През пролетта на 1879 г. при изработването на Органическия устав на Княжество България, избрана комисия изработва доклад по проекта, одобрен и изменен от руския император. Докладът е в консервативен дух. Кой е разнасял този консервативен дух ни пояснява Симеон Радев
"Ние мислим, че консервативното мировъзрение на комисията бе се образувало по-скоро под влиянието на политическите идеи, владеющи тогава в Европа. А Европа бе по това време в пълна реакция. Докато в Русия либералното течение се развиваше в един широк и смел подем, в западните държави демократическите идеи бяха значително дискредитирани. Парижката комуна бе вдъхнала на буржоазията един неукротен още ужас. Консерваторите размахваха призрака на социалната революция и владеющите класи, както подир 1848г., търсеха успокоение под закрилата на една силна власт. Католическата църква виждаше отново тълпите да падат на колене пред нейните олтари. Победата на Германия ознаменува тържеството на грубата сила и създаде модерния милитаризъм като материално проявление на европейската реакция. Политическата наука се обърна в апология на съществующия консервативен строй. Цялата почти умствена атмосфера на континентална Европа - като изключим социалистическите школи - се проникна от консервативен и традиционалистически дух. В такова време бяха се учили в Европа авторите на доклада: д-р Стоилов, Греков, Помянов, Балабанов; господствующите идеи не можеха да не се отразят върху тях. При това самата организация на западноевропейските държави бе за тях един голям урок на консерватизъм. Навсякъде те виждаха системата на двете камари. Дори и младата Френска република бе признала нуждата от един Сенат. Колкото за избирателния ценз, той съществуваше също в повечето културни народи в Европа. В 1879г. недоверието към всеобщото гласоподаване бе наистина още много живо. На учените българи то се виждаше още по-основателно, тъй като се касаеше за една непросветена маса, каквато бе в техните очи българският народ. Те не вярваха в зрелия политически разум на тоя народ, както чорбаджиите не вярваха по-рано в неговата способност за революционна борба."

Авторът смята, че консервативните тенденции у нас се влияят от реакционни сили, владеещи Европа. Това е последица от страха пред комунизма. Консерваторите виждат като нещо прекрасно връщането на съвременниците към църквата и то единна църква. Постиженията на по- напредналата икономически империя извеждат военното й производство като много силен политически фактор. Политическата наука гледа едностранчиво само от ъгъла на консерватизма. Политицита не вярват в своите народи и ако знаеха термина щяха да искат да му бъде сменен чипа. 
(написана в сегашно време, анотацийката ми не променя смисъла)

Последният абзац показва, че четеш Ст. Радев както дявола чете Евангелието или, че по този начин го тълкуваш. Да, за историята Александър Втори ще остане в историята като либерален реформатор но какво следва от това за България, нищо.
И не само нищо а още по-лошо, неговите наследници ще направят така, че уж консервативната Европа ще се наложи да се намеси, за всеобщо добро не с военни средства.
Истински либерално настроени руснаци от самото начало са гледали със съмнения на Органическия устав ето едно мнение, на Евгений Утин от книгата му „Писма от България„ едва наскоро за първи път преведена на български, чети;

„… Когато тръгвах за България, блуждаех в пълен мрак, мислейки за гражданско управление, установявано от нас в една още неосвободената страна. Каква е целта на това гражданско управление, в името на какви идеи ще издигнем нашето знаме над българското население? Не разбирах защо бързаме в страна с изтичаща кръв, още неосвободена от турското владичество, да въведем нашата система на управление, с която ние сме се сраснали, но за българите тя е чужда. Но нали добрите надежди никога не напускат човека. Утешавах се с мисълта, че съм човек, който не е посветен в съкровения смисъл на нашата обща славянска политика.

С каквото и да сме се успокоявали, една мисъл трябваше да ни безпокои, защото предизвикваше предсказания за последиците от тази неочаквано тежка война. Струва ми се, че тази мисъл може да се споделя смело, без да се прикрива. Беше обявено, че започваме войната за освобождение на българите, за пълно освобождение, без каквито и да е наши намерения, без сянка от посегателство върху самостоятелността на българския народ. България да бъде освободена от съсипващия я физически и нравствено турски гнет и да й се даде пълна свобода да организира свой държавен живот съобразно нейните желания и интереси – такава изглеждаше да е привлекателната, благородна и за всички изгодна роля на Русия. За да останем в рамките на тази роля, очевидно не биваше да пренасяме на българска почва нашата чужда за България администрация. Мнителността, това исторически насадено ни усещане, водеше до тревожен въпрос: с въвеждането на руско гражданско управление не се ли крие замисъл на мястото на турската система в България да бъде въведен режим, формиран от векове в обществения живот на Русия. Да не би всъщност да искаме да се натрапим като учители и нежелани ръководители на българския народ във всичко, свързано с политическата му организация още от първите стъпки на неговото самостоятелно съществуване? Може би! Но не биваше ли да съзнаваме, че не е по силите на руското общество да влиза в ролята на нечий ръководител, колкото и да ни е близък този народ, че за изпълнението на тази роля, дори с известен успех, е необходимо преди всичко да се научим да управляваме себе си. Но тъй като не сме научили това, не бива и да забравяме дълбокия смисъл на споменатата азбучна истина.

Въвеждането на гражданско управление в България, искаме или не, ни принуждаваше да се питаме – ще успеем ли по отношение на българите да се задържим в скромните граници, които твърде много ни задължаваха. Този въпрос беше необходим, защото почти цяла Западна Европа никога не е преставала да твърди, че не вярва в безкористието на руската политика на Изток, че всъщност никак не ни е работа да се грижим за правата на един народ, за самостоятелното му политическо съществуване, че нямаме право да се възмущаваме от системата на турския гнет в България и, накрая главното, провъзгласяването принципа на свободата противоречи на всички наши традиции и т.н....„

.... Сам/a го казваш в коментарите от предходния ти постинг, „Невежеството се лекува с четене„ ... само ще допълня, с четене да, но не на ОТ.

"Да, за историята Александър Втори ще остане в историята като либерален реформатор но какво следва от това за България, нищо." и следва дълъг текст от руски автор.
В това виждам неуместно акцентиране на ролята на руския император за сметка на участието на българските партии и особено на либералите.
С. Радев е достатъчно обективен и оценява, че образованието на П. Каравелов е повлияло на аргументите му в обсъждането на бъдещата Конституция, но показва, че те, либералите, са независим фактор, който в родолюбивата си политика взима решения, различни от императорските, нищо, че носи в сърцето си любовта към Русия. Това се вижда най- ясно в дискусиите за наличие на сенат.
Аналогично, консервативните идеи са плод на европейското образование на авторите си и зависят от разяснената в самия постинг и цитат политическа обстановка.

... Тц, тц, тц, учудващо нелеп е този ваш напън да търсите някаква идентичност във „вехтите„ наши политици и поборници.
Хич не си прави труда да ме убеждаваш в някакви паралели с онова време.

... и всичко това само заради симпатията на либералите и демократите към Русия и всеобщата благодарност на учредителите към царя Освободител.

... Моля, не ми вменявай някаква вина и неуважение към предците ни защото, въпроса не е в техните симпатии а във вашите ... преди време по един начин обичахте Русия-Освободителката а по друг аниимпериалистическия СССР. Сегашната ви любов към Путинска Русия не се връзва нито с модерния ляв социаллизъм нито с либералните а още по-малко с демократически ценности и идеи ... хопаааа... забравих, че вие като чуете за ценности се хващате за кобура.
Само да допълня, признателността на всички българи за Освобождението е доказана от времето дори и най-върлите критикари на Русия и СССР ... явно недостатъчно внимателно си прочело първият ми коментар.

И от мен финално ... Тази ваша безусловна и конюктурна любов не е достойна за никого и най-малко за тези които са оставили костите си по земите ни. Израснахме с благодарност към руснаци, украинци, финландци, румънци и поляци а „вашата„ благодарност в интерес на един самозабравил се диктатор от последно време ги направи руснаци. Сега не ви остава нищо друго да обявите Русия за законен наследник на римската империя.
Евгиний Утин за вас е „някакъв си руснак„ да, разбираемо щом и Вазов ви отмиля, то същото чака и Достоевски сигурно. Верно не си ги споменавал, но и аз не съм имал претенции къв отношението на П. Каравелов към Русия ... тъй, че долу ръцете от кобура.

Представяте като цитат думи, които никъде не съм писал.
Вие сте долен и непочтен лъжец.

... Не е по врат а по шия ... и хич нямам намерение да се отричам за констатацията си по простата причина, че вече си знаем и кътните зъбки ... нали не за първи и втори път общуваме. За хора като вас, разпространителите на в. Дума и „левите„ идеи всички които не споделят мисленето ви са „някакви си„.
След отмяната на крепостничеството в Русия в обществения живот настъпва такава бъркотия и си мисля, че е доста пресилено да се поставят под знака за някакви либерални идеи ... всички срущу Царя и всеки срещу всеки по отделно ... хаос и анархия от всякъде и конвои към Сибир ... резултата го знаем, руския империализъм идеи и „кожи„ мени но целите си никога. ... а вие се кланяйте на мумията и другите „кожи„.