Командата Преобличането на Реформаторския блок "от кардинал в папа"
Дума 15. Септември 2015 , брой: 213
Проф. Чавдар ДОБРЕВ
 Немалко хора се изненадват, че през последните две години, въпреки изборните успехи, въпреки водещата роля в законодателната, изпълнителната и местната власт, ГЕРБ дават все повече възможности на партиите от Реформаторския блок, за да афишират и укрепят себе си като инициатори и идеолози на политическите процеси у нас, на реформите в различните системи на властта.
 На реформаторите ГЕРБ предоставиха преди година-две възможността да са водачи на протестите срещу правителството на Орешарски. Те се самообявиха за "умните и красивите", въпреки че герберите бяха реални организатори на протестните акции, гарантираха медийния им комфорт, осигуряваха финансово потока от "мероприятия". Неотдавна Бойко Борисов публично призна
 
задкулисната роля на ГЕРБ в протестите
 
На пръв поглед изглежда странно, че след парламентарните избори през 2014 г. ГЕРБ с охота работеха, за да могат дейците на Реформаторския блок да изглеждат в очите на обществото като инициатори на масово пропагандираните реформи. Реформаторите предлагат промените в Конституцията. Те формулират какви да са реформите в съдебната власт, здравеопазването, образованието, отбраната и енергетиката. Те, а не герберите, са най-пламенните борци против корупцията. Функционери от Реформаторския блок задават перманентно въпроса "Кой?" Те искат демокрацията да бъде разширена чрез всенародни референдуми. Премиерът Борисов раздаде възловите постове в Министерския съвет на реформатори: вицепремиерски пост, министри на отбраната, на промишлеността и енергетиката, на правосъдието, на външните работи, на здравеопазването, на образованието и науката. ГЕРБ въобще не изразяват безпокойство от откритото преминаване на президента Плевнелиев, избран с листата на ГЕРБ, към реформаторите.
 Трудно е да се обясни защо партия ГЕРБ, която има масова подкрепа, изтласка с всички средства малките партии от Реформаторския блок на предни позиции, нерядко в собствен ущърб. Защо премиерът използва влиянието си в медиите, най-вече в електронните, за да даде първенство на реформаторите като идеолози и медиатори на дясната политика в България? Не смятам, че основният повод за такова поведение на Бойко Борисов, по природа до болка властолюбив, е от вътрешно естество.
 Главното според мен е, че мъжът от Банкя  прехвърля властови прерогативи на реформаторите под чуждестранна диктовка. Западът, и най-вече САЩ, са заинтересовани, с оглед на промените в международното положение, да повишат рязко ролята на реформаторите в коалицията им с популистката дясна партия ГЕРБ, чиято идеология е консумирането на власт. В Реформаторския блок влизат партии и личности, които представляват същинската
 
"пета колона" на Големия брат
 
доказали с по-голяма последователност от ГЕРБ готовността си да осъществяват американската политика у нас и на Балканите. И така, в този исторически момент за САЩ е архиважно на настъпят такива промени във външната и вътрешната ни политика, които да отговорят стопроцентово на техните стратегически интереси, свързани с ожесточената международна обстановка: пряката конфронтация на САЩ с Русия и войната в Украйна, нестабилната обстановка на Балканите и Близкия изток. България, верен съюзник на Големия брат в нашия регион, е призвана да се "превъоръжи" с новата военна доктрина на Пентагона, който обяви Руската федерация за враг №1 на Вашингтон наред с "Ислямска държава".
 Не че ГЕРБ не изпълняват чуждестранните поръчки с раболепие. Но все по-друго е да имаш за партньор изцяло предана партия и политици, да можеш да общуваш с тях, както казват руснаците, "душа в душа". Немалко неща биха могли да бъдат свършени у нас по-добре от американска гледна точка, ако Реформаторският блок засили още повече въздействието си върху ГЕРБ. Тогава България би хвърлила милиарди лева за покупка на военна техника втора употреба от натовските съюзници. Би поискала постоянно базиране на американски армейски части върху българска територия. Би форсирала разполагането на системата ПРО на наша територия. Би се включила още по-активно във военни провокации против Русия. Би настоявала шумно за разширяване на санкциите срещу тази  държава. Би превърнала нашата страна в основен европейски пункт за прием на имигранти от Близкия изток, Африка и Афганистан.
 Би провеждала по-радикално хиперлибералната политика: ново орязване на социалните права; приватизиране и на последните отрасли на националната икономика; по-широко включване на определени бизнес кръгове, но и на активисти на НПО-тата, в законодателната, изпълнителната, съдебната и общинската власт. Би струпала по-категорично тежестите от финансовата криза върху народното мнозинство.
 Едва ли е случаен инцидент спирането на всекидневници като "Преса", в които се допускаше критика по отношение на Киев, казваха се добри думи за Москва и Кремъл. Затягането на цензурата се придружава от все по-масиран
 
антикомунизъм и русофобия
 
от по-видимо орязване на социалните и гражданските права. Провокират се "отгоре"  междуетническо напрежение и конфликти. Защо? Ролята на партиите се ограничава. Гражданското общество се подменя от НПО-та на чуждестранна издръжка.
 През последните 14 години САЩ бяха държавата, която даде указания на основните медии в България да наложат с всички средства предпочетения от тях политически лидер. Заради своите стратегически интереси САЩ си затваряха погледа пред неудобни за тях факти - политическото ръководство на партия ГЕРБ, съставено от бивши кадри на Народната милиция, кръгът "Глобална България", който даде финансов и медиен гръб на ГЕРБ, и пр.
 Но на всеобхватната хегемония на ГЕРБ май й се вижда края. Това не означава отстраняване на герберите от управлението на държавата. Напротив! Въпросът е ГЕРБ да признаят стратегическото и интелектуалното превъзходство на реформаторите като най-близък свой съюзник в управлението на България. В такъв аспект коалицията с другата проамериканска партия - ДПС, ще трябва да доизгради фундаменталната връзка Реформаторски блок - ГЕРБ. Последните прояви на Бойко Борисов в медиите показват, че той признава йерархическия характер на взаимоотношенията между реформаторите и собствената му партия, валидността на засилващото се влияние и авторитет на политиците, които оформят лицето на Реформаторския блок.
 Показателно е, че в едно от своите последни изявления президентът Плевнелиев си позволи да се отнесе снизходително към премиера Бойко Борисов, а ръководителят на Реформаторския блок Радан Кънев и министърът на външните работи Даниел Митов (от обединението на реформаторите) направиха неотдавна знакови изказвания от САЩ, прозвучали като плесница по авторитета на ГЕРБ. Министърът на отбраната Ненчев в простодушието си неведнъж декларира, че прекият му началник е отвъд океана, а не в София.
 Отново ще изтъкна: очертава се релефно водещата "команда" на реформаторите. Продължители на политиката на СДС, реформаторите по-безкомпромисно от останалите парламентарно представени партии отстояват антикомунизма и русофобията у нас. Партиите в Реформаторския блок смятат себе си и за наследници на българската буржоазия отпреди 1944 г. С тази специфика, че изразителите на тази идеология произхождат от среди на комунистическата номенклатура, която в исторически план се оказа извънредно конформистична, безпринципна и безнравствена, с вродена подлост и невероятна
 
приспособимост към силния на деня
 
чуждестранен господар.
 Най-перспективният кадър на Реформаторския блок според мен е еврокомисарката Кристалина Георгиева, член на американския истаблишмънт, доскорошен вицепрезидент на Световната банка. Предложена от герберите за еврокомисар, тя, като американски "агент за влияние" у нас и в ЕС, гравитира към Реформаторския блок. В общественото съзнание отдавна се набива, че е български политик от световна класа, макар да няма и ден политически стаж в страната ни. Чуждите стратегически центрове направиха така, че Кристалина Георгиева от много години да стои начело в класацията на българските политици и държавници.
 Стратегически определяща е ролята на бизнесмена и медиен бос Иво Прокопиев, който отдавна се ползва с пълното доверие на висшето общество във Великобритания и САЩ. Истински създател на ГЕРБ, той оценява тази партия като отстъпила от предназначението й да реализира в дълбочина целите на световния глобализъм и на родната олигархия. Дефинитивно силни са позициите му в НПО-тата, издържани от САЩ, Великобритания, Германия и Франция.
 Не бива да се подценяват перспективите на президента Росен Плевнелиев в бъдеща управленска формула. Издигането му на министерски пост, а след това за президент на Р България, беше плод на сделка между Прокопиев и Борисов. Плевнелиев нито за момент не забравя, че е креатура на Прокопиев. Престараването в куртоазното и безочливо обслужване на Вашингтон намалява публичното му влияние в отечеството ни, но медийната мрежа ще успее, когато това се наложи,  да го "реабилитира".
 Нормално е ръководните лица на Реформаторския блок, най-вече Радан Кънев и Меглена Кунева, наред с други дейци на блока и с активистите на НПО-тата, да дадат и те своята дан за осъществяване на обсъжданите политически промени.
 В този текст проследявам процеси, които се очертават и налагат в днешния политически живот, показвам преобличането на Реформаторския блок "от кардинал в папа" (сцена от пиесата на Бертолт Брехт "Живота на Галилей" - б.а.). Тук възможната интрига е дали ще има отклонения от магистралната посока и какви биха могли да са те? Или всичко ще премине мирно и гладко, без изненади?