Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08 22:43 - Визия за България. Продължение от броя от 1.08.2018
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове:
0



Дума 3. Август 2018 , брой: 149
II. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

ДОХОДИ
България се нуждае от по-динамично развитие на заплатите. Затова нашата политика по доходите включва цел за минимални възнаграждения не по-малки от 60% от средната работна заплата за страната за предходната година, както и по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд и труда в извънработно време. В момента добавката за нощен труд е 25 ст. на час.
Изграждането на модерна европейска социална държава изисква и много по-голяма солидарност с най-уязвимите групи от населението, включително децата, лишени от родителска грижа, хората с увреждания, самотно живеещите възрастни хора. За тях трябва да бъде осигурена качествена грижа извън институциите. Ето защо е необходимо да бъдат актуализирани стандартите за издръжка на социалните услуги за деца и възрастни, като бъде гарантирано и съответстващо заплащане на квалифициран персонал.
Хората с увреждания са част от нашето общество, за които е необходим равен, пълен достъп до социални услуги в общността и в семейна среда. Необходими са значителни усилия за осигуряване на заетост на тези лица, включително с целенасочена подкрепа на общините за създаване на социални предприятия, според местните потребности и спецификата на целевите групи.
В съвременния свят най-висок стандарт и качество на живот на гражданите си осигуряват страните със силно развита социална политика, която действа като коректив спрямо несъвършенствата на пазарната икономика и генерираните от нея неравенства и осигурява реална защита на най-бедните и най-уязвими групи от населението.
България има остра нужда да възприеме и приложи на практика европейския социален модел, затвърден с приетия през ноември 2017 г. Европейски стълб на социалните права. Модел, основан на равните възможности и достъп до пазара на труда, справедливите условия на труд, всеобщата социална защита и активно социално включване.

НОВ ПЪТ КЪМ УСТОЙЧИВ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ
България се нуждае от икономически растеж, базиран на потребление и износ. В момента България изнася основно суровини и продукция с ниска добавена стойност, като 80% от износа се реализира от 40 фирми при 420 000 регистрирани по ДДС. Оптимален ефект от експортно ориентиран растеж може да се постигне само при структурно модернизиране на икономиката. Това означава инвестиции в по-съвършени производствени технологии, заетост на по-квалифицирани работници, по-висока вътрешна добавена стойност и промяна в условията за правене на бизнес в страната.

Инвестиции в нови и с висока добавена стойност производства

Общите очаквания на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Настоящите конкурентни предимства на българските фирми са свързани преди всичко с ниските цени (ценови предимства), основани на евтина работна ръка, но такива предимства са нетрайни. В съвременните условия потребителите са готови да платят по-високи цени за по-висококачествени, диференцирани, нови, уникални продукти и услуги; бързина на доставките; високо качество на маркетинг и мениджмънт и т.н. Българските фирми отстъпват на своите конкуренти на европейските пазари по отношение на тези елементи. Ето защо предлагаме да се раздвижи българският капитал, който в момента стои в банките и не може да намери сигурна среда за инвестиции. На първо място да се смени концепцията и да се поставят българският и чуждестраният инвеститор на равна основа. Нека първо стимулираме инвестиционния процес, а после да търсим чужд капитал. Нека погледнем първо на държавата като инвеститор номер едно. Нека погледнем на държавата като партньор и едва тогава да привличаме външен капитал. Държавата да участва с дялово финансиране в проекти.
На инвеститорите ще се предложи "Социален инвестиционен пакет". Това са държавно гарантирани ценни книжа с по-висока от нормалната доходност. Набраните от тази емисия средства ще отидат за финансиране на проекти (чрез безлихвени кредити, като държавата поема ангажимента за доходност пред инвеститорите) в областта на социалните инвестиции, "зелената икономика", нови форми на образование и др. Земеделието от своя страна изпитва остра необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции.
Ще се приложи Секторна стратегия за привличане на инвестиции в страната, на базата на която са определени следните сектори, към които приоритетно следва да се насочват инвестициите в България: електротехника и електроника, информационни и комуникационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, машиностроене и по-специално транспортно оборудване, транспорт и логистика, здравеопазване и фармацевтика, химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализирането на висока добавена стойност.

Държавни фирми и социални предприятия

Да укрепим държавните активи в икономиката и да поставим управлението им на пазарен принцип. Подготвили сме специално законодателство за предприятията с над 50% държавно или общинско участие. Необходимо е професионално мениджърско управление на конкурсно начало, отчетност и прозрачност в управлението, за да гарантират приходи в държавния и общинските бюджети. Тези предприятия ще се управляват на пазарен принцип и веднъж завинаги ще се пресече зависимостта на държавния и общинския сектор от политическите промени. Предлагаме да се оздравят публичните предприятия и да се превърнат в инструмент за натрупване на финансови средства и излизане на българските държавни фирми на външни пазари. Печалбата от тези предприятия ще се акумулира в "Държавен инвестиционен фонд".
Новият подход в засилване социално-икономическата роля на държавата е създаване на нов тип организации/предприятия - със "социалноикономическа цел". Социалното предприятие е оператор в социалната икономика, чиято цел е за въздействие върху общественото. То предоставя стоки и услуги за пазара по предприемачески и новаторски начин и използва своите печалби основно за постигане на социални цели. Социалното предприятие се управлява по открит и отговорен начин, като включва служители, потребители и заинтересовани страни, засегнати от нейните търговски дейности. Тези предприятия могат да се създават и на ПЧП основа с общините и държавата. Важно е единствено да не реализират директно печалба, а ефектът от това да се пренесе върху заинтересованите социални групи, например при доставката на евтини генерични лекарства от последно поколение за населението. Следвайки тенденциите и насоките на ЕС в развитието на социалната икономика и възможността за ползване на европомощи и финансиране при осъществяване на тази дейност, условно приемаме социалните предприятия основно да оперират в следните 4 области:
* работна интеграция - обучение и интеграция на хора с увреждания и безработни;
* лични социални услуги - здраве, благосъстояние и медицинска помощ, професионално обучение, образование, здравни услуги, услуги за отглеждане на деца, услуги за възрастни хора или помощ за хора в неравностойно положение;
* развитие на необлагодетелстваните райони - социални предприятия в отдалечени селски райони, схеми за развитие/рехабилитация на квартали в градските райони, помощ за развитие и сътрудничество за развитие с трети държави;
* Други - включително рециклиране, опазване на околната среда, спорт, изкуство, култура или историческо съхранение, наука, научни изследвания и иновации, защита на потребителите и любителски спортове.
Достъпът до нови пазари е ключов за българските и държавни, и частни предприятия. Като отчитаме рисковете, които съпътстват навлизането на нови външни пазари, ние предлагаме държавна подкрепа в лицето на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Ще увеличим застрахователния капацитет на БАЕЗ и ще дадем силен тласък на износа на продукти на малките и средните предприятия, като държавата поема рисковете.
По отношение на достъпа до финансиране да развием и небанковите канали за финансиране на промишлени проекти от фондове за рисково финансиране, пенсионните фондове и др., въобще от капиталовия пазар. Да развием и дадем тласък на сегмента за малките и средните предприятия на Българската фондова борса, чрез който малки, бързо развиващи се фирми, без дълга финансова история, да набират капитал чрез опростена процедура, без проспект за публично предлагане и без да имат статут на публични дружества.

Създаване на благоприятна бизнес среда

Устойчива икономика е немислима без благоприятна бизнес среда. Успоредно с ускореното продължение на процеса на облекчаване на лицензионните, разрешителните режими и другите административни тежести, остават неразвитите въпроси с фирмите, които са изпаднали в затруднено положение, несъстоятелност и фалит. Един от основните приоритети е разрешаването и топенето на междуфирмената задлъжнялост. В тази връзка трябват законодателни инициативи и мерки, които създават условия за втори шанс на закъсалите фирми, които искат да се върнат в пълноценен правно-икономически оборот: реструктуриране/оздравяване/извънсъдебни споразумения. Друга наша цел е развитие на публичното частно партньорство като начин за обединяване на усилията на държавата за насърчаване на стопанската дейност с частната инициатива.

Производство и индустриални зони

Едва ли някой ще оспори, че икономиката ни се нуждае от "възраждане на индустрията" - такава промяна в структурата на стопанската дейност и внедряване на технологии, за които се очаква да предоставят по-добри перспективи за икономически растеж и социално благоденствие. Цел на индустриалната политика на България е да стимулира търсенето в страната, да обезпечи експортно ориентирана икономика и да насърчи инвестиционния процес. Възраждането на индустрията е силно обвързано с иновациите и оптимизацията в традиционните производства, без които българската промишленост не е конкурентоспособна на световните пазари. Наша цел е създаване на Български иновационен индустриален модел, основаващ се на прилагане на интегрирана политика между отделните сектори с цел повишаване на равнището на образованието, на науката, на технологиите и иновациите. Ключов етап за осъществяване на този нов модел е разработването на биотехнологиите, нанотехнологиите, новите материали, фотониката, микро и нано електрониката, както и внедряването на нови производствени схеми и системи. Това ще даде основа за развитието на широка гама от нови производствени процеси, стоки и услуги, като индустрии от ново поколение през следващото десетилетие. Така българската индустрия ще бъде поставена на нови икономически основи, базирани на знанието, което ще я направи по-конкурентоспособна, ориентирана към проучванията и иновациите с цел постигане на по-устойчива, интелигентна и приобщаваща икономика.
Възраждането на индустрията се фокусира върху индустриалните зони по региони и превръщането им в притегателен център за инвестиции и иновативни технологии. Предлагаме да се определи и внесе ред в дейността на индустриалните зони и взаимоотношенията между фирмите, компанията, която управлява зоната и държавата, и да се реши проблемът с дългите срокове при съгласувателните процедури.
Да се увеличи капацитетът на Национална компания индустриални зони (НКИЗ) с 500 млн. лв., като тези средства се насочват по три оси:
Местоположение. Средствата по тази ос се разпределят на регионален принцип и според степента на развитие на индустриалната зона - действащи, в развитие и за създаване на нови.
Инфраструктура. Държавата ще инвестира в изграждане на инфраструктура в зоните и след това да се привличат инвеститори.
Кадри. Държавата ще инвестира чрез партньорство между НКИЗ и средните и висшите училища по региони в нови образователни програми, свързани с профилиране на средното образование по места и обвързването му със специалности в пряка връзка с индустрията, както и за изграждане на единна база данни на завършващите ученици и студенти в региона.
Допълнително НКИЗ ще разполага с венчър капитал, за да участва в реализирането и управлението на проекти в следните приоритетни области:
* "интелигентните градове" чрез публично-частното партньорство между вузовете, общините и бизнеса, приоритет за по-малките областни градове с технически вузове;
* изграждане и развитие на индустриални зони на терените на съществуващи в миналото и разрушени промишлени предприятия;
* оптимизиране на продоволствените вериги. Стимулиране на преработвателната промишленост и прецизното земеделие в малките населени места в близост до индустриалните градове.
Извън индустриалните зони фонд "Индустрия" ще финансира проекти в индустриални сфери, приоритетни по региони.
За преодоляване на задълбочаващите се регионални различия ще създадем нови финансови инструменти, които ще осигурят дългосрочно финансиране на важни инфраструктурни обекти, като предприятия за преработка на отпадъците, пречиствателни станции за питейна вода, хидромелиоративни съоръжения, енергийни проекти и др., чрез публично-частни партньорства и инфраструктурни облигации от страна на държавата и общините.

Зелена икономика

Системата на ООН разглежда зелената икономика като средство за постигане на устойчиво развитие и изкореняване на бедността. Зелената икономика води до подобряване на човешкото благосъстояние и социална справедливост, като същевременно намалява значително екологичните рискове и екологичните недостатъци.
Основните принципи, които залагаме за развитието на зелената икономика, са:
* опазване на околната среда;
* социално въздействие;
* икономически ползи.
В нашите виждания мястото на зелена икономика е в пет основни сектора:
* възобновяема енергия;
* зелени сгради;
* управление на водите;
* управление на отпадъците;
* управление на земите.
Основен акцент поставяме върху:
Зелени сгради (без влагане на бетон) - като основен и неотменим критерий за архитектура и строителство в защитените територии по Натура 2000, както и по бреговата ивица на Черно море и река Дунав.
Управлението на земята е процес на управление на използването и развитието (както в градските, така и в селските райони) на земните ресурси. Земните ресурси се използват за различни цели, които могат да включват биологично земеделие, презалесяване, управление на водните ресурси и проекти за екотуризъм. Управлението на земята може да има положително или отрицателно въздействие върху земните екосистеми. Земята, прекомерно или неправилно използвана, може да разруши и да намали производителността и да наруши естественото равновесие. Ето защо пазарните свободи, правото да се разпореждаш със земята, трябва да бъдат държавно регулирани с цел защита на социалните права на гражданите като:
* свободен достъп до национални и природни ресурси, брегова ивица и др.;
* право да обработваш земята си с цел задоволяване на потребностите;
* свободен достъп до горите.
Предлагаме:
* Премахване концесиите на плажовете.
* Въвеждане на критерий за екологичните характеристики на земеделската земя при разпределяне на земеделските субсидии.
* Ограничаване на всички мерки, превръщащи земеделската земя в инвестиционен инструмент.
* Забрана концесиите за добив на дървесина в държавните горски стопанства. Държавата като собственик организира и извършва санитарната и промишлената сеч в държавните гори, а частните ползватели купуват дървесината.
* Преразглеждане на екологичните проекти с акцент върху залесяването.
* Задължение на индустрията с високи въглеродни емисии ежегодно да финансира залесителни мероприятия.
Възобновима енергия - акцент върху инсталации за добив на енергия от отпадъци.
Управление на водите - В ХХI век все още близо 400 000 български граждани всяко лято са на воден режим. Да изместим фокуса от инсталациите за пречистване на отпадни води към инсталации за пречистване на питейни води. Активни мерки за контрол върху качеството на питейните води.
Управление на отпадъците - предлагаме пакет от мерки за рециклиране и оползотворяване на строителните отпадъци (където изоставането е тотално) чрез тяхното влагане в строителството на различни инфраструктурни обекти за достигане на целта - 70% рециклиране, съгласно Новата рамкова директива за отпадъците. Стимулиране на бизнеса чрез разработване на критерии за "зелени" обществени поръчки и предимства за тези, които осигуряват по-висока степен на рециклиране на строителните отпадъци. Въвеждане на подхода RRR (Reduce, Reuse, Recycle) - ограничаване на генериране на отпадъците, разширяване на повторната им употреба и рециклиране.

Следва

 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1297795
Постинги: 2980
Коментари: 1405
Гласове: 778
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31