Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2015 23:46 - Какво Е Съюзът? Зависимост или независимост?
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 765 Коментари: 0 Гласове:
0



Костюмираната Европа
Андрей Пантев
Дума 27. Май 2015 , брой: 118
 

Английският премиер Камерън заяви вчера, че Европейският съюз трябва да се промени, да се преправи. Европейската идея е историческа идея. Тя е емоция, тя е и прагматизъм, тя винаги е била и средство за господство. Нека напомня, че в последната си реч, април 1945 г., Хитлер също говори за спасяването на Европа. От друга страна, съвременната реализация на тази европейска идея има много проекти, много личностни реализации, Дори има един американец - Уилям Пен, който се занимава с европейски проекти, на него е наречен щатът Пенсилвания. Винаги обаче тази идея се е срутвала, защото в нея вземат командни висоти онези, които са я създали.
В началото идеята за Европа беше да има общ контрол между стоманодобива и каменодобива. Точно заради тези стратегически ресурси и топографии започнаха големите войни, не заради това кой е по-велик - Шекспир, Толстой или Гьоте. От друга страна, ние днес с огромно разочарование виждаме, че даже по-големите бенефициенти и създатели на ЕС са препълнени със скепсис към него. Според мен основната причина е монополизирането, стандартизирането, униформеността на ЕС, при които всички трябва да изглеждат еднакво - да имат еднакви законодателства, еднакво да пушат и да се развиват, да произвеждат по един и същи начин. Но няма защо да крием, че в момента има силен гняв от бюрократизацията на европейската администрация в Брюксел и в Страсбург. Предишният чешки президент Клаус казваше: Тези, които закусват в Лисабон, обядват в Париж и вечерят в Стокхолм, за тях европейската идея е много привлекателна. Да продължим тази фраза - че за тези, които плащат, само за да минат на гишето на летището под надпис "Европейски паспорти", а някои от тях не могат да отидат от Бургас до Каспичан, за тях това има малка утеха.
От друга страна, във всяка федерация, която се създава по този начин, винаги има ревност. В Югославия хърватите смятаха, че хранят сърбите, сърбите смятаха, че хранят македонците, словенците смятаха, че хранят всички. Има едно вътрешно противоречие, при което унификацията се приема като диктат. И поради тази причина англичаните винаги са гледали на Европа като на континент, от който не са част. Не знам какво означава това за тях, но явно, че в тези си силно бюрократизирани, силно олигархизирани, скъпо струващи структури и функции ЕС ще носи тепърва разочарования. При нас, като кажем ЕС, винаги се има предвид свобода на движението. Добре, но свобода на движението на кого? За отделния човек ЕС дава малко, а за бедния човек - нищо.
Разбира се, ние не трябва да гледаме на ЕС като на леля, която трябва само да дава. Ние с такава психология влязохме в ЕС, че ще ни оправят предприсъединителните фондове, после другите фондове. ЕС обаче не е леля. В същото време той не е и тепих на борци. Евродепутатите казват: ще защитавам интересите на България. Ако отидеш в съюз и трябва да защитаваш отделни интереси, значи той не е съюз изобщо. Ще го защитаваш от кого, от съюзника ли? Така че всички имат смесени чувства, но едно е ясно, че там, където се прави такава изкуствена конфигурация от административни съюзи, а няма още европейци, бъдещето на идеята е силно ако не застрашено, то под съмнение.
 Нашите властници, когато отидат в ЕС, първо демонстрират папагалско слушане, след това папагалски действия. Това има измеренията и ефекта на морален и юридически постулат. Не можеш да си сигурен, че като те харесват в Америка или в Брюксел, те харесват и самите българи, които представяш и представляваш. Това е една бутафория, зад която често пъти се виждат ако не предателски, то глупави и бутафорни решения.
 В руско-украинската криза блесна безпределно ясно за какво американците правеха този съюз в Европа. Но както виждаме, далеч не всички приемат този диктат и това е допълнителната ситуационна причина. Тя не е постоянна, но трае дълго. В нея все пак всички представители на старите европейски нации и традиции казват: чакайте, ние не сме Мексико, не сме Перу, не сме Сан Салвадор, за да ни казвате непрекъснато какво трябва да направим. И тук поведението на чешкия президент например е повече емоционално, отколкото мотивирано с идейни различия. Но когато непрекъснато те гледат строго и с вдигнат пръст и в същото време произнасят празни фрази за независимост и самостоятелни решения, това блясва с безпределна яснота.
 Какво ще е бъдещето на ЕС? Големи пукнатини със сериозни ерозии, макар че все още има страни, които искат да се присъединят към него. Но той остава едно униформено образувание. Докато продължава да държи почти повелителен тон,  постепенно не само англичаните, всички постепенно ще го разлюбим, с какъвто и възторг да сме влезли в него. Ние сме в ЕС, но има много европейски държави, които не са в ЕС и са по-европейски от нас. В ЕС става една машинална адаптация, от която печелят, разбира се, костюмираните безлични, подготвени и автоматизирани чиновници в Европа и у нас.
 

 
 



Тагове:   ЕС,   свободи,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1915221
Постинги: 3322
Коментари: 2142
Гласове: 976
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30