Дума 29. Юни 2018 , брой: 124 Д-р Гео Нешев*
Твърде образни, но изпълнени с тайнственост и мистификация са представите на хората в миналото за зараждането на живота. Така от Средновековието чак до наши дни е достигнала прочутата рецепта на Парацелзиус за изкуственото създаване на малко човешко създание:
"...Човешко семе се поставя 40 дни в реторта, при висша степен на гниене на конски стомах, до тогава, докато то не дойде в движение и колебание. След това то се храни в продължение на 40 седмици с арканум от човешка кръв." (Под "арканум" древните са разбирали нещо скрито, безтелесно и безсмъртно - б.а.)
Разбира се, ние ще простим наивитета на нашите предци, но не можем да не се преклоним пред величието на човешкия ум, който доведе човешките възможности до метода "инвитро".

Създаването на деца "в епруветка" днес вече е рутинен метод по целия свят. Но в края на миналия век това беше истинска сензация. Бумът настъпи през 1978 г. в Англия - в Кеймбридж, където се роди Луиза Браун - първото официално признато дете в света "от епруветка".
Илияна, първото българско дете, създадено по метода инвитро у нас, от български специалисти, се роди през 1988 г. То донесе дългоочакваното щастие на младото работническо семейство от град Рила - Таня и Крум Тирилови. Неудържими, топли прегръдки последваха думите на дежурната акушерка Нора Цанкова, поела първа бебето: "Роди се момиче!".
И в радостната суетня научаваме подробностите - бебето е здраво и хубаво, тежи 3,650 грама и е с дължина 52 см. За по-голяма сигурност раждането бе извършено чрез т.нар. Цезарово сечение, с местна упойка, която позволи на майката да бъде през цялото време в контакт с дежурния екип и веднага да види рожбата си.
- Много се радвам, че всичко мина благополучно - сподели Таня Тирилова веднага, след като целуна дъщеря си. - Искам да пожелая много щастие на всички, които се грижеха за мен. А благодарността си, с моя мъж, изразяваме с това, че ще назовем дъщеричката си Илияна - на моя доктор Илия Ватев, който извърши оплождането.
Освен него в създаването на Илияна участваха поканените от д-р Ватев д-р Евелина Матеева, доц. Методи Истатков, д-р Ат. Щерев, а за Таня по време на бременността се грижеше д-р Любомир Новачков. На бял свят Илияна се появи благодарение изключителните грижи и умения на доц. Георги Йорданов, д-р Стоян Стоянов, акушерката Евелина Кръстева, реаниматорите д-р Чавдар Чернев, акушерката Радка Петкова и детската лекарка д-р Ирена Савова.
Обикновено редакторите в печатните издания не одобряват изброяването на много имена, както сторих по-горе аз. Не го одобрявам и аз. Но тук направих това умишлено, защото не мога да премълча имената на хора, които в малка България извършиха подвиг.
А че през 1988 г. извършеното бе подвиг, определям по дългогодишната работа, по безсънните нощи, спорове и какви ли не трудности. Опитите за инвитро оплождане на яйцеклетки започнаха в Катедрата по обща биология на Научния медикобиологичен институт на Медицинска академия още през 1976 г. Първите успешни резултати постигна д-р Илия Ватев, кмн, с научен ръководител доц. Стефан Живков, под егидата на министъра на народното здраве акад. Радой Попиванов.
След сключване на договор за съвместна работа през 1981 г. с "Майчин дом" започват началните опити. През 1984 г. се одобрява програма за оплождане инвитро, чието изпълнение се възлага на специалисти от Катедрата по обща биология и "Майчин дом". В програмата участват и проф. Божил Василев, д-р Трепечов, д-р Крутилин и др.
И една информация, която е малко известна. Трима специалисти от Развойната база на Медицинска академия: инж. Янко Малинов, Ивайло Ненчев и Николай Станков също участваха в програмата инвитро. Те разработиха и внедриха българска апаратура, която замести скъпоструващите чуждестранни инкубатори и други устройства. Нашата техника заработи безотказно и даде възможност на няколко български семейства да се сдобият с наследници.
- Това бе романтичният период на програмата инвитро - си спомня днес, станалият вече професор българския пионер по "ин витро" д-р Илия Ватев. - Нашата катедра бе първа в разработването и внедряването на техниките за оплождане инвитро не само у нас, но и в Югоизточна Европа.
За постигнатите първи резултати за лечение на тежките форми на човешко безплодие през 1988 г. катедрата получава международен сертификат за интелектуална собственост върху метода инвитро оплождане. През 90-те години пък пак при нас бе внедрена и техниката за овоплазмено инжектиране (1 сперматозоид в яйцеклетката) на сперматозоиди, в резултат на което през 1998 г. се родиха и първите български "ИКСИ бебета".
За своята дейност през 1982 г. д-р Ватев става Лауреат на Младежката научна премия за медицина, след което е изпратен на дългосрочна специализация в Париж. Това му позволява, върнал се в България, да предложи на ръководствата на министерството и на Медицинската академия разработването на програма за клинично приложение на извънтелесното оплождане. Да участват в нея са поканени акушер-гинеколози от много здравни заведения, но ключово важните етапи на техниката инвитро оплождане се извършват от д-р Ватев в катедрата, за да се стигне до историческата дата 3.I.1988 г.
Пишещият тези редове, заедно с екип опитни журналисти, имахме щастието да присъстваме на събитието. То даваше право на нашата Родина да се гордее!
Днес у нас над 30 екипа работят по новите методи за репродукция. Всички те са разгърнали своята дейност върху трите стълба, изградени от проф. Ватев и колегите му: постигнатите у нас първи практически резултати по метода инвитро; техниката за овоплазмено инжектиране на сперматозоиди (ИКСИ); методиката за генетичен анализ на ембрионите в ранен стадий.
Създадени са повече от 3000 бебета, заченати инвитро. Това нареди България сред страните с добра успеваемост на процедурата.