Най-слабите учени ще оценяват науката у нас. Поредно недоразумение публикува МОН в "Държавен вестник"
Дума 25. Септември 2015 , брой: 220
Според Закона за насърчаване на научните изследвания отдавна трябваше да има правилник, по който да се оценяват научните изследвания във вузовете, научните организации и във фонд "Научни изследвания". Този правилник се забави с 12 години, но когато преди 4 месеца в сайта на МОН се появи проект за него, в научните среди се хванаха за главата (ДУМА коментира проекта на 9 юни 2015 г.) Събраните в МОН мнения не са достъпни в сайта и не е ясно какви благословии са получили в министерството. Но въпросният проект едно към едно е публикуван в бр. 72 на ДВ от 18 септември т.г. и се нарича "Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд "Научни изследвания".
 Към МОН се създават две комисии, постановява правилникът. Едната е от 13 души - председател и по двама от 6-те научни направления. Тази дузина експерти ще дава оценка за научната дейност и приносите на всички учени в България от всички вузове и научни организации. Втората комисия е 7-членна и ще оценява работата и проектите на фонд "Научни изследвания" на МОН. Председателите на двете комисии ще се назначават от министъра, но са... без право на глас. Иначе казано, копира се сегашната порочна структура на научния фонд в удвоен вид. Сега фондът има управител, който се назначава от министъра и ръководи цялата дейност, а в Изпълнителния съвет той няма глас. Новите две комисии ще си имат нещо като двама управители. И също като злополучния Изпълнителен съвет на фонда могат да бъдат освобождавани от министъра, преди да изтече 4-годишният им мандат, когато и колкото пъти му хрумне. Комисията, която ще оценява фонда, ще си пише и правилник - колко познато!
 Това е малката беля. Голямата беля идва с изискванията за членовете на комисиите - "независими експерти". Те са хабилитирани лица, които имат "опит в управлението на науката", в ръководенето на национални и международни проекти, но не трябва да са от ръководствата на вузовете, факултетите, БАН и ССА и техните институти и нещо повече - не трябва да са били в годината на оценяването членове на временните и постоянните комисии във фонда. Е, къде са тия учени, които не са ръководители, но имат управленски опит, не са участвали в научните комисии, но са международно известни? Ако има такива, те са най-слабите, които никой никъде не предлага и не включва. Колкото до наличието на "опит", май ще се намерят двама, които да станат председатели на двете комисии - зам.-министрите на Тодор Танев... Те не са в забранителния списък.
 Друго изискване към "независимите експерти" в двете оценяващи комисии обаче е направо умопомрачително. Правилникът изисква те да имат индекс h по-голям от нула! Индексът Хирш (h) е международно използван наукометричен показател, който посочва h публикации на даден учен, които са цитирани от други автори h пъти. Т.е. ако един учен има 20 публикации и всяка от тях е цитирана 20 пъти, неговият h индекс е 20. А какво означава h по-голям от нула? Една публикация с един цитат сигурно е повече от нула, но си е позорище и срамотия, понеже такъв учен е на международното дъно по качество и количество на своите научни резултати. С две думи - най-слабите учени у нас ще бъдат събрани да оценяват работата на всички свои колеги. Разбираемо е, че учените наводниха мрежата с подигравки и възмущение. Има и призиви министър Танев и заместникът му по науката Костадин Костадинов да огласят своя h индекс, за да се види дали не приравняват цялата наука към своето равнище...
 Неприложимостта на този правилник за псевдонаука става очевадна, като прочетем, че всички факултети и институти до месец март всяка година ще представят в оценяващата комисия данните за учените на щат, научни публикации, учебници, проекти, договори, докторанти, членство в международни научни организации и кой знае защо - средните си работни заплати. И тия 13 души комисия (няма други сътрудници) ще оценяват и анализират въпросните хиляди данни в 6 научни области! Всяка година. Само да припомня, че, за да бъде направен одит на институтите на БАН през 2009 г., работиха 40 европейски учени експерти в течение на една година! 7-членната комисия за фонда пък ще дублира неговите органи, ще оценява и анализира всички конкурси, стотиците проекти, договорни етапи, резултати, отчети и пр. Какво ще вършат в това време дирекция "Наука" в МОН, Изпълнителният съвет и управителят на фонда с техния годишен доклад, митичният Съвет за наука и иновации към министъра, които имат същите функции? И какво изобщо търсят иновациите в оценяването на фонд "Научни изследвания" - те са в друг фонд, на друго министерство.
 Когато в МОН писаха стратегии и оперативни програми, се клеха, че оценката на науката у нас и на фонда ще се дава от международни експерти. А реално какво? Вместо международни експерти - 13+7 доморасли двойкаджии в науката. Супероценяване ще падне! Нова бумащина без всякаква ефективност, без да се решава какъвто и да било проблем на науката и на фонда, с гарнитура от субективизъм, приятелски кръгове и корупция (защото от оценката ще зависи финансирането). И бюджетни заплати за още 20 души празнотворци край науката. И остава въпросът КОЙ е авторът на това поредно недоразумение на МОН?