Дума 5. Април 2017 , брой: 67  Доц. Въто ХРИСТОВ
След публикуването на статията "Чуждият опит остава чужд" (в. ДУМА, 28.02.2017 г.), в която се посочва, че разработеният проект на Кодекс за поземлените отношения не решава кардинални въпроси на българското земеделие, получих много обаждания и коментари. Бивши депутати и журналисти ме питаха дали знам, че кодексът е предшестван от анализ на режима на земеползване. Не знаех. И те не знаеха обаче подробности. У нас големите неща обикновено стават "на тъмно". Поинтересувах се и се добрах до него. На 30.11.2015 г. МЗХ е сключило договор за изпълнение на обществена поръчка "Анализ на режима на земеползване" с Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко" със срок за изпълнение 4 месеца от датата на сключване на договора, с цена 462 хил. лв. с ДДС. Изпълнението на договора е извършено в срок, прието е и сумата е изплатена по мярка 20 "Техническа помощ" на ПРСР (2014-2020 г.), финансирани изцяло с европейски средства. С подписването на този договор МЗХ публично и писмено заявява и документира, че няма административен капацитет, в което не вярвам. Тогава защо е постъпило така? Не успях да се добера до информация за броя и състава на комисията, приела анализа. Същото адвокатско дружество е изработило и проекта на Кодекса за поземлените отношения, по които са направени 345 забележки, а договорът е удължен до 19 май 2017 г.

В интерес на истината и обективността ще отбележа, че на повече от 900 страници е направен задълбочен правен анализ по 10 компонента, включващи законодателството, третиращо собствеността и ползването на земеделските земи, поземлените отношения и тяхното администриране в България и три държави членки на ЕС. Нашето законодателство е анализирано от Освобождението до наши дни. Направени са изводи и са дадени насоки (според авторите) за законодателна промяна. Човек, имащ търпението да прочете и асимилира написаното в анализа, ще покрие важен тест, който правят психолозите. В следващите редове ще изложа онова, което липсва в анализа на земеползването, и по-важното - как и за какво да се използват изводите, направени от адвокатското дружество.
* Учудваща е голямата разлика между числата за земеделската земя, посочени в анализа, и тези, които се отчитат всяка година в аграрните доклади на МЗХ и се подават в Евростат. Разликата е от порядъка на няколко милиона декара, вследствие на което се правят неверни (неточни) изчисления и представи за състоянието на нашето земеделие.
* Посочено е, че държавата и общините са най-големите собственици на земеделска земя. Повече от 1000 дка притежават 1173 физически и юридически лица - общо 5,3 млн. дка, средно по 4500 дка. Тук

картината е завоалирана

като са дадени по области общите площи, притежавани от тези собственици, без да е посочен техният брой. Подминати са и липсват данни за фондовете за недвижими имоти (10-12 на брой), които притежават по десетки и стотици хиляди декари. Земеделските кооперации също са закупили земя - колко? Как без тези данни ще се направят оценка и изводи за поземлените отношения в момента и какво ще правим в следващите години? Ще оставим ли глобализацията и свободният пазар да диктуват пазара на земята, а дребните и средните собственици да бъдат потискани? В анализа се казва, че стотици едри собственици и ползватели оказват най-голямо влияние върху пазара на земята. Кои са и защо те регулират пазара на земята, а не държавата?
* 604 физически и юридически лица обработват по над 10 000 дка - общо 11,1 млн., или средно по 18 300 дка. Но и тук по области е дадена само площта, без броя на ползвателите. Картината е още по-замъглена, защото през последните години големите арендатори се роиха, за да избегнат лишаването от субсидии, ако имат право да получат повече от 300 хил. евро и да намалят санкциите от 150 до 300 хил. евро. Но площите останаха във владение на фамилиите - съпруг, съпруга, деца и т.н. Това не можаха и не могат да направят земеделските кооперации.
* Подминати са земеделските кооперации, които заемат значителен дял както в използването на земята, така и в поземлените отношения. Те са 940 на брой и обработват 6,5 млн. дка земя, техните членове са стотици хиляди. Многократно е поставян въпросът за неравноправното им положение с другите производствени структури. В Закона за кооперациите (1999 г.), липсва думата "земеделска". За тях е необходим нов закон, който би могло да бъде съчетан със създаване на кооперативи по подобие на европейските. В анализа се твърди, че земеделските кооперации дават по-малка рента от другите арендатори. Нещо, което не отговаря на истината, точно обратното е -

земеделските кооперации дават повече

Социалните функции, които изпълняват кооперациите в селищата, където се намират, са от изключително значение.
* Много пъти е поставян (не само от мен) въпросът за промяна на действащия или за нов Закон за земята (1996 г.) Предложения са правени до президента, НС, МС, МЗХ и пр. Тези, от които зависи промяната, останаха безучастни. Повърхностно гледа на него и адвокатската кантора. Нима не знаят, че крупното арендаторство допринесе за обезлюдяване на много села? Това стана чрез отмяна (през 1999 г.) на чл. 5 от закона, който ограничаваше размера на арендуваната земя. Защо не видяха кой представлява арендодателя пред арендатора? Обикновено това е лице на щат при арендатора. Чии интереси ще защитава? Защо не се видят пълномощните, които са принудени да дават собствениците на земя, или богатата гама на договорите за аренда, или размера на арендата в съседни землища и пр.?
* В анализа липсва анализ на земеползването - структура на земеделските култури по видове и площи. То е монокултурно. Произвеждаме главно хлебно и фуражно зърно и маслодайни семена. Площите с тези две групи култури заемат над 90% от обработваемата земя (60+30), а площите с фуражни, зеленчукови и трайни насаждения са минимални. Малък е броят на животните. Немски журналист, посетил нашата страна, ни иронизира: "В едно месопреработвателно предприятие видях български салами, произведени от баварски прасета." Само това ли е?
В таблицата давам сравнителни данни по три икономически показателя за 2014 г., които илюстрират резултатите от режима на използване на земята при съществуващото законодателство, което адвокатското дружество анализира. (Данните са на проф. Трифон Дарджонов.) Числата илюстрират до какво е довел съществуващият режим на ползване и отговарят на въпросите за ефективността на нашето земеделие.

За Австрия, Полша и Унгария не изнасяме земеделски и хранителни продукти, а внасяме от тях плодове, картофи, консерви и пр. Ако се видят числата по тези показатели на другите (още 14) първи страни членки на ЕС, ще се установи, че сме в още по-тежко, дори жалко състояние. Предците ни след Освобождението са били по-далновидни. Те са учили, специализирали и черпили опит от Франция, Германия, Дания, Чехия. Ние срамежливо не смеем да погледнем към тях. Колко съветници и експерти от тези държави през изминалите години пребиваваха у нас, специално в МЗХ? Не взехме нищо. Законодателството в Полша и Унгария до голяма степен е заимствано от Франция.
И в трите държави има ограничение на собствеността на земеделската земя и на ползваните площи (собствени и арендувани). Пазарът на земята също се регулира. В Унгария държавата изкупува с предимство земеделска земя и я предоставя за увеличение на дребните стопанства, или за създаване на нови. Тя има и министър на поземлените отношения, и земеделски кодекс, какъвто има и Франция. Тези факти говорят за голямото значение, което отдават държавите на земята, нейните собственици и ползватели.
У нас дори агенция не искат да създадат. Явно е, че не прочетохме, а камо ли да научим урока за европейското фермерско земеделие. Напразни остават усилията на проф. Дарджонов и много други аграрници да се втълпи на партиите и държавните ръководители, че нашето земеделие ще успее, когато внедри европейския опит, като се започне от законодателството.
В техническата спецификация (заданието) и анализа на българското законодателство, сътворено след 1989 г., се акцентира на неговата разпокъсаност, повторение, наличие на противоречие и многократните промени. Всичко е насочено към обосновката на следващата стъпка - създаване на Кодекс на поземлените отношения. И тя е направена (ДУМА писа за това на 31.08.2016 г. и на 28.02.2017 г.)
Така или иначе, анализът на режима на земеползване е направен. Той е добра

основа за дискусия и законотворчество

МЗХ се е ограничило с група експерти, които да обсъдят анализа. Те явно са приели, министърът е одобрил, сумата е била платена, продължава се с кодекса. Подходът трябваше да бъде друг. Защо въз основа на тези близо 1000 страници не се изготви кратък доклад, главно с изводи и предложения, който да се предостави на партийните централи, НСОРБ, НСЗКБ, браншовите организации, СА, БАН, аграрните университети, УНСС и пр. за обсъждане. Би могло да се потърси и съдействието на президента. И да се уточнят основните направления, в които са нужни промени в законодателството. Благоприятен е моментът, че срокът за подготовка на кодекса е удължен. Може да се удължи още. Предстои да започне работа 44-то НС и новото правителство. Подготовката и приемането на Кодекса за поземлените отношения ще ни помогне да започнем новия 7-годишен период със законодателство, което да гарантира подобряване на режима на използване на земеделската земя и ефективността на отрасъла.