Дума 15. Март 2017 , брой: 52
Иновациите играят все по-голяма роля в нашата икономика. Те носят ползи за гражданите в ролята им както на потребители, така и на работещи. Те ускоряват и подобряват проектирането, разработването, производството и използването на нови продукти, индустриални процеси и услуги. Те са съществени за създаване на по-добри работни места, за изграждане на по-екологично общество и за подобряване на качеството на нашия живот, но така също и за поддържане на конкурентоспособността на нашата икономика.
Политиката в областта на иновациите е връзката между политиката за научни изследвания и технологично развитие и индустриалната политика и цели да създаде рамка, благоприятстваща пазарната реализация на идеите.
За съжаление трябва да кажем, че политиката в областта на иновациите в България е на грешен път. И тук резултатите от тази политика са очевидни - изтичане на мозъци зад граница и следващата от това

липса на специалисти с необходимата квалификация

особено на работници за високотехнологично производство. Над 60% от свободните и регистрирани безработни нямат подходяща образователна професионална подготовка. Страната ни изостава значително в разработването и прилагането на иновации. В рамките на над десет години, от 2001 до 2014 г., в България са издадени общо 15 954 патента, 92% от които (14 678) принадлежат на чуждестранни фирми. Едва 1276, или по-малко от една десета, са на български фирми. В същото време само една американска компания като IBM само през 2016 г. е регистрирала 8088 патента. Но още по-страшното е, че в страната липсва иновационна култура, липсват като цяло и предприемачески умения. Затова трябва ясно да кажем, че е необходима промяна, необходима е намеса на държавата като регулатор на пазарните неуспехи. Необходима е политика, която да върне страната ни като фактор на европейската и световната научна сцена, да спомогне за преодоляването на пречките пред иновациите, да промени коренно начина, по който публичният и частният сектор работят съвместно. Необходимо е стратегическо прогнозиране и планиране на държавно равнище.
Големият въпрос, който седи пред нас, е от какво се нуждае един предприемач, за да превърне своята идея в успех на пазара. Държавата следва да осигури необходимата подкрепа, така че всяко малко или средно предприятие, независимо от своя бранш, независимо от своя стадий на развитие, независимо от това дали е стартъп или наложило се предприятие, дали е от ИТ сектора или от сектор "Машиностроене", дали е във фаза на разработване на своята идея, или търси развитие за излизане на пазара, да получи помощта, от която се нуждае.
Тук е мястото да обърнем внимание на една от най-дискутираните икономически мерки в платформата на БСП за предстоящите предсрочни парламентарни избори на 26 март, а именно

увеличаването със 150 млн. лв.

на капитала на фонд "Иновации" с акцент подкрепа за идеите на млади български инженери и специалисти. Едва ли е необходимо провеждането на мащабни проучвания, за да установим, че подобни мерки се използват и в редица други европейски страни, в т.ч. и в Германия, където Централната програма за иновации в малки и средни предприятия (ZIM) с бюджет от 548 млн. евро за 2017 г. представлява най-голямата програма за насърчаване на иновативни МСП. Разбира се, идеята е чрез сътрудничество с изследователските институти малките и средните предприятия да получат достъп до най-новите открития на науката.
Сътрудничеството между изследователски институти и бизнес спомага за свързването в една мрежа на стопанство и наука. С директния трансфер на знания новите технологични открития се превръщат в готови за пазара продукти, методи и услуги. За да се случи обаче това, за да се подобри иновативното предприемаческо мислене, е необходима

подкрепата на държавата

Защото именно за много малки и средни предприятия насърчителните мерки представляват важна подкрепа по пътя към иновацията.
Ясно е, че едно малко или средно предприятие с добра идея, но без капитал, няма шанс да реализира само тази идея, защото без пари идеята остава само идея.
От друга страна, следва да се има предвид, че повечето финансови институции се въздържат да финансират иновативни идеи поради обичайно високорисковия характер на тези инвестиции. Именно тук идва мястото и на друга от икономическите мерки в платформата на БСП - създаването на отделен сегмент за малките и средните предприятия на Българската фондова борса, чрез които малки, бързоразвиващи се фирми, без дълга финансова история, да набират капитал чрез опростена процедура, без проспект за публично предлагане и без да имат статут за публични дружества.
Истината е, че и тук България изостава, защото тази мярка се прилага много успешно в съседна Румъния от началото на 2015 г., когато бе създаден отделен сегмент на фондовата борса в Букурещ (AeRo), чрез който МСП могат да финансират своя растеж. Освен че осигурява възможност за алтернативно финансиране на МСП и стартъпи, този пазарен сегмент дава възможност на потенциални инвеститори да открият фирми с висок потенциал за растеж в техния ранен стадий на развитие.
Наред с наличието на бизнес план като най-важно условие за допускане на дадени МСП до този финансов пазар е и друг важен въпрос -

намирането на инвеститори

които да повярват в потенциала за пазарен успех на предприятието и които да бъдат привлечени като акционери в съответното предприятие. Едва след като тези две важни условия, доказващи пазарния потенциал на фирмата, са изпълнени, тя може да бъде допусната до борсата. Дадените по-горе реални примери могат и трябва да бъдат реализирани несъмнено успешно и у нас, но са необходими и някои законодателни промени. Които няма как да се случат без работещо Народно събрание. В този смисъл пожелавам на бъдещите 240 депутати успех и повече мисъл за българската икономика.


Диагноза "шивачки"

Поради изтичането на мозъци зад граница липсата на специалисти с необходимата квалификация е сериозен проблем за бизнеса у нас