Уроците на 2015 г., надеждите за 2016 г.Най-значимото културно завоевание за миналата година е гражданската активност на пловдивските творци
Пенка Калинкова
Дума 13. Януари 2016 , брой: 9
Интересна беше 2015-а. За Пловдив тя е първата година след спечелване на титлата "Европейска столица на културата 2019". Това си е едно наше летоброене. Много събития се случиха - повечето добри. В сценичните изкуства изключително успешна година за Пловдивската опера с "Opera Open" на Античния театър, с премиери, сред които отделям "Селска чест" и "Палячи" и "Любовен еликсир", реж. Нина Найденова, "Кристална лира" за концерта на симфониците, посветен на годишнина на Рихард Щраус, под диригентството на Емил Табаков. Доста работа в драматичния и в кукления театър. За театъра 2015 г. започна с нова постановка на "Антихрист" по Емилиян Станев, продължи с премиерите на "Сестри Палавееви" по романа на Алек Попов и "Няма ток за електрическия стол" от Александър Секулов. Междувременно се направиха още няколко заглавия за камерна сцена. Операта и театрите са отличници по продажба на билети и по приходи, но не винаги само това е достатъчно.
 Високи постижения и признание за писателите, живеещи и работещи в Пловдив - романът на Недялко Славов "432 херца" бе отличен с литературната награда "Хеликон 2015", скоро излиза второто му издание, книгата на Александър Секулов "Островът" се радва на интерес в Сърбия, в края на годината бе премиерата на новия му роман "Скитникът и синовете", дебютира със сборник разкази "Мъж и половина" Йохан Девлетян, Стефан Бонев ни подари "Странните неща", новите си "две дузини" разкази.
 Трудно ще бъде през 2016 г. да се определи кой художник ще бъде носител на наградата "Пловдив" за 2015-а - дали Станимир Видев, Соня Станкова (фотоживопис), Моника Роменска, Янко Ненов, Румен Нечев, показали нови работи в галерия "Дяков", или Бисер Дамянов, Димитър Чонов, Иван Чакъров, Матей Матеев в галерия "Възраждане", а може би четирите дами на РЪБа в "Ромфея"? Художничките от някогашната група "Ръб" - Албена Михайлова, Венета Маринова, Моника Роменска, Надя Генова, ни изненадаха с две съвместни изложби, които показаха в "Ромфея" и "Резонанс", гостуваха и в София. Отпразнува своята годишнина с торта във формата на пентаграм и снимка на всички автори на изложби първата галерия, стъпила на Антарктида, и това е пловдивската "Резонанс".
 Силна година за Дружеството на пловдивските художници - в залата на "Гладстон" 32 пак стават многолюдни събития, дори кметът посети две от тях - Младежката и Годишната изложба на дружеството (това преди не беше се случвало), но силна година и за малката галерийка "А+" в Капана, където известният график и плакатист Костадин Отонов селектира пловдивски художници, а след това и пловдивски художнички в изложбата "100 на 100" (чест е да попаднеш в този проект!), или галерия "Сариев" - Катрин Сариева настоява, че не са просто галерия, а платформа за съвременно изкуство с фондация "Отворени изкуства" на Веселина Сариева, която подготви и представи съвременното българско изкуство, т.нар. "Фокус България" на Виена contemporary. Емил Миразчиев, фронтменът на Центъра за съвременно изкуство "Баня "Старинна", успя да предаде опит с видеофестивала си "Фасада" на колегите от италианския град Матера, който ще бъде ЕСК 2019 заедно с Пловдив. И пак той единствен успя да се пребори за повече средства от предварително обявените за същия фестивал през 2016-а след оживена дискусия на последната общинска сесия.
 В края на годината отвори врата и нова галерия в Капана - "Арсенал/Arsenal of Art" на художника Ангел Гешев, а преди това и "Сигма" на Недялка Петрова. Голямата изложба "Арт колаж" в залата на Дружеството на пловдивските художници се проведе за 15-и път по инициатива на художничката Маргарита Джарова и на ДПХ. Фестивали като "Сцена на кръстопът" и "Черната кутия", Международния фестивал на камерната музика и Дни на музиката в Балабановата къща традиционно придават европейска и световна значимост на града. За втора година се състояха фестивалите от платформа "Едно".
 Значими културни институции и формации на Пловдив отбелязаха годишнини с поредица от концерти - 70 години НУМТИ (Националното училище за музикално и танцово изкуство) "Добрин Петков", 40 години на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, със спектакъла "Среща на поколенията" на Античния театър фолклорният ансамбъл "Тракия" отпразнува своята 40-годишнина.
 На 70 години станаха известни пловдивски творци - художникът Матей Матеев, пианистът и музикалният педагог проф. Анастас Славчев, журналистът Димитър Петков, поетът Дончо Дончев, автор на популярното стихотворение "Не трогайте Россию, господа"... През годината загубихме знакови личности като културния деец Любен Попов и пианиста Татеос Санджикян...
 14-годишният Николай Маринов, ученик на клавирната педагожка Светлана Косева, спечели първа награда от гала вечерта на виртуозите в Париж, след него и малките цигуларки Ани и Христина Панови свириха в Карнеги хол в Ню Йорк. И тримата са възпитаници на Пловдивското музикално училище.
 Промени се изгледът на един от основните туристически маршрути в Пловдив - има какво ново да се види по Главната улица през обновения Римски стадион и новата спирка за артразходки Капана. За много млади хора старият пловдивски квартал се превърна в притегателно място с непринудената си атмосфера. Капана фест събира разноцветна публика. Цените на имотите в Капана, някога нищожно малки, днес хвръкнаха. След обживяването на Капана идва ред и на Тютюневия град - така твърди кметът.
 Успоредно с това се случиха и други важни промени в духовния климат на Пловдив. Дискусията за съдбата на Небет тепе, която първоначално се водеше повече от година на различни нива, но главно в архитектурната гилдия, между институциите и посредством медиите, финализира като обществена дискусия на 27 март миналата година. Проектът на арх. Юлий Фърков и екип беше подложен на сериозна и аргументирана критика. Моралната победа, удържана в дискусията между критици и поддръжници на проекта, даде кураж и тласък за създаването на Обществен съвет за култура и културно наследство като хоризонтална структура. Специалисти и експерти от различните културни гилдии се подписаха под писмо, в което оспориха критериите в методиката за разпределение на средства от общинския бюджет за проекти, оформящи културния календар на община Пловдив. Общественият съвет за култура и културно наследство излезе с критически забележки и предложения и за използването на Античния театър. Друго писмо, подписано от над 300 пловдивски дейци на културата, оспори и поиска дори спиране на приоритетното финансиране от страна на община Пловдив на проектите на платформа "Едно". То се яви и като реакция на статията на Асен Асенов във вестник "Капитал" - "Пловдив между нафталина и вдъхновението от промяната". Недоволството се разрази и на сесията в края на миналата година, когато беше гласуван Културният календар на община Пловдив и неговото финансиране. Наложи се в движение да бъдат коригирани някои от сумите, отпадна финансирането на отделни проекти. Във връзка с всичко, случило се в последно време, са и новите промени в структурата на община Пловдив. Новият зам.-кмет по култура и културно наследство е Амелия Гешева, бивш вече управител на ОИ "Старинен Пловдив". Досегашният зам.-кмет Стефан Стоянов ще отговаря за образованието и иновациите, както и за международното сътрудничество. Председател на Управителния съвет на общинската фондация "Пловдив 2019" става кметът Иван Тотев, двамата зам.-кметове ще бъдат, както и досега, членове на Управителния съвет. Тежки задачи има да решава Амелия Гешева. Приоритети в работата й ще бъдат проекти като Голямата базилика, Източната порта и Небет тепе, но най-много ще се разчита на нейното умение да бъде диалогична. Според нея е важен синхронът в работата между отделните звена в системата на културата и туризма, но особено важен е диалогът с гражданското общество. Затова тя го определя като един от основните приоритети в бъдещата си работа, убедена е, че чрез активен диалог се намират най-добрите решения. Времето ще покаже дали диалогът се е състоял.