Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2018 20:44 - Турция се подготвя за повече роли в НАТО
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 468 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Въпреки търканията с Вашингтон и Брюксел, Анкара няма намерение да напуска алианса
Дума 4. Юли 2018 , брой: 127 Мурат Йеткин, „Хюриет дейли нюз“
На фона на твърденията, че тя вече няма място в западния отбранителен съюз, Турция се готви за по-голяма роля в новата стратегия на НАТО, която се очаква да бъде одобрена на срещата на върха на НАТО в Брюксел на 11 и 12 юли.
Не случайно президентът на САЩ Доналд Тръмп каза на турския президент Реджеп Ердоган, че очаква да се срещне с него по време на срещата на върха на НАТО, която ще бъде първата международна конференция на Ердоган, след като беше преизбран на 24 юни, когато му се обади на 26 юни, за да го поздрави за спечелването на изборите. Сред решенията, които се очаква да бъдат взети на срещата на върха, има стратегически теми, включващи Турция.
Една от тях е Турция да поеме командването на Съвместната оперативна група за повишена готовност (VJTF) на НАТО през 2021 г. Решението за формиране на такава сила бе взето на срещата на върха на НАТО в Уелс 2014 г. като "Острие на копието“ на натовските сили за реагиране (NRF) за намеса при възможна криза в рамките на една седмица. Седем държави членки на НАТО допринасят за това в шест групи: немско-холандските сили, Обединеното кралство, Франция, Италия, Испания, Полша и Турция. Това е сила от около 5000 души, комплектована в пет батальона, подкрепяни от военновъздушните сили, военноморските сили и специалните части на страните членки.
Според документите на НАТО идеята е "да реагира по-добре на променящата се среда на сигурност на изток и на юг от границите на Алианса". Турция, най-югоизточният член на алианса, е съседна както на Русия, така и на страните от Близкия изток като Иран и Сирия. Един от трите тактически командни щаба, сухопътното командване, е в Измир, Турция; другите два са морското командване в Нортууд, Великобритания и въздушното командване в Рамщайн, Германия.
"Променящата се среда на сигурност" се появи с руската намеса в Украйна и анексирането на Крим. НАТО бе възприела командна структура на леките атаки след терористичните атаки на „Ал Кайда“ от 11 септември 2001 г. Случаят с Украйна и опасенията на балтийските държави от нарастващия натиск на Русия принудиха НАТО да приеме нова отбранителна политика.
Сега от НАТО се очаква да одобри нова стратегия, която ще акцентира върху колективната отбрана, бойната готовност, мобилността и кибервойната. Тя се нарича инициативата за готовност на НАТО (NRI). Идеята е наричана също така 4х30 и включва създаването на сила от 30 батальона (приблизително еквивалента на осем бригади), 30 бойни кораба и 30 ескадрили бойни самолети "готови да бъдат разположени " в рамките на 30 дни, когато те са необходими, според неназовани дипломатически източници. Очаква се страните членки да разпределят военните звена към тази инициатива до 2020 г. Турция е сред малкото страни, в които се очаква да се разположат допълнителни военни щабове, които ще бъдат в пряк контакт с новото командване, което ще бъде създадено (заедно с Испания и Полша).
Анкара възнамерява да предложи главната квартира на Трети армейски корпус в Истанбул за главна квартира на NRI, което от 2002 г. насам беше използвано от Силите за реагиране на НАТО (NRF).
Друг въпрос, който се очаква да бъде включен в дневния ред на НАТО по време на срещата, е да се увеличи присъствието на НАТО в Черно море, като се има предвид засиленото присъствие на Русия, особено след анексирането на Крим. Турция е член на НАТО с най-дългия бряг на Черно море и морски бази. Присъствието на НАТО в Черно море под формата на патрули и за учения се е утроило през последните три години, твърдят турските източници.
Миналата година, докато разработи необходимостта от по-силна сила за реакция, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че "многонационалните бойни групи в източната част на алианса вече са напълно оперативни и ние засилваме присъствието си в Черноморския регион".
"Турция се придържа към всички взети решения на НАТО", съобщи един от официалните източници на "Хюриет дейли нюз". "Имаме обаче две уговорки, като например обвързващите клаузи на споразумението от Монтрьо, на които досега не сме виждали никакво нарушение от нашите съюзници, и да не се опитваме да предприемем действия, за да изнервим Русия".
От друга страна, ролята на турските военни в НАТО в Афганистан, която е да защитава и управлява летището в Кабул, и логистичната подкрепа, която предоставя чрез стратегическата си въздушна база в Южна Турция, Инджирлик, ще продължи.
Новите роли, които се очаква Турция да приеме в допълнение към настоящите в Западния алианс, бяха обсъдени между турското ръководство и Столтенберг по време на срещите в Анкара на 16-17 април тази година.
От друга страна, САЩ и НАТО възразяват срещу закупуването на руските ракети С-400 от турското правителство, за да бъдат интегрирани в интероперативната въздушна отбрана на НАТО. Друг разрив е свързан с продължаващия арест на американския пастор Андрю Брънсън. Тези проблеми могат да се появят в контактите на Ердоган в Брюксел. Също така към Турция има искания и от НАТО. От известно време Турция поиска от НАТО и най-големия й съюзник САЩ повече сътрудничество и повече разбиране в борбата срещу тероризма. Ердоган и външният министър Мевлют Чавушоглу са заявявали няколко пъти, че САЩ и държавите членки на НАТО не трябва да правят разлика между терористичните организации и трябва да покажат солидарност с Турция. "Борбата срещу тероризма не е борба единствено срещу „Ислямска държава“ и „Ал Кайда", каза турски източник. "Турция много страда от тероризъм, както признава Столтенберг."
Анкара възразява срещу сътрудничеството на САЩ с Отредите за закрила на народа (YPG) в Сирия срещу ИД, обвинявайки YPG, че е сирийско крило на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), която атакува Турция повече от три десетилетия и е определена като терористична група и от САЩ. Турция иска също така екстрадирането на Фетхуллах Гюлен, живеещ в Америка ислямски проповедник, който е обвинен в ръководене на опита за преврат през 2016 г. и на бившите военни офицери, които са го последвали, и които са потърсили убежище от различни страни от НАТО, главно от Германия и Гърция.

 



Гласувай:
2



1. barin - Здравей, 1997. Турция не иска да се ...
04.07.2018 06:20
Здравей, 1997. Турция не иска да се примири с второстепенна роля в НАТО. Иска ѝ се да ръководи, има най-голямата армия в Европа. Турция отдавна напира за Европейския съюз, но в Европа хем я искат, за да възпира исляма, хем не я искат. При трайното закрепване на Ердоган на власт и промяна в конституцията няма как да е вобре приета. В НАТО от край време Турция и Гърция са "на нож".
Поздрави!
цитирай
2. 1997 - Офтопик
04.07.2018 07:41
barin написа:
Здравей, 1997. Турция не иска да се примири с второстепенна роля в НАТО.
Поздрави!

Навремето турците проникнали на Балканския полуостров като военни съюзници на Империята. Римската империя.

Благодаря за коментара, barin. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3035409
Постинги: 3517
Коментари: 2407
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031