Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2017 21:03 - Българите - толерантни, но и късопаметни. Трябва да се научим да се уважаваме сами, за да ни уважават и другите
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 11. Юли 2017 , брой: 133 Огнян Стамболиев
Да си спомняш само за добрите неща в живота, да забравяш бързо и лесно лошите - това се казва щастлива натура! Наистина, защо да се вслушваме в неприятното ехо на нещастията, след като пътят ни е само един, при това твърде кратък и без обратна посока?
Да, не е нужно да си епикуреец, за да приемеш тази проста, азбучна истина. Нещо като генетичен императив пред човешкия род. Но нали има и ситуации, в които доброто за индивида е лошо за обществото и обратното. Да, изключение правят само блажените светци. А доброто може да се трансформира и в зло, при това доста по-могъщо и мащабно, отколкото е било преди. Това е така - дотук нищо ново и странно.
И все пак: "историята се повтаря", "историята ни учи", "да не забравяме историята"... След като знаем, че без паметта за злото нямаме шанса да се представим, да оцелеем, защо тогава я пренебрегваме? Защо да се държим като отчаяни фаталисти?
"Прощавам и забравям"- това съвсем не е християнска максима. "Прощавам, но не забравям" - това да! Няма съмнение, че следвайки първата, а не втората,

ние сме изгубили твърде много

през нашата бурна 13-вековната история, в която общо седем века сме били под чуждо робство, като второто е било особено унизително, варварско, осакатило ни във всичко. И въпреки това трудно е да се посочи друг народ в християнска Европа, който като нашия, да притежава толкова слаба памет за огромното зло, което му е било причинявано. Стигнахме дотам, че допуснахме у нас да се развилнее една противоконституционна, антибългарска, незаконна турска партия-мафия, която като "пета колона" на Анкара системно турцизира страната ни, вече осеяна със стотици джамии.
Винаги сме били склонни да забравяме и да прощаваме дори и най-непростимото. Казват, че сме най-толерантната сред европейските нации. А може би и най-късопаметната? Спасихме своите евреи, единствено ние (докато напр. унгарците сами ги изпратиха до лагерите на смъртта), практически простихме и на вековните си поробители за петте века безмилостен варварски геноцид, за Батак и Перущица, за опожарената Стара Загора, която турците разрушават, опожаряват и избиват по най-зверски начин докрак цялото население - това са 14 500 души!

За срам на държавата

която не почита паметта на тези жертви, днес мнозина българи дори не знаят за геноцида и опожаряването на този прекрасен български град. Ние дори не отбелязахме, за разлика от цяла цивилизована Европа, и дори от Щатите, годишнината от изтреблението на милион и половина арменци от турците (1915 г.), по вина на управляващите. А един от председателите на парламента, след като ни забрани да говорим за геноцида и робството (?!), стигна дотам, че възхвали някакъв турски паша, който уж бил спасил град Пещера от изтребление и опожаряване през 1876 г.
На 2 юни м.г. телевизионен журналист зададе следния въпрос на един от лидерите на ГЕРБ Цветан Цветанов: "Господин Цветанов, с кого се е сражавал Ботев на този връх?" Отговорът беше направо изумителен: "Ботев се е сражавал... (тук направи малка пауза) ...с турските представители тогава в България"... Представете си: турските главорези били "представители"!
Да, цената на тази наша толерантност е известна. А тази на политиците ни към чуждестранните им колеги може да се определи и с по-остра и точна дума. Срамно е, че начело на държавата стои премиер, който е така сервилен към лидерите на повечето европейски държави. Преди време продажни журналисти се нахвърлиха върху наш политик затова, че бил критичен към чужди дипломати. А това, че тези

чужди дипломати се месят

най-безпардонно и грубо в нашите вътрешни работи, не смущава никого.
Да, въпреки "уроците на историята", ние, потомците на Аспарух и Симеон Велики, ставаме все по-безобидни, по-инертни, губим силата и достойнството си, ежедневно се отказваме от жизненоважни интереси (като напр. АЕЦ "Козлодуй" или златните си находища), само за да бъдем "добри" и "толерантни" (разбирай послушни и овчедушни). За да ни потупат по рамото, да ни похвалят така, между другото, както става от двайсетина години насам, когато започнахме да губим толкова много заради едни лицемерни, голи похвали от новите ни по-големи братя, които при това се оказаха доста брутални и цинични ...
А бихме могли да се научим да търсим баланса между паметта за злото и паметта за доброто. Затова, разбира се, ще ни е нужно немалко време. И повече смелост. Стига някой ден да се решим. Да се научим да се уважаваме сами, за да ни уважават и другите. И най-важното да се научим да избираме с ум и разум своите "народни избраници", защото последните избори ни донесоха само беди... 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1980329
Постинги: 3360
Коментари: 2183
Гласове: 987
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031