Постинг
03.10.2017 21:11 -
Третата способност на човека.165 години от рождението на Кръстьо Мирски - общественика,книжовника, депутата за подражание и кмет за пример
Автор: 1997
Категория: История
Прочетен: 8138 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2017 21:13
Прочетен: 8138 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 03.10.2017 21:13
Дума 4. Октомври 2017 , брой: 194 Христо Цеков
Любопитството към образа на Кръстьо Мирски от пантеона на Българската възрожденска интелигенция не е само заради годишнината от рождението му. Диагоналният прочит на справката за житейския му път впечатлява с неговата енциклопедичност при интереса към словото, перото, анализ на проблемите на деня и инициативността при търсене пътища за решаване на трудностите в живота. Даденост, която провокира да потърся отговора в мъдростта на знатни люде в планетарен план.
Спирам се на философията на Василий Андреевич Жуковски, според когото: "Третата способност на човека след ума и волята е творчеството." А Николай Васиевич Гогол го допълва: "Едва ли има по-голяма наслада от насладата да творим." Максим Горки пък разширява съждението си с аргумента, че "Трябва да обичаш онова, което правиш, и тогава трудът - даже и най-трудният - се превръща в творчество."
Компоненти, които поддържат настроението ми при "разходката" до многобройните места за изява на роденият преди 165 години на 14 ноември 1852 г. във възрожденския Котел - Кръстьо Иванов Попов-Мирски. Това, че е
роден в семейството на търговец
не е родова заявка. Но е с позитивна даденост, в съзвучие с изследванията на проф. Николай Генчев, според когото тъкмо в търговското семейство се пръкват на бял свят бъдещите възрожденски интелектуалци. Примери много! В изобилие! Както в началото, така и по средата и в края на Възрожденския период през ХтХ век.
И още! Не по-малко съществено обстоятелство е, че Кръстьо Мирски е племенник на видния български обществен деец, юрист, каноник и писател Гавраил Кръстевич (1817-1898) и на енциклопедиста-интелигент, съгражданина на Мирски с не по-малко знатна фамилия Стефан Изворски.
Кръстьо учи в родния Котел, разширява знанията си в Бабадаг - селището в Румъния, Добруджа, заобиколено с лозя, градини и гори, с многобройно българско население, в града и съседните села. С една реч, с приемлива среда за формиране на националното му самосъзнание с водещ майчиния език. През лятото на 1870 г. заминава за Табор (Чехия), където постъпил в трети клас на реалната гимназия. По-късно той минава в Земеделско-индустриалната школа, която завършва с отличие, втори поред между 29 ученици. Другари тук, в Табор, са му сънародниците Ангел Кънчев, Михалаки Георгиев, Куни Кутинчев и др. Между другото от Табор са първите му статии за сп. "Читалище" и "Право" с името Мирски - име, взето от названието на една ливада Мира, която дядо му притежавал в Котел.
През 1874 г. завършва висшата селскостопанска школа в Чехия, възпитаници на която са много българи. Въоръжен със знания, със самочувствието за готовност да бъде максимално полезен на отечеството, стартира в трудовата си дейност като учител в Тулча, град в Северна Добруджа, за който в националната летопис четем: "До 1878 г. Тулча е бил важен просветителен български център с уредени български училища, църкви, читалища, печатница и др.
Динамичните седмици и месеци в навечерието на Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. безспорно се отразяват върху "застояването" на заетата длъжност, в която и да е институция. В това число и в областта на образованието. В сравнително краткотрайното учителстване у Кръстьо Мирски се формира голям
интерес към просвещението на подрастващото поколение
Даденост, към която и при смяната впоследствие на служебните задължения остава съпричастен до края на живота си. Особено като автор на учебно-възпитателна литература. При създалата се ситуация К. Мирски се озовава в мошията на Емануил Богориди, разработвана от Стефан и Петър Берон, където служил като книговодител до 7 август 1877 г. Почти веднага след Освобождението той се установява отново в Тулча, като секретар на Тулчанския окръжен управителен съвет, а по-късно е избран за член на съвета. Но и тук е за кратко време, защото е изтеглен във Варна за секретар на апелативния съд, която длъжност заема от 1 февруари до 9 ноември 1880 г., когато е закрит и министър Д. Греков го назначава за председател на Балчишкия окръжен съд. След не много дълго време вече е председател на Варненския окръжен съд.
Противник на преврата 1881 г. обаче той си дава оставката и в качеството на адвокат води активна опозиционна политика спрямо отхвърлянето на Конституцията. Такава неудобна за управляващите му е позицията и като депутат в ттт Обикновено народно събрание. Всъщност по време на участието му в парламентарния живот на законодателния орган при седемте му мандата (ттт ОНС - 1882-1883; тV ОНС - 1884-1886; Vт ВНС - 1893; Vттт ОНС - 1894-1896; Хт ОНС - 1901 и Хтт ОНС - 1902-1903; ХтV ОНС - 1908-1911) К. Мирски е един от най-активните участници в предложенията, дебатите и отстояване интересите на избирателите си. С прозвището си на народен депутат той е известен и сред избирателите като контактен, толерантен и зачитащ мненията на събеседниците си, показващ и видимо
уважение към обикновените сънародници
Към продължителното му участие в парламентарния живот трябва да прибавим и силно творческото му присъствие в Българското книжовно дружество (дн. БАН) като дописен член (1876), а след това и като редовен член на институцията.
Средата, в която се явява К. Мирски, всякога му дава стимул и насока за обществена, публицистична и книжовна работа. В Табор, Браила, Тулча, Варна, той е под влиянието на образци, достойни за подражание - Ангел Кънчев, Тодор Икономов, д-р Петър Берон, Григор Начович, Любен Каравелов, П. Каравелов и др. Самоук практически правник, той проявява в своите творения дълбоки познания по много въпроси, достъпни само за теоретика-специалист. До края на живота си не се умори да пише и да проповядва здрави идеи в областта на законодателството, просветата, стопанството, живота. Между другото изследователите на творческия му път сочат негови над 500 статии и учебни материали. А на страниците на Летописа на БАН са изписани заглавията на около 40 заглавия на вестници и списания, в които той присъства с публицистични материали. В сп. "Юридически преглед" е посветил около 40 статии по разни правни, държавни и главно законодателни въпроси.
На два пъти като кмет на Варна: 1888-1891 и 1905-1906 г., паметни за града са създадените формации и ценни места, като градската библиотека, часовниковата кула, градивни структурни въведения в просветата, църковното дело, възпитанието на децата, особени грижи и зачитане труда на жената - майка и възпитателка. Приживе в завещанието си той разпорежда, щото всички негови книги, писания на славянски езици, да се предадат на варненската градска библиотека, основана от него, когато е кмет при първия му мандат.
И преди, и след Освобождението с почерка си на педагог, кмет, адвокат, парламентарист, общественик, публицист, енциклопедист, Кръстьо Мирски е пример на голям родолюбец, отстояващ с всички възможни средства българщината.
От обявения смъртослов става известно, че умира на 7 май 1920 г. и по желание на гражданите, предвид на това, че е направил толкова много в качеството си на кмет за града, е погребан в черковния двор на варненска църква. От гледна точка на изключително широкообхватната му дейност като парламентарист, струва си съвременните депутати да отворят дневниците и се поучат от него и да разберат за какво са избрани и пратени в законодателния орган. Податките във всички случаи ще провокират днешния депутат на самооценка и настройка към подражание.
Любопитството към образа на Кръстьо Мирски от пантеона на Българската възрожденска интелигенция не е само заради годишнината от рождението му. Диагоналният прочит на справката за житейския му път впечатлява с неговата енциклопедичност при интереса към словото, перото, анализ на проблемите на деня и инициативността при търсене пътища за решаване на трудностите в живота. Даденост, която провокира да потърся отговора в мъдростта на знатни люде в планетарен план.
Спирам се на философията на Василий Андреевич Жуковски, според когото: "Третата способност на човека след ума и волята е творчеството." А Николай Васиевич Гогол го допълва: "Едва ли има по-голяма наслада от насладата да творим." Максим Горки пък разширява съждението си с аргумента, че "Трябва да обичаш онова, което правиш, и тогава трудът - даже и най-трудният - се превръща в творчество."
Компоненти, които поддържат настроението ми при "разходката" до многобройните места за изява на роденият преди 165 години на 14 ноември 1852 г. във възрожденския Котел - Кръстьо Иванов Попов-Мирски. Това, че е
роден в семейството на търговец
не е родова заявка. Но е с позитивна даденост, в съзвучие с изследванията на проф. Николай Генчев, според когото тъкмо в търговското семейство се пръкват на бял свят бъдещите възрожденски интелектуалци. Примери много! В изобилие! Както в началото, така и по средата и в края на Възрожденския период през ХтХ век.
И още! Не по-малко съществено обстоятелство е, че Кръстьо Мирски е племенник на видния български обществен деец, юрист, каноник и писател Гавраил Кръстевич (1817-1898) и на енциклопедиста-интелигент, съгражданина на Мирски с не по-малко знатна фамилия Стефан Изворски.
Кръстьо учи в родния Котел, разширява знанията си в Бабадаг - селището в Румъния, Добруджа, заобиколено с лозя, градини и гори, с многобройно българско население, в града и съседните села. С една реч, с приемлива среда за формиране на националното му самосъзнание с водещ майчиния език. През лятото на 1870 г. заминава за Табор (Чехия), където постъпил в трети клас на реалната гимназия. По-късно той минава в Земеделско-индустриалната школа, която завършва с отличие, втори поред между 29 ученици. Другари тук, в Табор, са му сънародниците Ангел Кънчев, Михалаки Георгиев, Куни Кутинчев и др. Между другото от Табор са първите му статии за сп. "Читалище" и "Право" с името Мирски - име, взето от названието на една ливада Мира, която дядо му притежавал в Котел.
През 1874 г. завършва висшата селскостопанска школа в Чехия, възпитаници на която са много българи. Въоръжен със знания, със самочувствието за готовност да бъде максимално полезен на отечеството, стартира в трудовата си дейност като учител в Тулча, град в Северна Добруджа, за който в националната летопис четем: "До 1878 г. Тулча е бил важен просветителен български център с уредени български училища, църкви, читалища, печатница и др.
Динамичните седмици и месеци в навечерието на Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. безспорно се отразяват върху "застояването" на заетата длъжност, в която и да е институция. В това число и в областта на образованието. В сравнително краткотрайното учителстване у Кръстьо Мирски се формира голям
интерес към просвещението на подрастващото поколение
Даденост, към която и при смяната впоследствие на служебните задължения остава съпричастен до края на живота си. Особено като автор на учебно-възпитателна литература. При създалата се ситуация К. Мирски се озовава в мошията на Емануил Богориди, разработвана от Стефан и Петър Берон, където служил като книговодител до 7 август 1877 г. Почти веднага след Освобождението той се установява отново в Тулча, като секретар на Тулчанския окръжен управителен съвет, а по-късно е избран за член на съвета. Но и тук е за кратко време, защото е изтеглен във Варна за секретар на апелативния съд, която длъжност заема от 1 февруари до 9 ноември 1880 г., когато е закрит и министър Д. Греков го назначава за председател на Балчишкия окръжен съд. След не много дълго време вече е председател на Варненския окръжен съд.
Противник на преврата 1881 г. обаче той си дава оставката и в качеството на адвокат води активна опозиционна политика спрямо отхвърлянето на Конституцията. Такава неудобна за управляващите му е позицията и като депутат в ттт Обикновено народно събрание. Всъщност по време на участието му в парламентарния живот на законодателния орган при седемте му мандата (ттт ОНС - 1882-1883; тV ОНС - 1884-1886; Vт ВНС - 1893; Vттт ОНС - 1894-1896; Хт ОНС - 1901 и Хтт ОНС - 1902-1903; ХтV ОНС - 1908-1911) К. Мирски е един от най-активните участници в предложенията, дебатите и отстояване интересите на избирателите си. С прозвището си на народен депутат той е известен и сред избирателите като контактен, толерантен и зачитащ мненията на събеседниците си, показващ и видимо
уважение към обикновените сънародници
Към продължителното му участие в парламентарния живот трябва да прибавим и силно творческото му присъствие в Българското книжовно дружество (дн. БАН) като дописен член (1876), а след това и като редовен член на институцията.
Средата, в която се явява К. Мирски, всякога му дава стимул и насока за обществена, публицистична и книжовна работа. В Табор, Браила, Тулча, Варна, той е под влиянието на образци, достойни за подражание - Ангел Кънчев, Тодор Икономов, д-р Петър Берон, Григор Начович, Любен Каравелов, П. Каравелов и др. Самоук практически правник, той проявява в своите творения дълбоки познания по много въпроси, достъпни само за теоретика-специалист. До края на живота си не се умори да пише и да проповядва здрави идеи в областта на законодателството, просветата, стопанството, живота. Между другото изследователите на творческия му път сочат негови над 500 статии и учебни материали. А на страниците на Летописа на БАН са изписани заглавията на около 40 заглавия на вестници и списания, в които той присъства с публицистични материали. В сп. "Юридически преглед" е посветил около 40 статии по разни правни, държавни и главно законодателни въпроси.
На два пъти като кмет на Варна: 1888-1891 и 1905-1906 г., паметни за града са създадените формации и ценни места, като градската библиотека, часовниковата кула, градивни структурни въведения в просветата, църковното дело, възпитанието на децата, особени грижи и зачитане труда на жената - майка и възпитателка. Приживе в завещанието си той разпорежда, щото всички негови книги, писания на славянски езици, да се предадат на варненската градска библиотека, основана от него, когато е кмет при първия му мандат.
И преди, и след Освобождението с почерка си на педагог, кмет, адвокат, парламентарист, общественик, публицист, енциклопедист, Кръстьо Мирски е пример на голям родолюбец, отстояващ с всички възможни средства българщината.
От обявения смъртослов става известно, че умира на 7 май 1920 г. и по желание на гражданите, предвид на това, че е направил толкова много в качеството си на кмет за града, е погребан в черковния двор на варненска църква. От гледна точка на изключително широкообхватната му дейност като парламентарист, струва си съвременните депутати да отворят дневниците и се поучат от него и да разберат за какво са избрани и пратени в законодателния орган. Податките във всички случаи ще провокират днешния депутат на самооценка и настройка към подражание.
Руската федерация не само приземи скъп а...
Честита ти нова книга, Валери, все така ...
Реквием за любовта
Честита ти нова книга, Валери, все така ...
Реквием за любовта
Следващ постинг
Предишен постинг