Дума 10. Март 2017 , брой: 49  Разговаря Владислав КОЛЕВ
Десен човек с леви убеждения. Има ли такова чудо? Оказва се, че има. Игра на думи, маска, суета или нещо като политически виц? Не, просто вътрешна убеденост. И най-вече подкрепена с дела. В откровен разговор с големия футболен съдия Любе Спасов той разкрива себе си не само през дългите години на футболния терен, но и в живота.

ЛЮБЕ СПАСОВ е роден на 1 декември 1949 г. в София. Цели 19 години е футболен съдия - от 1976 до 1995. Свирил е над 1500 мача от различен ранг. Пет години е международен съдия, като е ръководил 55 мача от всякакви елитни турнири в Европа и света. Топ рефер на България и УЕФА в периода 1990-1995 г. Генерален секретар на Професионалната футболна лига 20 години (1993-2013). Съдийството е семейно призвание - има брат близнак Любен Ангелов, който също е от най-големите ни футболни арбитри за всички времена.

- Вие сте еднояйчни близнаци. Интересното обаче е, че ви различават.
- Като малки с брат ми бяхме почти еднакви. И сега трябва да ни виждат често, за да ни различават. Но дори и близките ни хора казват, че изключително много си приличаме.
- Брат ти казва за теб - той е по-малкият, но и по-непослушният...
- Да, родил съм се с няколко минути по-късно. Вярно е, от малък съм бил по-палавият. Това е присъщо на всички по-малки деца от семейството. И нескромно казано - по-будни!
- Защо Любен и Любе? Македонска жилка?
- Баща ми е от македонския край. Истинските македонски имена са като Гоце, Даме, Яне, Ванче, Любе. Оттам и моето име.
- Близнаците често имат нещо като телепатия помежду си. И при вас ли е така?
- Имахме като деца. Когато единият се разболее, след това "заразява" и другия. Със сигурност това е феномен на природата. Но мога да кажа, че сме и много различни. Затова близнаците много често се карат - много повече, отколкото е при братята.
- Навремето се говореше, че единият от вас е от "Левски", другият - от ЦСКА?
- Знаеш ли, почти всички съдии обичат да казват, че не са от никой отбор. Което е лъжа! А ако е така, те нямат място във футбола, защото нямат нищо общо с него. Ние с брат ми също имаме клубни симпатии, но винаги сме били почтени. На терена няма място за емоции. Ние сме го доказали и всички знаят за нашия морал и професионализъм.
- Винаги си казвал, че си много социално мислещ и ангажиран човек.
- Може да прозвучи странно, но аз съм десен човек с леви убеждения по природа. От една страна, дълбоко вярвам, че трябва здраво да се учи и работи, за да има силна икономика. Без това условие няма социална държава. Моята съдба ми предопредели да помагам през целия си живот на всички хора - деца, пенсионери, приятели. Това го смятам като моя мисия и ще го правя до края на живота си!
- Срещал ли си съпротива?
- Много пъти. Участвал съм в много благотворителни мероприятия с лични средства. И продължавам да помагам на сираци. Борил съм се за справедливост и ще продължавам да го правя. Тук е мястото да цитирам Васил Левски - по делата им ще ги познаете.
- Защо десницата в България върви надолу?
- Много ясно защо. Когато предстоят избори, обещанията са големи и нереални. И, естествено, след това не се изпълняват. За голямо съжаление през последните 25 години това го правят почти всички политически сили.
- В последните години рязко спадна и стандартът на живот.
- Ножицата между бедни и богати се разтвори много. Разделението между града и селото е също голямо. Реформи почти не се извършват във всички области на държавното устройство. Да не говорим за съдебната система. Когато тя е изгнила, пропастта между бедни и богати е огромна. Неравенството - също.
- Мислил ли си да влизаш в политиката?
- Като действащи съдии с брат ми на два пъти сме имали предложения за влизане в политиката. Отказахме. И до ден днешен не сме били членове на никоя партия. Но винаги сме били обществено и социално ангажирани.
- Твърди се, че ти и брат ти сте от малкото некорумпирани футболни рефери у нас?
- Нескромно е ние да говорим за себе си. Но всички, които ни познават, сега ни срещат по улиците и ни поздравяват. И ни казват - е, няма такива съдии като вас. Много се радваме, когато и млади хора ни поздравяват. И ни казват - ние сме слушали за вас от нашите бащи и дядовци.
- Предлагали ли са ти пари? Имало ли е натиск?
- Да. Интересното е, че не само в България, но и в чужбина. Няма да споменавам държавите. Само ще кажа, че са бели, авторитетни западни страни. Много бях изненадан! Но това е футболът - корупция има навсякъде и до ден днешен.
- Има ли случай, в който си се страхувал за живота си като съдия?
- Аз бях футболен съдия във време, когато в държавата имаше ред и респект. Имало е опити за натиск от хора по върховете, но по много интелигентен начин. И без закани. Слава Богу, ние приключихме със съдийството точно преди идването но борческите групировки. Щяхме да имаме големи проблеми... Ние с брат ми бяхме горди и справедливи и не се поддавахме на никакъв натиск.
- Как един съдия може да се измъкне от конфузна ситуация на терена?
- Ако имаш голям опит, можеш да се измъкнеш от всяка ситуация. Налагало се е да взимам съдбоносни решения за части от секундата. Нямаш ли сериозна практика, можеш да изпаднеш в неловко положение.
- Лесно ли се вижда поръчковият съдия?
- Лесно е, когато си бил толкова години в професията. Когато един рефер изпълнява нечия поръчка, това се вижда ясно на терена. Дори и от зрителите по трибуните и пред телевизора.
- Преди 10 ноември по-лесно ли беше да се свири?
- Споменах и го потвърждавам, че когато имаше държава, имаше и футбол. И спорт, и всичко друго. Сега всички виждат какво е състоянието на българския спорт.
- Ти имаш много мачове в Европа на високо ниво. Най-емоционалните ти спомени?
- Свирил съм на големи отбори в решителни мачове. Ярки спомени са ми оставили мачовете на турски грандове "Галатасарай" и "Фенербахче". Публиката в Турция е невероятна, атмосферата на стадиона - също. Свирил съм и международен мач на един от най-големите клубове в света - "Ливърпул". На легендарния им стадион "Анфийлд". Уникална атмосфера! Имам много важни мачове на високо ниво в европейските турнири. Отговорността е огромна.
- Да те върна отново в политиката. България преживява чести управленски кризи. Какъв е изходът?
- Може да звучи познато, но просто всички трябва да си подадем ръка. Да се загърбят политическите пристрастия. Трябва да се ръководим от интересите на българския народ и националната сигурност. Само тогава ще бъдем уважавани от света. Нека да го разберем най-после!
- Факт ли е, че българският избирател отново се ориентира наляво?
- Повечето хора по принцип са с леви убеждения. Към това ще прибавим и факта, че през последните 25 години разочарованието у всички е твърде голямо. Затова е напълно логично много избиратели да погледнат отново наляво. Ще кажа отново - хората искат повече справедливост и силна социална държава.
- При социализма спортът ни бе на светлинни години от този в момента. Това безвъзвратно минало ли е?
- При силна държава ще има и силен спорт. А и днешните млади хора не знаят за големите успехи на спортистите ни в недалечното минало. Но могат да прочетат за тях. А какво е днешното състояние на спорта ни сами го виждат.