Постинг
04.07.2018 21:26 -
Мирът и разоръжаването - дъвки за пропагандни балони. Продължение
Как Хагската конференция през 1922 г. се опита да постави Съветска Русия на колене
Дума 5. Юли 2018 , брой: 128 Славчо Кънчев
"Стана отблъскващо очевидно, че нашата технология превъзхожда нашата хуманност."
Алберт Айнщайн (1879-1955 г.) - немски физик, носител на Нобелова награда
Съветското правителство се отнася положително към свикването в Хага на 26 юни 1922 г. на втора международна икономическа конференция, разглеждайки я, също както и Генуезката, от позицията на положително отношение към възможностите за политическо и делово сътрудничество между държавите. Съветската дипломация има желание в Хага да бъдат разрешени въпросите, повдигнати, но не срещнали своя отговор в Генуа.
От съвсем друга позиция разглеждат предстоящата конференция в Хага държавните ръководители на страните от Антантата. Преднамерено в европейските капиталистически държави започва засилена антисъветска кампания. В печата се обсъжда идеята за организиране на нова антисъветска военна интервенция, като за тази цел бъдат подтикнати за участие в нея съседите на РСФСР. Френското правителство по време на подготовката на Хагската конференция предприело много инициативи, за да укрепи антисъветския блок на държавите от Антантата.
На 2 юни 1922 г. тогавашният министър-председател на Франция Раймон Паункаре (1860-1934 г.), в меморандум, адресиран до съюзниците от Антантата и до президентската администрация на Съединените щати, настоява да бъде съставен списък от условия, "които Русия трябва да приеме предварително, и относно които всички държави трябва да се договарят, преди те да бъдат поставени пред руското правителство". В числото на тези условия трябва непременно да влиза признаването от страна на Съветска Русия на всички военни и довоенни дългове и връщането на национални дългове, на национализираните предприятия на техните бивши чуждестранни собственици. Кредити на Съветска Русия да бъдат предоставяни само за развитие на селското стопанство.
Още по време на конференцията в Генуа на 11 май 1922 г., съветската делегация
дава официален отговор на претенциите
на западните държави. Съветският меморандум съдържа щателен анализ на предявените искания от страна на държавите от Антантата и убедителни доказателства за тяхната необоснованост. В документа е подчертано, че съветското правителство юридически не е задължено да изплаща дълговете на предшестващите правителства, а също така и да компенсира чужденците за загубите, "които са им причинени вследствие на революционните събития или поради установяването в Русия, при осъществяването от нейна страна на суверенните й права, на ново законодателство". Съветският меморандум предлага създаването на смесена експертна комисия за разрешаване на спорните финансови въпроси.
Именно този меморандум е използван като претекст от правителството на Съединените американски щати, още по време на Генуезката конференция, да решат да не вземат участие и в конференцията в Хага. На 16 май 1922 г. американският държавен секретар Хюз съобщава на министъра на външните работи на Италия, че правителството на САЩ "не може с полза да вземе участие в Хагското съвещание, което, очевидно, ще бъде само продължение, макар и под друго име, на конференцията в Генуа и неизбежно ще се сблъска със същите затруднения, ако позицията на Русия, заета от нея в меморандума от 11 май, остане непроменена". През следващите седмици американските дипломати полагат много усилия, за да укрепят в западните държави позициите на противниците на разумния подход към преговорите по време на конференцията в Хага.
Ето в каква трудна обстановка съветското правителство продължава последователната си борба за мирно урегулиране на спорните международни въпроси.
На 15 юни 1922 г. в Хага започва своята работа
"неруската" комисия от експерти
В нейния състав влизат крупни бизнесмени - например англичанинът Лесли Уркварг (директор на управителния съвет на руско-азиатската банка, бивш собственик на Кимштинските и Ленските рудници), Кате (директор на белгийска банка), Алфан (директор на Бюрото за защита на частната собственост на френските граждани в Русия) и др. Много от тях са бивши собственици на частни предприятия в дореволюционна Русия. Те са пристигнали в Хага с единствената цел да окажат нов натиск върху Съветска Русия и да я заставят, накрая, да капитулира пред техните искания.
Освен официалните делегации в Хага пристигат много журналисти, банкери, промишленици и бизнесмени от други сфери, в това число и 300 американци. Сред представителите на нефтените компании най-голяма активност проявяват, както и в Генуа, ръководителят на концерна "Роял дъч шел" Детердинг и представителите на "Стандарт ойл". Независимо от предварително изложената позиция на натиск върху Съветска Русия от страна на западноевропейските участници в конференцията в Хага, опасявайки се, че е
възможно да бъдат сключени
двустранни делови споразумения, в разрез с деловите интереси на американския бизнес, държавният секретар на САЩ Хюз дава ясни инструкции на посланика на Съединените щати в Хага: "Съобщете на мистър Кате, а ако сметнете за нужно, и на ръководителите на другите делегации, че правителството (американското - бел. авт.) няма да окаже поддръжка на каквито и да са споразуменията със съветските власти". Много американски вестници призовават към образуване на единен антисъветски фронт.
На 26 юни 1922 г. в Хага пристига делегацията на Съветска Русия, а на следващия започват работа подкомисиите по дълговете, кредитите, а скоро и подкомисията за частната собственост. След като отговарят на множество въпроси за икономическото и финансовото положение на Русия, за плановете за възстановяване на народното стопанство, съветските делегати предлагат проект за предоставяне на кредити от страна на западните държави в размер на 3,224 млрд. златни рубли, предимно във вид на стоки. Освен това в комисията за частна собственост съветската делегация огласява списък на възможните концесии за чужденци. В него влизат нефтени, миннодобивни, металургични, горски и някои други предприятия на промишлеността, а също и в селското стопанство. Списъкът е съставен с оглед както да представлява интерес за потенциалните инвеститори, така и да съхрани в ръцете на съветската държава командните позиции в съветското народно стопанство, като при помощта на концесиите да ускори възстановяването на редица отрасли на съветската икономика.
От страна на западните държави не последват
никакви конкретни предложения
В подкомисията за частната собственост, а после и в подкомисиите за дълговете и кредитите били издигнати напълно неприемливи за съветската делегация искания. Като на практика заобикалят разглеждането на въпроса за кредитите, западните държави ултимативно настояват за връщане на частната собственост на чужденците и на въвеждане в Съветска Русия на режим на капитулирала държава.
На 19 юли 1922 г. в Хага се състояло пленарно заседание на конференцията. Като отново се опитва да постави обсъжданията върху конкретно делова основа, съветската делегация огласява следната декларация: "Съветското правителство е съгласно да изплати довоенните дългове и в течение на две години да се договори с бившите чуждестранни собственици в Русия за предоставянето им на компенсации, а капиталистическите държави се задължават да признаят съветското правителство де юре; в случай на приемане на тези предложения съветската делегация ще отправи питане до своето правителство за възможността да продължи преговорите, без да предявява искания за незабавно предоставяне на кредити.
Тази декларация е
посрещната с положителен отклик
от английската делегация. Това изразява надеждите на управляващите кръгове във Великобритания, че разширяването на икономическите отношения със Съветска Русия би съдействало за преодоляване на трудностите, които преживява след Първата световна война английската външна търговия. Освен това правителството на Великобритания се надявало, че след като чрез колективен натиск се сдобие с отстъпки от страна на Русия, ще може да укрепи своите позиции в острата борба със Съединените американски щати за морска хегемония, също и с Франция - за влияние в Европа и в района на Близкия изток.
Но възможността за продължаване на преговорите е незабавно парализирана от френската и белгийската делегация. В отговор на съветската декларация Кате внася резолюция, в която се заявява, че "неруската" комисия не намира в руската декларация "основания за съглашение" и прекратява своята работа, макар че е добавено, че съветската декларация "би могла да служи за създаване на благоприятна атмосфера за последващи преговори, които представените тук правителства биха признали за своевременни". При това представителите на западните държави не пожелават да чакат отговора от Москва на запитването на съветската делегация.
На следващия ден, 20 юли 1922 г., отново заседава "неруската" комисия. По инициатива на американските и френските делови кръгове, тя приема още една резолюция: представените в Хага правителства не трябва да встъпват в сепаративни преговори със Съветска Русия относно концесии и връщане на национализирана чуждестранна собственост.
Това е и краят на конференцията в Хага.
Дума 5. Юли 2018 , брой: 128 Славчо Кънчев
"Стана отблъскващо очевидно, че нашата технология превъзхожда нашата хуманност."
Алберт Айнщайн (1879-1955 г.) - немски физик, носител на Нобелова награда
Съветското правителство се отнася положително към свикването в Хага на 26 юни 1922 г. на втора международна икономическа конференция, разглеждайки я, също както и Генуезката, от позицията на положително отношение към възможностите за политическо и делово сътрудничество между държавите. Съветската дипломация има желание в Хага да бъдат разрешени въпросите, повдигнати, но не срещнали своя отговор в Генуа.
От съвсем друга позиция разглеждат предстоящата конференция в Хага държавните ръководители на страните от Антантата. Преднамерено в европейските капиталистически държави започва засилена антисъветска кампания. В печата се обсъжда идеята за организиране на нова антисъветска военна интервенция, като за тази цел бъдат подтикнати за участие в нея съседите на РСФСР. Френското правителство по време на подготовката на Хагската конференция предприело много инициативи, за да укрепи антисъветския блок на държавите от Антантата.
На 2 юни 1922 г. тогавашният министър-председател на Франция Раймон Паункаре (1860-1934 г.), в меморандум, адресиран до съюзниците от Антантата и до президентската администрация на Съединените щати, настоява да бъде съставен списък от условия, "които Русия трябва да приеме предварително, и относно които всички държави трябва да се договарят, преди те да бъдат поставени пред руското правителство". В числото на тези условия трябва непременно да влиза признаването от страна на Съветска Русия на всички военни и довоенни дългове и връщането на национални дългове, на национализираните предприятия на техните бивши чуждестранни собственици. Кредити на Съветска Русия да бъдат предоставяни само за развитие на селското стопанство.
Още по време на конференцията в Генуа на 11 май 1922 г., съветската делегация
дава официален отговор на претенциите
на западните държави. Съветският меморандум съдържа щателен анализ на предявените искания от страна на държавите от Антантата и убедителни доказателства за тяхната необоснованост. В документа е подчертано, че съветското правителство юридически не е задължено да изплаща дълговете на предшестващите правителства, а също така и да компенсира чужденците за загубите, "които са им причинени вследствие на революционните събития или поради установяването в Русия, при осъществяването от нейна страна на суверенните й права, на ново законодателство". Съветският меморандум предлага създаването на смесена експертна комисия за разрешаване на спорните финансови въпроси.
Именно този меморандум е използван като претекст от правителството на Съединените американски щати, още по време на Генуезката конференция, да решат да не вземат участие и в конференцията в Хага. На 16 май 1922 г. американският държавен секретар Хюз съобщава на министъра на външните работи на Италия, че правителството на САЩ "не може с полза да вземе участие в Хагското съвещание, което, очевидно, ще бъде само продължение, макар и под друго име, на конференцията в Генуа и неизбежно ще се сблъска със същите затруднения, ако позицията на Русия, заета от нея в меморандума от 11 май, остане непроменена". През следващите седмици американските дипломати полагат много усилия, за да укрепят в западните държави позициите на противниците на разумния подход към преговорите по време на конференцията в Хага.
Ето в каква трудна обстановка съветското правителство продължава последователната си борба за мирно урегулиране на спорните международни въпроси.
На 15 юни 1922 г. в Хага започва своята работа
"неруската" комисия от експерти
В нейния състав влизат крупни бизнесмени - например англичанинът Лесли Уркварг (директор на управителния съвет на руско-азиатската банка, бивш собственик на Кимштинските и Ленските рудници), Кате (директор на белгийска банка), Алфан (директор на Бюрото за защита на частната собственост на френските граждани в Русия) и др. Много от тях са бивши собственици на частни предприятия в дореволюционна Русия. Те са пристигнали в Хага с единствената цел да окажат нов натиск върху Съветска Русия и да я заставят, накрая, да капитулира пред техните искания.
Освен официалните делегации в Хага пристигат много журналисти, банкери, промишленици и бизнесмени от други сфери, в това число и 300 американци. Сред представителите на нефтените компании най-голяма активност проявяват, както и в Генуа, ръководителят на концерна "Роял дъч шел" Детердинг и представителите на "Стандарт ойл". Независимо от предварително изложената позиция на натиск върху Съветска Русия от страна на западноевропейските участници в конференцията в Хага, опасявайки се, че е
възможно да бъдат сключени
двустранни делови споразумения, в разрез с деловите интереси на американския бизнес, държавният секретар на САЩ Хюз дава ясни инструкции на посланика на Съединените щати в Хага: "Съобщете на мистър Кате, а ако сметнете за нужно, и на ръководителите на другите делегации, че правителството (американското - бел. авт.) няма да окаже поддръжка на каквито и да са споразуменията със съветските власти". Много американски вестници призовават към образуване на единен антисъветски фронт.
На 26 юни 1922 г. в Хага пристига делегацията на Съветска Русия, а на следващия започват работа подкомисиите по дълговете, кредитите, а скоро и подкомисията за частната собственост. След като отговарят на множество въпроси за икономическото и финансовото положение на Русия, за плановете за възстановяване на народното стопанство, съветските делегати предлагат проект за предоставяне на кредити от страна на западните държави в размер на 3,224 млрд. златни рубли, предимно във вид на стоки. Освен това в комисията за частна собственост съветската делегация огласява списък на възможните концесии за чужденци. В него влизат нефтени, миннодобивни, металургични, горски и някои други предприятия на промишлеността, а също и в селското стопанство. Списъкът е съставен с оглед както да представлява интерес за потенциалните инвеститори, така и да съхрани в ръцете на съветската държава командните позиции в съветското народно стопанство, като при помощта на концесиите да ускори възстановяването на редица отрасли на съветската икономика.
От страна на западните държави не последват
никакви конкретни предложения
В подкомисията за частната собственост, а после и в подкомисиите за дълговете и кредитите били издигнати напълно неприемливи за съветската делегация искания. Като на практика заобикалят разглеждането на въпроса за кредитите, западните държави ултимативно настояват за връщане на частната собственост на чужденците и на въвеждане в Съветска Русия на режим на капитулирала държава.
На 19 юли 1922 г. в Хага се състояло пленарно заседание на конференцията. Като отново се опитва да постави обсъжданията върху конкретно делова основа, съветската делегация огласява следната декларация: "Съветското правителство е съгласно да изплати довоенните дългове и в течение на две години да се договори с бившите чуждестранни собственици в Русия за предоставянето им на компенсации, а капиталистическите държави се задължават да признаят съветското правителство де юре; в случай на приемане на тези предложения съветската делегация ще отправи питане до своето правителство за възможността да продължи преговорите, без да предявява искания за незабавно предоставяне на кредити.
Тази декларация е
посрещната с положителен отклик
от английската делегация. Това изразява надеждите на управляващите кръгове във Великобритания, че разширяването на икономическите отношения със Съветска Русия би съдействало за преодоляване на трудностите, които преживява след Първата световна война английската външна търговия. Освен това правителството на Великобритания се надявало, че след като чрез колективен натиск се сдобие с отстъпки от страна на Русия, ще може да укрепи своите позиции в острата борба със Съединените американски щати за морска хегемония, също и с Франция - за влияние в Европа и в района на Близкия изток.
Но възможността за продължаване на преговорите е незабавно парализирана от френската и белгийската делегация. В отговор на съветската декларация Кате внася резолюция, в която се заявява, че "неруската" комисия не намира в руската декларация "основания за съглашение" и прекратява своята работа, макар че е добавено, че съветската декларация "би могла да служи за създаване на благоприятна атмосфера за последващи преговори, които представените тук правителства биха признали за своевременни". При това представителите на западните държави не пожелават да чакат отговора от Москва на запитването на съветската делегация.
На следващия ден, 20 юли 1922 г., отново заседава "неруската" комисия. По инициатива на американските и френските делови кръгове, тя приема още една резолюция: представените в Хага правителства не трябва да встъпват в сепаративни преговори със Съветска Русия относно концесии и връщане на национализирана чуждестранна собственост.
Това е и краят на конференцията в Хага.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
