Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08 22:16 - Каква държава предвижда Визията? Георги Пирински
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 68 Коментари: 0 Гласове:
1



Всеобхватната системна криза на днешния неолиберален капитализъм налага търсенето на нов път за развитие, основан на суверенната воля на гражданите
Дума 2. Август 2018 , брой: 148 Георги Пирински
В началото на проекта "Визия за България" се изтъква, че първо следва да обсъдим мястото на държавата, ролята на институциите и ефективността на администрацията. При представянето на документа на 21 юли обаче такова обсъждане не се състоя, въпреки че на държавата се отрежда решаващата роля за реализация на заложените в отделните раздели коренни трансформации.
Но каква държава всъщност се предвижда във Визията? Най-общо тя се заявява като "икономическа държава" със следните определящи характеристики:
* Гаранции за свободата на конкуренцията чрез регулиране на пазарната икономика; подкрепа за бизнеса чрез нов бизнес и инвестиционен климат; ново антимонополно законодателство, ограничаващо възможността за концентрация на цели отрасли в едни ръце;
* Стимулиране на инвестиционния процес; раздвижване на българския капитал, намиращ се в банките; държавата - инвеститор номер едно, партньор с дялово финансиране в проекти; секторна стратегия за привличане на инвестиции в страната;
* Въвеждане на диференцирани ставки на данък печалба с преференциални ниски или нулеви нива за областите на икономиката, които са национален приоритет.
Едновременно с това в документа се съдържа заявка и за "Социална държава вместо краен либерализъм и самоуправство" с водещи приоритети:
* Основен гарант за правата на трудещите се и основен фактор в преразпределителните отношения за повече равенство и защита на социално слабите слоеве от населението; силно развита социална политика като коректив спрямо несъвършенствата на пазарната икономика; гарантиран достъп до качествено здравеопазване и образование;
* Политика на доходите с цел минимални възнаграждения не по-малки от 60% от средната работна заплата; прогресивно и семейно данъчно облагане; социален инвестиционен пакет за социални инвестиции и нов тип предприятия със "социалноикономическа цел"; подкрепа на сдруженията и кооперациите в земеделието;
* Изграждане на модерна европейска социална държава и прилагане на европейския социален модел, затвърден в Европейския стълб на социалните права.
Дотук добре.

Възникват обаче следните въпроси

* Защо въобще не се споменава Конституцията - фундаментът на съвременната българска държава като демократична, правова и социална? Заявява се, че държавата ще бъде гарант за законност и равенство пред закона за всички, но се пропуска да се назове Основният?!;
* Как ще се съчетаят поредицата социални ангажименти в условията на свободна пазарна конкуренция, която, независимо от регулациите, отрежда господстваща роля на бизнеса спрямо наемния труд - коренът на разрастващите се неравенства между доходи, имущество и шансове в живота? При това с нови облекчения за данък печалба, след като сегашните 10% са възможно най-ниските и без аналог в целия ЕС?!;
* Въобще възможна ли е социална държава при свободен пазар, "данъчен рай" за бизнеса и "стриктно придържане към критериите на Маастрихт" с фискална стратегия за бюджетна консолидация? Не е ли ясно, че точно тази триада е сърцевината именно на неолибералния модел?
Водещ лайтмотив на Визията е заявката за нова перспектива, за рестарт на прехода, за смяна на системата. Но коя е системата, за която става дума? В началото на проекта се изтъква, че "установеният начин на държавно управление е порочен, неефективен, несправедлив, неспособен да реализира основните принципи на демокрацията".
Безспорно, но веднага възниква ключовият въпрос - коя е всъщност системата, отговорна за това направо катастрофално състояние? Дали онази, заложена в Конституцията - отговор, който прозира в цитирания "установен начин на държавно управление"? От което следват всички прозвучали разсъждения и тези за необходимостта от съвършено нов обществен договор - т.е. от друг, нов основен закон. Това очевидно е подтекстът, ако не огласеното намерение, съдържащо се в проекта за визия.
Или напротив, причината е точно обратната - наложилата се през годините на прехода "система" на обезсилване, т.е. на практическо суспендиране на Конституцията? Впрочем, система, твърде красноречиво разписана в самия проект: "авторитарно управление на завладяване на държавата и използването й в лични, корпоративни и групови интереси; ... на политико-административния произвол, като причина за корупция във всички системи на властта и държавата... с масово незачитане на правата на гражданите и потискане в зародиш на каквито и да са форми на организирано движение за повече справедливост" (стр. 24-25 на документа)?
"Система", нямаща абсолютно нищо общо с конституционния модел! Именно тази "система", а не конституционно определената, е наложително да бъде не просто сменена, а безкомпромисно изкоренявана с цялата решителност на обществото и държавните институции. При това, като на висок глас и поименно да бъдат назовавани конкретните носители и "властелини", упражняващи и престъпно облагодетелстващи се от въпросната "система"!
Но тук се натъкваме на възловия препъникамък пред всеки програмен документ, обещаващ коренни преобразувания и светло бъдеще -

тоталната липса на всякакво доверие

от страна на гражданите спрямо държавата и институциите като източник и гарант за права, сигурност, законност и справедливост! В тази връзка съвсем не помагат и твърде общите записи в проекта, че за справяне с организираната престъпност в икономиката "е необходимо да се създадат радикално нови ефективни организационни, икономически, финансово стопански, контролни и наказателно-правни инструменти"...
Прави са онези, които заявяват, че е необходимо ясно да се каже, коя е точка "А", на която се намира обществото сега, и коя е точката "Б", към която се предлага да се стремим. Констатацията в началото на проекта, че "неолибералният модел доведе до изключване на ролята на държавата в ключови сектори и мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите" съвсем не отговаря на посоченото базисно изискване. В него напълно липсват онези определящи "думички", които сега може би било нужно да премълчаваме.
А те, тези "думички", се съдържат в Програмата на партията от 2008 г. "За България - свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество". Ето съдържащото се там определение за точка "А": "Равносметката на прехода /е/, че резултатът е капитализъм в неговите най-уродливи форми. Това доведе до упадък - социален, икономически и духовен. Тази равносметка отразява реалностите в живота на милиони български граждани, макар и да не отчита постигнатото в демократизацията на обществото и държавата." И точка "Б" също не по-малко ясно е назована в Програмата: "развитието на активна социална държава по европейските модели съобразно българските условия като път към осъществяването на основополагащите ценности на демократичния социализъм".
В Програмата е назована и напълно реалната основа, на която да се построи политиката на БСП за постигане на тази цел: "Конституцията като основата, на която може и следва да изградим своята политика ... през следващите петнадесет-двадесет години." Защото в основния закон на страната категорично са закрепени и всички основни постановки, които се съдържат във Визията по отношение на здравеопазване, образование, защита на майчинството и децата, правото на труд и социална сигурност, както и на защита на личните права и свободи.
Няма съмнение - всеобхватната системна криза на днешния неолиберален капитализъм налага търсенето на нов път за развитие, основан на суверенната воля на гражданите. Сблъскват се главно две основни виждания - едното, стъпващо на национализма, и другото, залагащо на солидарността като спойката, необходима за градежа на ново, социалистическо качество на обществото и държавата. Ако персонифицираме,

изборът е между Орбан и Корбин

В европейски контекст днес става дума за два всъщност коренно различни възгледа в отговор на кризата. Единият издига тезата за т.нар. нелибералната демокрация, зад която всъщност се крие авторитарният диктат, упражняван от властимащите във Вишеградската четворка, при ширеща се корупция и лично облагодетелстване от властта. Другият предлага лявата социална алтернатива, като незаменима основа за национален суверенитет по волята и в защита на коренните интереси на огромното мнозинство граждани.
За всеки социалист и ляво мислещ човек може да има само един избор - лявата алтернатива, съхраняваща историческата перспектива за демократични социалистически общества. Затова и в предстоящата дискусия по проекта за визия на първо място се налага да се уточним по този основополагащ въпрос - коя е генералната ориентация за развитието на България през следващите десетилетия, която Българската социалистическа партия предлага?
Между впрочем, като изрично назовем партията като политическата сила, предлагаща на вниманието на обществото своята "Визия за България". А за да стане тя проект не на друг, а на БСП като цяло, очевидно предстои много работа за конкретизиране на същината на държавата, която предлагаме, както и на генералната цел, политиките и времето за изпълнението им. Така че, да - на работа за именно такъв проект за необходимата на страната перспектива!

 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1297795
Постинги: 2980
Коментари: 1405
Гласове: 778
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31