Дума 8. Август 2018 , брой: 152 
Отварям страниците на в."Ретро", спирам се на рубриката "Спомени от соца" и се зачитам за стореното по дати в разни епохи:
- 4 март 1977 г. в Свищов, по време на най-унищожителното в Югоизточна Европа земетресение - Вранчанското (с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер и над 1600 жертви), са разрушени две сгради. Загиват 121 души. Властта в България запазва в тайна тази трагедия."
Едва ли може да се измисли по-опашата лъжа. От първата минута на трагедията е създадена такава организация, при която всеки гражданин бе съпричастен в ликвидиране на последствията. Начело на правителствената комисия бяха адмирал Орманов, Сава Дълбоков, генерали, офицери и войници от гарнизона в Свищов и Белене. Наистина две сгради паднаха, но се знаеше в коя сграда кой следващ щеше да изваждаме изпод руините. В сградата до казармения район бяха няколко десетки повече от тази на Химкомбината. Ежечасно се знаеше къде колко и точно кой е спасен или загинал и веднага информацията ставаше достояние на обществеността чрез БНР. Цяла България живееше с тъгата за загиналите, а доживяхме да четем, че "Властта в България запазва в тайна тази трагедия." Гнусна 40-годишна лъжа. Как да ви вярвам на другите писания по какъвто и да е проблем?

О.з. полк. Христо ЦЕКОВ,
жив свидетел на събитието 

Бяхме студенти във ВИАС и ходихме да помагаме за възстановяването. Отделните групи се надпреварвахме коя група колко по-вече камиони да разтовари.Всяка група искаше по-вече работа. Що се отнася до съобщаването, от "ВЕФА" слушахме през 10 минути за щетите в България.