Постинг
31.08.2017 21:15 -
Янош Хуняди - легендарен борец срещу турските нашественици
Христов воин, храбър и мъдър пълководец, изключителна личност, той посвещава живота си на борбата за освобождение на християнските народи и на България
Дума 1. Септември 2017 , брой: 171 Михо Червенков
След завладяването на България турците се насочват към унгарските земи. Унгария търси съюзници и напряга всички сили за съпротива. Сред нейните пълководци изпъква Янош Хуняди. Коя е тази историческа личност, посветила живота си на възпиране на османците и освобождение на християнските народи?
Роден е през 1387 г. (в други източници - около 1400 г. или дори 1407 г.) в болярско семейство от Влашко, преместило се по-късно в Унгария. Според легенди, а и някои наши учени допускат, Хуняди има български царски корен.
С грамота от крал Сигизмунд, като награда за отлични заслуги на Вайк, се дарява трансилванското кралско имение-крепост Хуняди, оттук семейството получава името Хуняди.
Така Вайк Хуняди, баща на прочутия по-късно военачалник Янош Хуняди, се сдобива с огромно богатство и власт, защото към крепостта получава около 40 селища и полски градове, солни, златни, сребърни и железни находища.
Още като юноша Янош започва военна кариера в двора на крал Сигизмунд, където се възпитава и получава солидно образование.
През 1419 г. започват Хуситските войни. Янош се включва в армията на краля в борбата срещу еретиците. Той пръв сред унгарските пълководци открива възможностите на пехотата и лагерната артилерия. След 1433 г. става дворцов рицар при краля, а наскоро е приет за член на Кралския съвет.
Постепенно се сдобива с голяма поземлена собственост. Притежава имения по всички краища на страната: 27 крепости, 57 града, хиляда села и много земя. Като отличен войник бързо напредва и в политическата си кариера.
Воден от волята за победа над анадолските нашественици, Хуняди пръв подкрепя идеята за полско-унгарска уния и благодарение на неговата помощ през 1440 г. полският крал Владислав III Яголо е коронясан и за унгарски крал. За заслугите си е награден от краля с крепостта Белград и с Трансилванското воеводство. Той добре разбира, че само с обединение на силите може да се отблъсне завоевателят.
И все пак каква е тайната на успехите му?
- Този въпрос - пише унгарският писател Золтан Кирай, - е обстойно проучен от много историци, но всички те са единодушни в мнението си, че е бил изключителна личност, специалист по военните науки, прекрасен организатор, голям мислител, сериозен и хладнокръвен човек в отлична физическа форма. Войниците му дори мислят, че е неуязвим за вражеско оръжие и безсмъртен. Наближаващата опасност от страна на турците е изисквала именно такъв изключителен ръководител.
Той е личността, наложила идеята за офанзивна борба с исляма. Използва богатството и славата си единствено като средство за възпиране на турските завоеватели. Голям собственик, голям администратор на страната, той на първо място си остава войник и насочва значителна част от доходите си за усъвършенстване на армията.
Янош Хуняди разбива турците в редица славни битки. През лятото на 1441 г. край Белград жъне победа над войската на Исхак бей, вилнеещ в Сърбия. Следващата година Мезид бей неочаквано напада Трансилвания и достига чак до река Марош. С чудна бързина Янош изпраща да обиколят областта с кървава сабя и с обществена прокламация вдига на оръжие всички селяни и жители на градовете. Той пише:
"Стига толкова поробени мъже, обезчестени жени, каруци, пълни с отрязани глави, унизителни търгове на оковани роби, това ежегодно унижение на религията ни!"
Пет дни след поражението при река Марош, отново се сблъсква със самоуверената армия на Мезид, разбива я и убива Мезид бей и сина му.
През тези години този храбър, талантлив и много далновиден пълководец оставя трайна диря като athleta Christi (Христов воин) не само в папските писма, в съвременната историопис и литература, но и в паметта на българския и останалите балкански народи. С постигнатите победи той пренася военните действия дълбоко в пределите на империята.
Победите на Хуняди през 1441-1442 г. вълнуват Европа. Забравеният идеал на католическа Европа за организиране на кръстоносен поход се възражда. В началото на 40-те години балканските народи са в напрегнато очакване. Георги Бранкович неуморно търси съюзници в подкрепа на предстоящата голяма акция. Византия е неспособна да окаже сериозен отпор при един конфликт с османците, но изразява готовност да подкрепи всяка акция на европейските държави срещу тях.
Янош Хуняди е в трескава подготовка на армията, като отделя голямо внимание на бронираната конница, която е най-пригодна да противостои на спахийските части.
Прославил се в антитурските борби, Хуняди прави дръзки реформи в унгарската армия и съчетава наемничеството с народното опълчение.
Представителите на големи благороднически фамилии не гледат с добро око на успехите му. Но пък са принудени да го признават, защото ги спасява от поробителите.
Папата дава благословията си за нов кръстоносен поход. Войските на Владислав III Яголо и Янош Хуняди прехвърлят Дунав. После опитният пълководец Хуняди, начело на 12 000 конница, минава река Морава и овладява Ниш, като нанася решително поражение на турците. За кратко време това е четвъртата му победа над завоевателите и развенчава пред европейските и балканските народи представата за непобедимостта на османците.
След тази победа в съзнанието на балканските народи Янош Хуняди се утвърждава като всесилен юнак с приказна мощ и те го величаят в песни и легенди.
Войските на "Дългия поход", в който участват "кръстоносци от различни народности и царства" и най-вече маджари, поляци, чехи, власи, сърби и българи, се движат през български земи. Историци отбелязват, че "тамошната рая и войнуци дейно подпомагат кръстоносците".
Янош Хуняди е начело на колоните при превземането на София. Започва бързо прехвърляне в Тракия и оттам към Константинопол, където се очаква византийска и западна помощ по море.
Достигат теснините в Ихтиманска Средна гора - прохода при Траянови врата. Тук османците очакват подготвени напредващите християни. Зимата е изключително студена. Янош Хуняди провежда две изненадващи атаки, нанася големи поражения на противника, каменометните машини внасят паника сред турските защитници. Османски източници пишат за продължителни боеве в трудно преодолимите планински урви, но проходът не е пробит.
Кръстоносните войски поемат надясно, спускат се през Момин проход и Костенското поле, достигат до Сестримо, но и теснините при Момина клисура са добре опазени от османлиите. Това е дълбоко навлизане в пределите на империята. Зимата и трудностите в снабдяването обаче принуждават християнските войски да се върнат, врагът ги преследва и в Костенското поле се разразява нова, голяма и с много жертви от двете страни битка.
Организирано християнската армия се завръща. Легенди и предания още се носят в района за кървавата схватка.
Подписан е мирен договор, но много скоро Владислав III Яголо застава начело на нов поход, а военачалник е пак големият стратег Янош Хуняди. Целта е освобождението на България и прогонване на османлиите зад Проливите. Обединените християнски сили преминават през Северна България и стигат до Варна. Същия ден, 9 ноември, там пристига и армията на султан Мехмед.
Зазорява се, настъпва утрото на 10 ноември 1444 г. При старата Варненска крепост предстои съдбоносен двубой. Двете армии се хвърлят една срещу друга. Главно под ръководството на Хуняди двете османски крила са извадени от строя. Очертава се победа на християните. Неочаквано обаче младият крал, разгорещен и вдъхновен от успеха, се впуска само с личната си гвардия в центъра на противника, момент, когато Хуняди води атака и не може да окаже подкрепа...
Прибързан ход с фатален край!
Загива кралят. Хуняди не се подава на паника и на висок глас заявява:
"Ние сме дошли за вярата си, не за краля!"
Възвръща реда в армията, предприема атака, но преценява, че обстановката е друга и заповядва завръщане.
И след варненската битка Хуняди остава пречка на завоевателните планове на османците към Сърбия и Унгария. През 1446 г., след успешните походи срещу нашествениците, го избират за управител на Унгария. По-късно, на 23 юли 1456 г., нанася тежко поражение на турските войски при Белград, водени от султан Мехмед.
За жалост, малко след успешния край на тази битка с врага, на 11 август 1456 г., Янош Хуняди умира от чума, вилнееща сред турци и християни в Белград.
"Ако Янош Хуняди - пише доминиканският хронист Пиетро Ранзано - не бе преградил пътя на завоевателите, паднала би не само Унгария и заобикалящите я страни, но и самата Италия."
х х х
В музея "Владислав Варненчик" във Варна има специална зала, посветена на Янош Хуняди. С победите си в много тежки битки и в Паметната битка на народите той остава навеки легендарен герой, възпят в български, сръбски, унгарски и румънски народни песни.
Дума 1. Септември 2017 , брой: 171 Михо Червенков
След завладяването на България турците се насочват към унгарските земи. Унгария търси съюзници и напряга всички сили за съпротива. Сред нейните пълководци изпъква Янош Хуняди. Коя е тази историческа личност, посветила живота си на възпиране на османците и освобождение на християнските народи?
Роден е през 1387 г. (в други източници - около 1400 г. или дори 1407 г.) в болярско семейство от Влашко, преместило се по-късно в Унгария. Според легенди, а и някои наши учени допускат, Хуняди има български царски корен.
С грамота от крал Сигизмунд, като награда за отлични заслуги на Вайк, се дарява трансилванското кралско имение-крепост Хуняди, оттук семейството получава името Хуняди.
Така Вайк Хуняди, баща на прочутия по-късно военачалник Янош Хуняди, се сдобива с огромно богатство и власт, защото към крепостта получава около 40 селища и полски градове, солни, златни, сребърни и железни находища.
Още като юноша Янош започва военна кариера в двора на крал Сигизмунд, където се възпитава и получава солидно образование.
През 1419 г. започват Хуситските войни. Янош се включва в армията на краля в борбата срещу еретиците. Той пръв сред унгарските пълководци открива възможностите на пехотата и лагерната артилерия. След 1433 г. става дворцов рицар при краля, а наскоро е приет за член на Кралския съвет.
Постепенно се сдобива с голяма поземлена собственост. Притежава имения по всички краища на страната: 27 крепости, 57 града, хиляда села и много земя. Като отличен войник бързо напредва и в политическата си кариера.
Воден от волята за победа над анадолските нашественици, Хуняди пръв подкрепя идеята за полско-унгарска уния и благодарение на неговата помощ през 1440 г. полският крал Владислав III Яголо е коронясан и за унгарски крал. За заслугите си е награден от краля с крепостта Белград и с Трансилванското воеводство. Той добре разбира, че само с обединение на силите може да се отблъсне завоевателят.
И все пак каква е тайната на успехите му?
- Този въпрос - пише унгарският писател Золтан Кирай, - е обстойно проучен от много историци, но всички те са единодушни в мнението си, че е бил изключителна личност, специалист по военните науки, прекрасен организатор, голям мислител, сериозен и хладнокръвен човек в отлична физическа форма. Войниците му дори мислят, че е неуязвим за вражеско оръжие и безсмъртен. Наближаващата опасност от страна на турците е изисквала именно такъв изключителен ръководител.
Той е личността, наложила идеята за офанзивна борба с исляма. Използва богатството и славата си единствено като средство за възпиране на турските завоеватели. Голям собственик, голям администратор на страната, той на първо място си остава войник и насочва значителна част от доходите си за усъвършенстване на армията.
Янош Хуняди разбива турците в редица славни битки. През лятото на 1441 г. край Белград жъне победа над войската на Исхак бей, вилнеещ в Сърбия. Следващата година Мезид бей неочаквано напада Трансилвания и достига чак до река Марош. С чудна бързина Янош изпраща да обиколят областта с кървава сабя и с обществена прокламация вдига на оръжие всички селяни и жители на градовете. Той пише:
"Стига толкова поробени мъже, обезчестени жени, каруци, пълни с отрязани глави, унизителни търгове на оковани роби, това ежегодно унижение на религията ни!"
Пет дни след поражението при река Марош, отново се сблъсква със самоуверената армия на Мезид, разбива я и убива Мезид бей и сина му.
През тези години този храбър, талантлив и много далновиден пълководец оставя трайна диря като athleta Christi (Христов воин) не само в папските писма, в съвременната историопис и литература, но и в паметта на българския и останалите балкански народи. С постигнатите победи той пренася военните действия дълбоко в пределите на империята.
Победите на Хуняди през 1441-1442 г. вълнуват Европа. Забравеният идеал на католическа Европа за организиране на кръстоносен поход се възражда. В началото на 40-те години балканските народи са в напрегнато очакване. Георги Бранкович неуморно търси съюзници в подкрепа на предстоящата голяма акция. Византия е неспособна да окаже сериозен отпор при един конфликт с османците, но изразява готовност да подкрепи всяка акция на европейските държави срещу тях.
Янош Хуняди е в трескава подготовка на армията, като отделя голямо внимание на бронираната конница, която е най-пригодна да противостои на спахийските части.
Прославил се в антитурските борби, Хуняди прави дръзки реформи в унгарската армия и съчетава наемничеството с народното опълчение.
Представителите на големи благороднически фамилии не гледат с добро око на успехите му. Но пък са принудени да го признават, защото ги спасява от поробителите.
Папата дава благословията си за нов кръстоносен поход. Войските на Владислав III Яголо и Янош Хуняди прехвърлят Дунав. После опитният пълководец Хуняди, начело на 12 000 конница, минава река Морава и овладява Ниш, като нанася решително поражение на турците. За кратко време това е четвъртата му победа над завоевателите и развенчава пред европейските и балканските народи представата за непобедимостта на османците.
След тази победа в съзнанието на балканските народи Янош Хуняди се утвърждава като всесилен юнак с приказна мощ и те го величаят в песни и легенди.
Войските на "Дългия поход", в който участват "кръстоносци от различни народности и царства" и най-вече маджари, поляци, чехи, власи, сърби и българи, се движат през български земи. Историци отбелязват, че "тамошната рая и войнуци дейно подпомагат кръстоносците".
Янош Хуняди е начело на колоните при превземането на София. Започва бързо прехвърляне в Тракия и оттам към Константинопол, където се очаква византийска и западна помощ по море.
Достигат теснините в Ихтиманска Средна гора - прохода при Траянови врата. Тук османците очакват подготвени напредващите християни. Зимата е изключително студена. Янош Хуняди провежда две изненадващи атаки, нанася големи поражения на противника, каменометните машини внасят паника сред турските защитници. Османски източници пишат за продължителни боеве в трудно преодолимите планински урви, но проходът не е пробит.
Кръстоносните войски поемат надясно, спускат се през Момин проход и Костенското поле, достигат до Сестримо, но и теснините при Момина клисура са добре опазени от османлиите. Това е дълбоко навлизане в пределите на империята. Зимата и трудностите в снабдяването обаче принуждават християнските войски да се върнат, врагът ги преследва и в Костенското поле се разразява нова, голяма и с много жертви от двете страни битка.
Организирано християнската армия се завръща. Легенди и предания още се носят в района за кървавата схватка.
Подписан е мирен договор, но много скоро Владислав III Яголо застава начело на нов поход, а военачалник е пак големият стратег Янош Хуняди. Целта е освобождението на България и прогонване на османлиите зад Проливите. Обединените християнски сили преминават през Северна България и стигат до Варна. Същия ден, 9 ноември, там пристига и армията на султан Мехмед.
Зазорява се, настъпва утрото на 10 ноември 1444 г. При старата Варненска крепост предстои съдбоносен двубой. Двете армии се хвърлят една срещу друга. Главно под ръководството на Хуняди двете османски крила са извадени от строя. Очертава се победа на християните. Неочаквано обаче младият крал, разгорещен и вдъхновен от успеха, се впуска само с личната си гвардия в центъра на противника, момент, когато Хуняди води атака и не може да окаже подкрепа...
Прибързан ход с фатален край!
Загива кралят. Хуняди не се подава на паника и на висок глас заявява:
"Ние сме дошли за вярата си, не за краля!"
Възвръща реда в армията, предприема атака, но преценява, че обстановката е друга и заповядва завръщане.
И след варненската битка Хуняди остава пречка на завоевателните планове на османците към Сърбия и Унгария. През 1446 г., след успешните походи срещу нашествениците, го избират за управител на Унгария. По-късно, на 23 юли 1456 г., нанася тежко поражение на турските войски при Белград, водени от султан Мехмед.
За жалост, малко след успешния край на тази битка с врага, на 11 август 1456 г., Янош Хуняди умира от чума, вилнееща сред турци и християни в Белград.
"Ако Янош Хуняди - пише доминиканският хронист Пиетро Ранзано - не бе преградил пътя на завоевателите, паднала би не само Унгария и заобикалящите я страни, но и самата Италия."
х х х
В музея "Владислав Варненчик" във Варна има специална зала, посветена на Янош Хуняди. С победите си в много тежки битки и в Паметната битка на народите той остава навеки легендарен герой, възпят в български, сръбски, унгарски и румънски народни песни.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
