Демагогия с човешко лице. Заради бежанската криза Стара Европа загърби всички свои мантри за почтеност, равноправие и солидарност
Валентин Георгиев
Дума 9. Септември 2015 , брой: 208
Европейският съюз се раздира от вътрешни противоречия и е на път да се срути като пясъчна кула. За месец-два отприщеният бент на бежанската вълна оголи грозни и недостойни инстинкти за самосъхранение на богатите западни държави, които най-безцеремонно се опитват да прехвърлят тежестта върху по-слабите, загърбвайки всякакви приказки за европейска солидарност, равноправие и равнопоставеност.
Европейската комисия например измисли как да се справи с нежеланието на прииждащите от Азия и Африка имигранти към "сърцето" на Стария континент, като предлага уж справедливото им разселване, но немалка част от тях да останат в Източна Европа. По тази схема, която ще бъде представена днес от шефа на ЕК Жан Клод Юнкер, се очаква да бъдат преразпределени още 120 000 души, които в момента се намират в Гърция, Италия и Унгария, към вече договорените през юли 32 000. Това резонно предизвиква негодувание на страни като Полша, Чехия и Словакия, които се противопоставят на идеята. "Бежанците и мигрантите и без това искат да заминат на Запад", заяви словашкият премиер Роберт Фицо, като определи предложението за квоти като "ирационално". Той е категоричен, че определени държави от ЕС не искат да си признаят, че подкрепят гражданската война в Сирия, а това обезсмисля и политиката на квоти, и усилията за постигане на адекватно решение на проблема. 

4 пъти по-голяма квота за България

На България според плана се пада "честта" да приеме още поне 1500 бежанци, като според някои източници бройката може да надхвърли и 2000. Това е 4 пъти повече от предходните договорки през май т.г... Интересно защо никой в Брюксел или София не обелва и дума какво да правим с вече уседналите у нас чужденци и нелегални емигранти, за които дори не се знае точната бройка, но със сигурност са десетки хиляди?
 А какво следва по-нататък? Веднъж пристигнали в новата си държава, преселниците ще започнат процедура за предоставяне на статут. След като тя приключи успешно, бежанците ще имат право на социални помощи и на достъп до трудовия пазар. Обикновено процедурата трае 6 месеца, но ако продължи по-дълго, приемащата държава трябва да помогне на кандидата да си намери работа, обясни говорител на комисията. Интересно! Ако някой е решил да дойде тук, има цел, която със сигурност не е социалната система, защото иначе щеше да се насочи към Западна Европа. Точно както правят повечето икономически имигранти. Те искат там. За тяхно съжаление, пътят им минава оттук. Някои пък, както е известно, дори след получаването на бежански статут остават в лагерите, защото не могат да работят нищо и да се издържат сами. По-лесно ли е държавата България да ги издържа? Питам риторично, разбира се. Защото на фона на тежката социална картина у нас подобни перспективи чертаят

още по-мрачни сценарии,

но явно големите в ЕС това въобще не ги интересува. И всеки нормален българин би си казал: "Моето съчувствие за сирийците, които бягат от войната. Но не може при толкова голям брой бедстващи българи да обгрижваме чужденци, и то с предимство". А и те с право не желаят да живеят със заплатите и харчовете, с които живеем ние.
Нещо повече - вече разселени по държави, бежанците няма да имат правото да пътуват в Шенгенското пространство, както и сами да избират къде да бъдат преместени. Означава ли това, че Брюксел гледа и на нас като на бежанци? Защото уж се водим граждани на ЕС и не сме нито бежанци, нито икономически мигранти, но години наред ни се налагат ограничения за пътуване в някои държави от ЕС и прословутия "Шенген". Пак в тази връзка румънският премиер Виктор Понта заяви: "Солидарността означава права и задължения, така че ако искат от нас да споделим общите задължения, ще трябва да ни дадат и общите за всички права". Правителството на Румъния ще поиска от партньорите си в ЕС страната да бъде приета в Шенгенското пространство за движение без паспортен контрол, в случай че бъдат въведени задължителни квоти за приемане на бежанци във всяка държава. Кратко и ясно! А от София - мълчание и снишаване.
Още по-безсрамно изглежда друго едно предложение на Еврокомисията, за което пише "Файненшъл таймс" отпреди ден - да се позволи на някои държави да откупят правото да не приемат бежанци. Що за цинизъм е тази идея? Ха познайте кои биха могли да се възползват от въпросната привилегия? Богатите страни. А нали имало някакви "ценности", "човешки права", нали имало "солидарност", "равноправие", "равнопоставеност" в рамките на ЕС!? Къде останаха те? Може ли да си откупиш правото да си "демократичен"? Ей така - на ишлеме или в аванс? Или и това вече се превръща в пошъл бизнес!
 Друг хитрец, който самият носи немалка вина за хаоса в Либия - бившият френски президент Никола Саркози, пък излезе с предложение за създаване на центрове за задържане на мигранти в "страни от периферията на Европа". В тази "периферия" той поставя България, Сърбия и Северна Африка.

Какъв трогателен цинизъм, наистина!
 
Същият Саркози предизвика войната в Либия, за да убие кредитора си. После започна да точи нефт оттам, за да си възмезди разходите. А сега дава акъл какво да правим. На нас, които нямахме никакво пряко участие в онзи НАТО-вски театър, свалил "диктатора Кадафи", а сега трябва да берем ядове. Или на Сърбия, която дори не е страна-член на Европейския съюз. Колко прав е сръбският външен министър Ивица Дачич, който в прав текст определя наглостта на ЕС така: "Когато се разпределят средства от ЕС за бежанците, Сърбия не е част от фонда, но когато се разпределят квоти, тогава нашата държава е в списъка."
Точно в този драматичен момент за Европа, която се пържи в собствен сос в опит да запушва пробойни, като се бори с последствията вместо причините, отново намери проявление и

глобалният сблъсък "САЩ-Русия"

Новината, че Москва е поела в свои ръце битката срещу "Ислямска държава" и изгражда голяма военна база в Сирия, предизвика мигновената реакция на Вашингтон, който "следял със загриженост и безпокойство" действията на Русия. Да, трудно е за нормалните хора да асимилират подобна демагогска позиция. И някои логично си задават въпроса дали САЩ няма да защитят джихадистите, които сами отгледаха и финансираха. Защото да пречиш на тези, които се опитват да смажат "главата на змията", си е чист тероризъм и съучастничество. Като как другояче може да се определи например искането на Вашингтон към Гърция да не разрешава преминаването на руски самолети с доставки за Сирия през гръцкото въздушно пространство? При това според информациите става дума не за оръжейни, а за хуманитарни доставки. Е, ако с Гърция американците удариха на камък, то с България успяха - София без съпротивление козирува на Вашингтон. 
Все си мисля обаче, че ще дойде някакъв момент, в който колкото и да се опитваш да убедиш някого, че черното е бяло, той ще откаже да го приеме, защото вижда, че е черно. Не може уж да бориш ИДИЛ с тезата колко вредни са ИДИЛ за света, а когато Русия реши да бори ИДИЛ, да я обвиняваш във външна намеса.
 Но да се върнем на Европа, която е най-засегната от бежанската криза. Какво ще се случва с нея оттук насетне е въпрос, на който нито Брюксел, нито Берлин, Париж или Лондон са в състояние да дадат адекватен отговор. Очевидно квотите не са решение, най-малкото никой не може да прогнозира дали след месец, два, три няма да станем свидетели на

нови масови преселения
 
 Бежанци или икономически имигранти - едва ли ЕС ще може да ги спре, при положение, че вече пробиват стени и полицейски кордони в похода си напред... В момента само в Турция има 4 милиона бежанци! Какво ще стане, ако Анкара вдигне бариерите и пусне на воля тази маса? Ами че това е по-страшно от атомно оръжие. И е само началото! Началото на края на Европа. Защото няма да има спирачка, докато не се потърси отговорност от главния виновник за цялата тази каша - САЩ. И ако не бъде спряна политиката му на "износ на демокрация", която сее смърт и разрушава цели държави. А не беше ли точно Европейският съюз най-ревностният поддръжник на тая американска политика? Беше, и падна в собствения си капан, заради нерешителни и безхарактерни лидери, които съучастнически разпалиха конфликтите в арабския свят. Да не говорим за пропагандата, която повсеместно диктуваше колко щяло да е добре да се променят режимите в тези държави. Е, резултатът е налице - от много игри и хитруване на големите в ЕС, сега страдаме всички. И отгоре на всичко искат ние да страдаме повече от тях.