Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2018 22:21 - Какво Вашингтон и медиите проспаха в Хелзинки.Добре е за оръжейния бизнес Русия да бъде възприемана като враг
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 7. Август 2018 , брой: 151 Джон Атли The American Conservative
Ако се сортира какофонията от коментари за срещата между американският президент Доналд Тръмп и колегата му Владимир Путин в Хелзинки, може да се отделят четири ключови момента, които се пропускат, пренебрегват или премълчават от върхушката във Вашингтон и от основните медии. А тяхното огласяване е повече от необходимо.

1) Сега вече я ясно, че европейците ще увеличат своя дял в НАТО. Но големите медии напълно игнорираха факта, че става дума за един трилион долара - нито по-малко, нито повече.

Защо трябва да се харчи толкова много за НАТО?

Ние, какво, планираме на атакуваме Русия само защото бившата съветска империя може да нахлуе в Полша или Прибалтика? Ние, какво, подготвяме се за война в Европа с цел нахлуване в Украйна? За какво са тези пари? Независимо от шумотевица, която вдигат администрацията на Тръмп и големите медии, които твърдят, че колкото по-големи са разходите, толкова по-добре. Но причините за това не се обсъждат. А в същото време Русия съкращава своите военни разходи.
Степента на господство на военнопромишления комплекс във Вашингтон говори, че плановете за харченето на пари са сериозни. Нали помните настояването на Вашингтон, че изграждането на противоракетни системи в Полша и Румъния ще защити Европа от нападение на Иран? А всъщност тази стъпка бе насочена срещу Русия. Вашингтон толкова се стремеше да похарчи тези пари, че дори не поиска европейците да платят разходите, въпреки че замисълът бе те да бъдат защитени. През 2016 г. Вашингтон похарчи 800 млн. долара за обектите в Румъния. Очевидно сега Полша и Румъния ще платят за този щит милиарди на корпорацията Raytheon, за да изпълнят ангажимента си да увеличат военните разходи до 2 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

2) Никой не е поставял акцента върху реална, нарастваща заплаха от ядрена война - преднамерена или случайна. Никой, включително журналистите на съвместната пресконференция на двамата президенти, не говореше за нарушаващите се договори за ликвидирането на ракетите (твърди се, че единственият желаещ да зададе подобен въпрос предварително е бил изгонен).
Сега САЩ финансират създаването на нови крилати ракети от установки, които ще позволят извършването на изненадващо нападение срещу Русия само за няколко минути - за разлика от междуконтиненталните балистични ракети, чието изстрелване отнема половин час и повече. Именно

по тази причина Русия се обяви срещу

създаването на противоракетна система в Източна Европа, защото изстрелването на ракетите от нови установки не би й дало възможност да реагира. Американците могат и занапред да си мислят, че ние не подпалваме война, но руснаците не мислят така. Старото изтъркано твърдение, че демократичните държави не започват войни, се опровергава от нападенията на САЩ срещу Сърбия, Ирак, Либия и Йемен.

3) Въпреки всички нападки от страна на демократите и големите медии срещу Тръмп, че той уж бил показал слабост пред Путин, по същество той нищо не му е отстъпил. Неговата администрация продължава твърдата икономическа атака срещу руската търговия и банковия сектор, обявявайки само дни след срещата за нова военна помощ за Украйна в размер на 200 милиона долара. Заплаши също европейците със санкции, ако те не спрат строителството на новия балтийски тръбопровод за внос на руски природен газ. Като последица някои аналитици смятат, че

Путин се е отказал от стремежа за подобряване на отношенията със САЩ

и вместо това просто се опитва да отслаби или да дискредитира тяхната превъзхождаща мощ. По подобен начин Ранд Пол пише как никога не мислим за интересите на други народи.

4) Публикуването на изводите на спецслужбите относно руската намеса в последните изори, което става само ден преди срещата, нагледно илюстрира доминирането на "дълбоката държава" в американската външна политика. В статията на Брус Фейн в ТАСС се твърди, че "не трябва да обръщаме внимание на Тръмп: военно-индустриалният комплекс все още дирижира шоуто с Русия", демонстрирайки, че Вашингтон иска да държи Русия като враг, защото това е добре за бизнеса.
Освен това публикуването на официалните обвинения в изданието, което най-много желае кръвта на Тръмп, се оправдава с довода, че специалният прокурор (Робърт Мълър, който разследва "руската намеса" - ред.) има отделни от президента пълномощия. Но времето на публикацията - в навечерието на срещата в Хелзинки - явно свидетелства за намерението да се предизвика объркване и да не се допусне съдържателен диалог с Русия.

Лекомислието на Вашингтон към конфликтите и началото на войните

е сравнимо само с безхаберието на европейците, когато те започваха Първата световна война. Тази война бе предшествана от почти столетие на относителен мир и процъфтяване. И двете страни смятаха, че войната ще бъде "лесна" и бързо ще приключи. Те бяха въвлечени в нея заради незначителни инциденти, провокирани от неголеми държави-съюзници. Всичко започна с едно убийство в Сърбия (убийството на австро унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от сръбския студент Гаврило Принцип, извършено в Сараево, което тогава не е в Сърбия, а е част от империята - ред).
Сега ситуацията е аналогична: Америка се оказа заложничка на много малки държави, които могат да започнат война. Помислете за нашите задължения към НАТО и обещанията, давани на Тайван и Израел.
Америка е свикнала с рисковете на ескалацията и Конгресът отстъпи своите военни пълномощия на президента. Тяхната значимост бе една от най-важните принципи на нашата конституция, призвани да не допуснат безотговорно подпалване на конфликти от нашите управници, както това се случи с европейските крале. А сега вижте колко небрежно Тръмп говори за започване на война срещу Иран, без да мисли за възможните последици, включително за ликвидирането на нефтените обекти в Персийския залив, чийто нефт и газ са от жизнена важност за световната икономика.
За повечето американци войната означава седене пред телевизора и наблюдаване как бомбите разрушават малките държави, които се неспособни да се съпротивляват или да реагират на нашата сила. Ние убиваме хиляди в лек бой, а след това преживяваме дали не е пострадал дори един американски войник. На инстинктивно равнище ние не схващаме цялата заплаха на съвременно оръжие, защото то никога не е било употребено срещу нас. Това не прилича на Първата световна война, когато въвлечените държави изобщо не бяха готови на продължителна обсадна война срещу новата смъртоносна артилерия и химическото оръжие. Всички предполагаха, че войната ще свърши за няколко седмици. Аз писах за тези проблеми, след като посетих бойните полета на Кримската война.
А ние продължаваме да се носим по посока на нови конфликти, всеки от който може да доведе до непредвидими последствия и още повече да ни доближи до една ядрена война.
И в същото време усилията, насочени към диалог с Русия, всеки пък се оказват провалени от нашата вътрешна политика и системната криза във Вашингтон.  



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032524
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031