Дума 4. Октомври 2018 , брой: 192 Юри Михалков
Унгария спечели вчера окончателно схватката с Брюксел срещу въвеждането на наказателната процедура против страната съгласно член 7 от Лисабонския договор. Чешкият парламент гласува резолюция срещу задействането на процедурата, а това стана, след като президентът, премиерът и председателят на парламента вече се бяха обявили против нея. Тази позиция на Прага не бе изненадваща, но вече стана официален факт. Как ли той ще отекне у нас и най-вече у Борисов.
Известно е, че за да влезе в сила поисканото от Европарламeнта наказание, то трябва да бъде одобрено от всички страни членки. Няма как Прага да я одобри в Европейския съвет, след като основните й институции са я отхвърлили. Знае се също, че против шамаросването на Унгария се обявява и Полша, срещу която пък е задействана също наказателна процедурата, но от Еврокомисията. А Будапеща вече обеща на Варшава, че няма да вдигне ръка за процедурата.
Брюксел вдигна мерника на Полша заради съдебната реформа, която давала възможност на изпълнителната власт да налага волята си върху съдебната власт. Унгария пък е взета на мушка най-вече заради независимата си мигрантска политика.
Ясно е, че конфликтите на Брюксел с Будапеща и Варшава са като земетръси, които раздрусват сградата на общността. Засега земетръсите не са разрушителни, но често такива по-слаби трусове са предвестници на руини. И за да оцелее, ЕС трябва да се реформира и да даде по-работещ отговор на фундаменталния въпрос кое е първото - суверенитетът или общностното начало. А може би и двете? Защото нещата никак не са еднозначни. В случая с Унгария симпатиите са на страната на суверенитета, защото не е логично да караш една нация да се чувства застрашена заради мигрантските претенциите на общността. Полският случай обаче не е такъв. Там симпатиите би трябвало да са за общото начало, защото зад паравана на суверенитета министри ще нареждат на съдии кого и как да съдят (и да не съдят).Задава се и конфликт с Румъния, където политиката мутира правосъдието, за да не го отнесе корупцията.
Дали обаче в Брюксел търсят баланса?