Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07 23:05 - Левицата и спорът за имигрантите.Вместо да разпределя "бежански квоти",Брюксел да работи за възстановяване на държавността в дестабилизираните страни
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.07 23:07


Дума 10. Юли 2018 , брой: 131 Мирослав Попов
Бих предложил полускандална дисертабелна тема "Адаптиране на европейското и българското бежанско законодателство към нуждите на трафикантите...". Не се подигравам. Ето нашия конституционен текст: чл.27, ал.2: "Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международнопризнати права и свободи". Ако се опираме на тази норма, България е дала убежище на няколко десетки хиляди "преследвани заради техните убеждения" чужденци. Всички знаят, че това не е така. Сега искат да ни ги върнат...
БСП съумя през последните пет години да удържи едни достойни и правно съобразени позиции по мигрантските въпроси, което не бе оценено адекватно вътре в страната. Що се отнася до Европа, то тя демонстрира забележително объркване по темата.
Преди двадесетина години Европейският съвет на специално си заседание в Тампере през октомври 1999 г. реши да се работи за установяването на Обща европейска система за убежище, която се основава на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. ("Женевската конвенция"). До днес такава система няма, въпреки стотиците официални обсъждания на всички възможни равнища. Въпросът, в който се препъва Европа, е следният: дали общоевропейската система ще се опира на принципите на международното бежанско право или ще се опитва да ги заобиколи?
През 2008 г. България прие своята първа национална Стратегия за миграцията и интеграцията.
По време на първото правителство на ГЕРБ с една фанатична увереност се твърдеше, че "в лагерите има само бежанци". Не бе вярно. Бежанци бяха не повече от половината. Видя се, че това не е точно така.
Позицията на БСП по т.нар. "бежански криза" е достатъчно последователна. В един по-разгърнат вид тя се съдържа в Позиция на Националния съвет от декември 2013 година - (виж приложението).
По време на правителството на Пламен Орешарски левицата настояваше и успя в условията на остра и ирационална съпротива да осигури старта и завършването на строителството на първия етап от защитното съоръжение по югоизточната граница. Именно правителството с участието на БСП обезпечи най-тежкия граничен участък - онези 30 километра, които бяха най-невралгичният граничен район. В резултат нелегалните мигранти, влизащи оттам, намаляха шест пъти. Следващите правителства на Борисов продължиха тази инициатива. Строяха доста по-бавно, а получиха впечатляваща европейска финансова помощ...



Игнориране на бежанското право?

За нас в позицията на Европейския съюз по бежанските въпроси има няколко приоритета: ЕС следва да се придържа към международно правното разбиране за бежанството, така както то е дефинирано в съответните конвенции на ООН. Те обвързват статута на бежанец с наличието на "преследване" над бягащото лице и членове на неговото семейство. В този смисъл хората, които напускат държавите си в търсене на по-добър живот, не са бежанци и не могат да се ползват от суровия, но някак и привилегирован статут на бежанец.
В определен момент в Европарламента социалистически евродепутати подкрепяха идеята за т.нар. "квотно разпределение" на бежанците между европейските държави, обвързано с нашето разбиране, че Европейският съюз, в диалог с Турция, ще гарантира обезопасяването на югоизточната ни граница по линията "Резово - Свиленград". Това и сега е наш приоритет. Социалистите в България, обаче и преди да тръгне каскадата от европейските решения и сега, имаме своето принципно разбиране, че държавите членки са свободни в преценката си кого да допуснат на своя територия и кого - не; поради това идеята на Еврокомисията за т.нар. "бежански квоти" поначало бе спорна и съвсем разбираемо е, че тя така или иначе бе "отклонена". Лисабонският договор не дава правомощия на Европейската комисия в областта на миграцията и бежанството. Тези аргументи се изказват от страни от т.нар. Вишеградска четворка, но не само от тях.
Изказвани са различни мнения по "квотната система", но социалистите по правило се придържат към разбирането, че тя е противоправна и неприемлива. Хората са свободни същества, надарени са с воля и разум и ще отидат там, където ги води интересът и любопитството им. Европейският дебат за квотите предполага, че хората - мигранти/бежанци, ще стоят там, където са ги стоварили; ако ЕС е територия за свободно движение на хора, то никакви други ограничения не могат да им се налагат. В границите на съюза, те могат да се придвижват свободно. Българските социалисти не могат да приемат "квотната система" като израз на едно феодално отношение към мигрантите.
Вероятно, за да се преодолеят политико правни бариери пред един краен "пробежански волунтаризъм" и със скритата цел някак да се узакони пост фактум провокираното от Ангела Меркел навлизане на над един милион нелегални мигранти в сърцето на Европа, през следващата есен на 2016 година, в Общото събрание на ООН бе внесена една хрисима, но определено коварна декларация за мигрантите и бежанците. Българската делегация на форума включваше президента Росен Плевнелиев, вътрешния министър Румяна Бъчварова и външния министър Даниел Митов. На пръв поглед фокус на декларацията е проблемът за безопасността на бежанците. Позитивен момент е разбирането, че светът трябва да се справи с коренните причини за масовата миграция по цял свят. Декларацията бе приета под добронамереното съдействие на президента Барак Обама. Декларацията веднага попадна под критиките на редица групи от активисти в защита на човешките права, които я определиха като "недостатъчна".
За мен механичното съединяване на "бежанците" и "мигрантите" е неприемливо. Това са два съвсем различни правни статуса. Мигрантът напуска отечеството си по своя воля, съобразно личния си интерес и по правило с валидни документи. Бежанецът просто спасява живота си и е под закрила именно като заплашен и преследван.
Откривам редица смислови съвпадения между заявеното преди пет години разбиране от г-жа Кристалина Георгиева - "да отворим страната за сирийските бежанци, за да ни оправят демографската картина" и скорошни изказвания на Жан-Клод Юнкер и Ангела Меркел, вече по отношение на цяла обединена Европа.
Жан-Клод Юнкер бе обявил преди време, че пътят към овладяването на бежанската криза минава през... легалната имиграция. Иначе казано, вместо да се вмъкват незаконно по суша и по море в Евросъюза, да позволим на мигрантите да влизат в ЕС свободно - колкото дойдат. Възражението ми не е мотивирано с това, че така драстично ще се обезцени институтът "европейско гражданство", с което новоприсъединилите се народи толкова се гордеят. Възражението ми е, че никой не огласява предварителни анализи на последиците от една подобна стъпка. А някои ефекти вече са видими: ще последва снижаване на трудовите доходи при нископлатените европейци - мигрантите ще са готови да изпълняват трудовите им задачи при по-ниска цена на труда; ще последва цялостно отслабване на социалната закрила в целия Съюз; ще се заделят много милиарди за "интеграция", без сериозна обосновка и не по-малко - за превенция и борба с престъпността сред мигрантските общности, която закономерно ще нарасне. Европа крие страха си какво ще се случи, когато части от вече приютените мигранти спрат да се подчиняват на държавите, в които са поискали да се установят...
Ясно е, че "мигрантската криза" не е самопроизводна. Има си и някакви "продуценти" и "постановчици".
Преди споразумението "Европейски съюз - Турция" България бе критикувана, че не полага дължимите усилия за "интеграцията на мигрантите". Излъчваха се (високоплатени вероятно) телерепортажи, с "укорително-възпитателна насоченост". Няма интеграция на сила. Първо трябва да преценим има ли мигрантът сериозни намерения да се заселва в България, има ли яснота какво ще учи или работи в България и т.н. Без такава увереност пари за "интеграция" просто не следва да се харчат.



Мечтата за концлагерите

Повече от петнадесет години се подхвърлят разни идеи за изграждане на "бежански лагери". Концепцията на левицата трябва да е категорична - не сме съгласни да има "концлагери за бежанци". Оттук - ако един човек е достигнал до границите на България или на друга държава членка на ЕС и не отговаря на критериите за бежанец, просто трябва да бъде върнат там, откъдето е пристигнал. Международното бежанско право има за свой основен принцип "забраната за отблъскване", но тя действа само по отношение на лично заплашените.
Дебатът за нелегалните мигранти периодично избуява в Западна Европа. През деветдесетте години споровете за "бездокументниците" във Франция и в Германия бяха изключително остри. По разбираеми причини България не е участвала в тях. Този опит ни липсва. Личните документи все пак са част от цивилизацията, а не полицейщина.
Мигрантите бягат от страни с отслабена и разпадаща се държавност. Вместо да изчисляват разпределение на "бежански квоти", Брюксел следваше да работи за възстановяване на държавността в дестабилизираните държави. Само на тази плоскост би могло да се подкрепят някои виждания на Доналд Туск за нов подход към репатрирането на непризнатите за бежанци.
Подкрепям отказа на Бойко Борисов да "приеме обратно" 40 хиляди - по неговите сметки, "бежанци", стъпили първо на българска територия.
Днес лъсва късогледството или алчността на някои управляващи и експерти, които щедро раздаваха "статути" на хора, за които никак не е сигурно, че е следвало да ги получават. Допускам, че някои служители и експерти в Агенцията за бежанците и в граничните служби са били под силен "натиск", произтичащ било от някои НПО-та, било от адвокати и посредници, било от представители на международни организации. България трябва да проучи цялата информация около тези хора; интервютата с кандидатите за убежище вече се заснемат и ще може да се провери кой е предлагал да се даде статут на един кандидат-бежанец, за които партньорските служби днес мислят, че е фиктивен бежанец. Любопитно е сравнението с други държави членки на ЕС - навсякъде отказите от предоставяне на статут варират между 55% и 85% от случаите, когато такъв е бил поискан. Само в България отказите възлизат на около 15%, а в останалите 85% от кандидатите са получавали статут. Това състояние е "трудно обяснимо". Ако трябва да търсим все пак някакво обяснение, то е или на плоскостта на повърхностно, немарливо изпълнение на служебните задължения, или става дума за някакви форми на корупция в ДАБ или в други институции. При всички случаи, тези хиляди афганци, кюрди, еритрейци и т.н., които европейските държави се готвят да ни "връщат", ще струват много скъпо на страната и въпросът кой им е съдействал да получат неоснователно статут е открит. Според мен Народното събрание следва да изгради анкетна комисия по този въпрос.
Представител на Върховния комисариат за бежанците бе заявил: "Винаги сме казвали, че изграждането на бариери като огради, доставянето на допълнителни полицейски патрули по границата с цел да спират потока от хора, особено за тези, които имат нужда от международна закрила и искат да упражнят човешкото си право да потърсят убежище - не е решение. Това създава натиск, кара хората, които са изпаднали в безнадеждно положение, да търсят все по-опасни и скъпи начини да влязат на територията например на България, където да намерят сигурност и безопасност."
Позицията на ултраглобалистите е, че бежанец е всеки, който заявява това за себе си. Но това просто не е вярно. Съществуват обективни критерии дали един кандидат-бежанец действително е преследван или е просто мигрант, търсещ по-добър живот. Ядосват се някои фактори, когато чуят, че нелегалната имиграция е заплаха за националната ни сигурност, не абстрактно, а в съвсем осезаеми конкретни проявления.
През октомври 2015 година нашият закон за бежанците и убежището бе изменен:
Създава се нов член 1-а:
"...(3) Временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там."
Всички посочени обективни характеристики са достойни за уважение. Само не е ясно какво означава "масово навлизане". Няма ли гранични пунктове? Няма ли охрана? Този текст е просто една позорна капитулация на българската държавност. Отпаднала е основополагащата характеристика на бежанството - преследването на бежанеца. Вероятно някои от бежанците унищожават личите си документи, преди да се представят пред българските власти. Личните им документи биха имали силата на доказателства, че те всъщност идват от Турция. Тези хора най-вероятно следва да бъдат третирани като незаконни мигранти съгласно българското законодателство.
Това е една от причините за "сговорчивостта" на Анкара по повод споразумението "ЕС - Турция".
Принцип е, че държавата няма право да експулсира или връща ("refouler") бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът или свободата му.
Закононарушенията предизвикват антимигрантски настроения в много по голяма степен отколкото, да речем, "словото на омраза".
Редно е да припомним, че БСП бе инициаторът и реализаторът на първата и най-тежка част от изграждането на граничното защитно съоръжение през първата половина на 2014 г. Правителството на Пламен Орешарски може да бъде критикувано за много неща, но то свърши едно важно дело - изгради първите 29 километра от граничното заграждение.
Добре е също така да се припомни, че тогава тази абсолютно обоснована защитна мярка бе посрещната на нож от многобройни представители на българската десница. Изграждането на защитно съоръжение и оборудването му със средства за интегрирано наблюдение бе оценявано негативно от умозрителни и направо произволни позиции.



Готови за нови вълни!

България не може да бъде задължена да "осиновява" като свои граждани хора, които всъщност не го искат. Години наред се говори за промяна на регламента "Дъблин-3" и замяната му със следващ (Дъблин-4"), но нищо не се е случило. Следователно системата, която ЕС напразно се опитва да реформира, не просто не функционира, но и за някои това е приемливо. Не само че не следва да посрещаме "обратно" върнати, а да изискаме едно много по-отговорно отношение от страна на евроинституциите по тези въпроси, за да можем адекватно да посрещнем неизбежните следващи "вълни".
Всъщност всичко е много по-объркано. Европейските елити не успяха да проведат принципен разговор с европейските народи по "бежанския въпрос". Може да се очаква, че следващите 10 месеца до Евроизборите бежанските въпроси ще продължават да "пълзят" към центъра на европейския политически дебат. Левицата има своя шанс. После да не останем само със заклинания срещу "популистите и ксенофобите".

 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1222993
Постинги: 2953
Коментари: 1382
Гласове: 766
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930