000 гласоподаватели преди 20 години, днес 360 000-380 000 български граждани гласуваха за нас на местните избори.
Ще сгрешим също така, ако продължим и на конгреса да струпваме всичките вини за изборната загуба върху кабинета "Орешарски" и председателя Сергей Станишев, което е традиция в БСП през периода на прехода. Традиция, която подменя неудобните ъгли на обективния анализ в полза на даденото партийно ръководство в момента. На последните общински избори нашите гласоподаватели гласуваха като на парламентарни - те наказаха както политиката на централното ни ръководство, така и несполуките в работата на местните партийни ръководства. Разбира се, казаха "не" и на крупните вини и грешки на партийните ръководства през изминалия четвърт век.
Другарят Миков, струва ми се, че продължава да отстоява тезата си за целесъобразността на "малките стъпки" в политиката, която провежда. Тези "малки стъпки" обаче се оказаха не толкова сполучливи. Една такава политика на "малките стъпки" бави реформите, запазва статуквото, прекалено изчаква, а време за такова изчакване няма. Отговорите на проблемите, които поставям, може да са приблизителни или направо неточни. Но че тези проблеми съществуват, че не търпят отлагане - не се съмнявам.
Наред с това, за предпочитане е ръководителите на БСП още преди конгреса да представят в публична среда своите схващания и становища. Това ще бъде полезно и като информация, и като концептуален анализ и синтез, и като предпоставка за предконгресната и конгресната дискусии.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
