инж. Иля Селиктар

За тридесетгодишната си съветска история Запорожският автозавод успя да създаде броещи се с пръстите на едната ръка модели. Серийно произвеждани бяха само три - ЗАЗ-965, ЗАЗ-966/968 и ЗАЗ-1102, който всъщност не беше и запорожец, а Таврия. Но в архивите на този, не най-голям в СССР завод има много интересни редки и неизвестни машини…
Запорожецът, наричан още “Горбатый”, “ушастый” и “Отмъщението на Хрушчов” за времето си беше истински знаков и народен автомобил – достъпен ценово, ремонтнопригоден и с нелоши за времето си технически характеристики. Идеята за съветски "народен автомобил" набира популярност в 50-е години на миналия век. Именно в това време, когато народът си е поел вече дъх от войната, се появява търсене на скромни, но достъпни блага. В областта на транспорта такова нещо би трябвало да бъде малък и евтин автомобил за четирима, нещо средно между мотоциклет и автомобил. Точно тази потребност лежи в основата на създаването на Запорожец.
Първоначално той е трябвало да бъде правен в завода на Москвич МЗМА, но се взима решение да се адаптира за производството му завод "Коммунар", производител на селскостопанска техника. Той е преименуван по-късно в Запорожски автомобилостроителен завод. 
Разработката на прототипа на бъдещия автомобил е възложен на Научния автомоторен институт (НАМИ). Създадени били доста прототипи, чийто различен изглед бил повлиян от редица външни фактори. Като потребността малолитражката тип ”народен” да “оживява” в сложните и различни природни условия на огромния СССР. Това наложило колата да е със задно задвижване и с отзад разположен двигател, за да има висока проходимост, като в същото време запазва скромни габарити. Един от интересните прототипи бил съвместно дело с Ирбитския мотоциклетен завод. Проектът получил име Белка и основните му създатели били конструкторът Федор Репих и инженер-дизайнерът Юрий Долматовски. Плавните закръглени очертания на купето и кръглите фарове напомняли на малкото зверче. Колата се получила наистина уникална – събрано отпред купе, заден мотор, само една врата за влизане отзад от дясната страна. Най-интересното – вдигащата се напред и нагоре предница заедно с шофьорската врата, през която се влизало на предните седалки. Воланът бил с шарнирно съединение, двигателят четиритактов, двуцилиндров с въздушно охлаждане, доработен и модернизиран от тежкия мотоциклет М-72. Предавателната кутия взели от Москвич-401, защото мотоциклетната нямала задна предавка и не отговаряла на нужните автомобилни предавателни числа и натоварвания. Колелата на машината били от моторолер Вятка.
На приемната комисия представили две модификации - градски вариант със закрито купе и опростен вариант за селото с открита каросерия, събран от прави стоманени панели. Той бил дори и плаващ, което много се харесало на Никита Сергеевич. Машината била много маневрена, салонът достатъчно удобен и просторен за габаритите й. 
По време на ходовите изпитания изплували два главни недостатъка на Белка – лоша херметичност на предницата заради сложната геометрия на отваряне и проблеми с мотора, свързани с недостатъчната му мощност.
В крайна сметка постъпили като съвременните китайци – взели за основа на първия Запорожец италианския модел FIAT 600 и в производство пуснали “гърбавия” ЗАЗ-965, доста приличащ на италианския бестселър. Мнозина се смеели на колата, измисляли вицове за нея, но за много повече хора тя станала първата в живота им и заради това запомняща се. В грижовни ръце запорожците служеха дълго и без особени проблеми, преминавайки от ръцете на бащата и дядото към сина и внука.
Серийното производство на следващия модел - ЗАЗ-966, стартира преди половин век и полекичка, модернизирайки го, го правеха над 30 години. Най-големите проблеми на този автомобил били свързани с прегряването на мотора с въздушно охлаждане. Постоянно спорели кой е по-виновен за това – каросеристите или двигателистите. В знак на протест първите разрязали кофа на две вертикално и заварили половинките към купето. Така възникнали прочутите “уши” на зазката. 
В първата половина на 1960-те години на миналия век направили три варианта на колата с мотор V4, ходов обем 0,89 литра и мощност 27 к.с. Колите имали различна дължина и междуосия - 2120-2170 мм, различни детайли на купетата и декор. Вариант 2 бил най-смел с предница в американски стил, защото в НАМИ по това време се появил сензационният за времето си американски Chevrolet Corvair с боксер шестица 80 к.с. и въздушно охлаждане, разположен отзад. Явно неговата стилистика повлияла на съветските, пък и на немските инженери, създатели на NSU Prinz 4. 
Дълго време се смяташе, че “ушатата” зазка е копирана именно от немската кола. И наистина те имат доста общо в стилно и конструктивно отношение – заден мотор с въздушно охлаждане. При немската машина обаче окачването е на пружини, а при зазката отпред на торсиони от ЗАЗ-965.  Но Prinz 4 е показан за пръв път през септември 1961-а във Франкфурт, докато прототипът на бъдещия ЗАЗ-966 доста преди това бил изложен във ВДНХ. 
Серийният ЗАЗ-966 има отпред решетка, намаляваща приликата с NSU и Chevrolet. Скрити за публиката обаче останали проектите ЗАЗ-970/971 пикап и фургон със задно и пълно задвижване, както и за седемместен миниван с бързо свалящи се седалки. Двигателят и кутията на ЗАЗ-970 били серийни, но в задните колела имало редуктори с увеличено предавателно отношение. Моторът с мощност 27 к.с. осигурявал само 70-75 км/ч, но за градски доставки било достатъчно. Моторът бил отзад, но разположен под пода и не греел чак толкова. Направили и още варианти – ванче с товароносимост 350 кг и полезен товарен обем от 2,5 куб. метра, отделен от кабината изцяло. Достъпът до него ставал през двойна странична врата и допълнителна задна над мотора. Шестместният миниван ЗАЗ 970В имал сгъващи се седалки на втория и трети ред, което го правело товаропътнически – за 175 или 350 кг товар. За разлика от фургона, в салона му имало люк за проветряване в покрива, а вратата за пътниците била само една – отдясно. Между седалките от третия ред имало сервизен люк за достъп към двигателя. Пълноприводният вариант ЗАЗ 971Д имал задвижване и на предния мост чрез тръба от предавателната кутия в която се разполагал карданът. По принцип задвижването било отзад, а при нужда на ръка се включвало и предното предаване. Колата имала две версии – гражданска с дълго междуосие и военна със скъсено. Машините не били лоши, преминали държавните изпитания, дори пресата успяла да съобщи за пускането им в производство. Моторът обаче “стърчал” доста и отнемал място в купето пък и заводът не успял да вкара машините на конвейера. 
ЗАЗ-966, а след него и 968 правили с мотори 30 и 40 к.с. (за експорт дори 45 и даже 50 к.с.), модернизирали колата до 1994 година, имало дори няколко модификации за инвалиди. Всичко в историята на автомобила Запорожец от всичките му варианти са били произведени около 2,5 милиона екземпляра. Историята на Запорожец не спира с това, днес мнозина майстори издирват екземпляри и предлагат най-различни вариации по темата, като всъдеходи, пикапи, кабриолети и дори тип “биг-фут”.