Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2019 20:12 - 30 години преход - 30 години скандали- 3.
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове:
-1



 Вместо да управляват, 18 правителства злоупотребяваха с надеждите на хората

Дума, 07 Ноември 2019 / брой: 214

автор:Евгени Гаврилов

visibility 347

Правителството на Виденов успя да направи крачка в решаването на проблема с външния дълг. Въпреки тежкото икономическо положение, с цел повишаване на кредитния рейтинг и международния авторитет на страната, правителството на Жан Виденов започна да изплаща на части валутния дълг. Платени бяха над милиард и половина от дълга и бе подписано Стенд-бай споразумение с МВФ за постепенно уреждане на задълженията. В края на 1996 г. Виденов предложи да се въведе Валутен борд като спасителна мярка пред задаваща се финансова катастрофа, но идеята не бе приета. Правителството не успя да спази обещанието си да напише "Бяла книга", тъй като част от министрите го бойкотираха. Честите смени на министри, заедно с вътрешните борби определяха и нестабилното поведение на кабинета. Виденов и министрите му бяха критикувани, че са антиевропейски настроени, което не беше вярно. Точно това правителство подаде молба за членство на страната в ЕС.

Основен проблем пред правителството се оказа приватизацията. Виденов не получи парламентарна подкрепа за реформите, които искаше да направи. Така намеренията за масова приватизация чрез инвестиционни бонове се провалиха. Правителството попадна и в тежка медийна изолация не толкова заради грешки, колкото заради натиск от страна на десните. Зърнената криза през 1995 г. усложни положението в България и нанесе сериозен удар върху правителството и премиера. Световната реколта бе слаба и много страни въведоха строг режим и ограничения на износа на зърно. Правителството на Виденов направи обратното - удължи срока за износ и премахна контрола чрез квотите. Внасяше се пшеница, но на много високи цени (226 долара на тон при нормални цени от 170 долара). Държавният все още "Нефтохим" също направи голяма сделка за 304 хиляди зърно срещу петрол, в която участва Марк Рич. Сделката не бе осчетоводена, зърното не бе фактурирано и сделката бе сключена без конкурс. Разследването на земеделския министър Васил Чичибаба и останалите длъжностни лица започна през 1997 г., съдебният процес през 2003 г. и приключи през 2010 г. с оправдателна присъда.

Управлението на Виденов бе белязано и от банковата криза, предизвикана срещу него съзнателно. В средата на 1996 г. МВФ настоя да бъдат закрити частни банки, които безконтролно раздават необезпечени кредити. През есента Националната служба за сигурност представи на вътрешния министър  Николай Добрев доклад за състоянието на банковата система у нас. Според него огромна бе опасността от това с неизбежни или съзнателни фалити банките да ограбят спестяванията на българите. Както предвиждаше докладът, 16 частни банки обявиха фалит. Засегнати бяха сериозно БНБ и все още държавната ДСК, както и останалите около 40 предимно частни банки. Следваха фалити на много фирми, спряха работа заводи и фабрики, изгоряха оборотни средства на много предприятия и спестяванията на хиляди българи. Но тези фалити стопиха дълговете на много кредитни милионери... Инфлацията в страната достигна 520%, а заплатите паднаха до 10-15 долара, пенсиите до 5-6 долара.

Положението стана неудържимо. На 4 ноември 1996 г. видни социалисти с открито писмо поискаха оставката на Жан Виденов като министър-председател. На 21 декември 1996 г. се проведе извънреден конгрес на БСП, на който Виденов си подаде като лидер на БСП и обяви, че си подава оставка и като премиер. На негово място в БСП бе избран Георги Първанов. На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание парламентът прие оставката на правителството на Жан Виденов. Няколко дни след това започнаха улични акции, инициирани от синдикатите и СДС. На 3 януари 1997 г. парламентът отложи гласуването на предложената от СДС Декларация за национално спасение от националната катастрофа. На 8 януари БСП номинира за премиер Николай Добрев, а на 10 януари президентът Желев отказа да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство. Опозицията обяви национална политическа стачка, призова към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу парламента, завършило с обкръжаване и нападение на сградата. Полицията и вътрешни войски се намесиха, имаше ранени. На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов връчи на БСП мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари БСП върна мандата и политическите сили подписаха споразумение за провеждане на предсрочни избори през април 1997 г.

Валутен борд

В началото на 1997 г. България бе в дълбока социална, политическа, икономическа и финансова криза. В страната бушуваше хиперинфлация, цената на един щатски долар скочи от от 600 лв. на 3000 лв. Големите градове бяха обхванати от масови демонстрации и протести, блокирани бяха пътища и улици, страната бе в хаос. Конкретните задачи, поставени от президента Стоянов на служебния кабинет, оглавен от столичния кмет Стефан Софиянски, бяха да покаже измеренията на икономическата катастрофа, да е твърдо срещу разграбването на България от криминални групировки, да води борба срещу спекулата, да организира нормалното провеждане на изборите и да извърши необходимата подготовка за въвеждане на Валутен борд. Президентът настоя правителството да се отчита пред него и пред обществото всяка седмица. Президентът упълномощи служебното правителство да преговаря за въвеждането на Валутния борд и за сключване на хуманитарни заеми.

При кабинета на Софиянски инфлацията изведнъж бе овладяна. От 242% през февруари 1997 г. тя падна на 1,2%. Правителството подаде молба за членство на България в НАТО. Сключено бе и споразумение с МВФ. Мисията на МВФ у нас се водеше от Ан Макгърк. Започна подготовката за въвеждане на Валутен борд. За целта бе назначен специален министър - Красимир Ангарски. Правителството успя да договори и получи кредит за 40 млн. долара за закупуване на хлебно зърно, лекарства, торове и посевен материал. Пшеницата дойде от Полша.

Синоним на корупцията

СДС спечели парламентарните избори на 19 април 1997 г. с пълно мнозинство и избра Иван Костов за министър-председател. Той се оказа първият премиер след 1989 г., изкарал пълен мандат. На 1 юли 1997 г. влезе в сила Законът за валутния борд. Приет бе и специален закон на БНБ, с който бе определен фиксираният курс на българския лев към валутата, към която той се прикрепя. Появиха се спорове към какво да бъде "вързан" левът - немската марка или долара. Надделя аргументът, че след марката ще дойде еврото. Затова цената на една марка бе закована на 1000 неденоминирани лева. Появиха се и първите спорове между лидера на СДС Иван Костов и президента Петър Стоянов за действията на правителството на Софиянски. Костов блокира намерението на Софиянски да приеме методиката за изчисление на цените на газа, тъй като това са проблеми извън хоризонта на това правителство. В средата на 1999 г. бе сключено споразумение със Световната банка за масово закриване на малки училища "поради икономическата им неефективност".  

През декември 1999 г. България получи покана да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз, които стартираха през февруари 2000 г. По време на войната в Косово, правителството, въпреки масовото обществено недоволство, предостави въздушното пространство на България за нанасяне на удари от авиацията на НАТО върху обекти в Сърбия. Последиците от обеднения уран там и до днес са явни, макар и премълчавани от десните управляващи. Заблудена ракета, изстреляна от американски самолет, разруши къща в столичния квартал Горна баня. По чудо се размина без жертви. 

                             Следва 

 




Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1669644
Постинги: 3074
Коментари: 1695
Гласове: 855
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031