Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2017 20:34 - Стефан Караджа: Много здраве на България! Това са последните думи на знаменития поборник за свободна България и родолюбец,
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 1696 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
преди да си отиде от тоя свят, и те само потвърждават с каква любов към Отечеството си е закърмен и какви славни мъже са праотците му
Дума 21. Април 2017 , брой: 77 Михо Червенков
Роден в село Ичме (Стефан Караджово), Боляровска община, Ямболска област, на 11 май 1840 г., Стефан Караджа има стари и здрави борчески родови корени. И още нещо - благодарение главно на Балчо Нейков, сродник и "другарче като дете" на прочутия войвода, който години наред успява да събере и запише в две книги преданията за рода и своите лични, на Стефан Караджа и на майка му Каля, спомени. Книгата му вижда бял свят едва през 1985 г., но е изключително ценен писмен труд със заглавие: "Факийско предание. Сбирки от народния живот. За праотците на войводата Стефан Караджа. Стефан Караджа и неговите предци".
Къде и какви са родовите темели на Стефан Караджа (Стефан Тодоров Димов) - вижте сами.
По майчина линия той е потомък на Белени (през турско - Бимбелови) от Факия, род чието развитие е проследено от шест века. Началото му се свързва с легендарния Момчил войвода (първата половина на XIV в.), който е един от първите борци срещу нашествието на османците.
Момчил, "Цар на Родопите", хайдутин и любимец на народа, поразявал с физическите си качества. В народните песни се отбелязва, че бил толкова юначен, че можел да пренесе натоварено магаре с дърва през буйна река, а когато се смеел, гасил по десет свещи с един дъх!
Турският поет Енвери пише:
"Всички, които го виждаха, оставаха изумени, всички се удивляваха на неговия величествен вид. Той беше висок колкото двама души. Гледан, наподобяваше минаре".
Загива през 1345 г. в много жестока битка едновременно с турци и византийци край Бяло море.
Първият известен прародител на голямото и дълговечно родово дърво на Стефан Караджа е Стоянка - сестра на Момчил войвода. Тя имала трима синове: Вълко и неговите двама по-малки братя близнаци Пейчо и Нико, и тримата войводи.
След смъртта на вуйчо им Момчил войвода тримата синове на сестра му Стоянка са живели в някогашното село Факия, в Източна Тракия, там е майчиният им род.
Факия е едно от най-старите селища в Тракия. Намира се в разклоненията на Странджа планина, на 13 км от границата с Турция, която върви по връх Кървасара и лежи на по 50 км от Бургас и Лозенград, а също на по 60 км от Малко Търново и Елхово. Селището е в средата на Хасикията и Равна гора, имена, дадени на географската област на юг от гр. Средец до връх Кървасара, където и сега минава границата с Турция.
През Факия е минавал главният друм, който водел от Преслав за Факия и от Факия за Цариград. Целият район около Факия, по върхове и клисури, е осеян с останки на яки крепости от времето на старото българско царство: Кара-Еврен, Кръгчал, Бялата, Цар-Асенова, а така също Белеврен, Кървасара, Съралъка, и най-близките до селото - Фока, Голо бърдо, Трите църкви, Стража и др. Често пъти орачи и копачи намирали тук монети от римско и византийско време.
При падането под османско владичество в отбраната на района са се сражавали войводите от рода Белени - братята Вълко, Пейчо и Нико. И тримата имали самостоятелни чети и се опълчили срещу войските на султан Мурад.
Факия се е предала последно, и то с условия: Нико е признат за "главатар на войниците", Беленският род остава войнишки. Тогава местните главатари имали големи права над населението, а задължения - само към хората на султана. Селото било обявено за привилегировано по подобие на такива села в Родопите, Средна гора и Стара планина.
Според пътешественика Бошкович, минал през Факия през 1762 г., селото било "дербентджийско", не било зависимо от никой град или друго село, не плащало данъци никому, освен на султана. Селото е имало задължение да държи постоянно войски, само да организира защитата си и да се укрепява срещу разбойниците.
И още: след падането на Факия под турско робство, то станало кааза (околия) на 17 села и то все войнишки.
Нижат се годините, сменят се поколенията на Белените, но историята ги държи все на вълните на събитията.
В междуособиците на Баязид и сина му Селим, внукът на Нико - Пейчо, тайно помогнал на Селим, като го превел през Хасикията до Ченгене скеле, а оттам отплавал с кораб. През 1512 г. Селим станал султан и в знак на признателност дарил Пейчо с "висок калпак и чанта, украсена с особени белези".
Пейчо бил наречен Чантанлъ (чантаджия), защото носел султанската чанта. Управлявал мъдро, спокойно.
Чантата и калпакът трябвало да минават от поколение на поколение и давали големи права на този, който ги носи. Във Факия управлява този, който носи калпака и чантата. Управителят бил длъжен да държи определен брой войници, да охранява крепостите и пътя към Цариград. В селото имало и поща - първата поща в българските земи.
Преданието не казва след него кой е носил калпака и чантата до правнука му Нико. Четвъртият син на Нико - Стоян, станал главатар на войниците. В обсадата на Виена от турците участвал и Стоян, където бил убит през 1683 г.
През 1701 г. започнала война между Русия и Швеция. Вълковият син Маринчо с войниците си и с кервани потеглил през непроходимите тогава пътища, за да отиде и да окаже помощ на Петър Велики.
През кървавите дни на турските изстъпления, най-малкият син на Вълко - Пейчо Шейтанът, левент мъж, смел ездач и отличен войник, се оженил за Стоянка Джибрилова. По обичая братът на младоженеца трябвало да присъства при сваляне булото на булката и лично да я отбули. Маринчо Вълков, който бил в Бесарабия, по това време се върнал с висок гост за сватбарите - крал Карл XII Шведски със свита от 80 души, разбит при Бендер (1709 г.).
Всички останали с учудване и приели с почит високия гост. Кралят присъствал на "откриването" на младата булка. След разбулването тя започнала да дарува сватбарите, между които и Карл XII с кърпа, възглавница и др., а Вълко, за да засвидетелства уважението си към царската особа, го дарил с два ата (хранени коне).
Кралят подарил на невестата разни накити, като на графиня.
След няколко дни Маринчо пак поел Карл XII, за да го отведе в Димотика. Преди да се разделят, Карл наградил Маринчо със синя лента през рамо и орден.
Във Факия, Момина църква, а вероятно и в други съседни села, от незапомнено време се среща името Крали, Кралю, Крале.
Белените давали заслужени уроци на надменните и непослушни турци. Поробителите до такава степен се наплашили от факийските войници на поредния управител Вълко, че отбягвали да го нападат и вместо Белeни след 1683 г. започнали да наричат този род "бин беля" (хиляда пакости, бели), откъдето произлиза и новото име на рода - Бинбеловци.
Първият войвода, наречен вече Бимбелов, е пак с име Вълко. Неговите синове, също войводи, са Маринчо Вълков, наричан Страшни, един от най-коравите, най-героичните и смели Бимбеловци, и Пейчо, наречен Шейтанът. Наследниците им продължават традицията за защита на българското население от развилнелите се турски банди.
В хрониката на рода се говори за събитията около Караевренската кула. За главен двигател на тези събития се сочи Велко Бимбелов и неговите съзаклятници Индже войвода, Добри Войвода, Кара Кольо и други. Този род е бил винаги в близки връзки с хайдушките дружини, които постоянно кръстосвали по тези места и чрез които Бимбеловци съумявали лесно да усмиряват и най-върлите и необуздани народни насилници.
По-късно Вълко Бимбелов е активен участник в Руско-турската война през 1828/1829 г. на страната на генерал Дибич Забалкански. Това го принуждава след сключването на мирния договор в Одрин и оставането на България отново под турско робство, да тръгне с другите изселници, също принудени да напуснат родните си места заради участието им в помощ на руските войски. Бимбеловци се прочули особено много в борбата с кърджалиите и са сред близките съратници на Индже войвода.
Най-известен представител на фамилията, свързан по майчина линия, е Стефан Караджа, а родът на Бимбелови надживява петвековното робство, той съществува и до днес. И никак не е случайно, че и сега от този род има яки и смели мъже като Крали Бимбелов от с. Факия (1934-1988), достигнал до световните подиуми по борба класически стил. Той е и носител на званието "Олимпийски вицешампион" - в Рим, 1960 г. Посмъртно е удостоен със званието "Почетен гражданин" на град Бургас.
"На гробищата на Бимбеловци - пише Стоян Парашкевов в книгата си "Исторически очерк на село Факия" (1943 г.) има само един паметник от 1775 г., който свидетелства сред буренак, че тук някога са били погребвани войводите на Факия".
А по родово наследство при Стефан Караджа важи и сентенцията: "Какъвто бащата, такъв и синът!"
По бащина линия Стефан Караджа е също от известен в историята на антиосманската съпротива род - Узунниколовци от с. Ичме (Стефан Караджово). Хората от рода Узунниколовци били привилегировани като аги и имали право да носят "жълт кафтан" и "цървени папуци", ползват се с най-голямо влияние в селото и са активни участници в борбите против поробителя.
Там се ражда Стефан Караджа. Прадядо му, странджанският големец Никола Узуна, починал през 1817 г., е един от подбудителите на Странджанската буна от 1810 г., довела до унищожението на богатото турско село Караеврен (дн. Близнак) в Странджа.
Дядо му Димо е починал сравнително млад. Жена му се казвала Търна и имали пет деца.
Вторият син на Димо и Търна - Тодор, роден в с. Ичме, известен и като Тодор Търнин, по името на рано овдовялата си майка, се оженва за Каля Маринчова Згурова от Бимбеловци, за която разказват, че била рядко красива жена, правнучка на Маринчо Бимбелов-Страшни.
Раждат им се осем деца, от които четири умират малки. До пълнолетие достигат Марин, Търна, Пена и Стефан - наричан по-късно Стефан Караджа.
Рождената му дата - 11 май, е светла дата. Това е денят на светите братя Кирил и Методий.
Баща му Тодор Димов изпитвал силна омраза към поробителите. А каймаканинът безчинствал в селото, чувствал се недосегаем, обикалял край чешми и кладенци и задирял момите и младите булки. Тодор не можел повече да търпи, една вечер го срещнал на улицата, подминал, обърнал се и го ударил с кривака по главата. С още няколко удара го... довършил! Прибрал се вкъщи и казал на жена си:
- Събирай багажа, тръгваме!
Стефан тогава бил на шест години.
Натоварили децата и малко покъщнина и с жена си Каля напускат родния край. Никой не открива дирите им.
Преминават Балкана, стигат до Северна Добруджа, търсят препитание, местят се от село на село и накрая се установяват в българската махала в град Тулча. Тук преминава по-голямата част от живота им. Стефан работи, учи и слуша разговорите за миналото на старата българска държава, за робството и неволите, за неговите предци и борбите на българите.
Вече 20-годишен, среден на ръст, здрав, силен, набит мъж и много непокорен, Стефан използвал турския обичай - борби, за да дава воля на ненавистта си към турците. На голяма сватба на богат турчин през 1861 г. в Тулча надвива и най-големия турски борец - Ала Плиса Пехливан. След това животът му е застрашен и той бяга във Влашко.
Стефан е сред първите доброволци в Първата легия на Раковски в Белград, където се проявява в сраженията с турците. След напускане на легията се завръща в Румъния и изцяло се отдава на народната борба. Няколко пъти преминава Дунав с революционни задачи. Влиза в малка чета на Хаджи Димитър и Желю войвода и отново преминава реката. По рождение носи в себе си силната личност на войвода - основава своя чета.
Откъде идва името му Караджа?
Бил с четата си. По пътя минава на кон подпийнало заптие. Войводата казал на момците да го чакат, тихо се промъкнал на подходящо място, скочил и се отзовал на коня зад заптието. Обезоръжил го.
А един четник се обърнал към другите:
- Хей, видяхте ли как скочи войводата, като "караджа".
На български това означавало - като сърна. Оттогава Стефан войвода вече за всички става Стефан Караджа.
Дейността му се разпростира нашир и надлъж по българските земи. Достига и до родния край, обръща се и към родовите си корени, търси финансова помощ и последователи.
В книгата си "Момина църква, летопис" Иван Попов Руменов пише, че през май 1867 г. с двама другари Стефан Караджа посещава Бургаския и Ямболския район: Бургас-хана на Кольо Нонев, с. Уруменикьой (гр. Българово) при Банко Бакалина, с. Сунгурларе (гр. Сунгурларе) при родолюбеца Гущеров, с. Карабунар (гр. Средец) при Георги Цъцаров, с. Топузларе (с. Зорница) при заможния селянин Вълкан Гочев, с. Казъклисе (с. Момина църква) при Димо Каиша и Георги Червенков, с. Факия при Цвятко Николов и Нико Бимбелов - родственици на Караджата по майчина линия, и с. Ичме (Стефан Караджово), родното му село.
Всички откликват и дават своята лепта - по 10, 15, 25 и повече лири за дългоочакваната свобода.
Чуждото иго е научило хората да са единни, да си помагат, мрежата е изградена. От едното селище е изпращан към следващото при точно определени хора и никъде предателство.
От с. Ичме Караджата заминава за Ямбол, а оттам - за Влашко.
По-късно в района пребивава Апостола Васил Левски.
В началото на лятото на 1868 г. Стефан Караджа и Хаджи Димитър обединяват четите си. Така четата вече не е само чета закрилник. Тя е революционна и излиза на открита въоръжена борба. На 6 срещу 7 юли 1868 г.(ст.ст.) преминават с каяк през река Дунав. На българска земя полагат клетва и развяват знамето на обединената чета.
В тежки сражения, в неравна битка 127 четници се изправят срещу неколкократно по-многолюден противник от редовна войска и жандармерия, подпомагани от потеря. Стефан Караджа е винаги там, където е най-трудно. Ранен няколко пъти, изпаднал в крайно тежко състояние, той е пленен и отведен във Велико Търново.
И кой съди Караджата? - Мидхад паша, председател на Държавния съвет на Османската империя! В съда са дошли посланици, консули от други държави - разбунена е съвестта на Европа.
Осъден е на смърт чрез обесване. На свещеника, който го изповядва, заръчва :
- Много здраве на България!
Баба Тонка е запазила черепа на Караджата като светиня.
При строителни работи на къщата-музей "Баба Тонка" е намерен надгробният камък на Стефан Караджа - загинал за свободата на Отечеството на 30 юли 1868 година.

 



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3035556
Постинги: 3517
Коментари: 2407
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031