Дума 23. Юли 2018 , брой: 140 
УВОД
България има нужда от нова перспектива. Досега изтъкваните като успешни макроикономически достижения на страната, като постигнат икономически ръст, намален текущ бюджетен дефицит, или дори излишък, както и нивото на задлъжнялост на държавата, не само не представят реалното състояние на страната, но и крият системни проблеми, които следва да се решават. Задълбочават се неравенствата, увеличават се хората, живеещи под прага на бедността. По данни на Министерството на финансите годишните доходи на 33 339-те най-богати българи за 2017 г., които възлизат на 5,376 млрд. лв. годишно, в пъти надминават доходите от труд на всички работещи в цели области. В тежка демографска криза сме. Бленуваният висок и стабилен икономически растеж не е цел, а само средство за постигане на цел от по-висок ранг – по-добро жизнено равнище и качество на живот. Това означава други политики за здравеопазване, образование, култура, доходи, социална и правова защита.
По силата на договора за присъединяване към ЕС българската икономика става част от европейската и тя е длъжна да се подчинява на правила, наложени към всички икономики– големи и малки, силно и слабо развити. Когато България се присъедини към ЕС, по мащаб икономиката ни беше 400 пъти по-малка от средноевропейската (Евростат, БВП в млн.€, ЕС-28). За 10 години тя нарасна, но успя да намали разликата, като стана 300 пъти по-малка. Това е много слаб напредък. За същото време, по сила на покупателната способност, страната не успя да отлепи от нивото, при което влезе в ЕС. За 10 години покупателната способност в страната се засилва от 46% на 49% от средноевропейската. В рамките на икономическия клуб, към който принадлежи, българската икономика се оказва малка и слабо развита, успоредно с високата си степен на отвореност към ЕС. Това означава, че тя е уязвима към външни шокове и слаба, за да се справя с вътрешните. Изпълнението на задължителните европейски регулации е по-болезнено за икономиката ни, а налаганите ограничения или неблагоприятни условия – на по-висока социална цена. Средният темп на икономическия растеж за последните 10 години е 2,4%. Единствено през 2007 и 2008 г. икономиката ни се развива с двойно по-високи темпове в сравнение с „богатите“ и тогава общественото благосъстояние е най-осезаемо. Очевидно е, че на страната ни е необходимо ускорено, но устойчиво развитие. Днес българското население е най-застрашено от бедност и социално изключване в Европа (средният дял на населението в риск от бедност за ЕС е 23%, в България – 40 %), 3/4 от хората разполагат с доход под средния стандарт за водене на нормален живот. Доходите на 20-те процента най-богати са близо 8 пъти по-големи от 20-те процента най-бедни. Огромният дял на българите, живеещи в бедност и в социално изключване, съчетани със задълбочаващите се неравенства, поставят под риск самите основи на обществото и държавността. Необходимо е пълно преосмисляме на концепцията и провежданите досега икономически политики, защото, ако те продължават, потенциалът на икономиката окончателно се изчерпва. Важно е да се осъзнае, че страната ни има възможности и капацитет да върне своето ускорено, интензивно, социално-балансирано развитие.
Напълно възможен е реален ръст на БВП от 4,2% – 5% и ежегодно увеличение на размера на БВП с 6% – 7%. Новите политики влияят върху публичното и частното потребление и допринасят до по-голям нетен износ и на по-далечен етап до поддържане на постоянно ниво на инвестициите. Даваме си сметка, че за пълно достигане на този хоризонт е необходимо засилване на фискалния капацитет на България.
България не може да претендира за истински интегративен проект, ако не предостави основни социални права и жизнени стандарти на всички свои граждани. Политиките за заплатите, цените и производителността следва да бъдат координирани около целта за общ растеж на заплатите и за подобряване на производителността.
Минималните заплати в повечето сектори все още са много ниски и това допринася за прекомерните различия в заплащането и за слабото вътрешно търсене. Продължаването на политиките, които подкрепят конкурентоспособността на разходите чрез прилагане на умерено развитие на заплатите и неясния механизъм за определяне на заплатите, възпрепятства потенциала на България за растеж и скоростта на възходяща социална конвергенция.
Обществата с огромно неравенство не функционират ефективно и в дългосрочен план техните икономически системи не са нито стабилни, нито устойчиви. Когато една група с интереси държи твърде много икономическа власт, тя успява да създаде политическа система, от която самата тя се облагодетелства, вместо да се облагодетелства обществото като цяло. Когато тази облагодетелствана прослойка от обществото използва своята политическа мощ за прекомерни облаги за корпорациите, които контролира, много от необходимите приходи отиват в джобовете на една малка част, вместо да се използват за обществото.
Неолибералният модел доведе до изключване ролята на държавата в ключови сектори и мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите.
Установеният начин на държавно управление е порочен, неефективен, несправедлив, неспособен да реализира основните принципи на демокрацията. Той забавя растежа, потиска инициативата, генерира неравенство, увеличава поляризацията на бедността и богатството в страната и обрича на бедност големи социални слоеве и групи от населението. Той генерира полярна и небалансирана социална структура с висока степен на противоречия и риск от социални конфликти и кризи.
Затова първо да обсъдим мястото на държавата, ролята на институциите и ефективността на администрацията.

I. ДЪРЖАВА, ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ

Социална държава вместо краен либерализъм и самоуправство
Държавата е:
- гарант за законност и равенство пред законите за всички;
- активен регулатор на икономическия живот в условията на пазарна икономика, гарант за свободна конкуренция;
- основен фактор, определящ стратегическата насоченост на икономиката и създаващ всички условия за пазарна среда, данъчни условия, митническа политика, инвестиционен климат, преки държавни инвестиции, политика на доходите, трудови отношения, външнополитически условия;
- равноправен участник в икономиката на страната;
- основен собственик и оператор в жизненоважните сфери на икономиката – енергетика, транспортна инфраструктура, жп транспорт, язовири и водоизточници и пр.;
- защитник на интересите на националния бизнес в рамките на международните икономически интереси и съюзнически обвързаности;
- основен фактор за опазване на здравето и изграждане на образователното равнище на нацията;
- основен гарант за правата на трудещите и основен фактор в преразпределителните отношения за повече равенство и защита на социално слабите слоеве от населението (деца, възрастни, безработни, бездомни и пр.), на хората в неравностойно положение.

Повече държава там тогава, където и когато това е необходимо.
Установените през прехода правомощия, функции, инструменти и механизми на държавното управление са неефективни и не отговарят на интересите на страната и гражданите. Допуснато е крайно либерално отношение по отношение на обществени процеси, изискващи повече държавна намеса и контрол. Обратното, по отношение на процеси, изискващи повече свобода и лична отговорност, се прилагат значителни регулаторни и разрешителни правила и ненужна държавна намеса. В страната съществуват над 1500 разрешителни режима, две трети от които не са необходими и тормозят обществените процеси. От 150 лицензионни режима около 1/4 могат да отпаднат.
Държавата задължително трябва да присъства в: енергетика, инфраструктура, здравеопазване, образование, вътрешен ред и сигурност.
През държавата преминават и ще преминават пряко 40% от БВП. Чрез различни инструменти тя влияе пряко или косвено и върху останалите 60% (чрез минималната работна заплата, стандартите, трудово-правните норми и пр.).
Идеята за излизане на държавата от икономиката е илюзорна и спекулативна. Предлагаме „икономическа държава”, а не „бездържавна икономика”.
Реално разделение на властите – парламентарна вместо премиерска република
Възстановяването на парламентарната република и преустановяването на доминацията на изпълнителната власт и на фигурата на министър-председателя в държавното управление ще се налага императивно чрез законови инструменти и правила.
Ефективна администрация вместо административен произвол
Нужна е реформа, насочена към приближаване на властта към гражданите и бизнеса:
• Регионално управление от принципно нов тип;
• Нова философия на децентрализация – регионите – свързващо звено между централната власт и местното самоуправление;
• Ново разбиране за електронното правителство като ревизия и подреждане на административните процеси и процедури.
Върховенство на закона и възстановяване на доверието в съдебната система:
• Гарантиране на достъпа на правосъдие и равно третиране на всички участници в процеса;
• Завишаване на контрола върху съдебното изпълнение и въвеждане на таван на начисляваните такси и възнаграждения на съдебните изпълнители;
• Преустановяване на всякакви опити за ограничаване на публичността на правосъдието, особено на административното;
• Въвеждане на специални изисквания за възстановяване на българско гражданство на лица, които са го загубили;
• Противопоставяне на опитите чрез международни споразумения да се въвеждат арбитражи, които заобикалят националните и европейските съдебни институции и налагат юридическа отговорност на държавата за провежданата от нея социално-икономическа политика.
Принципно нов модел на ограничаване на корупцията:

• От борба с корупцията към създаване на недопускащи корупция условия.
• Акцент върху превенцията и внедряване на модели за вземане на решения, свеждащи до минимум възможностите за корупция.

МОДЕРНО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ, БАЗИРАНО НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА
Предлагаме реално действащо и в услуга на гражданите Електронно правителство.
Национален електронен поземлен регистър – чрез него ще решим проблема с т.нар. „бели” и „червени” петна в земеделието, както и ще имаме възможността да управляваме по-ефективно поземлените ресурси. Ще имаме цялостна информация в реално време за структурата на земеделието: какво можем да очакваме като продукция във всеки един момент, как тази продукция стига до пазара, до кой пазар, кой я произвежда, кой взема субсидии, за какво взема субсидии, какъв е ефектът от тези субсидии, как се отразяват тези субсидии върху доходите на заетите в земеделието.
Единна информационна система, обединяваща пазарите на селскостопанска продукция с платформа за електронна търговия – чрез нея ще дадем достъп на фермерите до пазарите и големите търговски вериги.
Национална електронна система по заетостта, свързваща всички бюра по труда на територията на страната. Тази система ще даде достъп на безработните в дадена област до пазара на труда в съседен или по-отдалечен район. Допълнително ще се види колко са реално търсещите работа и колко – търсещите социални помощи.
Единен електронен данъчен регистър, обединяващ информация за всяко едно лице какво имущество има, какви доходи има и какви помощи получава. Това ще ни даде реална възможност да оценим и усъвършенстваме системата за социално подпомагане, да разграничим пенсиите от социалните помощи и да направим нова пенсионна реформа, която справедливо да преразпределя социалноосигурителните приходи според приноса им.
Електронна здравна карта и здравно досие, съдържащо информация за всяко здравно осигурено лице относно: кой го осигурява, какви осигуровки внася, какво допълнително доплаща за лечение, кой го лекува, кога и колко пъти го преглежда. Това ще даде възможност за по-ефективно управление на ресурсите в здравеопазването и чувствително ще намали злоупотребите.
Единна електронна образователна система, съдържаща информация за:
• всеки един ученик, студент – в кое училище/университет учи, посещава ли учебните занятия, колко често отсъства, кой му преподава, колко често го оценява.

II. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ ДОХОДИ

България се нуждае от по-динамично развитие на заплатите. Затова нашата Политика по доходите включва цел за минимални възнаграждения не по-малки от 60% от средната работна заплата за страната за предходната година, както и по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд и труда в извънработно време. В момента добавката за нощен труд е 25 ст. на час.
Изграждането на модерна европейска социална държава изисква и много по-голяма солидарност с най-уязвимите групи от населението, включително децата, лишени от родителска грижа, хората с увреждания, самотно живеещите възрастни хора. За тях трябва да бъде осигурена качествена грижа извън институциите. Ето защо е необходимо да бъдат актуализирани стандартите за издръжка на социалните услуги за деца и възрастни, като бъде гарантирано и съответстващо заплащане на квалифициран персонал.
Хората с увреждания са част от нашето общество, за които е необходим равен, пълен достъп до социални услуги в общността и в семейна среда. Необходими са значителни усилия за осигуряване на заетост на тези лица, включително с целенасочена подкрепа на общините за създаване на социални предприятия, според местните потребности и спецификата на целевите групи.
В съвременния свят най-висок стандарт и качество на живот на гражданите си осигуряват страните със силно развита социална политика, която действа като коректив спрямо несъвършенствата на пазарната икономика и генерираните от нея неравенства, и осигурява реална защита на най-бедните и най-уязвими групи от населението.
България има остра нужда да възприеме и приложи на практика европейския социален модел, затвърден с приетия през ноември 2017 г. Европейски стълб на социалните права. Модел, основан на равните възможности и достъп до пазара на труда, справедливите условия на труд, всеобщата социална защита и активно социално включване.

НОВ ПЪТ КЪМ УСТОЙЧИВ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ
България се нуждае от икономически растеж, базиран на потребление и износ. В момента България изнася основно суровини и продукция с ниска добавена стойност, като 80% от износа се реализира от 40 фирми при 420,000 регистрирани по ДДС. Оптималния ефект от експортно ориентиран растеж може да се постигне само при структурно модернизиране на икономиката. Това означава инвестиции в по-съвършени производствени технологии, заетост на по-квалифицирани работници, по-висока вътрешна добавена стойност и промяна в условията за правене на бизнес в страната.
Инвестиции в нови и с висока добавена стойност производства
Общите очаквания на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Настоящите конкурентни предимства на българските фирми са свързани преди всичко с ниските цени (ценови предимства), основани на евтина работна ръка, но такива предимства са нетрайни. В съвременните условия потребителите са готови да платят по-високи цени за по-висококачествени, диференцирани, нови, уникални продукти и услуги; бързина на доставките; високо качество на маркетинг и мениджмънт и т.н. Българските фирми отстъпват на своите конкуренти на европейските пазари по отношение на тези елементи. Ето защо предлагаме да се раздвижи българският капитал, който в момента стои в банките и не може да намери сигурна среда за инвестиции. На първо място да се смени концепцията и да се постави българският и чуждестранен инвеститор на равна основа. Нека първо стимулираме инвестиционния процес, а после да търсим чужд капитал. Нека погледнем първо на държавата като инвеститор номер едно. Нека погледнем на държавата като партньор и едва тогава да привличаме външен капитал. Държавата да участва с дялово финансиране в проекти.
На инвеститорите ще се предложи „Социален инвестиционен пакет”. Това са държавно гарантирани ценни книжа с по-висока от нормалната доходност. Набраните от тази емисия средства ще отидат за финансиране на проекти (чрез безлихвени кредити, като държавата поема ангажимента за доходност пред инвеститорите) в областта на социалните инвестиции, „зелената икономика”, нови форми на образование и др. Земеделието от своя страна изпитва остра необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции.
Ще се приложи Секторна стратегия за привличане на инвестиции в страната, на базата на която са определени следните сектори, към които приоритетно следва да се насочват инвестициите в България: електротехника и електроника, информационни и комуникационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, машиностроене и по-специално транспортно оборудване, транспорт и логистика, здравеопазване и фармацевтика, химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализиранетна висока добавена стойност.

Държавни фирми и социални предприятия

Да укрепим държавните активи в икономиката и да поставим управлението им на пазарен принцип. Подготвили сме специално законодателство за предприятията с над 50% държавно или общинско участие. Необходимо е професионално мениджърско управление на конкурсно начало, отчетност и прозрачност в управлението, за да гарантират приходи в държавния и общинските бюджети. Тези предприятия ще се управляват на пазарен принцип и веднъж завинаги ще се пресече зависимостта на държавния и общинския сектор от политическите промени. Предлагаме да се оздравят публичните предприятия и да се превърнат в инструмент за натрупване на финансови средства и излизане на българските държавни фирми на външни пазари. Печалбата от тези предприятия ще се акумулира в „Държавен инвестиционен фонд”.
Новият подход в засилване социално-икономическата роля на държавата е създаване на нов тип организации/предприятие – със „социалноикономическа цел“. Социалното предприятие е оператор в социалната икономика, чиято цел е за въздействие върху общественото. То предоставя стоки и услуги за пазара по предприемачески и новаторски начин и използва своите печалби основно за постигане на социални цели. Социалното предприятие се управлява по открит и отговорен начин, като включва служители, потребители и заинтересовани страни, засегнати от нейните търговски дейности. Тези предприятия могат да се създават и на ПЧП основа с общините и държавата. Важно е единствено да не реализират директно печалба, а ефектът от това да се пренесе върху заинтересованите социални групи, например при доставката на евтини генерични лекарства от последно поколение за населението. Следвайки тенденциите и насоките на ЕС в развитието на социалната икономика и възможността за ползване на европомощи и финансиране при осъществяване на тази дейност, условно приемаме социалните предприятия основно да оперират в следните 4 области:
• Работна интеграция – обучение и интеграция на хора с увреждания и безработни;
• Лични социални услуги – здраве, благосъстояние и медицинска помощ, професионално обучение, образование, здравни услуги, услуги за отглеждане на деца, услуги за възрастни хора или помощ за хора в неравностойно положение;
• Развитие на необлагодетелстваните райони – социални предприятия в отдалечени селски райони, схеми за развитие/рехабилитация на квартали в градските райони, помощ за развитие и сътрудничество за развитие с трети държави;
• Други – включително рециклиране, опазване на околната среда, спорт, изкуство, култура или историческо съхранение, наука, научни изследвания и иновации, защита на потребителите и любителски спортове.
Достъпът до нови пазари е ключов за българските и държавните и частни предприятия. Като отчитаме рисковете, които съпътстват навлизането на нови външни пазари, ние предлагаме държавна подкрепа в лицето на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Ще увеличим застрахователния капацитет на БАЕЗ и ще дадем силен тласък на износа на продукти на малките и средните предприятия, като държавата поема рисковете.
По отношение на достъпа до финансиране да развием и небанковите канали за финансиране на промишлени проекти от фондове за рисково финансиране, пенсионните фондове и др., въобще от капиталовия пазар. Да развием и дадем тласък на сегмента за малките и средните предприятия на Българската фондова борса, чрез който малки, бързо развиващи се фирми, без дълга финансова история, да набират капитал чрез опростена процедура, без проспект за публично предлагане и без да имат статут на публични дружества.

Създаване на благоприятна бизнес среда

Устойчива икономика е немислима без благоприятна бизнес среда. Успоредно с ускореното продължение на процеса на облекчаване на лицензионните, разрешителните режими и другите административни тежести, остават неразвитите въпроси с фирмите, които са изпаднали в затруднено положение, несъстоятелност и фалит. Един от основните приоритети е разрешаването и топенето на междуфирмената задлъжнялост. В тази връзка трябват законодателни инициативи и мерки, които създават условия за втори шанс на закъсалите фирми, които искат да се върнат в пълноценен правно-икономически оборот: реструктуриране/оздравяване/извънсъдебни споразумения. Друга наша цел е развитие на публичното частно партньорство като начин за обединяване на усилията на държавата за насърчаване на стопанската дейност с частната инициатива.

Производство и индустриални зони

Едва ли някой ще оспори, че икономиката ни се нуждае от „възраждане на индустрията” – такава промяна в структурата на стопанската дейност и внедряване на технологии, за които се очаква да предоставят по-добри перспективи за икономически растеж и социално благоденствие. Цел на индустриална политика на България е да стимулира търсенето в страната, да обезпечи експортно ориентирана икономика и да насърчи инвестиционния процес. Възраждането на индустрията е силно обвързано с иновациите и оптимизацията в традиционните производства, без които българската промишленост не е конкурентоспособна на световните пазари. Наша цел и създаване на Български иновационен индустриален модел, основаващ се на прилагане на интегрирана политика между отделните сектори с цел повишаване на равнището на образованието, на науката, на технологиите и иновациите. Ключов етап за осъществяване на този нов модел е разработването на биотехнологиите, нанотехнологиите, новите материали, фотониката, микро и нано електрониката, както и внедряването на нови производствени схеми и системи. Това ще даде основа за развитието на широка гама от нови производствени процеси, стоки и услуги, като индустрии от ново поколение през следващото десетилетие. Така българската индустрия ще бъде поставена на нови икономически основи, базирани на знанието, което ще я направи по-конкурентоспособна, ориентирана към проучванията и иновациите с цел постигане на по-устойчива, интелигентна и приобщаваща икономика.
Възраждането на индустрията се фокусира върху индустриалните зони по региони и превръщането им в притегателен център за инвестиции и иновативни технологии. Предлагаме да се определи и внесе ред в дейността на индустриалните зони и взаимоотношенията между фирмите, компанията, която управлява зоната и държавата, и да се реши проблемът с дългите срокове при съгласувателните процедури.
Да се увеличи капацитетът на Национална компания индустриални зони (НКИЗ) с 500 млн.лв., като тези средства се насочват по три оси:
Местоположение. Средствата по тази ос се резпределят на регионален принцип и според степента на развитие на индустриалната зона – действащи, в развитие и за създаване на нови.
Инфраструктура. Държавата ще инвестира в изграждане на инфраструктура в зоните и след това да се привличат инвеститори.
Кадри. Държавата ще инестира чрез партньорство между НКИЗ и средните и висшите училища по региони, в нови образователни програми, свързани с профилиране на средното образование по места и обвързването му със специалности, в пряка връзка с индустрията, както и за изграждане на единна база данни на завършващите ученици и студенти в региона.
Допълнително НКИЗ ще разполага с венчър капитал, за да участва в реализирането и управлението на проекти в следните приоритетни области:
• „интелигентните градове” чрез публично-частното партньорство между ВУЗ-овете, общините и бизнеса, приоритет за по-малките областни градове с технически ВУЗ-ове;
• изграждане и развитие на индустриални зони на терените на съществуващи в миналото и разрушени промишлени предприятия;
• оптимизиране продоволствените вериги. Стимулиране на преработвателната промишленост и прецизното земеделие в малките населени места в близост до индустриалните градове.
Извън индустриалните зони фонд „Индустрия” ще финансира проекти в индустриални сфери, приоритетни по региони.
За преодоляване на задълбочаващите се регионални различия ще създадем нови финансови инструменти, които ще осигурят дългосрочно финансиране на важни инфраструктурни обекти, като предприятия за преработка на отпадъците, пречиствателни станции за питейна вода, хидромелиоративни съоръжения, енергийни проекти и др., чрез публично-частни партньорства и инфраструктурни облигации от страна на държавата и общините.
Зелена икономика
Системата на ООН разглежда зелената икономика като средство за постигане на устойчиво развитие и изкореняване на бедността. Зелената икономика води до подобряване на човешкото благосъстояние и социална справедливост, като същевременно намалява значително екологичните рискове и екологичните недостатъци.
Основните принципи, които залагаме за развитието на зелената икономика, са:
• опазване на околната среда;
• социално въздействие;
• икономически ползи.
В нашите виждания мястото на зелена икономика е в пет основни сектора:
• Възобновима енергия;
• Зелени сгради;
• Управление на водите;
• Управление на отпадъците;
• Управление на земите.
Основен акцент поставяме върху:
Зелени сгради (без влагане на бетон) – като основен и неотменим критерий за архитектура и строителство в защитените територии по Натура 2000, както и по бреговата ивица на Черно море и река Дунав.
Управлението на земята е процес на управление на използването и развитието (както в градските, така и в селските райони) на земните ресурси. Земните ресурси се използват за различни цели, които могат да включват биологично земеделие, презалесяване, управление на водните ресурси и проекти за екотуризъм. Управлението на земята може да има положително или отрицателно въздействие върху земните екосистеми. Земята, прекомерно или неправилно използвана, може да разруши и да намали производителността и да наруши естественото равновесие. Ето защо пазарните свободи, правото да се разпореждаш със земята, трябва да бъдат държавно регулирани с цел защита на социалните права на гражданите като:
• свободен достъп до национални и природни ресурси, брегова ивица и др.;
• право да обработваш земята си с цел задоволяване на потребностите;
• свободен достъп до горите.
Предлагаме:
• Премахване концесиите на плажовете.
• Въвеждане на критерий за екологичните характеристики на земеделската земя при разпределяне на земеделските субсидии.
• Ограничаване на всички мерки, превръщащи земеделската земя в инвестиционен инструмент.
• Забрана концесиите за добив на дървесина в държавните горски стопанства. Държавата като собственик организира и извършва санитарната и промишлената сеч в държавните гори, а частните ползватели купуват дървесината.
• Преразглеждане на екологичните проекти с акцент върху залесяването.
• Задължение на индустрията с високи въглеродни емисии ежегодно да финансират залесителни мероприятия.
Възобновима енергия – акцент върху инсталации за добив на енергия от отпадъци.
Управление на водите – В ХХI век все още близо 400 000 български граждани всяко лято са на воден режим. Да изместим фокуса от инсталациите за пречистване на отпадни води към инсталации за пречистване на питейни води. Активни мерки за контрол върху качеството на питейните води.
Управление на отпадъците – предлагаме пакет от мерки за рециклиране и оползотворяване на строителните отпадъци (където изоставането е тотално) чрез тяхното влагане в строителството на различни инфраструктурни обекти за достигане на целта – 70% рециклиране, съгласно Новата рамкова директива за отпадъците. Стимулиране на бизнеса чрез разработване на критерии за „зелени“ обществени поръчки и предимства за тези, които осигуряват по-висока степен на рециклиране на строителните отпадъци. Въвеждане на подхода RRR (Reduce, Reuse, Recycle) – ограничаване на генериране на отпадъците, разширяване на повторната им употреба и рециклиране.

Транспорт
Нашата цел е България да развива устойчива, балансирана и ефективна транспортна система в услуга на хората и бизнеса.
Автомобилен транспорт и пътища
„Не на войната по пътищата!“ – снижение ежегодно с 5% на пътнотранспортните произшествия с тежък изход. Качествен ремонт, рехабилитация и строителство на пътища. Въвеждане на по-справедлива електронна Тол-система с етапна отмяна на винетната система. Защита на националния интерес в международния автомобилен транспорт. Интегриран обществен транспорт в столицата и големите градове. Субсидирани общински транспортни схеми за всички общини в страната.
Железопътен транспорт
Създаване на условия българските железници да бъдат център и носител на интермодалност в ЮИ Европа. Професионално управление на БДЖ и защитата им от нелоялна конкуренция. Неотложни мерки за обновление на вагонния, мотрисен и локомотивен парк.
Гражданска авиация
Проучване за ново място за развитие на Летище София извън границите на града. Защита на националните авиопревозвачи от нелоялна конкуренция.
Воден транспорт
Развитие на основните ни морски и речни пристанища като интермодални терминали. Включване на Пристанище Варна към основната транс-европейска транспортна мрежа. Адекватна политика за защита и развитие на малките и рибарски пристанища.
Транспортна инфраструктура
Национални приоритети в Северна България – етапи на АМ „Хемус “, СП „Ботевград – Видин“ и СП „Русе – В.Търново“. Практически стъпки към развитие на транспортната инфраструктура към Западни Балкани и Коридор VІІІ (жп линията за РМакедония и АМ „Калотина“).
Енергетика
Нашата цел е да водим политика за осигуряване на достъп до енергийни източници на екологично и социално съобразена цена за всички (гражданите и бизнеса). Да се премахнат рисковете пред сигурността на снабдяването и несправедливите и непрозрачни отношения между субектите в енергетиката. Ще изградим енергийни мощности, които да подсигурят енергия за бизнеса във връзка с индустрията на страната, развитието на зелената икономика и потребностите на енергийния пазар в региона. Предлагаме последователна политика за стабилизиране на енергетиката, насочена към финансово стабилизиране на енергийния сектор и подкрепа за новите технологии в енергетиката – използване на електромобили, акумулиране на електроенергия и развитие на интелигентни мрежи. Категорично се обявяваме за държавна подкрепа за развитие на големите български енергийни инфраструктурни проекти, газови връзки и коридори с доказана икономическа ефективност.
Реализирането на тези проекти, поради по-ниските цени на еленергия и/или обезпечаване със суровини, ще даде на страната конкурентно предимство за развитие на високоенергоемки индустрии, като машиностроене, металургия и химическа промишленост при стриктно спазване на съвременните екологични критерии.
По отношение монополите в енергетиката ще изградим енергийна система, предоставяща избор на диверсифицирани, мултитарифни енергийни пакети за всички. Ще има пакети за енергийно бедни, гарантиращи минималния им жизнен стандарт; пакети за гражданите и бизнеса според тяхното потребление и справедливо преразпределяне на зелената енергия.
Земеделие
Земеделието има нужда от цялостен пакет от мерки за защита на собствеността и ефективно стопанисване на земята. Целта ни е да формираме ефективни производствени структури и да подпомагаме сдруженията и кооперациите като база за развитие на средните и дребните производители.
Предлагаме да се подпомага производството на храни за местна консумация чрез стимулиране на биологичното земеделие, „късите вериги на доставка“ (т.е. отпадане на многото прекупвачи) и чрез програми, насърчаващи купуването на продукти, произведени в България.
Ще предложим политики за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства в т. ч.
Активна държавна политика в селскостопанското производство, изразяваща се в:
• Диференцирано субсидиране и ограничаване на едрите земеделски производители. Въвеждане на таван на субсидията до 60 000 лв.
• Приоритизиране на държавното финансиране към малките и средните ферми. Специално финансиране на младите фермери.
• Създаване на държавна система за съвети в земеделието, административно ангажирана с администрирането на земеделската дейност.
• Информационна платформа за внедряване на иновации в земеделието. СА – център за трансфер на знания.
Активна държавна политика в сферата на пазарите, изразяваща се в:
• Финансиране изграждането на мрежа от фермерски пазари.
• Намаляване административната тежест за достъп до пазара на малките ферми.
• Надфирмен маркетинг – включване на традиционни за България земеделски продукти в националната реклама в страната и чужбина.
• Усъвършенстване на БДС с приоритет българското производство.
• Преструктуриране системата за контрол с цел оптимизация.
• Нулеви ставки на ДДС за храни, изработени само от естествени суровини, без следи от консерванти, заместители и подобрители.
• Увеличаване присъствието на български храни в големите търговски вериги.

Туризъм
Днес туризмът е сред най-бързо развиващите се по темп и динамика индустрия и това се отнася с пълна сила за региона на Балканите, където се появяват повече и по-силни конкуренти на България. За да запази своето конкурентно предимство, страната трябва да преодолее натрупалите се пред индустрията предизвикателства: недостиг от квалифицирани кадри във всички видове туризъм, липса на централна и недалновидна местна политика по отношение на бранша. Въпреки това, със своите щедри природни дадености, България има огромен потенциял да се превърне в целогодишна туристическа дестинация. Нашата цел е развитието на 5-те основни видове туризъм, както и удължаване на туристическия сезон (от средата на април до средата на октомври – за летния, и от септември до април – за зимния). Ние предлагаме преструктуриране на туристическата индустрия, като:
• Децентрализация на бюджетните капиталови разходи към общините и централизиран контрол на тяхното изпълнение.
• Премахване на концесиите на плажната ивица, коита са предпоставка за корупция в бранша.
• Публично-частно партньорство и емитиране на целеви инфраструктурни държавни и/или общински облигации.
• Нови схеми за насърчаване на българските туристи да посещават българските туристически обекти.
• Развитие на СПА туризма като мярка за удължаване на туристическия сезон.

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА
Основен приоритет на фискалната политика, която предлагаме, е устойчиво социалноикономическо развитие с финансова стабилност, при стриктно придържане към критериите от Маастрихт.
Нашата средносрочна фискална стратегия е да се елиминират бюджетните дисбаланси и да се възстанови бюджетната позиция чрез последователни стъпки за бюджетна консолидация. Чрез фискалната политика ще се финансират приоритетни национални, обществено-полезни публични, инвестиционни, инфраструктурни и енергийни проекти, които ще се одобряват от Парламента на Република България след провеждане на широка публична дискусия.
Бюджетирането включва отговор на въпросите – кой предоставя, как, какво, кой решава?
За постигане на заложените фискални цели ние ще заложим на:
Данъчна политика
Ефективна данъчна политика за осигуряване на социалноикономическа, фискална и макроикономическа стабилност, икономически растеж, инвестиции и заетост да се осъществява чрез:
• Намаляване ставките на ДДС за основни храни и лекарства;
• Въвеждане на прогресивно данъчно облагане;
• Въвеждане на семейното подоходно, в центъра на което стои не отделният индивид-данъкоплатец, а семейството или още по-точно домакинството. Този начин на облагане е по-справедлив и дава облекчения както за семейства с деца, така и за тези, които се грижат за свои близки;
• Въвеждане на диференцирани ставки на данък печалба с преференциални ниски или нулеви нива за областите на икономиката, които са национален приоритет.
• Повишаване на събираемостта на данъчно-осигурителните приходи чрез прилагане на механизми за по-висока отговорност на администрацията и контрол, насочен към намаляване дела на сивата икономика, борба с данъчните измами и укриването на данъците.

Увеличаване на доверието в социално- и здравноосигурителната система
Пенсионна реформа, целяща повишаване на адекватността на пенсиите и увеличаване на приходите в Бюджета на ДОО, което ще постигнем чрез следните мерки:
1. Преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2015 г.(последното преизчисляване е от 2008г).;
2. Премахване на максималния месечен размер на социално- и здравноосигурителния доход и на максималния размер на пенсията;
3. Увеличаване на приноса на стажа във формулата за размера на пенсията. Процентът за всяка година осигурителен стаж да е поне 1,33, колкото е стандартът на Международната организация по труда, а след това да продължи плавното му увеличение до 1,5. (за 2017г. той е 1,126, а за 2018 – 1,169);
4. Разширяване на съществуващите гъвкави елементи за насърчаване по-дългото оставане на пазара на труда. Всяка година стаж след придобиване право на пенсия да носи по-голям процент, например: 1 г. – 4, 2 г. – 4.5, 3 г. – 5. (в момента е 4, без значение колко години след придобиване на правото за пенсия продължаваш да работиш);
5. Възстановяване на ежегодното осъвременяване на пенсиите по „Швейцарското правило“.
6. Всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да бъдат извадени от държавното обществено осигуряване и да се поемат от държавния бюджет.

III. РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Нашата цел е стабилизиране на икономическите региони за планиране като крачка към придобиване на по-голяма самостоятелност. Целта е постепенно прерастване на регионите от обект на централизирани политики в ангажирани партньори на националните органи. Първо, на ниво регион следва да се разработят политики по сближаване на доходите между областите вътре в региона, както и изглаждане на дисбалансите по отношение болничните заведения, образованието и транспортната свързаност. На ниво регион следва да се търси и решение на проблема с квалификацията на кадрите и обвързване на образователната система с икономическия профил на региона. Едва след постигане на конвергенция на регионално ниво следващата стъпка е конвергенцията между самите региони. Този подход предполага политиките да се изработват преди всичко спрямо регионалните специфики, поставяйки междинни цели. Така, например големите предприятия в Търговище носят с над 10% по-висока добавена стойност в сравнение с останалите региони от областта, преките чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия с натрупване към 31.12.2016г. са близо два пъти по-големи, но доходите на заетите в тях са по-ниски от заетите в съседния Разград, като и броят на населението, и оборотит, за двете области са еднакви. В Кюстендил, въпреки че е с по-голям дял висшисти – 24,8% от Кърджали, например, безработицата е по-голяма и доходите са по-ниски при приблизително еднакъв брой на населението и равен брой наети.
Интересни констатации могат да се направят и по посока чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия:
- произведена продукция (хил. лв.);
- добавена стойност по факторни разходи (хил. лв.);
- средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение (лв.).
По същия начин можем да констатираме, че високата добавена стойност невинаги води до повишаване на доходите. Всичко това говори за спешна нужда от държавна регулация по отношение преразпределянето, защото без нея икономическият растеж води единствено до мултиплициране на капитала, но не и до справедливо заплащане на труда.
Поради тази причина, ако искаме да дадем ефективно решение на проблеми като доходи, качество на образование, качество на здравеопазване, то следва да пречупим нашите политики през регионите.
По този начин бихме могли да осигурим устойчивост както на заетостта, така и устойчивост в растежа на доходите. Не можем да търсим например ефективен догонващ растеж на доходите на Видин, ако целта му е София. Колкото и пари държавата да налива, не би могъл да се очаква ефект. Много п-реалистично обаче е Видин за 5-годишен хоризонт да постигне конвергенция в доходите с Плевен и след това в следващите 5–7 години целият Северозападен регион да гони конвергенция с останалите региони, в т.ч. и София.
Затова наш основен приоритет е подкрепа за най-изостаналите региони в страната. Стига да се придържат към планирани действия по икономическо и социално сближаване, тези райони ще могат да се възползват от нов „Национален фонд за сближаване между регионите“. Цел за този фонд е той да се съсредоточи във финансиране на онези инвестиции в изостаналите региони, които водят към възходящо сближаване и постепенни реформи, включително в области като образование, формиране на умения, местен капацитет и добро управление.

Приоритетни програми за изостаналите региони:

Странджа – Сакар
Стратегически цели:
УКРЕПВАНЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА
• Нови инвестиции – в индустриални паркове, в бизнес инфраструктура, в социални предприятия;
• Привлекателна икономическа среда – преференции за местния бизнес по смисъла на ЗКПО и преференции от „Местни данъци и такси“ за първите пет години от съществуването на нова стопанска единица. Целеви инвестиционен фонд за МСП (осигуряващ безлихвени заеми);
• Селско стопанство – подкрепено зеленчукопроизводство, овощарство, биоземеделие и животновъдство;
• Туризъм – подкрепа на регионални туристически продукти.

УСТОЙЧИВИ ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

• Жилищна програма за млади квалифицирани кадри;
• Привличане на бъдещи специалисти (ученици и студенти) чрез стипендии срещу завръщане в района, в т.ч. :
– стипендии за студенти по технически специалности, необходими за развитието на съответните отрасли в икономиката;
– стипендии за студенти, които след завършване се ангажират да работят в общинските администрации (повишаване на административният капацитет);
– стипендии за гимназисти и подпомагане на професионални училища и паралелки с оглед създаване на бъдеща квалифицирана работна ръка за предприятията;
• Повишаване на качеството в образованието – чрез обновяване на оборудването и учебни програми в професионалните училища, както и чрез укрепване на базата за висше образование, висше и средно професионално образование.

ИНФРАСТРУКТУРА И ЕКОЛОГИЯ

• Доизграждане и обновяване на елементите на РПМ, вкл. меридиалните връзки в района.
• Подобряване достъпа до бизнес и туристически обекти.
• Превенция на рискове от наводнения, свлачища и горски пожари.
• Хидромелиорации и земеделска инфраструктура, рекултивации.
• Улични мрежи, градска среда, зелени системи.
• ВиК – селищни мрежи, третиране на отпадъци.

Целева програма за развитие на алтернативно земеделие в полупланинските и планинските райони
Насочена към „Възстановяване на традиционното и създаване на алтернативно земеде-лие в планинските и полупланиските райони с цел повишаване заетостта и доходите на населе-нието”.
Нашата цел е да стимулираме земеделско производство, осигуряващо трудова заетост и допълнителен доход на населението в тези райони.
• Ориентиране на земеделието в планинските и полупланиските райони към екопроизводство, култивирани билки и етерично-маслени култури и изграждане на преработвателни цехове за тези култури.
• Нови форми на организация на планинските ливади и пасища с цел повишаване заинтересоваността и ефективността от животновъдството.
• Подкрепа за създаване на нови фамилни малки и средни животновъдни ферми (до 20 глави едър рогат добитък или 100 овце /кози).
• Специализирано ветеринарно обслужване с държавни ветеринарни лекари.
• Въвеждане на нови организационни форми на земеделско стопанство (организиране на групи производители за съвместно финансиране и защита на интересите им).
Визираните териториални общности са твърде големи, а проблемите са сложни, за да се повлияват трайно и осезателно от целеви програми с ограничен срок на действие (5–7 години). Необходима е постоянна и дълготрайна подкрепа в продължение на десетилетия, за да настъпят трайни, осезателни и необратими процеси в желана посока.
За да се гарантира по-дълъг срок на действие на предлаганите от нас мерки, предлагаме:
Схема за защита на инвестициите: Инвестициите са от ключово значение за осигуряване на устойчив икономически растеж. Тази схема би действала като макро-застраховка, която позволява на държавата да поддържа своите публични инвестиционни разходи в случай на икономически спад или постоянно отклонение на инвестиционните нива. Мярката ще помогне за ускоряване на икономическото възстановяване на изоставащите региони. (Допълнително средствата по нея ще се използват при справяне с извънредни обстоятелства като заличаване щети от наводнения и пожари, болести по животните и др.)
Схема за осигуряване за безработица: Тази мярка ще се задейства в случай на цикличен спад. Схемата ще допълва националните програми, ще бъде финансирана от бюджета, ще гарантира закрилата на краткосрочно безработните и ще поддържа вътрешното търсене. Тя ще бъде изградена главно за справяне с шокове, породени от закриването на цели индустрии или преминаване към нов тип индустриална специализация за региона.
Извън индустриалните зони чрез фонд „Индустрия” с бюджет 100 млн. лв. предлагаме да се финансират проекти в индустриални сфери, приоритетни по региони.
Специализацията на работната сила в съчетание с гъстотата на предприятията, т.е. области в страната, където двата показателя имат едновременно високи стойности за съответния сектор, предполагат предпоставки за клъстеризация в съответните сектори, както следва:
Високотехнологични производства
Компютри и електроника – Ботевград, Благоевград, София и Пловдив;
Филмова и тв индустрия – София;
Информационни технологии – София;
Информационни услуги – София и Варна
Средновисоки и среднониски технологични производства
Химическа промишленост – Варна, Русе и Пловдив;
Каучук и пластмаси – Пловдив и Габрово;
Неметални изделия – Габрово, Враца и Шумен;
Метални изделия – Габрово, Ст. Загора и Пловдив;
Електрически съоръжения – Габрово и София;
Машиностроене – Габрово и Стара Загора;
Автомобили – Ловеч, Ямбол;
Превозни средства – Русе и Варна.
Нискотехнологични производства
Храни – Пловдив, Ямбол и Сливен;
Текстил – Габрово и Сливен;
Облекло – Благоевград, Русе и Хасково;
Кожи и обувки – Кюстендил, Благоевград, Пазарджик;
Дървен материал – Смолян и Ловеч;
Хартия – София, Пловдив, Пазарджик и Велико Търново;
Мебели – Ловеч, Пазарджик, Русе и Габрово.

ИНТЕЛИГЕНТНИ ГРАДОВЕ

Интелигентният град се основава на високотехнологичен обмен на информация, който се разпространява между многобройните му и различни подсистеми. Този поток от информация се анализира и превежда в граждански и търговски услуги. Градът ще функционира и ще се развива върху този информационен поток, за да разшири своята екосистема и я направи ресурсно по-ефективна и устойчива. Обменът на информация се основава на рамка за интелигентно управление, предназначена да направи градовете устойчиви, вплитайки в тях няколко градски концепции, като:
• „Зелена концепция“, която се отнася до градската инфраструктура за опазване на околната среда и намаляване на емисиите на СО2,
• „Концепция за взаимосвързаност“, свързана с революцията на широколентовата икономика,
• „Смарт концепция“, декларираща капацитета за генериране на добавена стойност от обработката на данни от сензори и активатори в реално време.
Предлагаме да стартираме с пълна дигитализация на 4 града с население до 70 000 всеки. Целта е първоначално държавата напълно да развие тези 4 града, като покаже реално работещ модел.
Тези градове ще са с различен икономически профил и специализация и дигитализацията им ще даде нов импулс за възраждане на промишлеността, но с нов облик дори и на машиностроенето (ГАПС и др.), като могат да се използват терените на старите промишлени предприятия, повечето превърнати сега в складове. Ще включим и високопланински град, където нагледно ще покажем предимствата на дигитализацията в телемедицината при труднодостъпни планински терени, прецизно земеделие, интерактивните туристически гидове.
Не на последно място сред нашите цели е да създадем в тези градове „дигитална общност“ – общност, която разработва и внедрява разумни решения за агресивно използване на технологиите като катализатор за решаване на нейните социални и бизнес нужди. Без съмнение тази общност ще се съсредоточи върху изграждането на високоскоростните широколентови инфраструктури, но най-голямата полза е възможността да се възстанови и поднови чувството за принадлежност към дадено място.
В резултат на това ще постигнем:
В областта на „електронното управление“ – създаване на правила за функциониране на информационните системи на администрацията с цел интеграцията и усъвършенстването им.
По отношение на гражданите – ускорено развитие на комплексното административно обслужване.
По отношение на фирмите – това е възможността да обменят данни с администрацията само по електронен път, с което ще се намалят административната тежест и корупционният натиск.

IV. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Изградената здравна система е резултат на прилагане на смесица от принципи и модели, които не само че не са синергични, но и взаимно си противоречат. Това определено поражда вътрешни противоречия в системата, несигурност в елементите на системата, неустойчивост на управленските отношения и непрекъснати промени.
Пазарно-търговските принципи и отношения определено вземат връх над обществено приетата целева функция. Общественият интерес и обществената функция стават все по- подчинени на частния интерес на доставчиците на здравни услуги.
При възприетия модел тенденцията е определено по посока на пълната комерсиализация на здравеопазването с всички негативни последствия за принципите на равенство и солидарност. Финансовият резултат постепенно става водещ критерий. Медицинската технология, организацията на здравната помощ, организацията на процесите по диагностика и лечение и пр. ще излизат извън правомощията и функционалната компетентност на държавата.
Основна цел на предлаганата концепция в здравеопазването е да върнем държавата в управлението, регулацията и контрола на здравеопазването в Република България и да гарантираме на всеки достъп до здравеопазване.
За здравноосигурените лица – гарантиран достъп до безплатно и навременно медицинско обслужване, както и аптечни услуги 24 часа в денонощието;
За здравнонеосигурените лица – държавно гарантиран базов пакет от медицински услуги, заплащан с публични финансови ресурси;
За болниците
• Премахване на търговския статут на държавните лечебни заведения и замяната му с принципно нов статут, отговарящ на социалния характер, същност и насоченост на здравеопазването.
• Нова система за контрол на разходите, обвързана с качество и резултати. Заплащането на медицинските дейности с публични финансови ресурси по цени, определени от държавата (НЗОК), само за болници, които не са търговски дружества.
• Същностна промяна на системата за акредитация на лечебните заведения, на база ревизия и модернизация на медицинските стандарти.
За работещите в здравната система – нов подход в управлението на човешките ресурси, в т. ч. кадровото развитие и обучението с цел кадрово обезпечаване на системата на здравеопазване.
• Приемане на Наредба за формиране на работните заплати в държавните лечебни заведения, гарантираща достойни базови заплати за всички ангажирани в системата на здравеопазването. Реално остойностяване на труда, обвързано с резултати, качество, квалификация и опит.
• Обединяване на медицинската наука с медицинското обучение и медицинската практика. Преразглеждане на автономията на медицинските ВУЗ-ове и научни звена с цел подчиняването им на държавната политика по отношение здравето на нацията.
• Замяна на безплатното обучение в здравеопазването с държавна стипендия за обучение и/или специализация, с ангажимент за работа минимум 5 години.
• Финансирани от държавата специализации в чужбина в области на медицината с високо обществен отзвук и специалности, в които страната има недостатъчен капацитет срещу дългогодишен ангажимент за работа в държавните болници.
Изграждане на Национална здравна система на регионален принцип. Вертикална и хоризонтална интеграция – във всеки регион лечебните заведения се обединяват в единна структура от холдингов тип. В регионалната здравна структура се включват включените в региона областни спешни медицински центрове, областни центрове за извънболнична медицинска помощ, областни болнични лечебни заведения (за активно и специализирано лечение), областните центрове за интегрирани здравно-социални услуги и едно медицинско учебно заведение, както и техните поделения. Администрирането се извършва на ниво регион.
Внедряване на Националната здравна карта (НЗК) като нормативна рамка за териториалното разпределение и нивото на медицинска компетентност на лечебните заведения, които могат да предоставят медицинска помощ при следните критерии:
• по време – 30 мин. (в рамките на „златния час”);
• по отстояние – 50 км и непрекъснато покритие – 24 часа всеки ден, с включване и на аптечната мрежа.
Поставяне на пациента в центъра на здравната система чрез:
• засилване на финансовата защита;
• рязко намаляване на частните плащания на населението;
• повишаване обема и качеството на медицинските услуги.
Недопускане демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Възстановяване доверието в здравноосигурителната система.
• Засилване контрола за участие в здравноосигурителния процес с оглед намаляване броя на здравнонеосигурените лица. Заплащане от държавата на пълния размер на здравноосигурителните вноски за деца, пенсионери и държавни служители. Налагане на респектиращи етични правила в Националната здравна система.
• Въвеждане на Персонално медицинско досие (ПМД), обединяващо цялата информация (клинична, медицинска и финансова), за даден пациент във всеки етап от живота му.
• Въвеждане на диференцирана ставка на ДДС върху лекарствените продукти и медицинските изделия. Ежегодно държавно определяне на цените на лекарствата от реимбурсния списък и медицински изделия както за болниците, така и за аптеките (това премахва обществените поръчки за лекарства и медицински изделия).
• Пълна прозрачност на разходите в здравеопазването. Предоставяне на информация за покупките и продажбите, 24-часа в денонощието, всеки ден, от търговци на едро и на дребно с лекарствени продукти и медицински изделия на пациенти, заинтересовани лица и организации. Няма търговска тайни при сделки с публичен ресурс.

V. ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА
ПЪРВАТА И НЕОТЛОЖНА ЗАДАЧА Е СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ.

Предлагаме:
Образованието е държавен приоритет и обект на изключителен контрол от държавата;
Образователна система, която дава достъп на всеки български гражданин до съвременни знания и умения; да помага за намаляване на неравенствата, за професионална готовност в силно динамична икономическа среда;
Образователен модел, насочен към добро ниво на владеене на български език и към разви-тие на езикови умения; солидна математическа подготовка; овладяване на нужните познания от областите на естествените науки, от областите на хуманитарните и на обществените науки; ориентири в осмисляне на цивилизационните процеси; гражданска подготовка и умения за общуване.

ДОСТЪПНО и СЪВРЕМЕННО УЧИЛИЩЕ, МОТИВИРАНИ И МИСЛЕЩИ УЧЕНИЦИ, ОБРАЗОВАНА НАЦИЯ
ОСНОВНА ЦЕЛ: На изхода на образователната система да имаме образовани, знаещи и можещи български граждани, обичащи родината, готови за ефективно участие в пазара на труда и в обществения живот.

Пълен обхват на децата в училищна възраст в системата на средното образование
• Пълна държавна издръжка на децата в задължителната предучилищна подготовка.
• Гарантирани места и задължително ранно включване на ромските деца в детска градина или в детски дневен център.
• Създаване на необходимите материални условия за целодневна организация на обучението в училище в съответствие със съвременните изисквания за труд и отдих.
• Обединени усилия и строг контрол по изпълнението на отговорностите на всички институции и ведомства, имащи задължения по обхвата на децата в средното образование. Регистър за обучението на децата.
• Насоченост на приобщаващото образование към професионална подготовка, към социални и медицински услуги.
• Повишаване на изискванията за родителската отговорност.
Улесняване на достъпа до образование за децата в малките селища и от бедни семейства:
• Създаване на условия до 4 клас децата да учат близо до дома си чрез проект „филиален клас/класна стая”. Пътува учителят, а не ученикът.
• Условия за здравословно хранене и грижа за психическото и здравословното състояние на децата във всяко училище; целево осигуряване на хранене, дрехи и обувки за децата от крайно бедни семейства.
• Осигуряване на общежития за облекчаване на достъпа до средно и професионално образование за децата от планинските и отдалечените селища.
• Регионални програми за развитие на образованието, на детските градини и училищата във всички населени места.

Постигане на високо качество на средното образование, изпреварващо днешните обществено-икономически реалности и съответстващо на визията за развитие на държавата.
Решаваме два основни въпроса:
КАКВО УЧАТ ДЕЦАТА НИ?
• Нови училищни планове и програми и учебно съдържание, съобразени с възрастовите и психологически особености на децата и учениците, с променената икономическа и обществена среда и със съвременните научни постижения.
• Пресичане подмяната на българската история и недопускане на идеологизация в училище.
• Един учебник по предмет за клас.
КАК УЧАТ ДЕЦАТА НИ?
• Издръжка с публични средства само на държавните и на общинските училища.
• Поетапно осигуряване на съвременни материални условия във всички училища чрез Национална програма за развитие на условията за учене, за спорт и култура, за здравословно хранене и сигурност в детските градини и училищата, съобразно съвременни стандарти за училищна среда.
• Научно осигуряване на развитието на образованието. Научен институт по образованието.
• Създаване на „учителя на бъдещето”: привличане в педагогическите специалности на най-добрите и мотивирани средношколци. Утвърждаване на учителската професия като регулирана професия – професия с висока обществена значимост, поставена под контрола и закрилата на държавата. Това ще осигури високи изсквания и ефективен контрол над подготовката на учителите във всички висши училища: добра педагогическа, психологическа, комуникационна и дигитална подготовка, готовност за преподаване по повече от един предмет, практическа готовност за упражняване на професията. За поддържане и развитие на квалификацията на учителите предвиждаме не по-малко от 100 часа годишно за следдипломна квалификация, периодичен платен отпуск за квалификация, стимули за високата квалификация. Чрез дигитализирана и оптимизирана информационна система ще прекратим бумащината в училище, за да се съсредоточат усилията на учителите върху пряка работа с учениците. Ще отстояваме заплащане на учителския труд над средната работна заплата, стимулиране на добрите резултати, творчеството и работата при трудни условия.
• Разширяване на персонализирания учебен процес, съобразен с отделния ученик и с неговите възможности: разработване на електронни средства за персонално обучение и оценяване; прилагане на методи „да се научим да учим”. Пилотен проект за обучение на основата на гъвкави учебни пътеки, отговарящи на различни потребности и възможности на учениците и вертикална и хоризонтална проходимост на системата.
• Интегриране на съвременните технологии в образованието. Последователно доизграждане, разширяване и поддръжка на съвременна ИКТ инфраструктура и на лицензиран софтуер за нуждите на образованието при последователен обхват на всички образователни институции; създаване на качествени цифрови образователни ресурси. Достъп до национални, европейски и световни образователни инфраструктури и образователни ресурси;

Възпитанието и националните ценности в образованието
Възпитателните цели трябва да заемат своето място в българското училище. Най-важно остава възпитаването на добри и отзивчиви хора, патриотичното и здравното възпитание на децата. Предвиждаме:
• Пресичане на подмяната на българската култура и история. Отхвърляне подмяната на исторически истини, опитите за преувеличаване или недооценяване на личности, факти и периоди в културното и общественото развитие на България и света.
• Формиране на толерантност и утвърждаване на традиционните и семейните ценности: без „джендър идеология” в училище; без експерименти за сметка на децата и учениците.
• Стимулиране на извънкласните и извънучилищните дейности чрез целеви средства за тези дейности във всяко училище.
• Мрежа на талантите – за подкрепа, проследяване на развитието им, стимулиране на оставането им в страната, запазване на връзката с тях при заминаване в чужбина.
• Иницииране на образователни телевизионни и онлайн програми.
• Развитие на ангажимента на държавата към образованието на българските деца,

„Визия за България” е основа,по която тепърва предстои голям дебат.Ние сме отворени към други политически субекти,синдикати и организации,към цялото общество,защото виждаме,че страната не се развива добре и не можем да догоним средноевропейските държави.Това заяви в ефира на БНТ депутатът от ПГ „БСП за България” Станислав Владимиров. Според него това е документ,върху който може да се стъпи за цялостна промяна на модела на управление на държавата и на системата.Най-големият проблем в България в момента е демографията.Всъщност ние сме вече в демографска смърт.Той бе категоричен,че по тази тема цялото общество трябва да дебатира,да се търсят мерките и стъпките,които да се предприемат.
Част от стъпките за справяне с проблема минават през подпомагане на младите семейства с репродуктивни проблеми,през отглеждането и грижата на детето от детски ясли,детска градина и училище.Доходите в България продължават да са изключително ниски.А с това ниво на доходите и отворения трудов европейски пазар е много трудно да се задържи работната ръка у нас.
Правилната регионална политика не е както досега - да асфалтираме една пътна отсечка,а е добро планиране на развитието на регионите.Не може икономиката ни да е развита само в три града.Това води до дебалансиране на държавата,категоричен бе Станислав Владимиров.От БСП са убедени,че е необходимо добро икономическо развитие на всички региони,добри услуги в образованието и здравеопазването.
С "Визия за България" за първи път левицата бърка толкова дълбоко в раната на болното ни здравеопазване.През 1999 г.,когато стартира НЗОК,бюджетът е от 700 – 800 млн.лева.Сега този бюджет е над 4 милиарда лева,а сме намалели като нация с над милион и триста хиляди души.Колкото и пари да наливаме в тази система,тя води до по-лошо качество.Затова трябва да променим целия модел.
Тази система трябва да бъде обърната към хората.Ние сме една от малкото страни с толкова високо ДДС върху детските храни,лекарствата и принадлежности,свързани с отглеждането на деца

Дума 23. Юли 2018 , брой: 140
http://www.duma/node/171683
Нинова : "Досега винаги излизахме пред вас с програма за управление с алтернатива на ГЕРБ. Днес не предлагаме алтернатива на ГЕРБ, а алтернатива на системата, създадена в годините на прехода, за която всички имаме принос"

България е една от малкото, да не кажа и единствената страна в ЕС, която има уеднаквено ДДС за всички стоки. Това е една глуповата политика по отношение на ДДС и на възможността на обществото да има достъп до стоки, които са от особено голямо значение за неговото съществуване. Това каза по БНР проф. д-р Георги Михайлов, депутат от ПГ "БСП за България". Според него у нас лекарствата, които не се покриват от Здравната каса, са повече отколкото всяка друга страна в ЕС. След представянето на "Визия за България" всички искат да говорим за бюджет. Този документ не касае само здравеопазването, а много други стратегически области от живота и най-вече оцеляването на България. Защото, по думите на един от най-големите учени в областта на демографията, страната ни е в клинична демографска смърт", обясни професорът. Според него, когато една теза се поставя за обсъждане, тя трябва да бъде изчистена от национална гледна точка и след това постепенно да се наместят всички икономически параметри. Нашето желание е "Визия за България" да се превърне не в политическа, а в национална дискусия. Това е политика не на партиите, а на нацията, категоричен беше той.

Проф. Михайлов посочи, че никъде в света стратегическите лечебни заведения не представляват търговски дружества. Тази промяна, която бе конструирана преди 19 години, доведе след себе си, поради липса на визия, до невероятно заместване на социалната значимост на медицината с търговски комерсиални интереси. Срещу това стоят огромни икономически интереси. В областта на здравеопазването се движат 5 милиарда лева от публичния ресурс и още 4,5 милиарда лева от джоба на всеки български гражданин. Това е скандално за страна в ЕС, отсече проф. Михайлов. Той информира, че според класификация на Световната здравна организация, държава, в която населението доплаща повече от 20% за услуги в здравеопазването, не го защитава финансово, а при нас това доплащане от страна на хората е над 50%.

„Визия за България” е идея, която подлежи на дискусия. През следващите месеци ще обикаляме страната и ще се срещаме с различни организации, за да обобщим темите. Това коментира пред Нова тв народният представител от ПГ на „БСП за България” Александър Симов по повод проектът на левицата, представен тази събота. По думите му той има за цел не да предложи как да бъда разпределяни бюджетно парите в държавата, а за промяна на модела и системата. „Ние говорим за цялостна реорганизация на държавата и това не е разговор за пари, а за реална и конкретна политика. Разговорът за пари един ден ще излезе на дневен ред. Корнелия Нинова говори за паралелната държава, която оперира с 10 милиарда лева. Ако бъдат създадени мерки, с които тези пари бъдат вкарани в бюджета, ще има пари за всичко, категоричен бе Александър Симов. Според него една голяма тема не присъства в медийното пространство и това е темата за неравенството у нас. 20% от най-богатите взимат 8 пъти повече от 20% от най-бедните в България. Това е чудовищна разлика, която формира две Българии, които нямат нищо общо помежду си. Ако не направим политика, която да запуши тази разлика, никога няма да можем да кажем, че сме просперираща държава. Затова са тези наши идеи за безплатни детски градини, за да имат младите хора перспектива, болниците да не бъдат повече търговски дружества и други, каза депутатът от левицата.
По казуса ЧЕЗ, Александър Симов беше категоричен, че държавата трябва да закупи дружеството. Това не значи да го национализира, а да го купи. Частният монопол не е по-добър от държавния и дори десните икономисти вече го признават, обясни народният представител.
На въпрос, дали БСП е за приемането на еврото, народният представител обясни, че трябва да започне разговор по темата. На наши форуми сме казали, че приемаме влизане на страната в еврозоната. Ние не можем да си затворим очите, че в България има огромно количество хора, които поставят под въпрос полезността на това

- Връщане на силата на истинската държава, демонтаж на паралелната
- Прогресивно данъчно облагане
- По-нисък ДДС за храни и лекарства
- Безплатни детски градини
- Джендър идеологията - вън от училището
- Стратегическите отрасли - забранени за приватизация и концесия
- Национална здравна система на регионален принцип
- България - активен участник на европейската сцена

Трябва да тръгнем по нов път на индустриално развитие, което да осигури и нужните социални блага, казва зам.-председателят на ПГ на левицата
http://www/node/171656

проф. Тамара Гонореевная и на асистент Генадий Гламидиев. Тези въпроси са отдавна ясни, помествате стари неща.

но не мога да следя издания свързани с медицинския ви проблем.