Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2017 21:11 - Третата способност на човека.165 години от рождението на Кръстьо Мирски - общественика,книжовника, депутата за подражание и кмет за пример
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 7897 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 03.10.2017 21:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Дума 4. Октомври 2017 , брой: 194 Христо Цеков
Любопитството към образа на Кръстьо Мирски от пантеона на Българската възрожденска интелигенция не е само заради годишнината от рождението му. Диагоналният прочит на справката за житейския му път впечатлява с неговата енциклопедичност при интереса към словото, перото, анализ на проблемите на деня и инициативността при търсене пътища за решаване на трудностите в живота. Даденост, която провокира да потърся отговора в мъдростта на знатни люде в планетарен план.
Спирам се на философията на Василий Андреевич Жуковски, според когото: "Третата способност на човека след ума и волята е творчеството." А Николай Васиевич Гогол го допълва: "Едва ли има по-голяма наслада от насладата да творим." Максим Горки пък разширява съждението си с аргумента, че "Трябва да обичаш онова, което правиш, и тогава трудът - даже и най-трудният - се превръща в творчество."
Компоненти, които поддържат настроението ми при "разходката" до многобройните места за изява на роденият преди 165 години на 14 ноември 1852 г. във възрожденския Котел - Кръстьо Иванов Попов-Мирски. Това, че е

роден в семейството на търговец

не е родова заявка. Но е с позитивна даденост, в съзвучие с изследванията на проф. Николай Генчев, според когото тъкмо в търговското семейство се пръкват на бял свят бъдещите възрожденски интелектуалци. Примери много! В изобилие! Както в началото, така и по средата и в края на Възрожденския период през ХтХ век.
И още! Не по-малко съществено обстоятелство е, че Кръстьо Мирски е племенник на видния български обществен деец, юрист, каноник и писател Гавраил Кръстевич (1817-1898) и на енциклопедиста-интелигент, съгражданина на Мирски с не по-малко знатна фамилия Стефан Изворски.
Кръстьо учи в родния Котел, разширява знанията си в Бабадаг - селището в Румъния, Добруджа, заобиколено с лозя, градини и гори, с многобройно българско население, в града и съседните села. С една реч, с приемлива среда за формиране на националното му самосъзнание с водещ майчиния език. През лятото на 1870 г. заминава за Табор (Чехия), където постъпил в трети клас на реалната гимназия. По-късно той минава в Земеделско-индустриалната школа, която завършва с отличие, втори поред между 29 ученици. Другари тук, в Табор, са му сънародниците Ангел Кънчев, Михалаки Георгиев, Куни Кутинчев и др. Между другото от Табор са първите му статии за сп. "Читалище" и "Право" с името Мирски - име, взето от названието на една ливада Мира, която дядо му притежавал в Котел.
През 1874 г. завършва висшата селскостопанска школа в Чехия, възпитаници на която са много българи. Въоръжен със знания, със самочувствието за готовност да бъде максимално полезен на отечеството, стартира в трудовата си дейност като учител в Тулча, град в Северна Добруджа, за който в националната летопис четем: "До 1878 г. Тулча е бил важен просветителен български център с уредени български училища, църкви, читалища, печатница и др.
Динамичните седмици и месеци в навечерието на Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. безспорно се отразяват върху "застояването" на заетата длъжност, в която и да е институция. В това число и в областта на образованието. В сравнително краткотрайното учителстване у Кръстьо Мирски се формира голям

интерес към просвещението на подрастващото поколение

Даденост, към която и при смяната впоследствие на служебните задължения остава съпричастен до края на живота си. Особено като автор на учебно-възпитателна литература. При създалата се ситуация К. Мирски се озовава в мошията на Емануил Богориди, разработвана от Стефан и Петър Берон, където служил като книговодител до 7 август 1877 г. Почти веднага след Освобождението той се установява отново в Тулча, като секретар на Тулчанския окръжен управителен съвет, а по-късно е избран за член на съвета. Но и тук е за кратко време, защото е изтеглен във Варна за секретар на апелативния съд, която длъжност заема от 1 февруари до 9 ноември 1880 г., когато е закрит и министър Д. Греков го назначава за председател на Балчишкия окръжен съд. След не много дълго време вече е председател на Варненския окръжен съд.
Противник на преврата 1881 г. обаче той си дава оставката и в качеството на адвокат води активна опозиционна политика спрямо отхвърлянето на Конституцията. Такава неудобна за управляващите му е позицията и като депутат в ттт Обикновено народно събрание. Всъщност по време на участието му в парламентарния живот на законодателния орган при седемте му мандата (ттт ОНС - 1882-1883; тV ОНС - 1884-1886; Vт ВНС - 1893; Vттт ОНС - 1894-1896; Хт ОНС - 1901 и Хтт ОНС - 1902-1903; ХтV ОНС - 1908-1911) К. Мирски е един от най-активните участници в предложенията, дебатите и отстояване интересите на избирателите си. С прозвището си на народен депутат той е известен и сред избирателите като контактен, толерантен и зачитащ мненията на събеседниците си, показващ и видимо

уважение към обикновените сънародници

Към продължителното му участие в парламентарния живот трябва да прибавим и силно творческото му присъствие в Българското книжовно дружество (дн. БАН) като дописен член (1876), а след това и като редовен член на институцията.
Средата, в която се явява К. Мирски, всякога му дава стимул и насока за обществена, публицистична и книжовна работа. В Табор, Браила, Тулча, Варна, той е под влиянието на образци, достойни за подражание - Ангел Кънчев, Тодор Икономов, д-р Петър Берон, Григор Начович, Любен Каравелов, П. Каравелов и др. Самоук практически правник, той проявява в своите творения дълбоки познания по много въпроси, достъпни само за теоретика-специалист. До края на живота си не се умори да пише и да проповядва здрави идеи в областта на законодателството, просветата, стопанството, живота. Между другото изследователите на творческия му път сочат негови над 500 статии и учебни материали. А на страниците на Летописа на БАН са изписани заглавията на около 40 заглавия на вестници и списания, в които той присъства с публицистични материали. В сп. "Юридически преглед" е посветил около 40 статии по разни правни, държавни и главно законодателни въпроси.
На два пъти като кмет на Варна: 1888-1891 и 1905-1906 г., паметни за града са създадените формации и ценни места, като градската библиотека, часовниковата кула, градивни структурни въведения в просветата, църковното дело, възпитанието на децата, особени грижи и зачитане труда на жената - майка и възпитателка. Приживе в завещанието си той разпорежда, щото всички негови книги, писания на славянски езици, да се предадат на варненската градска библиотека, основана от него, когато е кмет при първия му мандат.
И преди, и след Освобождението с почерка си на педагог, кмет, адвокат, парламентарист, общественик, публицист, енциклопедист, Кръстьо Мирски е пример на голям родолюбец, отстояващ с всички възможни средства българщината.
От обявения смъртослов става известно, че умира на 7 май 1920 г. и по желание на гражданите, предвид на това, че е направил толкова много в качеството си на кмет за града, е погребан в черковния двор на варненска църква. От гледна точка на изключително широкообхватната му дейност като парламентарист, струва си съвременните депутати да отворят дневниците и се поучат от него и да разберат за какво са избрани и пратени в законодателния орган. Податките във всички случаи ще провокират днешния депутат на самооценка и настройка към подражание.

 



Гласувай:
2
0



1. radostinalassa - ре
04.10.2017 06:43
Коя е третата способност
цитирай
2. 4huddovi6teto - Аз съм Чу Да ми ядете оная работа. ...
04.10.2017 21:50
Аз съм Чу
Да ми ядете оная работа.
Аз съм най-великия!

Чу
цитирай
3. radostinalassa - до лихия
05.10.2017 21:30
трябва да ти изтрият ,ама няма какво даже.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1915556
Постинги: 3322
Коментари: 2142
Гласове: 977
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30