Дума 22. Декември 2016 , брой: 192 Христо ГЕОРГИЕВ
Днес почти не се говори за България в Първата световна война и за поражението ни при Добро поле на 15 септември 1918 г. По това време България е в тесен съюз с Германия, противници на нашата армия са англо-френско-сръбски части. След краха при Добро поле България е принудена да проси примирие и капитулира. Следва 1919 г., когато победена България с Ньойския договор плаща огромни репарации и губи изконни територии - Западна и Егейска Тракия, Вардарска Македония, Южна Добруджа.
Има обаче немалко свидетелства, че българската армия е разгромена при Добро поле неслучайно, а в резултат на предателство от страна на цар Фердинанд и обкръжението му. (Някои твърдят, че престолонаследникът Борис изиграва "старата лисица" и се възкачва на трона му, което Фердинанд дълги години не му прощава.) Никакви мерки за отбрана срещу готвещото се настъпление на Антантата не са взети, армията ни е оставена в окаяно състояние, готова на бунт, назрява Владайското въстание. Командването буквално бездейства. Дали е вярно, че цар Фердинанд предава България, за да съхрани монархията и династията си във време, когато почти всички короновани глави в Европа загубват троновете си? Отговор на този въпрос търсим в два документа от двама видни политици на онова време.
Григор Чешмеджиев (1879-1945) е политик, общественик и журналист. От ранна възраст се включва в социалистическото младежко движение. Подкрепя обаче деветоюнския преврат, еволюира, министър е в правителството на Кимон Георгиев през 1944 г. Александър Малинов (1867-1938) е виден политик, лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател и председател на Народното събрание в най-тежките и смутни за България времена, вкл. през 1918 г.

Из политическите спомени на Григор ЧЕШМЕДЖИЕВ

... Изглежда, че наистина на Добро поле е имало предателство. И в такъв смисъл мълвата или всичко що се говори открито и което се споменава с недомлъвки за станалото на Добро поле, не е създадено случайно, а само е непълно изяснено... О, Господи, или истина е това, че има предателство и нашият войник съзнателно е бил изложен на смърт и на позорно унищожение...
Наистина нашите войници са се били храбро и самоотвержено на Добро поле, както са се били като орли и като лъвове по всички позиции, където страшната воля на кървавия бог Марс ги бе поставила. Аз видях това проклето Добро поле макар и малко отдалеч, защото обикалях позициите на съседната Преславска дивизия. Имаше нещо мъчително и срамно, угнетително и зловещо в бягството на тумби, на тумби от войници, напуснали Доброполските позиции и съседните до тях, и поели без организация и без всяка дисциплина всички пътища, които водеха към Прилеп, към Плетвар и към Градско. Добро поле стана за мен триж по-трагично и загадъчно и затова, колкото и време да минаваше, колкото и мъчнотии да срещах в издирването истината за него, аз не изпусках нито едно обстоятелство, което можеше да ми го представи по-близо до истината и в повече светлина.
Прочее, аз се добрах до това, че нашите войници са се били, но са били надвити, защото противникът ги е превъзхождал с артилерия, с картечен и пушечен огън и то многократно. Не само това, но един запасен полковник ми поднесе следното крайно интересно обстоятелство. Няколко дни преди пробива на Добро поле неговият брат - щабен артилерийски офицер, е бил изпратен да вдигне 72 оръдия - 18 батареи от Доброполския фронт и да ги пренесе на Битолския фронт. Опитах се много пъти да проверя това обстоятелство и да се снабдя при възможност с писмени данни. Не успях. За Добро поле не само мълчат зловещо, но и не дават да се разпитва.
Винаги ме е измъчвало едно положение, което се създаде на Балканите след голямата война. А именно, че българската държава запази своята форма на управление. Цар Фердинанд абдикира (дни след загубата при Добро поле - б.а.), обаче синът му Борис ІІІ продължава да управлява. Сиреч, династията на Фердинанд не изчезна. Големи, с историческо значение династии, които от векове са управлявали големи народи - Романовската в Русия, Хохенцолерите - в Германия, Хабсбургите - в Австро-Унгария, султаните в Турция - всички тия вековни династии изчезнаха и вече са само един тъмен исторически спомен. Дори гръцката династия бе изчезнала и напоследък възстановена от Англия. Само династията на цар Фердинанд, който направи толкова пакост на англичани и французи, само неговата династия остана да управлява в малката България. Има наистина нещо необяснимо, загадъчно и крайно странно в тоя любопитен факт - от бурята на войната да бъдат сметени и повалени вековни, с дълбоки корени династии, а да остане да управлява една династия, ненавиждана отвън и презирана отвътре.
... Един цар, като Фердинанд, който е в състояние да изрече думи, които е изрекъл пред един от своите министри - Михаил Маджаров, още в 1896 г., че прави голяма жертва с покръстването на Борис, но ако се случи така, че да изгуби династията си и да бъде принуден да напусне България, той ще откъсне главата на своя православен син - такъв цар, когато дава нареждания да прибират всичко от дворците му, за да го изнасят със себе си, ако е спокоен, значи е осигурил своята династия и своя наследник. И събитията потвърдиха това наше заключение. Опакованите и натоварени вещи в пломбирани вагони се отправят през западната граница, през Сърбия и Виена, до назначението им. ...Онова, което ме интересува и което читателят трябва да запомни, е, че цар Фердинанд предвижда, че катастрофата иде и взема мерки да запази по-ценните си неща, като ги изнесе.
Напоследък ми стана известен един пресен факт, че един командващ бойна дивизия, находяща се в съседство с Добро поле, е намерил начин да се свърже по телефона лично с цар Фердинанд, за да го помоли да се разпореди и заповяда на всички войскови части не само да не се оттеглят, но едновременно да отпочнат атака против англофренците. Цар Фердинанд по телефона не само не се е съгласил да се започне атака, но е дал съгласието всички да отстъпят и да се спасяват, кой както може. Както и стана. Защото такава бе волята на ония тайнствени сили, които в момента разпореждаха със съдбините на страната и ковеха нейното плачевно ново бъдеще.
Когато разбягалите се от някои войскови части войници се струпаха около Деве-баир и оттам се насочиха към гр. Кюстендил, дето бе от началото на войната българската главна квартира, тогава фактически главната квартира не съществуваше. Тя бе изгубила ума и дума от разразилите се бури по фронтовете и от неочакваността на настъпилите резултати. Най-главният човек в главната квартира - главнокомандващият генерал Никола Жеков, бе изпратен да се лекува. Аз не искам да кажа, че той е бил посветен в плана на цар Фердинанд, макар че не би било чудно това. Но тъкмо тука заслужава да отбележа, че и през 1913 г., когато цар Фердинанд, за да разстрои Балканския съюз, създаде 16 юни, обяви Междусъюзническата война и причини първата наша народна катастрофа, той също така смени тогавашния министър-председател Иван Ев. Гешов, като го прати във Виена да си лекува ушите. Също и сега бе сменен главнокомандващият, за да се по-лесно и по-удобно оперира...
...Вътре в страната Жеков държеше най-добре връзки с Мърфи - представителя на Съединените щати, и може би този представител да е извършил най-голямата работа в изпълнение плана на Фердинанд. И двете тия катастрофи са неразривно свързани с черното име на цар Фердинанд и никога, колкото и усилия и да правят знайни и незнайни царедворци, талантливи и бездарни пишущи братя, никога няма да умият това черно име. Дори аз мисля, че ще трябва нашият речник да се попълни с нова дума - фердинанствувам - и тоя глагол да изразява всичко най-низменно и долно, позорно и подло, жестоко и предателско и всичко въобще, което може да унижи и опозори човека. И тая дума да се предава от век на век, за да буди гняв на всички поколения, които идат след нас.

Из спомените на Александър МАЛИНОВ,
министър-председател на царство България
22.06 до 28.11 1918 г.

През късото време на своето управление, кръгло около три месеца, кабинетът неуморно работи за подобрение на онова вътрешно положение на страната, в тила на фронта, което наистина беше повече от лошо, плачевно. Паралелно с твърде резултатната в посоченото отношение работа кабинетът работеше за мира и правеше за него всичко, което обективните тогавашни условия, вътрешни и международни, позволяваха.
Из поверителното писмо (на Малинов - б.а.) до царя с дата 7 август 1918 г.:
"Дългогодишната война, която геройски, търпеливо поде, води и още води българският народ за своето обединение, започна силно да дотягва. От ден на ден тя става почти непоносима. Причини за това има много и има всички основания да се заключава, че за в бъдеще не само не ще се намалеят, но ще се множат все повече и повече. Умората е всеобща и викът "мир" започва да надделява и заглушава всичко друго. Повелителен дълг ни се налага да се вслушаме, да се взрем в настроенията, които са обзели, завладели широките народни маси и особено фронта. ...От всичко, що казах, аз искам да извадя едно заключение и с него да свърша писмото си: не ще и дума, че нашата длъжност е да се помъчим да подобрим положението на страната и да подпомогнем отпадналия дух на народа и армията. Но над тоя дълг стои друг: да дадем на народа мир - той иска мир. И из тоя път ще вървим".
... На 27 септември 1918 г., тогава, когато нашите делегати за сключване на примирието са били още на път за Солун, държавният секретар фон Хинце бе заявил в комисията на Райхстага, че не била изключена възможността да бъде дезавуирана мирната акция на кабинета ни, че "важни партии от Народното събрание и влиятелни кръгове на народа не искали да чуят за сепаративно примирие и че контраакцията на верните на Съюза елементи била предстояща." Изпълнението на тази контраакция било възложено от ген. Лудендорф на специални германски войски, които са били настанени на запад от София и за които в телеграмата на генерала до фон Шолц е казано, че "официалното им предназначение ще бъде друго, а всъщност те ще трябва да пазят царя срещу неговото правителство."
Що се касае пък до свалянето на кабинета, с изпълнението на тая задача е бил натоварен германският представител в България фон Масов, който в една телеграма с дата 28 септември до ген. фон Шолц му съобщава: "Ще пристигна с генерал Михаил Савов утре, неделя, в София. Той вече е в съприкосновение с царя и гледа с увереност на бъдещата си задача да свали правителството на Малинов и да уреди войската."
Дори след сключването на примирието и малко преди него, когато Министерският съвет бе взел вече своето решение за сключване на примирие и евентуално мир, е имало риск да бъде свален кабинетът, да се продължи войната и България да стане театър на военни действия. Думата ни е за престъпните замисли на царя и на ген. Михаил Савов, на ген. Лудендорф, на полковник фон Масов и на др., да свалят кабинета ни, като използват турените на запад от София под командата на един германски генерал войски.