Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2017 21:19 - Героят от Първа българска армия. Невероятната съдба на Панайот Стойков, носител на седем кръста "За храброст" и на още много български и съветски орде
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 632 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 5. Май 2017 , брой: 87 Михо ЧЕРВЕНКОВ
В родното ми село Момина църква като дете познавах Панайот Стоянов Стойков. Беше няколко години по-голям, имаше буен характер. Помня го строен, изправен. Баща му беше бежанец от Лозенградско, успял да премине в Майка България при разгрома на Преображенското въстание и да се спаси от зверствата на поробителя. Майка му умира млада - четири момчета и едно момиче остават сираци, а семейството е малоимотно.
Бил е едва 14-годишен, когато баща му го изпраща в Бургас като чирак в частна фурна при по-големия му брат Димитър и там поне хлябът му е винаги осигурен.
През 1943 г. е призован да отбива редовната си военна служба. Тогава се приема нов набор за създадената преди две години парашутна дружина. На приемен изпит се явяват около 5000 млади мъже, но изискванията са толкова високи, че одобрените са едва 500!
Обучението водят немски инструктори край Белград. Панайот е винаги сред най-добрите. Не говори много, но в занятията е сред първите, а в състезания по височинни скокове поставя рекорди.
Приключването на съкратения курс за обучение съвпада с политическите събития в България през 1944 г. и с участието на родината ни във войната на страната на съюзниците срещу Германия. Парашутната дружина е включена в Първа българска армия и й е поверен десният фланг за настъпление към височината Стражин в Северна Македония.
Първият ден, 18 октомври 1944 г., се оказва ден на кръщението. Батальонът на парашутистите тръгва в атака. До вечерта силно укрепената позиция Стражин е превзета. Много голяма, но и скъпа победа. От общо 429 души офицери, сержанти и бойци са дадени 35 убити и 65 ранени. Привечер пристига генерал Владимир Стойчев, командир на Първа българска армия, да поздрави юнаците. А командирът на дружината капитан Ноев със сълзи на очи му докладва:
- Господин генерал, загинаха ми момчетата!
Сред жертвите е и ефрейтор Никола Паскалев. На хастара на неговата куртка другарите му виждат перифразирани от него с химически молив огнените слова на Левски:
"Ако спечеля - печели цял народ, ако загина, губя само мене си и моята картечница Ганка!"
Имал любима девойка в родното си село на име Ганка, на която кръстил картечницата си и която го очаквала да се завърне, за да вдигнат сватба!
Генерал Стойчев повишава в чин командира на дружината и награждава с ордени целия личен състав. Там Панайот Стойков получава първото бойно кръщение и първото отличие. На това специално поделение се пада жребият да настъпи към Страцин и Куманово, а в последния боен ден овладява Николяне.
18 октомври е обявен за Ден на парашутните войски.
Започва втората фаза на войната. Парашутната дружина е разпределена по отделните части на Първа българска армия. Панайот попада в 24-и пехотен черноморски полк. И там бързо се откроява като смел и опитен боец. Няколко дни позиционна война - позицията е завършена: дълбоки окопи и ходове за съобщения, телена мрежа, минни полета. При сняг, студ и виелици полкът е готов за отбиване на всякакво настъпление, но Панайот споделя мислите си:
"И все пак няма нищо интересно, а ми се иска да се случи някакво особено събитие!"
Сведенията за противника са оскъдни. Между него и полка на Панайот е река Драва, сериозна преграда. Всяка вечер командването организира патрулни нападения за разузнаване. Панайот Стойков пожелава първи да участва в първото патрулно нападение и е назначен за началник на патрула. След получаване на задачата събира поверените му доброволци и ги отвежда, преди да се разсъмне, на самия бряг на река Драва. Цял ден наблюдават и разузнават и когато нощта прихлупва земята, най-подробно разяснява задачата на всеки боец. Всички са с бели комбинезони, препасали са бомби и с автомати в ръка се качват в гумената лодка.
След няколко минути целият патрул е на отсрещния бряг. Лодката е скрита под върбите. Панайот повежда бойците към онова място, където през деня той е забелязал немски наблюдател. Всички го следват, стъпват тихо и безшумно.
След десетина минути Панайот размахва автомата над главата си, хвърля се върху немския наблюдател и го хваща за гушата. Другарите му бързо запушват устата на немеца с чаршаф, завързват го здраво и го повличат към лодката.
- Фриц, тихо - изсъсква Панайот и му показва юмрука си.
При връщането всичко е наред. Панайот представя на батальонния командир патрула в пълен състав заедно със заловения пленник и кратко рапортува:
- Господин подполковник, изпълних заповедта!
Сутринта заедно с пленника Панайот е при командира на полка, а малко по-късно - в щаба на дивизията. Пленникът дава ценна информация. Панайот и другите от патрула са наградени с ордени "За храброст". От този ден Панайот става герой за всички в полка. Но за него това е само начало. Нощем е в стихията си. Командирите му имат пълно доверие.
Само през февруари 1945 г. като командир на патрул преминава успешно Драва единадесет пъти, залавя седем пленници, между които един подофицер и един подполковник. Това е най-големият му "трофей".
Към края на месеца отново му възлагат разузнавателна задача и по възможност да бъде хванат "език". Панайот взема със себе си само един боец. След предварителна подготовка, щом се стъмва, двамата се качват на гумена лодка, благополучно преминават реката и прикриват лодката. Другарят му остава да я пази и да наблюдава околността, а Панайот тръгва.
Пълзи безшумно към предварително набелязания бункер. Наоколо витае гробна тишина, едно невнимание може да му струва живота. В този момент става смяна на часовите пред входа на бункера. Панайот бързо решава, натиска спусъка на автомата и ги покосява, скача към бункера, среща на входа офицер, подполковник, и изревава "Хенде хох!" ("Горе ръцете" - б.а.), слага му белезници и награбил документи, го отвежда. Качват се на лодката, врагът ги усеща, открива стрелба, но оцеляват, връщат се успешно и доставя немеца на командването. Получена е от документите и от разказа на пленника много ценна информация.
За тази отлично изпълнена операция Панайот е награден със седми поред орден "За храброст". От съветското командване му е връчен орден "Красная звезда". След този случай той вече е много известен и на противника като смел и опитен разузнавач. С оглед на неговата безопасност е предпазван от участие в други акции.
Той си остава все така тих, скромен, весел, но му е мъчно, че командването не му позволява вече да минава Драва.
Идва краят на войната. На Парада на Победата лично генерал Владимир Стойчев, командир на Първа българска армия, обявява, че на него и на още няколко бойци е присъдено званието "Герой на Първа българска армия".
След Девети май, Деня на Победата, самият той с офицерски пагони, бе представен в селото от офицер, а гърдите му обкичени с най-високи награди: седем кръста "За храброст", съветски орден, а до тях още отличия!
Много хора от Момина църква са кавалери на ордени и медали от войните. Баща му Стоян Стойков се завръща от Балканската война с орден "За храброст". От последната война с офицерско звание, ордени и високи бойни отличия се връща и Димитър Ербаканов, орденоносци са Иван Бойчев, Станко Димов и други, но това с Панайот е цяло чудо!
Свикан е митинг пред общината, старият площад е препълнен. Казват се много хубави думи за него. Неговите съселяни и особено ние, децата, се радвахме и чудехме на смелостта му и се гордеехме.
Настъпват дни на мир и съзиждане. Панайот си създава семейство, установяват се в Бургас, има възможност да учи и да се развива на военното поприще, но искал ли е да командва, но и на него да нареждат цял живот? Ориентира се в друга насока - става разузнавач. Работи под прикритие, пребивава в съседни страни години наред, без да е разкрит, работата му е изключително плодотворна. Напуска, преди да стане късно.
Връща се към стария занаят, хлебарството, достига до главен технолог на хлебозавод в Бургас, семейството се увеличава със син и дъщеря. Запомнен е като безупречен съпруг и баща. Вечер често се отбива в кръчмите, заобиколен от приятели, и приказките му се въртят все около преживяното по време на войната.
Години остава в хлебозавода, а после се качва на кораб за океански риболов, пак със своя занаят, обикаля надлъж и шир морета и океани, сякаш душата му търси нови подвизи. Отива си от този свят през 1974 г. в гр. Ротердам, Холандия. Тленните му останки са пренесени и положени в Бургаските гробища.
Писано е за него в книги и вестници, но е хубаво да се пише пак, за да знаят младите за него и за онези дни на себеотрицание в защита на Отечеството...


 



Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1983629
Постинги: 3360
Коментари: 2183
Гласове: 988
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031