В отговор на diadoyotso 

"Та така..Войната на Наполеон в Русия 1812 г. При едно от сраженията Кутузов противопоставя на Наполеон воините на
Багратион... Французите са разгромени. Изтеглят френския корпус в една гора да за се окомплектова. Наполеон потегля със свитата си за да инспектира разгромения корпус.Когато наближават района в който е разположен корпуса забелязват,че часовия е заспал на поста си Наполеон спира свитата и тихо отива до войника.Всички очакват главата на войничето да хръкне...Но Наполеон внимателно взема пушката от ръцете на войника и казва на адютанта си:Вие вървете и продължете по плана.Аз ще попазя,защото моят войник е уморен Тази постъпка на Наполеон обхожда като мълния френския корпус.На следващия ден Наполеон вкарва корпуса в бой срещу войските на Багратион и печели битката ....
Който разбрал,разбрал защо дядо ви Йоцо ви занимава с пълководци
/ Политическата борба също има нужда от пълководци /"

Приятно ми е, че се намери повод да отговоря на интересния въпрос, поставен от diadoyotso . 

Моето мнение е, че при демокрацията разполагаме с възможността да се изявим. Всеки може да прояви своите способности и да осъществи замислите си. Доводите и познанията на отделният българин са съизмерими с тези, на постоянно сменящите се управляващи. Демокрацията не е Един знае всичко, а Всички са запознати. Преклонение пред Вожда няма, защото и той има слабости, и водените имат силни страни. 
Поради това аз не искам вождовете да са такива или онакива, а аз да съм такъв или онакъв. Много по- достъпно ми е аз да се променя. Поради това Левски ми е по- близък и възвишен. Той не иска от ръководството на БРЦК да става такова или инакво, а просто (никак не е просто) се захваща с нещо, което е за делото. Той не иска да става цар, да направлява когото и да било. Той е радетел. Заради това написах "И сам войнът е войн". Сега е време на личностите и това ми харесва.
От друга страна, добре съзнавам, че организацията е нещо, което е по- силно от несвързаните смелчаци. Дисциплинираната римска кохорта е по- силна от чергарската орда. Да, това е проблем, но ако отсъства дисциплиниращият фактор на организацията, трябва ли да стоим със скръстени ръце и да виним в неуспехите липсата на такава силна и централизирана структура? Заради това написах, "гренадирите воюват на поста си".
Накрая, като прочетох, че diadoyotso свири отбой си помислих, че се сбогува и ми се дощя да го окуража, но сега (правилно или не), си мисля, че той само се е уморил да иска от ръководството на БСП да се промени и започва своята лична битка за социализъм с тези, които са наистина злостните противници. Намирам това за важен път и му пожелавам успех. Всеки постинг на борец за социализъм е нещо добро.