Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07 23:22 - Сбогом на оръжията
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 383 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 10. Юли 2018 , брой: 131 
Никола Статков

Така Хемингуей е озаглавил една своя книга, в която осъжда войните и призовава света да се сбогува с оръжията на смъртта. Моите оръжия са мирни, оръдия на труда и живота, те са мотиката и перото. С мотиката съм засадил лози и овошки, които ще останат и след мен. Творбите на перото ми също са налице: шест сборника с разкази, шест романа, сценарии за единайсет игрални филма и новели; два в съавторство с дъщеря ми Юлияна и два, също така, с покойния ми приятел Иван Славков. Един от личните ми филми - "Господин за един ден", бе класиран от зрителите в десетката на най-добрите български кинопроизведения. Всичките ми творби: книги и филми, са оценявани високо от читателите, зрителите и критиката, многократно са награждавани. Удостоен съм с грамоти: за приноси в развитието на българската култура, литература, кино. Носител съм на орден "Св.св. Кирил и Методий", почетен гражданин съм на град Вършец. Казвам: дай, Боже, всекиму!...
Ляв човек съм, изповядвам комунистическите идеи, за чието тържество работих всеотдайно през целия си съзнателен живот. За разлика от някои мои събратя по перо, не търпях недостатъците на социализма, критикувах ги остро, поради което бях заплашен, че ще бъда изпратен в Белене. Това не стана, разминах се с посещението на оня остров. Нещо друго, хубаво, ми се случи по онова време: Тодор Живков ме покани настоятелно да отида на работа в ЦК на БКП да отговарям за агитацията и пропагандата. Отказах, заявих му, че предпочитам перото пред бюрото... Познавах Живков, знаех кусурите му, но го уважавах, защото беше сериозен и отговорен политик и държавник, обичаше народа ни. Затуй посрещнах с негодувание преврата, който му спретнаха неговите, ужким другари и приятели, които немного след това видях като богомолци в храм-паметника "Св. Александър Невски", където смирено държаха свещи в ръка, кръстеха се и молитвено търсеха Бог...
С голямо недоверие се отнесох и към "Свободата и демокрацията", които нахлуха в страната ни. Все пак, въобразявах си, че може да се случи нещо добро: ще се отстранят кривиците на социализма, той ще продължи да се развива, както трябва. Излъгах се горчиво: бързо-бързо построеното от народа през прежните 45 години бе разграбено, често напълно унищожено. Желю Желев, с когото се познавахме добре, се оказа риба цаца като политик. Той, никаквият Филип Димитров и други като тях

туриха началото на родната съсипия

След тях особено се прояви като съсипател доцентът по "Политикономия на социализма" Иван Костов, най-вече с криминалната приватизация. Набързо се оформиха класите на бедните и богатите. За една нощ някои станаха милионери, други - клети сиромаси. Решено бе, че Съветският съюз не е наш приятел, а e недоброжелател, че истинските ни приятели са на Запад, че оттам ще дойде у нас светлото бъдеще. Започна необуздано плюене на социализма.
Какво правеха по това време ръководителите на комунистическата партия? Те я "модернизираха", прекръстиха я на БСП. Извадиха й острото социално жило и тя заомеква; омекваше, омекваше, докато се втвърди, кажи-речи, в дясна посока. Социалистите се съгласиха да се вкараме и в НАТО. Мигар не знаеха, че НАТО е чудовището на военнопромишления комплекс на Щатите, с който искат да унищожат Русия, за да господстват вечно на света? 
Леви, десни, такива, онакива, отечеството ни легна на европейското дъно: първо по лошотии, последно по добротии. "Заслугата" за това е на всички правителства по времето на т.нар. Преход, особено на последното, днешното. Докато нацията ни се луташе - къде, какво, що, яви се едно лице, завършило пожарникарство в академията на МВР, полковник, доктор по специалността, отказал да се деполитизира, за да остане в БКП, и народът се юрна подире му, прие го за месия. За нула време полковникът стана генерал, създаде партия, мина през кметския стол на столицата и седна на министър председателския. Не чака много и се представи като прост, прочел само една книга, и тя - не българска. Всеки народ, който уважава себе си и мисли за бъдещето си, няма да избере тогова человека за управник. Всеки народ, но не и българският. Чули визитната картичка на месията, повечето от дебилите, които според проф. Иво Христов са 80 процента от населението ни, закукуригаха: он е добар, он е много добар, он си е като назе!... И се наеха да гласуват за него и партията му до Второто пришествие. На тази позиция застанаха и мъжете, и жените, които са на държавна ясла; внушено им е, че иначе ще си загубят лебеца. Правят им компания и мераклиите да печелят договори, търгове и поръчки. Че и бизнесмените: или си с нас, или ще ти съсипем бизнеса. Ариергардът на тази многочислена армия са циганите; продават си гласовете за единия лебец. Последно рамо на предизвестените победители удрят избирателните комисии чрез фалшификации и други хватки. Има, разбира се, и други условия за победата, то е благоразположението на

Началниците от Запад

То обаче се осигурява след слушкане и слугинаж.
Както се вижда и разбира, работата на днешните ни управници е опечена, та няма накъде повече. Те ще бъдат на власт дотогава, докогато си щат, че и после. Аз, като един наивник на стара възраст, непоправим идеалист и романтик, си мислех, че като пиша и показвам недъзите на управниците, вчерашни и днешни, червени, сини или шарени, ще помогна да се намали лошотията, да се увеличи добротията. Уви, няма отклик; народът дремуца и нехае за трагичното си положение. Абе, прав е Вазов, като пише: "Тъй е, брате, всичко днеска в нас съзира се, че гасне, равнодушие навсъде е; глас и звуци гръмогласни не го стряскат от сънят."
А докато аз се чудя и мая какво да пиша с перото си, у нас стават случки и събития, катастрофални за бъдещето на отечеството ни. Западните началници са пощръклели, искат по-скоро да вкарат всички балкански държавици в Европейския съюз и НАТО. Зор-зорината не е за Съюза, а за НАТО. Реализира ли се тая зорина, на полуострова ни ще има нови бази, с ракети, насочени срещу Русия. И ново пушечно месо, ако нещо страшно се случи. На Бойко Борисов се внушава, че е главен фактор на Балканите, той вярва, а в същност, както пишели някакви западни вестници, е само куриер. Сборът тук, у нас, на важни клечки от Запада беше само много шум за нищо, както би написал един драматург. Това не влияе на Борисов, който, независимо от неговата вродена скромност, се вживява в ролята си на един от лидерите на Европа.
Както го превъзнася Цв.Цв.,

развихри се и тръгна...

Най-напред във Ватикана, може би за ново папоглавопогалване. Сетне в Черна гора, където местният вожд му тропоса на ревера орден. Пропусна да се отбие в Косово, където известният с благонравието си Тишим Хачи също щеше да му бодне едно орденче... Належащо беше да гледа футболен мач в Киев, където прегръдките и целувките с Порошенко наистина бяха от сърце, братски. Това си беше чиста провокация, предизвикателство към Русия и Путин, при когото Бойко се отправи, за да иска газ. Лидерът на Русия, от стара коза яре, знае кой е молителят, знае какво е писал за него нявгашният посланик на САЩ у нас Джон Баерли, в донесението си до Държавния департамент на страната си. Затуй няма газ, няма праз. Аз пък не мога да се начудя с какви очи Бойко моли Путин за едно-друго, след като обяви Русия за наша опасност, съобщи, че като членове на НАТО ще воюваме с нея, че го и подигра, защото не бил редовно избран за президент. С какви очи? С неговите очи...
Няма време за губене, курс - Анкара, за да измоли от Ердоган някаква тръбичка с газ за нас от "Турски поток". Дано го е уредил. Сетне - в Израел, за да помогне за омиротворяването на Близкия изток. Дали е успял? Той е умеятелен, изобретателен; можа да открие паметника на Вазов в Хърватска, без да е прочел и ред от творчеството му, та с тая ли международна лесния няма да се справи! Пътешествието продължава... Европа и светът чакат намесата му за разрешаването на големите, съдбовни дела.
И докато той се трепе от движение и работа, тук, у нас, социалистите му скроиха шапка: внесоха искане за вот на недоверие на правителството. Нека си чешат езиците, мнозинството е гарантирано, това не може да се случи. А Корнелия Нинова е една популистка и нищо друго. Преди време предложи да се замразят заплатите на депутатите - и какво, нищо. Сега предлага да нямат лятна ваканция, докато не бъде решен въпросът за бъдещето на лицата с увреждания и майките им. Ако са глупави депутатите, нека, преуморени от работа и напрежение, се лишават от така нужната им почивка. Нинова предложи още народните избраници да отделят ежемесечно от заплатите си по една сума, помощ за бедни и нещастни. "Слугите на народа" не се поддадоха на тая популистка провокация; за нея гласуваха само нейните хора. Гласуваха и сетне доказаха колко вярна е приказката, че никога не е късно човек да се нас...ре прав. Защото никой от хората на Нинова не я последва. Побояли се за париците си! Йордан Лютибродски и Никола Вапцаров, Вела Пеева и Лиляна Димитрова, хилядите като тях не се бояха от нищо, бореха се и умираха в името на своите идеи и идеали. О, времена, о, нрави!...
Тази статия беше почти готова, когато се развихри трагедията с децата с уврежданията и техните майки. Във време, когато на три дни у нас се пръква един милионер,

77 000 нещастни деца и близките им са изоставени

на пустопаш, да страдат и да умират. Опитаха се да влязат в парламента, да помолят за помощ. Богопомазаните не ги приеха. Нещата се взривиха. Вечно доброто ченге - Бойко Борисов, заяви да му се махат от главата. По градовете заизникваха като гъби палатки с протестиращи майки, довели и донесли там и децата си. Тогава се явиха слугинажи, плащани от правителството, за да открият една тайна: протестиращите получавали пари от чужбина. Гадост, та не се трае.
Една страшна картина ме потресе тези дни. Нали помните, че преди години комисарката на Боко Десислава, без да е лекар, без да има и грам работа в здравеопазването, бе назначена за министър на съответното министерство. Тогава тя заяви, че е тежката артилерия на ГЕРБ. Тази тежка артилерия, надлежно начервисана, напудрена и богатски издокарана, беше застанала на една улица в разговор с мъж, който имаше само един крак от плът и кръв, другият беше железен. Мъжът питаше госпожата може ли да живее с неговата пенсия от 138 лв. месечно. Тя мънкаше. Запита я още каква е заплатата й. Тя отговори, че е три пъти средната за страната, ще рече, нейде към 4000 лева. Не каза обаче нищо за парите, които взима за участие в разни парламентарни комисии, нито пък за разните други екстри. Както и за това, че депутатите от провинцията не плащат наем за просторните апартаменти, в които живеят. Младият мъж беше гневен, разговорът ставаше все по-непоносим за деликатната душа на депутатката, поради което тя се качи в чакащия я наблизо автомобил. Замина си и остави на улицата мъжа със студеното желязо наместо крак. Студеното желязо на мъката...
Спирам дотук. Колкото и да казват истината статиите ми, колкото и остри да са, те сипват от пусто в празно, няма полза, няма файда. Вероятно Ръдиард Киплинг се е намирал в положение като моето, та в края на дните си е написал: Жалко, и ние не можахме да направим света нито по-добър, нито по-хубав. Така е, но все пак родината му Англия е жива, съществува, втората му родина Индия се развива, велика сила е, а моето отечество България през този век ще престане да го има като народ и държава. Днес българите са сами за себе си напаст Божия. Така е, щом "преклонената главичка остра сабя не я сече", щом "гладувам, мизерствам, ама поминувам, поминувам"... Простаци и наглеци, лъжци и родоотстъпници съсипаха България; особено много допринесоха за това днешните управници. И всичко - въпреки Аспарух и Симеон Велики, Ботев и Левски, Вазов и Яворов... Въпреки Априлското въстание и Одрин антифашистката съпротива и доброто на социализма. О, минало, забравимо!
Питам се, какво да правя отсега нататък с моите оръжия? За мотиката съм стар, нямам сили. Перото... Все още имам мисли, които могат да го острят, за да боде и пробожда злото. Има ли обаче смисъл, щом злото си остава здраво и силно, щом кривиците не могат да се изправят, щом нещата са обречени? Това е въпросът, би казал принцът датски. А отговорът?
 



Гласувай:
1
0



1. planinitenabulgaria - Вашият интелект според скрамното ми мнение
11.07 02:47
не Ви разрешава да наппавите разлика между дигитус и фалос, а Вие копирате казус, по който хабер от паняте си нямате.
Напишете една статия какво ще стане с Русия и Северна Корея, ако те се сбогуват с оръжията си, за да покажете, че сте вътре в темата. Това ще Ви бъде толкова възможно, колкото да намерите свинско месо в еврейски магазин...
цитирай
2. 1997 - Не бих се хвалил с такива познания
12.07 13:28
planinitenabulgaria написа:
не Ви разрешава да наппавите разлика между дигитус и фалос, а Вие копирате казус, по който хабер от паняте си нямате.

Не бих се хвалил с познания, от безброй минали пред очите (само?) фалоси. Ваша воля.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1289303
Постинги: 2980
Коментари: 1405
Гласове: 778
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31