Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10 20:02 - Помирението минава през почитта към жертвите
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове:
3



Дума 10. Октомври 2018 , брой: 196 Велиана Христова
В последните седмици стана актуална темата за национално единение през призмата на помирението с историята. Много спорове се вихрят, защото в нашата история има твърде много палачи и жертви и няма как да се търси помирение между тях. Разбира се, че няма как. Как да се помири човек с онези представители на десницата, които упорито насаждат тезата, че в България не е имало фашизъм? Как да се помири с паметници на "жертвите на комунизма", когато върху тях са изписани и имена на откровени кръволоци и изверги, избили стотици български деца, само защото майките и бащите им са участвали в Съпротивата? Никой не може да иска помирение между главорези и най-невинните жертви на политическите войни - децата, дори президентът.
Какво помирение може да има между ненавършилия две годинки Николчо Чампоев от Русе и изверга, който е го е разстрелял с 12 куршума? Как да има единение между близо трите хиляди невръстни български еврейчета от "новите" земи, депортирани към пещите на Треблинка от хора като Ангел Видов Горанов, Атанас Петков, Борис Кирилов, Васил Атанасов Василев, Георги Лилов Петров.... имената се знаят. Кухо звучат оправданията, че те са изпълнявали зловещите заповеди на Цар Борис ІІІ, Богдан Филов, Петър Габровски, облекли ги дори в закони. Не е помирение, господа натовци, да премахвате Вапцаров и да почитате неговите убийци. Не може да има такова помирение.
За друго става дума. Национално единение трябва да имаме само около една кауза - че историята е такава, каквато е, тя трябва да бъде изучавана, а не изопачавана и подменяна. Единение е виновните, независимо при кой политически режим, да бъдат наказани; а невинните им жертви да помним с еднаква болка и с еднаква почит. Още през 2011 г. с декларация в парламента БСП поиска еднакво да почитаме българите, загинали за идеите си, независимо в кой исторически период е станало това.
В унисон с тази позиция се роди инициативата на ДУМА за изграждане в София на паметник на децата, жертви на фашизма. Такива паметници има в много европейски страни, трябва да има и у нас, щом страната ни е член на европейското семейство.

Чичко, не ме убивайте, аз съм малък...
С тези страшни думи се обръща към убийците си едно седемгодишно дете от Ястребино. Не е пощадено. Както не са пощадени и депортираните към смъртта в Треблинка Натан Ишах (5 години), Мешулам Ишах (3 години), Исак Ишах (1 година), Естер Маир Пардо (10 години), Рашел (7 години)... Или бебетата от Скопие Лея Тоделано, Леа Туви, Барух Аладжем, Нахмиас Моше, Давико Калдерон, Йосиф Конфино... Някои са родени във влаковете, пътуващи към газовите камери. В списъците на натоварените във вагоните еврейски семейства срещу имената на тези бебета педантично е записано... 0 години!
Инициативата ни за паметник на децата, жертви на фашизма, продължава за всички хора, без разлика на политическите и партийните им пристрастия, за които понятието Родина включва мечтата деца никога да не се изправят пред смъртта и никога над тях да не надвисва жестоката сянка на зверствата.

За осъществяване на инициативата

БАНКОВА СМЕТКА
Банка ДСК
IBAN: BG49STSA93000025181669
BIC: STSABGSF
(Христо Георгиев, паметник на загиналите деца)  



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1245803
Постинги: 2976
Коментари: 1400
Гласове: 773
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031