Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08 22:07 - Завръщане на държавата в управлението на икономиката.
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове:
1



Всички форми на собственост трябва да са равнопоставени пред закона и да се доказват чрез лоялна конкуренция
Дума 7. Август 2018 , брой: 151 Проф. Иван Ангелов,член-кор на БАН
От 28 години нашата икономика функционира по принципите на "Вашингтонския консенсус". Прилага се догмата за "по-малко държава в икономиката". Навремето Милтън Фридман дори казваше: "Държавата не може да решава проблеми, защото тя самата е проблем". Благозвучни думи с нулево съдържание. Тази догма се провали тотално в България и в другите източноевропейски страни през последните три десетилетия. България трябва да възприеме концепцията за "регулирана пазарна икономика", прилагана в цивилизованите държави по света, която, наред с всичко друго, предвижда и активно участие на държавата, съвместно с пазара в управлението на стопанската дейност. Това толкова повече се налага за България, поради слабостта и фабричните дефекти на нашето пазарно стопанство.
Трябва да се работи за връщане на държавата в икономиката и във всяка друга дейност не само като регулатор, но и като собственик и оператор на производствени предприятия. Това да се прави с предимство в най-важните стратегически структуроопределящи дейности, във високотехнологични и експортни компании, в научноизследователски, иновационни и внедрителски дейности, във външната търговия, в силно социално ориентирани дейности, в дейности в условията на естествен монопол, за демографското развитие, в здравеопазването, образованието, науката, културата, пенсионното дело... Да се прилага и формулата за съвместна държавно-частна стопанска дейност.
Трябва да се прилага принципът: всички форми на собственост са равнопоставени пред закона и се доказват чрез лоялна конкуренция под икономическото слънце. Предимствата на една или друга форма на собственост се доказват във фабриките и на пазара, а не в кабинетите на политиците и на учените - либерални схоластици. Нека просперира тази форма на собственост, която обслужва най-добре интересите на хората и е рентабилна. Това е критерият за добра или недобра форма на собственост и на стопанисване.
Известно е обаче, че няма идеално функциониращ пазар. Няма и напълно лоялна конкуренция по много причини. Поради това не може да се разчита сляпо само на конкуренцията, особено ако има очевидни доказателства за "замърсена конкуренция". И за автократично управление. В такива случаи първата коригираща реакция трябва да бъде регулативната намеса на държавата в защита на националните интереси и за предотвратяване на тежки социални последствия за най-уязвимите слоеве на обществото.

Един от основните принципи

на управлението у нас след 1989 г. беше подмяната на тотално господстващата дотогава държавна собственост с частна. Промяната в собствеността можеше да стане по по-интелигентен и безболезнен за обществото начин. Държавните предприятия, които бяха рентабилни и се конкурираха успешно на пазара, не трябваше да се приватизират. По определен от закона ред и в духа на известния Указ 56 всеки предприемчив български гражданин можеше да създава частно предприятие, което да се конкурира на пазара с действащите държавни и кооперативни предприятия. Успешните да се развиват, неуспешните да загиват.
Нерентабилните държавни предприятия можеха да се предложат за продажба на предприемчиви частни лица за оздравяване и по-нататъшно използване. Нали западните съветници и техните български слуги ни уверяваха, че частният сектор е по-рационален от държавния. Икономиката предлагаше широко поле за изява на високата ефективност на частния сектор.
Апологетите на частния сектор, изглежда, сами не вярваха на думите си. Българските правителства предложиха всичко за масова продан. За това настояваха от МВФ и Световната банка. При тази форсирана разпродажба частниците изкупиха на безценица най-рентабилните и перспективни държавни предприятия. И понеже не знаеха как да ги управляват или изобщо нямаха такива намерения, започнаха да ги ликвидират и разпродават машините им поединично или като скрап. В редица случаи дори неразопаковани от сандъците, с които са доставени, съвсем нови и още неизползвани машини се продаваха като скрап. Приходите от продажбата на скрап очевидно бяха по-големи от платеното от новите собственици при приватизацията. В продължение на десетина години скрапът беше важна съставка в българския износ.
Разгърна се

масова престъпна приватизация

на безценица и концесиониране на наши национални богатства на 10-20-30 пъти по-ниски концесионни такси от европейската и световната практика - гигантско престъпление спрямо няколко поколения българи, създали това богатство. Представяте ли си какви бяха мащабите на тази масова вандалщина. Много от поръчителите и извършителите на това гигантско престъпление са все още живи, но от никого не е потърсена отговорност. Някогашните приватизатори и концесионери дори се гордеят с тогавашните си подвизи.
А робски покорният български народ търпеше и мълчеше. И кротко се възмущаваше в тесни кръгове на това безумие. Покорно мълчи и сега! Позволявам си да запитам моите сънародници - докога ще търпим! Защо забравяме, че ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления. Защо не виждаме, че в това са корените на настоящата ни масова бедност? Затова сме рекордьори в Европа по социална несправедливост. Защо не проумяваме, че и западноевропейските ни господари ни презират за нашата апатия и послушание! Защо не се поучим от достойното поведение на други европейски народи? В това число и от нашите съседи.
Макар и със затихващи темпове, поради намалелия брой обекти за приватизация, продажбите и концесионирането продължават и досега. Крайно време е да се прекрати незабавно унизителната разпродажба на богатството на България. Да се допуска приватизация и концесиониране само на губещи държавни обекти, за да бъдат оздравени и да се използват от частни предприемачи.
Сериозни подозрения буди граничещата с инат упоритост на правителството да концесионира модерното летище на София. Защото то и сега печели около 150 млн. лева годишно, които се очертава да нараснат през близките години. Това е първото грубо нарушение. Намерението на правителството е да използва приходите от тази концесия за финансиране на оздравителни мерки в БДЖ. Това е второто престъпно нарушение. Защото по закон отпреди няколко години всички приходи от приватизация и концесии трябва да постъпват в Сребърния фонд и да се използват само за финансиране на повишение на пенсиите. Нека сегашното правителство знае, че настоящите отговорни министри за силовата концесия на летището може да бъдат изправени пред българския съд в недалечното бъдеще.
Както вече подчертах, освен като регулатор на стопанската дейност, държавата трябва да участва пряко в собствеността на производствения капитал с дялове или акции и в управлението на най-важните компании на България. Държавата трябва да може да притежава и изцяло свои големи високотехнологични предприятия, работещи в конкурентна среда и равнопоставени пред закона като всички останали. По този начин държавните компании ще влияят с рационалното си стопанско поведение за спазване правилата на лоялната конкуренция от всички участници в нея.
Не трябва да се приватизират или дават на концесия нормално работещи предприятия, силно социално ориентирани дейности и естествени монополисти. Защото всеки монопол е опасен, но най-лош е частният монопол, понеже най-трудно се поддава на обществен контрол. Главна задача на социално ориентираните дейности (здравеопазване, образование, водоснабдяване, чистота, отопление, осветление, градски транспорт, озеленяване на улици и площади, битова безопасност и други) е да задоволяват социални потребности, а не да печелят.
Ако държавните предприятия са рентабилни в конкурентна среда, тяхната продукция се купува на пазара и спазват законите, няма икономически смисъл да се приватизират. Това елементарно изискване беше нарушавано масово през последните 29 години, за да се подаряват държавни предприятия на "избрани" лица. Щом частният сектор претендира, че е по-рационален управленец, а държавата е прахосник, нека купува губещи предприятия и да ги оздравява, а не да взема на безценица здрави и да ги унищожава. Това ставаше досега у нас в масови мащаби. По този начин бяха подарени

хиляди предприятия на "избрани купувачи"

И България загуби десетки милиарди лева от този гигантски произвол.
Частният сектор може и трябва да се развива. Но не като изкупува, и то при съмнителни обстоятелства, добре работещи държавни или общински предприятия с разработен от години пазар, а като изгражда сам свои нови предприятия и с добрата си работа си създава пазар, като поема произтичащия от това риск. Този подход се прилага в някои европейски страни и е доказал рационалността си. Не беше приложен обаче у нас, защото главната задача на управляващите беше масовото ограбване.
Наред с частния сектор, трябва да се развива и държавно-частна стопанска дейност, при държавно-частно партньорство, в условията на лоялна конкуренция. Желателно е да се създаде държавен или държавно-частен Целеви инвестиционен фонд с първоначален капитал от 2,0 млрд. лева, който впоследствие може да се разширява. Този фонд да предоставя кредит чрез Българската банка за развитие, само за изграждане на високотехнологични индустриални обекти.
Да се настоява за радикално подобрение на условията за концесия, за по-добра защита на националните ни интереси. Както посочих по-горе, в много случаи през последните 25-28 години концесионните такси бяха престъпно-грабителски във вреда на нашата държава. Компетентните държавни органи трябва да проверят до края на 2019 г. договорите за най-големите концесии и при установени нарушения да се пристъпи към тяхната промяна или дори разваляне, независимо от давността. Виновните за това лица трябва да се наказват. Сроковете и условията на концесиониране трябва да се уеднаквят с европейските практики.
Извършваните в миналото очевидно неизгодни за държавата концесионни сделки не трябва да се защитават със сроковете за давността.

Неспазването на давността

сега се счита за нарушение на закона. А нима масовото съзнателно ощетяване на българската държава с приватизационните и концесионните договори преди години е било съобразено със закона! Недопустими са предлаганите в някои случаи концесионни срокове до 80-100 години, което е колониална практика. За концесията на софийското летище са предвидени 49 години, което е на практика приватизация.
Да се създаде силна държавна търговска банка, с разгърната клонова мрежа из страната, способна да провежда активна кредитна дейност, включително и целево ниско лихвено кредитиране на приоритетни високотехнологични национални проекти, а също и за кредитиране на малкия и средния бизнес при облекчени условия.
В настоящите условия създаването на такава държавна кредитна институция може да се постигне чрез значително увеличаване на капитала и на клоновата мрежа на Българската банка за развитие. Все в тази връзка да се създаде държавна или държавно-частна Експортна банка.
Трябва да се реабилитира и кооперативната собственост във всичките й форми. Кооперативното движение има почти 130-годишна история и богати традиции в България.
Трябва да се прекрати приватизацията на общински дейности и да се насърчава общинската собственост. Имам предвид градски транспорт, топлофикация, чистота, ВиК, строителство и ремонти, местна промишленост, търговска, ресторантьорска и хотелиерска дейност, снегопочистване и други. Софийската, а и другите български общини са прехвърлили изцяло на частни фирми тези важни дейности за живота на хората. А частните фирми масово и много често - безпричинно повишават цените на услугите си, без подобрения в тяхното качество. И тук се налага преразглеждане на договорите за приватизация и концесия на най-важните общински обекти през последните 20-25 години и при установени груби нарушения в договорите и/или в тяхното изпълнение те да се развалят, а дейностите да се върнат на общините.
Споменавам неколкократно за отмяна на давността, защото тя вече се използва за защита на масовите престъпления при приватизацията, концесионирането, държавните поръчки и други стопански сделки през последните 20-25 години. Това се "аргументира" със спазването на важния принцип за давността в правната теория и практика. Това може да е логично, когато стопанските сделки са извършвани в нормални условия и без масови твърде съмнителни нарушения. А нима законността е спазвана при масовото ограбване на обществено богатство през последните десетилетия! Известни са масовите престъпления при приватизацията и концесионирането, които не трябва да останат ненаказани.

Подходът трябва да е симетричен

и в двата случая. На бруталните незаконни методи за отнемане на обществена собственост държавата трябва да отговори с реципрочни методи за нейното възстановяване. И в двата случая трябва да се прилагат еднакви правила и методи. Това е и логично, и справедливо!
Държавата, а там където се налага, Правителството, кооперациите и общините трябва да се завърнат и в посредническите дейности. Една от тези дейности е изкупуването на земеделски продукти от производителите, транспортирането им до тържищата или складовете на едро и продажбата им на търговците на дребно. Различни частни изкупвателни фирми, позовавайки се на мними пазарни условия, а често пъти и по секретна договореност помежду си, сега изкупуват техните продукти поради неравностойните им стопански взаимоотношения, на мизерно ниски цени и със спекулативни надценки от 200-300-400% ги довеждат до масовия потребител. Ако не е възможно да се установи лоялна конкуренция, тази посредническа дейност да се поеме от държавни фирми, които по установен със закон ред да изкупуват от производителите по определени от правителството минимални изкупни цени, и да довеждат стоките до крайния потребител с минимално необходими посреднически надценки. Това ще осигури и по-ниски продажни цени за крайните потребители. Подобна практика съществува в някои западноевропейски страни.
В държавните, общинските и частните фирми да се въведе доброволно акционерно участие на техния персонал с преференциални акции и съответно участие в управлението на фирмите.
На 23 февруари 2018 г. българската общественост научи поредната шокираща новина. Най-голямата електроразпределителна компания ЧЕЗ, собственост на Чешката държавна фирма със същото име, е продадена за 320 млн. лева на миниатюрна частна българска фирма с капитал 50 хил. лева без управленски и друг опит в тази област, потънала в дългове, с висящи съдебни дела, но с 20-годишни приятелски връзки с българския министър на енергетиката.

Тази новина поражда много въпроси

около политическия, икономическия, социалния и правния хаос в българската държава. Особено като се има предвид, че тази компания обслужва около 3 млн. души, голяма част от управлението на икономиката и националната сигурност на България. Това не е сделка за малка фабрика между частни субекти, примерно за столове или детски играчки, при чиято покупко-продажба държавата не е нужно да се намесва, ако се спазват законите.
Във всяка цивилизована държава при сходна куриозна ситуация държавата се намесва незабавно. Най-често връща компанията от собственост на Чешката държава в собственост на българската. Прави подробно проучване и накрая взема съответното решение, включително и за обратно одържавяване. Още повече, че предприятие като това, поначало не е трябвало да се приватизира. В случая дори е трудно да се говори за приватизация, след като продавачът и купувачът са държавни фирми на две държави от ЕС. Най-високопоставени лица в София нарекоха подобно решение за одържавяване - шега.
Ако трябва да обобщя: България следва да се развива като "регулирана пазарна икономика". Това означава съчетаване на ролята на държавата и на пазара, които ще се допълват и подпомагат взаимно.
 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1248323
Постинги: 2976
Коментари: 1400
Гласове: 773
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031