Постинг
16.01.2017 19:16 -
Кой има наглостта да упреква учените ни?
Не може да се искат от тях еднакви резултати с колегите им в ЕС при над 10 пъти по-ниско финансиране на лабораториите и 16 пъти по-ниски заплати
Дума 17. Януари 2017 , брой: 11 Велиана Христова
Тези дни ми попадна статия в централен всекидневник, в която се обяснява, че българските учени имат най-малко публикации сред колегите си от ЕС и българските научни изследвания са най-малко цитирани от други автори. А броят на статиите, които попадат сред 10-те процента най-цитирани трудове, спаднал над 3 пъти от 2008 г. досега. В статията се цитират данни от доклад на Европейската комисия. Изводът естествено е, че качеството на българската наука намалява. За злонамерените към родната наука, каквито не липсват особено във властовите среди, това се тълкува като: учените ни не работят добре.
Формалното отчитане на количеството публикации обаче не може да се коментира извън контекста на условията за научна дейност, защото дава невярна и изкривена картина. Азбучна истина е, че резултатите в науката зависят от научната среда, в която се правят изследванията; от броя на учените на 1 млн. души население; от материалната осигуреност на лабораториите и от заплащането на труда. В интернет се откриват немалко статии от водещи западни изследователи на науката, които категорично доказват, че колкото по-високо е базовото финансиране, толкова повече са научните публикации, проекти и приходите от тях. Впрочем това се вижда ясно и от сравнителните данни в отчетите на БАН, които се представят всяка година в парламента. В годините до 2008-ма, когато бюджетите на академията са по-високи спрямо БВП, средната заплата е над средната за страната и недофинансирането все още не е така продължително, броят на проектите и публикациите също расте. И обратно - след Дянковото рязко орязване на субсидията собствените приходи на БАН от проекти, както и публикациите намаляват. Корелацията не е правопропорционална, но резултатът е този.
Когато продукцията на българските учени се сравнява с тази на колегите им от другите страни в ЕС, първо трябва да се отбележи, че и едните, и другите вършат една и съща работа, защото науката е най-интернационалната дейност. Няма българска наука, има наука в България. И тази наука се работи с мизерни пари спрямо другите в ЕС, с в пъти по-малко учени на 1 млн. души население, а резултатите, които постига, са като ниво сравними. При това положение не може да се говори за равнопоставеност. То е като в живота - ако бащата богаташ с лекота купува на сина си смартфон за 1000 лв., в бедното семейство родителите излизат от кожата си и работят на три места, ако искат детето им да има същите екстри.
Още през 2005 г. тази житейска ситуация бе илюстрирана с две изследвания. Първото направи тогавашният председател на БАН акад. Иван Юхновски, който анализира производителността на труда на учените в България и други страни, измерена спрямо вложените средства. Оказа се, че само в 2-3 държави учените правят много публикации при ниско финансиране. Т.е. като абсолютен брой публикациите им са по-малко от тези на останалите, но те произвеждат много по-интензивно на единица финансиране. Това патологично състояние обаче не е нормално за науката и вреди, особено ако продължи дълго. След година румънски учени повториха изследването със своя методика, а резултатите и констатациите им се оказаха същите. Измервайки всъщност ефективността на научната дейност, двете изследвания на научните резултати, получени на 1 млн. евро финансиране, установиха, че академичната наука в България е на първо място в света по брой публикации и получени резултати спрямо вложените средства.
Нека се обърнем към данните за 2015 г. Основният показател за науката, който ЕС отчита, е процентът от брутния вътрешен продукт, заделян за изследвания. В ЕС държавите заделят средно 2,1% от БВП, докато у нас инвестициите за наука и развитие са 0,64%, като хазната дава само 0,2%. В момента по-малко от България заделят за сектора само 4 държави - Хърватия, Латвия, Кипър и Румъния. При това нашето правителство е заложило прогноза тези инвестиции у нас да стигнат само 1,5% от БВП през 2020 г., когато изискването в ЕС е квотата да е 3% (за сравнение Румъния залага за 2020 г. 2% от БВП за наука).
Тук трябва да се отчете и ниският размер на самия БВП у нас на глава от населението - параметър, по който може да се сравняват държавите. През 2015 г. по данни на Eurostat нашият БВП на човек е 46,2% от средния в ЕС и дори Румъния ни изпреварва с 56,6%. Т.е. заделяме един от най-ниските проценти за наука от брутен продукт, който е най-ниският в ЕС. Ясно е каква е финансовата осигуреност на българските научни лаборатории, които иначе трябва да са конкурентни с тези в другите страни (за да ги отчитат еднакво с броя на научните публикации). Когато финансирането е мизерно, учените работят на по две места, за да се прехранват, и не могат да се задълбочат в науката; нямат достъп до специализираните световни издания и до информационните бази данни; липсват им консумативи за апаратурата, дори да е нова; няма как да се назначават нови учени (основно изискване на ЕС); не могат да се привличат гостуващи изследователи от чужбина, няма как да удържат младите учени; да публикуват книги и т.н. Не може да се върши всичко онова, чрез което съществува науката. Да не говорим, че фондът ни за наука на МОН години наред има едва по 7,5 млн. евро на година, аналогът му в Румъния финансира проекти за над 100 млн. евро, а в научната й оперативна програма за 2014-2020 г. има над 500 млн. евро за изследователски грантове (над 2 пъти повече от нашите).
Следващото условие - броят на учените на 1 млн. души население. Доста години у нас се въртя "удобен" за властта мит - че нашите учени са много. Нищо подобно. По данни и на Eurostat, и на Световната банка, има само три държави, в които учените на 1 млн. население са по-малко от нашите - Хърватия, Румъния и Кипър. Най-много са учените в Дания (7264 на 1 млн. население), Финландия (7187,93) и в сравнимата с нас Австрия (4703,99). В България учените на 1 млн. души население са 1692,51. Е, как при това положение може да се очаква публикациите им да са равни по брой с тези в 24 държави, разполагащи с 2 до 7 пъти повече учени?
Понеже у нас над 63% от научните публикации са дело на БАН, правомерно е да сравним параметрите с тези в сродни комплексни научни организации в Европа. За същата 2015 г. бюджетът например на Националния център за научни изследвания във Франция (СНРС) е 3,309 млрд. евро. по данни от неговия сайт. От тях 2,539 млрд. са от хазната и 769,67 млн. (23,3 %) са собствени приходи. Друг сроден център - научните институти "Макс Планк" в Германия, получават от държавата 1,8 млрд. евро. Румънската академия на науките се финансира от хазната с 54 млн. евро. В същото време от държавния бюджет БАН получава 37,9 млн. евро и си докарва 27,6 млн. (42% от общия й бюджет) от собствени приходи. Когато Менди Стоянови и Владислав Горановци плещят, че учените ни не печелели пари и трябвало да се продават на улицата, явно хал хабер нямат, че изследователите в БАН печелят два пъти повече от колегите си в един от водещите научни центрове на Европа - СНРС. Такава интензивност (принудителна) на труда обаче води до стрес в науката, който е противопоказен за самата научна дейност.
При това в СНРС през 2015 г. работят 17 433 учени, които са публикували за годината 43 000 научни статии и трудове - по 2,5 публикации всеки. В БАН същата година (според отчета на академията, внесен в НС) работят 2870 учени, чиито публикации са общо 9183 - по 3,2 на човек. Това - пак за сведение на властта.
Да повторим и международното изследване от 2005 г. за ефективността на науката спрямо 1 млн. евро инвестиции, но с данните за 2015 г. Ако сметнем колко струва една публикация в СНРС спрямо парите, които държавата Франция е дала на този център, се оказва, че "цената" й е 59 057,2 евро. Една публикация в БАН пък струва на държавата България... 4131,3 евро. Е, няма по-евтина наука от тази, която се прави в България! Т.е с 1 млн. евро, дадени от държавата на БАН, учените в академията произвеждат 14,3 пъти по-евтина научна продукция от колегите си в СНРС. Става дума за ефективност на вложенията. Сега ясно ли е как бедното семейство се връзва на фльонга, за да прави същата наука, която богатото прави с 14,3 пъти повече пари. Може ли да се упрекват българските учени, че малък брой от техните трудове попадат във водещите по цитати 10% от публикациите в света? Ами че за един учен в СНРС френската държава дава 137 767 евро на година; за един учен в БАН българската държава пуска 13 219 евро. Т.е. научната среда и финансовата осигуреност на лабораториите в двете страни се различават 10,4 пъти! Как може да ти дадат магаре и да искат с него да догониш мерцедеса?! Дори румънската държава дава 20 769 евро за един учен в тяхната академия!
Тук стигаме и до болния въпрос за заплащането на учените, което според множество доклади на Европейската комисия е едно от основните условия за качествена наука. Тук оркестърът свири направо туш. Защото и по средна заплата изобщо, и по заплащане на труда на час България твърдо е на последното място в ЕС. По данни на Еврокомисията през 2015 г. средната годишна заплата у нас е 10 000 евро, в Германия е 76 500 евро, във Франция - 68 800 евро, в Румъния - 14 800 евро. За час труд в България се плащат 6,1 евро, в Германия 46,9 евро, във Франция - 42,5 евро, в Румъния - 8,1 евро. Домакинствата пък разполагат у нас средно с 8000 евро на година, в Германия - с 18 800 евро, във Франция - с 16 100 евро, в Румъния - с 10 000 евро. Картината в заплащането на научния труд е още по-трагична, защото тук заплащането е доста под средното за страната. В момента средно в Европа начинаещ учен започва с 19 6348 евро на година, а учените с над 10 г. стаж вземат 78 000 евро. В БАН начинаещият учен получава 2880 евро за година, а професорът с над 10 г. стаж - до 6000 евро. Изследователските резултати трябва да са сравними, но никъде в ЕС не се постигат с такава мизерия на науката като у нас. България се нарежда под дъното. Май е цинично да търсят вината в учените.
Годишни заплати на учените според стажа (в евро)*
0-4 г. 5-7 г. 8-10 г. 11-15 г. над 15 г.
България 1959,9 2618,3 3276,6 3934,9 4593,2
Германия 24515,0 37870,0 51225,0 64580,0 77935,0
Франция 28191,0 39895,0 51599,0 63303,0 75007,0
Румъния 2596,9 4312,2 6028,5 7744,8 9461,1
------------
*По доклад на Еврокомисията от 2007 г., оттогава в ЕС не е публикуван сравнителен анализ за заплатите в науката
Годишни държавни разходи за един учен
СНРС, Франция - 137 767 евро
"Макс Планк", Германия - 135 583 евро
Румънска академия на науките - 20 769 евро
БАН - 13 219 евро
------------------
По данни за 2015 г. от сайтовете и отчетите на организациите
Дума 17. Януари 2017 , брой: 11 Велиана Христова
Тези дни ми попадна статия в централен всекидневник, в която се обяснява, че българските учени имат най-малко публикации сред колегите си от ЕС и българските научни изследвания са най-малко цитирани от други автори. А броят на статиите, които попадат сред 10-те процента най-цитирани трудове, спаднал над 3 пъти от 2008 г. досега. В статията се цитират данни от доклад на Европейската комисия. Изводът естествено е, че качеството на българската наука намалява. За злонамерените към родната наука, каквито не липсват особено във властовите среди, това се тълкува като: учените ни не работят добре.
Формалното отчитане на количеството публикации обаче не може да се коментира извън контекста на условията за научна дейност, защото дава невярна и изкривена картина. Азбучна истина е, че резултатите в науката зависят от научната среда, в която се правят изследванията; от броя на учените на 1 млн. души население; от материалната осигуреност на лабораториите и от заплащането на труда. В интернет се откриват немалко статии от водещи западни изследователи на науката, които категорично доказват, че колкото по-високо е базовото финансиране, толкова повече са научните публикации, проекти и приходите от тях. Впрочем това се вижда ясно и от сравнителните данни в отчетите на БАН, които се представят всяка година в парламента. В годините до 2008-ма, когато бюджетите на академията са по-високи спрямо БВП, средната заплата е над средната за страната и недофинансирането все още не е така продължително, броят на проектите и публикациите също расте. И обратно - след Дянковото рязко орязване на субсидията собствените приходи на БАН от проекти, както и публикациите намаляват. Корелацията не е правопропорционална, но резултатът е този.
Когато продукцията на българските учени се сравнява с тази на колегите им от другите страни в ЕС, първо трябва да се отбележи, че и едните, и другите вършат една и съща работа, защото науката е най-интернационалната дейност. Няма българска наука, има наука в България. И тази наука се работи с мизерни пари спрямо другите в ЕС, с в пъти по-малко учени на 1 млн. души население, а резултатите, които постига, са като ниво сравними. При това положение не може да се говори за равнопоставеност. То е като в живота - ако бащата богаташ с лекота купува на сина си смартфон за 1000 лв., в бедното семейство родителите излизат от кожата си и работят на три места, ако искат детето им да има същите екстри.
Още през 2005 г. тази житейска ситуация бе илюстрирана с две изследвания. Първото направи тогавашният председател на БАН акад. Иван Юхновски, който анализира производителността на труда на учените в България и други страни, измерена спрямо вложените средства. Оказа се, че само в 2-3 държави учените правят много публикации при ниско финансиране. Т.е. като абсолютен брой публикациите им са по-малко от тези на останалите, но те произвеждат много по-интензивно на единица финансиране. Това патологично състояние обаче не е нормално за науката и вреди, особено ако продължи дълго. След година румънски учени повториха изследването със своя методика, а резултатите и констатациите им се оказаха същите. Измервайки всъщност ефективността на научната дейност, двете изследвания на научните резултати, получени на 1 млн. евро финансиране, установиха, че академичната наука в България е на първо място в света по брой публикации и получени резултати спрямо вложените средства.
Нека се обърнем към данните за 2015 г. Основният показател за науката, който ЕС отчита, е процентът от брутния вътрешен продукт, заделян за изследвания. В ЕС държавите заделят средно 2,1% от БВП, докато у нас инвестициите за наука и развитие са 0,64%, като хазната дава само 0,2%. В момента по-малко от България заделят за сектора само 4 държави - Хърватия, Латвия, Кипър и Румъния. При това нашето правителство е заложило прогноза тези инвестиции у нас да стигнат само 1,5% от БВП през 2020 г., когато изискването в ЕС е квотата да е 3% (за сравнение Румъния залага за 2020 г. 2% от БВП за наука).
Тук трябва да се отчете и ниският размер на самия БВП у нас на глава от населението - параметър, по който може да се сравняват държавите. През 2015 г. по данни на Eurostat нашият БВП на човек е 46,2% от средния в ЕС и дори Румъния ни изпреварва с 56,6%. Т.е. заделяме един от най-ниските проценти за наука от брутен продукт, който е най-ниският в ЕС. Ясно е каква е финансовата осигуреност на българските научни лаборатории, които иначе трябва да са конкурентни с тези в другите страни (за да ги отчитат еднакво с броя на научните публикации). Когато финансирането е мизерно, учените работят на по две места, за да се прехранват, и не могат да се задълбочат в науката; нямат достъп до специализираните световни издания и до информационните бази данни; липсват им консумативи за апаратурата, дори да е нова; няма как да се назначават нови учени (основно изискване на ЕС); не могат да се привличат гостуващи изследователи от чужбина, няма как да удържат младите учени; да публикуват книги и т.н. Не може да се върши всичко онова, чрез което съществува науката. Да не говорим, че фондът ни за наука на МОН години наред има едва по 7,5 млн. евро на година, аналогът му в Румъния финансира проекти за над 100 млн. евро, а в научната й оперативна програма за 2014-2020 г. има над 500 млн. евро за изследователски грантове (над 2 пъти повече от нашите).
Следващото условие - броят на учените на 1 млн. души население. Доста години у нас се въртя "удобен" за властта мит - че нашите учени са много. Нищо подобно. По данни и на Eurostat, и на Световната банка, има само три държави, в които учените на 1 млн. население са по-малко от нашите - Хърватия, Румъния и Кипър. Най-много са учените в Дания (7264 на 1 млн. население), Финландия (7187,93) и в сравнимата с нас Австрия (4703,99). В България учените на 1 млн. души население са 1692,51. Е, как при това положение може да се очаква публикациите им да са равни по брой с тези в 24 държави, разполагащи с 2 до 7 пъти повече учени?
Понеже у нас над 63% от научните публикации са дело на БАН, правомерно е да сравним параметрите с тези в сродни комплексни научни организации в Европа. За същата 2015 г. бюджетът например на Националния център за научни изследвания във Франция (СНРС) е 3,309 млрд. евро. по данни от неговия сайт. От тях 2,539 млрд. са от хазната и 769,67 млн. (23,3 %) са собствени приходи. Друг сроден център - научните институти "Макс Планк" в Германия, получават от държавата 1,8 млрд. евро. Румънската академия на науките се финансира от хазната с 54 млн. евро. В същото време от държавния бюджет БАН получава 37,9 млн. евро и си докарва 27,6 млн. (42% от общия й бюджет) от собствени приходи. Когато Менди Стоянови и Владислав Горановци плещят, че учените ни не печелели пари и трябвало да се продават на улицата, явно хал хабер нямат, че изследователите в БАН печелят два пъти повече от колегите си в един от водещите научни центрове на Европа - СНРС. Такава интензивност (принудителна) на труда обаче води до стрес в науката, който е противопоказен за самата научна дейност.
При това в СНРС през 2015 г. работят 17 433 учени, които са публикували за годината 43 000 научни статии и трудове - по 2,5 публикации всеки. В БАН същата година (според отчета на академията, внесен в НС) работят 2870 учени, чиито публикации са общо 9183 - по 3,2 на човек. Това - пак за сведение на властта.
Да повторим и международното изследване от 2005 г. за ефективността на науката спрямо 1 млн. евро инвестиции, но с данните за 2015 г. Ако сметнем колко струва една публикация в СНРС спрямо парите, които държавата Франция е дала на този център, се оказва, че "цената" й е 59 057,2 евро. Една публикация в БАН пък струва на държавата България... 4131,3 евро. Е, няма по-евтина наука от тази, която се прави в България! Т.е с 1 млн. евро, дадени от държавата на БАН, учените в академията произвеждат 14,3 пъти по-евтина научна продукция от колегите си в СНРС. Става дума за ефективност на вложенията. Сега ясно ли е как бедното семейство се връзва на фльонга, за да прави същата наука, която богатото прави с 14,3 пъти повече пари. Може ли да се упрекват българските учени, че малък брой от техните трудове попадат във водещите по цитати 10% от публикациите в света? Ами че за един учен в СНРС френската държава дава 137 767 евро на година; за един учен в БАН българската държава пуска 13 219 евро. Т.е. научната среда и финансовата осигуреност на лабораториите в двете страни се различават 10,4 пъти! Как може да ти дадат магаре и да искат с него да догониш мерцедеса?! Дори румънската държава дава 20 769 евро за един учен в тяхната академия!
Тук стигаме и до болния въпрос за заплащането на учените, което според множество доклади на Европейската комисия е едно от основните условия за качествена наука. Тук оркестърът свири направо туш. Защото и по средна заплата изобщо, и по заплащане на труда на час България твърдо е на последното място в ЕС. По данни на Еврокомисията през 2015 г. средната годишна заплата у нас е 10 000 евро, в Германия е 76 500 евро, във Франция - 68 800 евро, в Румъния - 14 800 евро. За час труд в България се плащат 6,1 евро, в Германия 46,9 евро, във Франция - 42,5 евро, в Румъния - 8,1 евро. Домакинствата пък разполагат у нас средно с 8000 евро на година, в Германия - с 18 800 евро, във Франция - с 16 100 евро, в Румъния - с 10 000 евро. Картината в заплащането на научния труд е още по-трагична, защото тук заплащането е доста под средното за страната. В момента средно в Европа начинаещ учен започва с 19 6348 евро на година, а учените с над 10 г. стаж вземат 78 000 евро. В БАН начинаещият учен получава 2880 евро за година, а професорът с над 10 г. стаж - до 6000 евро. Изследователските резултати трябва да са сравними, но никъде в ЕС не се постигат с такава мизерия на науката като у нас. България се нарежда под дъното. Май е цинично да търсят вината в учените.
Годишни заплати на учените според стажа (в евро)*
0-4 г. 5-7 г. 8-10 г. 11-15 г. над 15 г.
България 1959,9 2618,3 3276,6 3934,9 4593,2
Германия 24515,0 37870,0 51225,0 64580,0 77935,0
Франция 28191,0 39895,0 51599,0 63303,0 75007,0
Румъния 2596,9 4312,2 6028,5 7744,8 9461,1
------------
*По доклад на Еврокомисията от 2007 г., оттогава в ЕС не е публикуван сравнителен анализ за заплатите в науката
Годишни държавни разходи за един учен
СНРС, Франция - 137 767 евро
"Макс Планк", Германия - 135 583 евро
Румънска академия на науките - 20 769 евро
БАН - 13 219 евро
------------------
По данни за 2015 г. от сайтовете и отчетите на организациите
