Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07 23:40 - Мерсия Макдермот: Извинявам се на българския народ за страданията, които Англия му причини
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 93 Коментари: 0 Гласове:
0



Дума 27. Юли 2018 , брой: 144 Подготви Христо Георгиев
Не мога да открия българин, който е писал толкова вдъхновени слова за нашите национални герои Васил Левски, Яне Сандански, Гоце Делчев, Димитър Благоев като англичанката Мерсия Макдермот. Тя винаги е била наша, по-българка от българите, дълбоко вярна на България и на социалистическата идея - и в живота, и в творчеството си в течение на десетилетия. Затова решението отпреди четири дни да й бъде присъдено най-високото отличие на БСП - наградата "Димитър Благоев" за книгата й "Ален мак самотен. Биография на Димитър Благоев" - за живота и делото на основателя на партията, е поредният поклон на българското признание към нея.
Преди обаче да й дадем думата за онези събития на Бузлуджа през 1891 г., които и тази година ще съберат десетки хиляди социалисти на историческия връх, нека напомним, че на тържественото отбелязване на националния ни празник Трети март в Европейския парламент в Страсбург на 3 март 2009 г. се случва нещо значимо и неочаквано. Както се досещате, днес то е почти забравено, макар че оттогава не са изминали и десет години. В Европарламента нашата Мерсия държи слово на български и представя излязлата от печат на английски език своя книга "Апостолът на свободата". Но защо нашата, както би я нарекъл и днес Ботьова, "продажна журналистика" и тогава, и досега изпада в унило мълчание за това слово? Може би, защото в него доблестната Мерсия Макдермот се извини на българския народ за страданията, които нейното родно отечество, великата Британия, и другите Велики сили са причинили на втората й родина България и на беззащитния български народ. Сред тях е най-голямата злина - разкъсването на българските земи след освобождението на България от турско робство, първопричина и до ден днешен за всички сполетели отечеството ни по-късни беди. Може ли тъй да се оскърбяват нашите нови "началници", носители на свещените евроатлантически ценности?!
Словото на Мерсия. То дава достатъчно поводи за мислене, стига на някого да му се мисли. То заслужава всичко друго, но не и забрава.

Из слово пред Европейския парламент
3 март 2009 г.
През 1948 г. дойдох за пръв път в България като студентка. Помагахмe на строежа на язовир "Копринка" край Казанлък. Дотогава нищо, съвсем нищо не знаех за българската история. Бяхме само чули за зверствата след Априлското въстание, но, разбира се, нищо не знаехме за средновековната култура на България, за революционното движение, дори не ми беше ясно къде точно беше България, когато тръгнах от Англия като бригадирка с група от други английски студенти. Понеже следвах руска филология, знаех поне за Инсаров от романа на Тургенев "В навечерието". Знаех, че има български патриоти, чисти хора, които се борят за свободата. Обаче името на Левски, на Раковски, на Ботев още ми бяха непознати. Знаех малко за Берлинския договор, защото учехме за него в училище. Искам да се извиня пред вас за това, което Англия е направила на България. Може би затова, като разбрах, че вашата страна има героична история, когато разбрах, че България е красива страна, поисках да науча повече за България. Обаче не можах да намеря книги в Англия в обикновените библиотеки. По-късно разбрах, че имало книги в големите библиотеки на Британския музей. Разбрах, че има книги, написани от Братя Бъкстон например, но не можах да намеря книги, разбираеми за обикновения читател. И тогава реших като Паисий Хилендарски, че аз самата следва да създам такива книги. Затова започнах да пиша за българската история. А когато разбрах какво Англия и другите велики сили са сторили на един достоен и беззащитен народ, аз поисках да разкажа пред света какви страдания сме ви причинили. И видях, че въпреки всичко това българите уважават другите народи, не са изпълнени с омраза към тях.
Най-напред аз написах една история за българите и България по време на турското робство. Когато правех изследвания за тази книга, открих Васил Левски. Можете ли да разберете защо аз реших, че следващата ми книга ще бъде посветена на този очарователен герой. И така написах книгата "Апостола на свободата". Но аз нямах предвид българската публика. Защото в България имаше книги за Левски, имаше специалисти и подробни изследвания. В моята книга няма оригинален материал. Просто аз събрах от различни източници материали за Левски - онова, което бе необходимо да осведомя нашите читатели в Англия и други хора, които знаят английски, за този чудесен герой. През 60-те години на ХІХ век в Европа имаше разни движения за национално освобождение, но имаше и терористични групи. Аз си поставих за цел да покажа, че има и друг път към свободата, че един народ не може да се освободи само с група заговорници или с чети, отвън отечеството. Необходимо е да се изгради търпеливо широко народно движение; не е нужно само водачите, а и обикновени хора да разберат как могат да се борят за свободата. И сега, струва ми се, по света още има наивници, а дори и някои свестни хора възнамеряват да свалят правителството с една малка група конспиратори. Наистина днес мнозина могат да научат нещо от Левски. Имам предвид най-вече неговите демократични идеи, записани в Устава на неговата комитетска мрежа (наречен Нареда). Когато го разпраща до комитетите за обсъждане, той оставя половината от всяка страница на бланката празна, за да бъдат вписвани там разни предложения. Искал е комитетските бойци да споделят свободно своето мнение относно Устава. Левски е бил готов да даде своето място на друг, по-способен от него. Ако има в света по-способен от Левски, ако е имало въобще. Но аз самата не вярвам да е имало подобна личност. Когато събирах материал за Левски, аз имах честта да подържа в ръката си неговото джобно тефтерче. Това е едно от най-големите съкровища на България, в което той е записал всяка похарчена стотинка народни пари. За игла, за маслини, дори за една изгубена монета... За всяка стотинка народни пари той се отчита пред Организацията. А днес знаем какво става по света? Затова всички трябва да знаят за Левски, за неговия пример. Може би най-важното днес е, като виждаме каква омраза има между хората, най-важният завет на Левски: хората могат да живеят мирно и дружно. И дори да мразиш управниците на една страна, не трябва да приемаш нейния народ като виновник за това. Някои съвременници твърдят, че Левски е бил съгласен турците да останат да живеят в България, ако са били готови да работят заедно с българите за по-добро бъдеще. Притежавам една стара фотография, на която еврейски оркестър свири на арабска сватба. Защо и днес да не бъде така в Израел и ивицата Газа! Ние знаем, че всички сме братя. Ние, хората, имаме някои еднакви гени в родословните си дървета. Представляваме един свят. Васил Левски е показал това. Младежта от цял свят обича Че Гевара. А Левски е равен, бих казала и по-значим от него. Той също заслужава да бъде известен като Че. Днешният свят има нужда от примера на повече герои. Моята цел беше да направя нещо полезно за България, понеже ние, англичаните, сме й сторили доста злини. И да представя най-хубавите български качества пред целия свят като залог за едно по-добро мирно бъдеще!
Словото е било предоставено на в. "За буквите"


Из книгата "Ален мак самотен"
ИК "Синева", 2018 г.
През пролетта на 1891 г. търновските социалисти решават да поканят социалисти от други градове на конференция, за да обсъдят създаването на социалдемократическа партия в България, а Благоев и Габровски подготвят проектопрограма за разглеждане. Конференцията се провежда по време на Великденските празници в лозето на Габровски и присъстващите представители най-вероятно не са повече от десет, са от социалистическите кръгове в Търново, Габрово, Севлиево, Дряново и Казанлък.
Основният въпрос за обсъждане е дали те трябва да излязат на открито и да създадат същинска социалдемократическа партия. Благоев и Габровски са на мнение, че трябва и че нищо не може да се спечели, ако характерът й е таен.
Три месеца по-късно представителите на социалистическите кръгове отново се срещат на място, което вече е свещено в българската история - връх Бузлуджа в Стара планина, която образува гръбнака на България и минава по цялата дължина на страната от Сърбия до Черно море.
Недалеч на запад е проходът Шипка, в който са водени някои от най-решителните битки на Руско-турската война, а точно под връх Бузлуджа е мястото, където през 1868 г. Хаджи Димитър от Сливен води последното си сражение с турците.
Датата съвпада с Илинден, празникът на Св. Илия, който след покръстването на българите в християнството поема много от качествата на Перун, бога гръмовержец и главно божество на езическите вярвания. Илинден е голям църковен и народен празник, а хората по цяла България празнуват по различни начини. Хаджи Димитър всъщност е убит на 18 юли, а честването на смъртта му по всяка вероятност е прехвърлено на Илинден, така че повече хора да са свободни и да присъстват в момент, когато жътвата е в пълен ход.
Социалистите планират втората среща да съвпадне с честването на смъртта на Хаджи Димитър, тъй като след опита за убийство на Стамболов през март 1891 г. политическите събирания са забранени, а при тайна среща в случай на провал ги застрашават съдебни обвинения за "антидържавни дейности". Затова е решено, че представителите трябва да се отправят открито към Бузлуджа, сякаш те са просто една група от патриоти, които празнуват и водят дискусиите си на открито, като излетници сред природата. И наистина планът работи перфектно. Никой не вижда нищо подозрително или неприлично в групата млади мъже, които се занимават със сериозен разговор в лагера си на стотина метра от мястото, където загива Хаджи Димитър.
Тук на върха на планината, под греещите звезди и горещото августовско слънце, много нишки от българската история и традиция се събират в едно събитие, което е и време за прибиране на реколтата, и време за сеитба - това е краят на една епоха и начало на следваща. Излетът под буковите дървета всъщност е учредителният конгрес на Българската социалдемократическа партия, която с различни промени в името ще поддържа непробиваема марксистката традиция повече от сто години.
Според самия Благоев, участниците не са официално избрани делегати, а са редица видни социалисти, главно от Търново, Казанлък, Стара Загора, Габрово, Дряново и Севлиево, а някои от тях са придружени от членове на социалистическите групи, които представляват. Проведена е сравнително кратка дискусия, защото почвата е добре подготвена и проблемите са съвсем ясни за всички.
След разговорите в лозето Благоев и Габровски преглеждат и променят проекта на партийната програма и статута, копия са изпратени предварително до всички групи. Програмата, която заимства от програмите на белгийските и френските социалистически партии, започва с изложение на основните моменти на историческия материализъм и по-специално на природата на капиталистическото производство и начина, по който то подготвя пътя за социализма. Като твърди, че и България вече е на път към капитализма, програмата призова социалистите да се обединят в една политическа партия, наречена Българска социалдемократическа партия, чиято задача е да подготви работниците за идващата радикална промяна към социализъм.
Крайната цел на партията е описана като обществена собственост върху средствата за производство, включително земята; децентрализация на държавата и нейното превръщане във федерален съюз на общините на производителите (тази точка е заимствана от програмата на френските социалисти); социално и политическо равенство между половете и предоставяне на пълно, свободно, научнообосновано обществено образование за децата от двата пола.
Тъй като повечето от тези цели не могат да бъдат постигнати в близко бъдеще, партията има и "минимална" програма с по-лесно осъществими искания, включващи пълна свобода на словото и съвестта; премахване на цензурата над пресата, смъртното наказание и оковите за осъдените; общо избирателно право за мъжете и жените на възраст над 21 години; по-голямо участие на обществеността в предложенията за приемане или отхвърляне на законодателството и в решаването на въпроси на войната и мира; въвеждане на закони за защита на труда в предприятията; законодателство, предназначено да защитава наемните работници; премахване на десятъците и косвените данъци, които да бъдат заменени с единен прогресивен данък върху доходите; откриване на държавни магазини за продажба на селскостопански и промишлени стоки; прехвърляне на държавни земи на селскостопански кооперации за обработване с обществени машини; ремонт на затворите и създаване на училища и семинари в тях; осигуряване на по-добри пътища и междуселски пощенски и телеграфни услуги; по-добро улично осветление в градовете; предоставяне на общински бани, перални и подходящи за старите, незрящите, психично болните и т.н. институции и накрая всички избрани представители както на местно, така и на национално равнище, да бъдат отговорни пред своите избиратели и да подлежат на подменяне, ако не успеят да изпълнят инструкциите на тези, които са гласували за тях.
Управителният орган на партията, известен като Генералния съвет, по модела на Първия интернационал, се състои от пет души, избрани от национален конгрес за тригодишен мандат, които решават помежду си кой ще отговаря за това. Те са задължени да изпълняват решенията на Националния конгрес и могат да бъдат заменени по всяко време, ако Партията сметне за необходимо.
* * *
Социализмът не е неуспешен. Напротив, в България социалистическата система се оказа изключително успешна за бързото модернизиране на изостаналата държава и за повишаване на жизнения стандарт, особено на онези, които преди това са бедни и без привилегии.
Но социализмът не може да успее, когато липсват убедени истински социалисти...
Корените на социализма са запазени дълбоко в българското съзнание и история, а в отхвърления червен мак се крие още един символ: въпреки че отрязаните цветове бързо изсъхват, разпръснатите семена остават в земята, жизнеспособни, чакащи своя миг и готови да порастат и да се разпространят още веднъж. Трайното наследство на Благоев е неговият завет, че политика като ветропоказател и безполезна и вредна, че обикновените хора не са глупави, те могат да се учат от опита си и че ако последователно прилагат истинска, безкомпромисна социалистическа програма, рано или късно мнозинството ще осъзнае, че има смисъл и ще го приеме като единствения път пред себе си и останалото човечество.



Щом хората още четат за Дядото и ходят на Бузлуджа, има надежда



Днес светът има още по-голяма нужда да говори за Левски и Благоев, казва английската писателка

Разговаря по телефона Велиана Христова

- Здравейте, Мерсия! Поздравявам ви и ви честитя от сърце наградата "Димитър Благоев" - най-високата награда на Българската социалистическа партия!
- Това е голямо нещо, голямо нещо е за мен! Благодаря за високата награда, съвсем неочаквана чест.
- За присъждането на тази ваша награда ще бъде съобщено на Националния събор на социалистите на Бузлуджа. Там се събират 50-60 хиляди души...
- Толкова много!
- Да, и с всяка година са все повече.
- Радвам се, че има толкова хора, които желаят да ходят на Бузлуджа. България има нужда от такива хора, нали? Аз ще бъда безкрайно щастлива, ако и днес с книгата ми за Благоев мога да допринеса нещичко за неговото дело в България.
- Вие пишете книги за такива български идеалисти като Левски, Яне Сандански, Гоце Делчев, Благоев. А днешният свят е толкова жесток и объркан, наситен с глобално противопоставяне. Има ли смисъл да се говори за тези хора днес в толкова жесток свят?
- Има още по-голяма нужда! Това е наследството на България. Има нужда един Левски, един Яне да говорят на хората за възможността да имат по-светло бъдеще. Днес светът има още по-голяма нужда да говори за Левски и Благоев. Има смисъл! Нека хората знаят, че България е родила такива синове.
Ако в България все още има хора, които желаят да четат за Дядото и ако ходят на Бузлуджа, това означава, че има надежда.
- Затова се надяваме, че ще дойде по-добър живот за България.
- "Смело, другари в борбата" - имаше такава песен...
- Аз още веднъж ви поздравявам. Ние всички много ви обичаме и много ще сме щастливи, ако може отново да ви видим в България. Много искаме.
- Отново да дойда? Аз нямам сили вече да пътувам. Много рядко излизам от моя град, защото много лесно се изморявам. Толкова много срещи ще имам в България, ако дойда, че тази любов ще ме убие.
- Но сме заедно със сърцата си. Много, много здраве ви желая!

 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1176534
Постинги: 2913
Коментари: 1363
Гласове: 757
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031