Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2017 21:07 - Велички епископ Сионий: Възлюби ближния, както любиш себе си!
Автор: 1997 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 437 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Радостно и знаменателно събитие в навечерието на светлия празник - братолюбие между българската и скопската църква
Дума 22. Декември 2017 , брой: 251 Петрана Сомлева
ВЕЛИЧКИ ЕПИСКОП СИОНИЙ е роден на 18.11.1969 г .в София със светското име Стефан Стефанов Радев. Завършва немска езикова гимназия, след военна служба учи Духовната семинария "Св. Иван Рилски" и Богословския факултет на СУ "Кл. Охридски". Специализира в Ерланген, Германия. Подстриган е за монах през м. юни 1991 г. в Клисурския манастир "Св. Кирил и Методий". Ръкоположен за йеродякон и за йеромонах в Клисурския манастир. По-късно е игумен на същия манастир.
От началото на 1996 г. е ефимерий и учител по литургика в Софийската духовна семинария, а от юли е неин ректор. Хиросан за епископ на 24 март 2007 г. в ПКСХП "Св. Александър Невски" от тогавашния Български патриарх Максим. От 1 май 2014 г. по решение на Св. синод на БПЦ-БП е назначен за игумен на Троянския манастир "Успение Богородично".

- Ваше преосвещенство, изненада ли ни молбата на Македонската православна църква да се завърне в лоното на Българската църква и смятате ли, че Светият синод на БПЦ взе правилното решение?
- Решението, което взе Светият синод на Българската православна църква, е най-правилното за момента и за ситуацията, в която се намираме. За всички нас е известно, че населението на Македония е от български произход, че то е в българската православна традиция и, разбира се, всички негови институции в църквата са в духа на българското православие. И в тази връзка тяхната молба да се върнат отново в лоното на майката църква е изключително похвална и достойна. Това говори за едно израстване на духа и на вярата. Надявам се в скоро време този въпрос да бъде решен. Първо, от гледна точка на това, че целият народ, живеещ в Скопската област, в Повардарието, както се нарича Вардарска Македония, живее дълго време в схизма, което е много пагубно и което е похлупак над духовните желания и стремления на това население. Българската църква също дълги години е била в схизма и то неправилно поставена от Вселенската патриаршия, насилствено потвърдена и от другите гръцки патриаршии. Всички знаем какви тежки последици на духовния образ на нашия народ е донесла схизмата и какво страшно изолиране и затваряне е това за православна България. Разбира се, схизмите имат страшно негативен оттенък над хората и над църквите, поставени в тях. Но схизмите обслужват и други интереси - политически, държавни... И неслучайно схизмата над българската църква е продължила толкова дълго, защото е била удобна на някои политически сили в България. Една схизма откъсва целия народ от общото православие и той става много податлив на чужди влияния. Неслучайно, когато е обявена схизмата, голяма част от българите от Македония и от Тракия сключват уния с папата, което показва, че схизмата е била много удобна за чужди пропаганди. Схизмата е била много полезна за всички тези вражески на православния български народ и дух пропаганди.
- А как е било в Македония?
- Същото нещо е и в съседна нам Вардарска Македония, където много хора подкрепят тази схизма, защото чрез нея искат някак си да узаконят и да легализират измисленото понятие македонска нация, македонски език и какви ли не още други приумици, които доскоро недобре запознатите политици приписваха на болшевишка Русия. Но реално не е така. Наистина Коминтернът е прегърнал тази идея и я е поставил като политически план, но македонската нация, идеята въобще за македонизма е измислена от Австро-Унгария и то като техен политически план, който се оказва твърде дългосрочен. В голямата политика на Австро-Унгария има няколко политически нации - това са румънската, македонската и албанската нация. От трите проекта на Австро-Унгария най-слабият е Македония. И защо е най-слабият? Защото българщината там е била много силна. Защото реално тези хора дори да са били убеждавани, принуждавани и по всякакъв начин притискани, са запазили своя български образ, своето българско поведение, своите български песни, своите български традиции. Докато никой не повдига въпроса за политически проект Румъния и за Албания. Само допреди 200 години не е имало въобще дума за такива народности и такива нации, но Австро-Унгария със своята пагубна и жестока политика към България и славянството е внедрила тези свои проекти. И, разбира се, както всичко на земята, нещата се връщат и къде е сега Австро-Унгария? Няма я. И какво е останало от някогашната слава - две малки държавици - Унгария и Австрия. Както казва Христос, който сее ветрове, ще жъне бури, който върши зло, не може да очаква добро. Който върши една недостойна политика, го очаква нещо страшно. Слава на Бога, че македонската йерархия взе това решение, отправи писмо и, слава Богу, че Светият синод на Българската църква прие радушно тази идея и тази инициатива.
Хубаво е това, което става между Българската и Скопската църква и аз смятам, че едно такова братолюбие и съвместно приятелство в духа на вярата, едно такова съвместно живеене в Христос ще допринесе много не само за нашия народ, но и за целия Балкански регион. Това е нещо, което не се е случвало от векове и всеки разумен човек трябва да протегне ръка, да помогне и да затворим веднъж завинаги вратата на враждата, на неприятелството, на хулите, на клеветите, на зловредието и да затворим вратата на липсата на вяра, на липсата на доверие и на липсата на единение в нашия спасител Исус Христос.
- Като споменахте за вярата, бих искала да ви попитам има ли сега по-силна вяра на българския народ в църквата, вяра в по-доброто, по-смисленото, което искаме да се случи?
- Според мен вярата е нещо много лично и нещо много съкровено. Не бива да забравяме, че вярата е дар от Бога, че вярата ни е дадена от Бога като дар. Тя е един от даровете на Светия Дух и когото Бог реши, него избира за свой последовател. Друг е въпросът за църковността, друг е въпросът за образованието и познанието на вярата. Това са съвсем различни неща. Ако говорим за вяра, тя е позната само от Бога. Бог знае кой човек колко вяра има и колко е верен на служението и на своите убеждения. Ако говорим за църковност, то трябва да кажем, че нашият народ е много назад в тази насока. Вярно, че храмовете в големите ни градове са пълни всяка неделя, на всеки празник, особено на всеки голям духовен събор на вярата. Ако направим една проста сметка, ще видим, че това е минимален процент от населението на тези градове. Храмовете са пълни, но храмовете са малко. Например за една милионна София тези 50 или 60 храма са нищо. В милионна София, ако народът беше църковен, ако народът беше образован във вярата, трябваше да има около 1000 храма, за да може цялото население да се черкува и да изпълнява своите православни задължения като християни. Така че тези неща са много, много сложни за разказване и обяснение. Вярно е, че има покачване на интереса у народа към вярата, към църквата. Вярно е, че по празници манастирите и храмовете са пълни с народ. Но пак ви казвам, това е един, за съжаление, незначителен процент от нашето общество. И нашата мисия като църква е да се обърнем и да помогнем на всички, които не са намерили още пътя към вярата, не са намерили как да влязат в църквата, как да стигнат до най-съкровеното и най-велико достояние на нашата нация - православието. Защото България в течение на злополучните войни след Освобождението загуби половината от териториите си. Милиони българи останаха и бяха подложени на асимилация в съседните нам държави. Но, слава Богу, ние загубихме територии, но запазихме най-голямото си достояние и това е православието. Ето, затова ние трябва да говорим постоянно на народа, да го привличаме към светата църква и да му кажем: "Най-голямото ти достояние е православието, твоят български език и твоята достойна история на предците ти и достойното бъдеще, което очаква децата ти." Това трябва да го казваме постоянно на нашите сънародници.
- Като споменахте за история на предците, ни искам да ви попитам - какво мислите за наскоро откритата история от проф.Лилия Илиева от Югозападния университет, която се оказва по-стара от Паисиевата "История славянобългарска"? Нали Паисиевата история, написана през 1762 г., слага началото на Българското възраждане и запалва искрата в съзнанието на българския народ за борба за освобождение от игото. И още Вазов е написал в стихотворението "Паисий" от "Епопея на забравените" - "И хвърляше тайно в мрака тогаз, най-първата искра в народната свяс"... И свършва с думите: "Най-после отдъхна и рече: Конец! На житие ново аз турих венец. От днеска нататък българския род история има и става народ!" Трябва ли според вас да загърбим и да забравим Паисий?
- Аз лично прочетох за тази дама, тя е професор и т.н., но не смятам, че това трябва да се качи на пиедестал и Паисий да го няма. Защото точно историята на Паисий възражда България и ни спасява и от иго, и от всичко - да запазим и езика, и духовността си. Наскоро един историк от Търново ме попита, защо тази история е останала в сянка, въпреки че е по-стара и може би по-съвършено написана от Паисиевата. Аз веднага му отговорих: Защото преподобният Паисий Хилендарски е православен духовник, затова неговата история е важна за българския народ. Онази история може да е важна за изследователите, може да е важна за този и за онзи, но дори като вземе човек двата метални лева, там стои образът на преподобния Паисий Хилендарски. Той е втъкан в българщината, в православието. Той е православен отец от Хилендарския манастир, от Света гора. Той е духовен учител. Той е от Бога духовен учител, даден на православния народ, затова неговата история е важна за България и затова неговата история е на такова ниво и на всеобща почит. Без да обиждаме никого, никоя религия, никоя вяра, но ние ще следваме нашите си отци.
- А в какво според вас се изразява милосърдието и благотворителността в днешно време? Не говоря за богати наши първенци, които просто показно правят благотворителност. Не, по принцип говоря за български добродетели. Тук прочетох доста благодарствени писма за ваши дарения - ето за това говоря. Вие какво мислите за тези добродетели?
- Всеки един християнин, всеки един вярващ човек е призван да върши благотворителни дела. Всеки един от нас е призован да следва примера на добрия самарянин от свещеното писание, и най-вече от словата на Христос, нашия Спасител, който казва: "Възлюби ближния си, както любиш себе си." И също: "В образа на страдащия, в образа на онеправдания, в образа на болния, в образа на затворника, в образа на човека, поставен в изпитание, трябва да виждате моето лице." Това казва Христос. И ако ние правим добро, на тези малки наши братя и сестри, то го правим в името на Христос и неговото лице трябва да виждаме, когато вършим благотворителност. Той има точно този дух - да покаже на хората, че в образа на страдащия, в образа на затворника, в образа на измъчения, в образа на болния, в образа на оставения на кръстопът изгубен човек, ние виждаме Христос. Така че милосърдието е нещо много велико и ние сме призовани да го вършим. Права сте, че има у някои хора висока показност за това нещо, наистина дразнеща, но пък има и много благотворителни хора, които по много достоен начин дават милостиня. В Свещеното писание всичко е написано и казано, само да имаме очи да го видим, да имаме уши да го чуем.
- Как, Ваше преосвещенство, братството в светата обител се готви да посрещане този светъл празника - Рождество Христово, за което мисля, че е едно от чудесата на света?
- Братството на светата обител се подготвя за празника с пост. Сега са рождественските пости, които имат именно тази цел, тази идея - да подготвят хората за този светъл празник. И затова братството изпълнява стриктно поста, поставен за това време, и изпълнява молитвения ред за манастир, като службите се извършват сутрин и вечер в параклиса "Св.св. Кирил и Методий", където през зимния период се служи в светата обител. Това е един малък параклис, но с голяма история. Той се намира на втория етаж на кулата, в центъра на манастирския двор. Тази кула е свързана с историята на манастира, с нашите предци - преподобните игумени братя, както и с много местни първенци християни, които са я построили. Там се извършват богослуженията и много християни от София, от страната и от района около светата обител присъстват на тези служби, причестяват се на неделната служба с тялото и кръвта на Христос и се подготвяме заедно всички за този, както казахте, светъл празник и за това велико чудо на Богувъплъщението - раждането на Христос.
- Видно е, че за толкова кратко време, откакто сте игумен на манастира, сте направили толкова много неща. Чудесно е в манастира. Какво предстои още? С чия помощ сте направили всичко това?
- Светата обител има постоянни нужди от реставрации, от ремонти, от обновяване. Има нужда от постоянна поддръжка. Разбира се, за това трябват и много средства. Ние благодарим на нашите големи дарители, защото имаме много сериозни и отговорни дарители, които Бог ни ги изпрати като благодетели в подпомагане на нашата работа. Имаме също така и много сериозна подкрепа от българската държава, от правителството, особено за ремонтните работи на цели крила в манастира. Едно от тях е новото крило, което години наред беше в разруха, на груб строеж. Държавата обърна внимание, отпуснаха средства и го довършихме и то вече функционира. Там имаме 26 двойни стаи, имаме конферентна зала, трапезария, кухня, имаме малка конферентна зала. Сега там може да се провеждат заседания, срещи на Светия синод и на църковни организации, както и на други граждански и благотворителни мероприятия и можем да бъдем домакини на тези добри инициативи. Също така бяха ни отпуснати средства за Антимовото крило, най-старото, което в момента се работи. Антимовото крило е построено през 1830 г. и навремето е било най-официалната част от манастира, там е живеел игуменът, там са били посрещани най-високите гости - екзарх Антим, екзарх Йосиф, цар Борис. Там е бил посрещнат и е бил щабът на ген. Карцов по време на Руско-турската Освободителната война. Добрите начинания на братството се финансират не само от дарители и от българската държава, но и от проекти по фонд "Земеделие", както и от проекти към социалното министерство. Очакваме напролет да бъде стартиран един от проектите на фонд "Земеделие", касаещ един от нашите скитове, малкия манастир "Св. Никола", който се намира в планината.
- Епископ Сионий, какво ще пожелаете на Вашите миряни за светлия празник?
- Молитвено пожелаваме на нашите скъпи братя и сестри да изживеят духовно, радостно и щастливо празника на Христовото Рождество и отбелязването на Новата година. Нека Христос благослови новолетието за всички български семейства и те да получат радост и да дават радост на всички свои близки. Честит и благословен празник!



Троянската света обител "Успение богородично"

Троянският манастир е безспорно най-голямата историческа и културна забележителност на този край. Той е третият по големина в България след Рилския и Бачковския. Основан е в края на 16 век. Известен е със своята архитектура, дърворезби и невероятните стенописи в манастирската църква - дело на Захари Зограф - един от най-великите възрожденски художници. В годините на Възраждането манастирът е бил известно книжовно средище.
Манастирското братство активно участва и в борбите за национално освобождение от турските завоеватели. През 1872 г.Васил Левски основава в манастира единствения в страната монашески революционен комитет, начело на който застава тогавашният игумен Макарий.
Манастирът е прочут и с чудотворната си икона "Св. Богородица троеручица".
Тук в църквата "Успение Богородично", в мраморен гроб, е положено тялото на българския патриарх Максим - по изричното желание на Негово Светейшество.
Днес добрата работа на ръководството на общината в лицето на кмета - г-жа Донка Михайлова с игумена на манастира, негово преосвещенство епископ Сионий, допринася освен за обновяването на манастира, но и за по-голямата му посещаемост като туристическа дестинация. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3035266
Постинги: 3517
Коментари: 2407
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031