Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2017 21:10 - Едно време Хърватия беше за пример. Днес страната е скарана с почти всичките си съседи и най-вече със самата себе си
Автор: 1997 Категория: Други   
Прочетен: 263 Коментари: 0 Гласове:
5



Дума 5. Октомври 2017 , брой: 195 Дойче веле
Едно време Хърватия беше значително по-заможна от повечето съседни държави в региона. Сега ситуацията е съвсем друга. Не само икономиката куца в тази страна, която беше нещо като отличник, а стана проблемно дете.
През 2013 година Хърватия обещаваше да стане адвокат на страните, кандидатстващи за прием в Европейския съюз. Днес бившият отличник се е превърнал в проблемно дете - страната е скарана с почти всичките си съседи, и най-вече със самата себе си. Омразата към инакомислещите в разединена Хърватия е по-силна и от смъртта дори. Когато стана известно, че е починал известният хърватски интелектуалец и публицист Славко Голдщайн, католическият пастор Мили Пленкович написа във фейсбук, че се радва, защото си бил отишъл човек, който "мрази хърватите".

Залитане надясно

Хулите на Пленкович обаче са нищо, в сравнение с помията, която се изсипа в социалните мрежи след смъртта на Голдщайн. Тирадите на омразата срещу починалия антифашист са тъжно свидетелство за хърватското залитане надясно след присъединяването на страната към Евросъюза през 2013 година. В адриатическата държава, където проблемите се множат като в инкубатор, хоризонтите по-скоро се свиха до краен национализъм, вместо да се разширяват.
При това икономическите проблеми пред страната са предостатъчно остри. По най-важните икономически показатели заможната едно време Хърватия междувременно изостава от повечето други бивши социалистически страни и настоящи членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Дори Румъния вече има по-голям брутен социален продукт - а Хърватия заема незавидното предпоследно място в общността. Продължаващото изтичане на работна ръка и на висшисти от страната междувременно обрича на бедност не една и две области в страната, а политическата класа е затънала в безсмислени спорове за миналото на страната.

Изгубени в миналото

Човек би могъл да помисли, че Втората световна война току-що е приключила. Толкова силна е омразата между онези, които навремето са били на страната на антифашистката съпротива, и другите, които са били привърженици на фашистките усташи. Свой принос за задълбочаването на конфликтите дават и националистите духовници. Техните проповеди на омразата срещу сръбското малцинство се редуват с акции по изгаряне на сръбски печатни издания.
А премиерът на страната Андрей Пленкович, който е зает най-вече с това да спасява крехкото правителствено мнозинство, отдавна е загубил контрол над националистическото крило в консервативната Хърватска демократична общност (ХДО). Дълбоките вътрешнополитически разногласия затвърждават усещането, че Хърватия е страна, скарана не само със своите съседи, но и със самата себе си.

Бившият отличник стана проблемно дете

Хърватия, която през 1991 година обяви своята независимост, дълго време беше галеното дете на Запада. Най-вече Берлин и Виена осигуряваха на Загреб - още по времето на войната в Хърватия (1991-1995 г.) - всякаква дипломатическа помощ за укрепването на държавността и интеграцията на страната със западната общност. Премиерът консерватор Иво Санадер, управлявал между 2003 и 2009 г., направи сериозни стъпки към приобщаването на страната към Европейския съюз и дълго време успяваше да неутрализира националистическите сили в неговата партия ХДО. Докато самият той не беше неутрализиран от няколко големи корупционни скандала, за да попадне накрая зад решетките.
Не само лошият опит с приемането на България и Румъния постла лошо на Хърватия, която се беше устремила към Евросъюза. Заради нерешения граничен спор със Словения преговорният процес с Хърватия остана задълго блокиран. А и световната икономическа криза, започнала през 2007 г., удари жестоко Хърватия: от 2009 до 2014 година страната отбелязваше отрицателен икономически ръст.
Насред тази криза - през 2013 година - Хърватия все пак беше приета в ЕС, който също се намираше в тежко състояние. Членството й обаче започна с фалстарт: за да предотврати екстрадирането на издирвания в Германия за убийство бивш шеф на тайните служби Йосип Перкович, Загреб прие спешно закон, който ограничава действието на Европейската заповед за арест.
Чак след като европейските партньори на страната я заплашиха със санкции, Хърватия отмени ограничението.

Разпри със съседите

Хърватското членство в ЕС не донесе очаквания успех. Дори напротив: страната, която искаше да е адвокат на държавите, кандидатстващи за прием в Европейския съюз, сама се превърна в проблем. На два пъти вече Брюксел трябваше да се намесва заради недопустими търговски санкции на Хърватия срещу Сърбия. Балканският инат играе голяма роля също и във взаимоотношенията на Хърватия с другите, не по-малко твърдоглави бивши нейни партньори от времето на Титова Югославия.
Без значение кой управлява в Загреб - консерваторите или социалдемократите: залагането на националистическата карта във вътрешната политика пречи на Хърватия да бъде възприемана като сериозен партньор във външната политика. Граничният й спор със Словения, раздорът й с Унгария за петролния концерн "Ina" и разногласията й с Босна и Херцеговина относно планирания мост на полуостров Пелешац показват, че Загреб е неспособен да решава конфликтите със съседите си в здравословна атмосфера на сътрудничество. 



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 2004364
Постинги: 3360
Коментари: 2183
Гласове: 989
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728