Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2017 20:52 - "Шегичките" на днешните юначаги с фашизма са нищо в сравнение с пълното му оневиняване през 1996 г.
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 453 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Съдия Румен Ненков: " Осъдените от Народния съд добросъвестно и добронамерено са изпълнявали функциите си"
Дума 25. Май 2017 , брой: 100 Подготви Христо Георгиев
Една вдигната за "Хайл Хитлер" ръка и една "шегичка" с Бухенвалд на държавни мъже предизвикаха трус в държавицата ни. Няма как да го скатаем, защото от 72 години във всички европейски страни това са символи на престъпление срещу човечеството, на една зловеща политика, която се измерва с десетки милиони убити. Но има и няколко снимки от началото на 40-те години на миналия век на първите ни държавни мъже, изпружили дясна ръка в този тъй изразителен фашистки поздрав, разкриващ тяхната съпричастност с нацистката идеология. Съпричастността им и към убийствата на стотици, може би и хиляди български деца, ако включим в този черен мартиролог и забравените днес еврейски деца в Треблинка, донася смъртните им присъди след края на войната. Тези присъди са поискани от трите държави победителки във Втората световна война. В Народния съд смъртни присъди получават 2730 души, изпълнени са по-малко от половината. Десетки хиляди са смъртните присъди в редица западни страни по същото време.
Победителите от Втората световна война! СССР, САЩ и Великобритания. Къде бяха те през 90-те години на миналия век, когато в България фашизмът бе напълно... реабилитиран?! Къде бяха демократичните партии, къде беше БСП, заета за кой ли път със задачата да оцелее? Къде бяха, когато през 1996 г. откровени убийци психопати бяха обявени за невинни, едва ли не за блажени? Дори такива като Дочо Христов, Александър Цанков, Иван Русев, Славейко Василев (с прякор Злодейко Василев), останали в народната памет с прозвището кръволоци, бяха оправдани от българския Върховен съд. Защо днешните юначаги да са виновни за нещо, а ония фашаги да не са виновни за нищо? Какво може да се очаква от една правосъдна система, която реабилитира фашизма? Защо всички се вторачиха сега в една изпъната ръка, а никой не забелязва чий портрет виси по кабинетите и трибуните на влязлата във властта ВМРО? Портретът на Ванче Михайлов - човешко същество, потънало в кръв не до лактите, а до ушите още през юни 1923-а до април 1925-а? И така до 1934-а. А на негово име кръстиха улици и булеварди, дори в Благоевград!
Забравя се и това, че в средата на 40-те фашистите бяха съдени не само от комунисти, участваха и всички други партии, възродени през 1944 г. с възстановяването на Търновската конституция от комунистите. Защо никой не говори днес за участието на земеделците в работата на народните съдилища? Пък и извън тях. Победителите във Втората световна война! Духът, който се изпусна под благосклонния ви поглед, другари и господа, в средата на 90-те, вече е трудно да се върне в бутилката, защото самите вие я счупихте.
Днес ви предлагаме документи, достъпни свободно в интернет. Дали ги чете някой? И ако ги чете, вижда ли абсурда на мотивите за реабилитирането на лица, добре известни с фашистките си деяния и престъпления?

Из решение щ172 на Върховния съд

26.08.1996 г.
Решение щ172 на Върховния съд е прието на 26 август 1996 г. С него се отменят присъдите, издадени от първи състав на Народния съд на редица министри, депутати, царски съветници и военни лица. Мотивът е "липса на доказателства". Заедно с Решение щ243 на Върховния съд тези две решения отменят присъдите на министрите от 56-то до 60-то правителство на България, царските съветници, депутатите от 25-то ОНС както и на военни лица - общо 51 човека. Сред тях:
Добри Божилов - министър-председател, осъден на смърт
Богдан Филов, министър-председател, осъден на смърт
Петър Габровски - министър, осъден на смърт
Дочо Христов - министър, осъден на смърт
Атанас Буров - министър, осъден на 1 година затвор
Никола Михов - министър, ген.-лейтенант, осъден на смърт
Александър Станишев - министър, осъден на смърт
Александър Сталийски - министър, осъден на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на имуществото
Константин Лукаш - началник на Ген. щаб на Българската армия 1941-1944 г., осъден на смърт
Трифон Трифонов - началник на Ген. щаб на Българската армия 11.05-6.09.1944 г., осъден на смърт
Димитър Савов - осъден на 15 години затвор...

Из решение щ243 на Върховния съд

26.08.1996 г.
" Решение щ243 на Върховния съд е прието на 26 август 1996 г. То отменя присъдите, издадени от втори състав на Народния съд, на депутатите от 25-то Народно събрание. Мотивът - "липса на доказателства". Втори състав на Народния съд осъжда общо 67 народни представители, приели от 1940 до 1944 г. фашистките закони в България и присъединяването й към оста на Третия райх, както и 10 бивши министри. Обвиняеми по процеса са общо 134 души. Сред оневинените през 1996 г. е дори Александър Цанков - осъден задочно на смърт, един от главните виновници за избиването на хиляди комунисти и земеделци през 1923-1925 г., Иван Русев - осъден на смърт, бивш министър на вътрешните работи, Константин Партов, осъден на смърт, бивш министър на правосъдието, Христо Калфов - осъден на смърт, бивш министър на външните работи и изповеданията, Тодор Кожухаров, осъден на смърт, бивш министър...

Из решение щ243 от 12.04.1996 г., по н. д. N: 707/95 г., II н.о.,

Докладчик съдията Румен Ненков

Наредбата закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (ДВ, бр. 219/1944 г.; изм. и доп., бр. 97/1946 г.) представлява социален наказателен закон, приложим към определена категория граждани - "бивши министри, народни представители от 25 Обикновено народно събрание, други граждански и военни лица".
Същата не изключва субсидиарното действие на нормите от общата част на материалния наказателен закон. При обсъждане на защитните позиции на лицата, обвинени, че са извършили умишлени деяния по чл. 2 от наредбата, е следвало да бъдат съобразявани оневиняващите основания като "случайно деяние", "изпълнение на закон или служебна заповед, която не налага очевидно престъпление", "неизбежна отбрана" и "крайна необходимост"...
С присъда от 1.02.1945 г., постановена в гр. София по наказателно дело щ2/1944 г. на Народния съд, втори състав, 126 души народни представители от 25 Обикновено народно събрание са признати за виновни в това, че "за времето от 1.01. 1941 г. до 9.09.1944 г. в пределите на България са изложили сигурността на държавата - и поставили в опасност народните интереси, като са одобрили сключването на международни договори с воюващи държави и решение за обявяване на война и водене на война, одобрили са действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР и с това са отегчили международното положение на България, поощрили са убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания във връзка с водената външна и вътрешна политика на правителството и гонения срещу евреите като за провеждането на горните деяния са допринесли дейно и съществено със своите действия, писания и слово", поради което са осъдени както следва...
Главният прокурор (Иван Татарчев - б.а) е направил пред Върховния съд предложение за отмяна по реда на надзора на така постановената присъда в осъдителната й част. В предложението се развива довод за явна необоснованост на изводите и заключенията на Народния съд относно обективната и субективната страна на инкриминираните деяния. Поддържа се искане за отмяна на влязлата в сила присъда и признаването на осъдените лица за невинни да са извършили престъпни деяния по чл. 2 от Наредбата закон за Народния съд.
Върховният съд, второ наказателно отделение, като обсъди внесеното предложение и след цялостна проверка на данните по делото, констатира следното:

1. По въпрос за съотношението между Наредбата закон за Народния съд и действащите към момента на прилагането й Конституция и общи наказателни закони:
Наредбата закон за съдене от Народен съд виновниците, е издаден на основание чл. 47 от тогава действащата Конституция на българското царство от 1879 г. Без всякакво съмнение наредбата представлява специален наказателен закон, приложим към определена категория граждани (бивши министри, народни представители от 25 Обикновено народно събрание, други граждански или военни лица). С нея се създават нови материално-правни наказателни норми, въздигащи в престъпления деяния, които не са били обявени за престъпни в момент на осъществяването им. За разглеждането на делата е учреден специален орган - Народен съд, като е определен начин на формирането му и са посочени някои специфични процедурни правила, които е длъжен да спазва.

2. По въпрос за допустимостта на надзорната проверка:
С актовете на наказателно правосъдие се засягат най-насъщните граждански и политически права на личността, включително и правото на живот, правото на физическа и икономическа свобода и т. н.
Ето защо чл. 350 НПК предоставя безсрочно на всички осъдени възможността да се обърнат към Върховния съд, който от своя страна е длъжен да направи проверка на законосъобразността на постановената срещу тях влязла в сила присъда. В интерес на обществото и с оглед на общоприетото разбиране за справедливост и морал след смъртта на осъдените това тяхно право може да бъде упражнено от главния прокурор на републиката. С други думи, производството за преглед по реда на надзорa пред Върховния съд дава възможност несправедливостта на един съдебен акт да бъде разкрита без ограничение във времето, изтекло след влизането му в сила. Както вече беше посочено по-горе, макар и специфичен по формиране и състав, учреденият през 1944 г. Народен съд е представлявал специален орган на държавното правосъдие, не изключителен съд по смисъл на чл. 73, ал. 2 от тогава действащата Конституция на българското царство. Именно затова неговите присъди, макар и влизащи в сила със самото им постановяване, по същество са били актове на държавно правосъдие, чиято правилност подлежи на надзорна проверка...
Разбирането, че наказателно-осъдителните присъди на Народния съд, като постановени от изключителен и следователно противоконституционен съд, с извън обхвата на установения от надзорното производство извънреден и извънинстанционен способ за контрол върху законосъобразността на съдебните актове, би приравнило същите към прояви на чист извънсъдебен произвол, но дори и в тази хипотеза засегнатите лица и главният прокурор като защитник на законността не могат да бъдат лишени от правото да установят това.

3. По въпрос за обективната съставомерност на деянията по чл. 2, т. т. 1, 2, 6 и 10 от Наредбата закон за Народния съд, за които е постановена осъдителна присъда:
Както обвинителният акт, така и постановената присъда съдържат една твърде политизирана и едностранчива оценка на близката тогава история на страната. По този начин се създава впечатление, че подсъдимите са обвинени и осъдени въз основа на предубеждението за тяхната колективна вина като участници в сваленото със сила управление на страната. Според надзорния състав на Върховния съд историческите и политическите тези, изложени в мотивите на проверявания съдебен акт, не могат да имат решаващо наказателно-правно значение, поради което не следва да бъдат обсъждани в надзорното решение.
Практическите обстоятелства, послужили за повдигане на обвинение срещу подсъдимите, са изложени в обвинителния акт в 13 пункта, от които само пункт 12 пряко обоснова обвинението по чл. 2, т. 7 от Наредбата закон за Народния съд. Всички останали обвинения са непосредствено свързани с политическата дейност на народните представители. Подсъдимите са давали обяснения по така посочените пунктове на обвинението и в техните рамки са осъществявали защитата си. По същите фактически обвинения са признати за виновни и осъдени с постановената присъда на Народния съд. Ето защо и надзорната проверка трябва да се сведе до отговора на въпросите дали описаните в обвинителния акт деяния от обективна страна покриват състав по чл. 2 от Наредбата закон за Народния съд, дали действително са осъществени от подсъдимите и ако това се потвърди, дали последните са действали виновно. Веднага трябва да се отбележи, че дори и да бяха осъществени от подсъдимите, деянията не покриват обективните признаци на съставите по чл. 2 от Наредбата закон за Народния съд.

4. По въпрос за субективната страна на деянията, за които е постановена осъдителна присъда:
Независимо от обективната несъставомерност на деянията, които според обвинението и състав на Народния съд са осъществявали признаците на чл. 2, т.т. 1, 2, 6 и 10 от Наредбата закон за Народния съд, следва да се отбележи и тяхната субективна несъставомерност. Наредбата представлява специален закон по отношение на общия материален наказателен закон. Въпреки че с нея са инкриминирани деяния, които не са съставлявали престъпления към момента на извършването им, това съвсем не означава, че не е следвало да се изясни налице ли е бил умисъл по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НЗ.
Разсъжденията на съда са явно необосновани, защото не са подкрепени от събраните доказателства. Не е случайно обстоятелството, че с обясненията си всички подсъдими по същество са отрекли вината си, като са заявили, че в своите политически решения, именно за такива са били предадени на съд, се ръководили от своето разбиране за интересите на държавата и на народа. Това не е било само голословна декларация, защото е подкрепена от показанията на разпитаните свидетели и събраните документи. Всеки един от подсъдимите е имал своите политически убеждения, които е следвал в дейността си като народен представител. Да се търси отговорност за убеждения би означавало да се приравнят действията на Народния съд с физическа разправа с идеологическите противници на новите властници. Показателно за това, че подсъдимите добросъвестно и добронамерено са изпълнявали функциите си, са редица установени по несъмнен начин обстоятелстваЕ
6. Обобщение:
Крайният резултат от надзорната проверка на влязлата в сила присъда се свежда до констатацията, че по отношение на 124 от общо 126 осъдени лица е налице явна необоснованост на съдебния акт поради обективна и субективна несъставомерност на деянията, описани в обвинителния акт, или поради това, че фактическите положения, приети за установени от съда, очевидно не се подкрепят от доказателствата по делото. В тази му част проверяваният съдебен акт следва да бъде отменен, поради допуснати особено съществени нарушения. Подсъдимите трябва да бъдат признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение.
 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1983654
Постинги: 3360
Коментари: 2183
Гласове: 988
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031