Дума 11. Юли 2017 , брой: 133 Аида Паникян
Масовият отказ от второ дете обикновено е най-безпогрешният симптом за настъпването на икономическа криза. Поне за България и поне за последните 7-8 години е така. След своеобразния бейбибум през 2009 г. за лек ръст на раждаемостта се заговори през 2014 г. И след това отново спад, спад, спад. Логично, след като "устоите" на родната икономика се крепят предимно на търговията и услугите, след като индустрията ни почти е унищожена, държавата дава най-много пари за асфалт и няма изгледи да разработи политики в образованието и здравеопазването. В момента същата държава бори младежката безработица с европари. Но ако спрат, резервни варианти няма. Управляващите не са и споменали за План "Б" за пазара на труда.
20% от младежите у нас нито учат, нито работят. А как и с какви пари да отглеждат деца? Иначе за лошата връзка между системата за образование, икономиката и бизнеса се говори поне от 25 години, но нищо не се прави. А това е в услуга на бизнеса, който се опитва да наложи мантрата, че няма квалифицирани кадри и ги търси в трети страни с доходи по-ниски и от българските.
Държавата е като малко село - лишиш ли хората от училището и здравната служба, те го напускат. Предстои закриването на още 20 училища заради липса на деца. Липсата на сигурност и перспектива за развитие прогонва голяма част от образованите млади хора навън. Те раждат деца - българчета, но не в България. И тези деца често са чужди граждани. А следосвобожденският манталитет на заможните български семейства, чиито деца са учили в чужбина, за да се върнат в родината, остава в миналото.
Днес нещата са други. А дали има надежда да станат по-добри?