Дума 8. Септември 2017 , брой: 176
Една женица умряла януари, но банката, която я обслужвала, начислила годишна такса за обслужване на кредитната й карта, а после добавила и наказателна лихва за закъснение на месечнотo плащане. Балансът на картата е бил 0.00 лв, когато жената е починала, но сега тя някак си дължи 60.00 лв. Неин роднина звъннал в банката. Ето го и разговора:
Роднината:
- Обаждам се да ви кажа, че тя почина още януари месец...
Банката:
- Не си е закрила сметката и се начисляват такси...
- Е дайте я тогава на отдел събиране.
- След като е закъсняла два месеца, вече е предадена на отдела.
- И какво ще й направят като разберат, че е мъртва?
- Най-вероятно ще докладват на отдел измами или на отдел за некоректни длъжници, може би и двете.
- Мислите ли, че Бог й е ядосан?
- Моля?
- Вие не ме ли чухте, казах ви, че жената е мъртва!
- Господине, трябва да говорите с моя супервайзер.
Супервеайзерът взима телефона.
Роднината:
- Казвам ви, че почина януари месец и балансът на картата е 0.00 лв.
- Да, но не си е закрила сметката и таксите продължават да се начисляват.
- Искате да кажете, че ще си ги съберете от имуществото й, така ли?
- Вие да не сте й адвокат?
- Не, неин племенник съм.
- Можете ли да ни изпратите смъртен акт?
- Разбира се. (Изпраща факса)...
След като получават факса.
Банката:
- Системата ни няма опция за починал клиент, не мога да ви помогна.
Роднината:
- Е супер тогава, продължавайте да й начислявате такси - едва ли й пука!
- Да но тези такси се трупат...
- Да ви дам ли новия й адрес?
- Това със сигурност ще ни помогне...
- Орландовци, Крематориум, урна 4321!
- Господине, но това е в гробищата.
- А вие на вашата планета какво правите с мъртъвците...