Постинг
13.06.2018 21:25 -
"Авгиевите обори" с македонските проблеми. Продължение
Дума 14. Юни 2018 , брой: 113 Доц. д-р Игнат Ст. МИНКОВ
Би могло да се пише още много за сложните проблеми, с които ще се сблъска българската част от Смесената комисия за историческото наследство. България и институциите й, поели задачата да работят по изпълнението на договора с Македония, трябва най-напред да си изяснят възможни ли са желаните промени, ако македонското общество не изживее спасителния катарзис от неизбежния дълбок процес на отрезвяване и разкриване на истината. Мисля, че не са възможни. И че без такова разтърсване всякакви промени ще бъдат половинчати, привидни, неискрени, фалшиви и в крайна сметка - неуспешни и никому ненужни.
На българската част от комисията ще й се наложи не само да отстоява историческите истини, но и да анализира, да тълкува, да разяснява, да помага на македонците да намерят истинските предпоставки за своята идентичност - деликатна, трудна и почти непосилна задача. Но без това е невъзможно да се решат и натрупаните противоречия. С ясно разбиране за "македонската идентичност" на днешните македонци в западната ни съседка, за начина, по който тази идентичност се е формирала, и за измисляните и натрапвани десетилетия фалшиви митове, за произтичащото от тези деформации отношение към България и към местните българи трябва да се въоръжат и българското правителство, и обществото ни. И да отстояват позициите си аргументирано, последователно, добронамерено, но и безкомпромисно твърдо. Защото е време
гордиевият възел да бъде разсечен
Формира се впечатлението, че комисията ще работи като служебен експертен орган, който ще докладва на съответните правителства. Боя се, че това ще бъде крайно недостатъчно. Ние, българите, сме тези, които искаме и очакваме да станат необходимите промени. Македонската част от смесената комисия най-вероятно ще се стреми да запази статуквото, да няма промени, ще протака, отлага, премълчава, размива и преиначава факти, позиции, становища. Ако това се случи, как да реагира българската част на комисията и българското правителство? Най-добрият път е българската страна да дава гласност на обсъжданите проблеми. Тя е особено необходима за македонското население. Българските радиа и телевизии, българската преса трябва да създадат рубрики, в които да публикуват исторически документи, становища на учени, отстояващи верни позиции, да разкриват политиките на тогавашните правителства, на тайните им служби, методите им на работа. Трябва да си даваме сметка, че меродавните позиции на българските учени са малко известни както в Македония, така и сред научната общественост на Европа. Оценката за тях е била винаги подвластна на политическата конюнктура.
България трябва да предприеме екстрени мерки за запознаване на македонското население и днешната световна научна общественост с верните факти и научни позиции за историята и културното наследство на македонските земи. Това изисква създаване на център, който да планира, организира и координира тази дейност, да му бъдат осигурени необходимите средства. За съжаление българската държава няма опит в подобна дейност, особено като се сравним с Македония. Там всички медии в продължение на десетилетия са заемали антибългарски позиции, посочвани им предварително от сръбските и македонските власти.
За огласяване на разкриващите истината български научни позиции не е необходимо да печатаме или преиздаваме всички книги, които ги представят. Това може да стане и в интернет, като българската част от комисията (или създаденият към нея или МВнР специален център) открие сайт с библиотека, посветен на Македония и на изпълнението на договора за приятелство и сътрудничество. Може би първата работа е да се дигитализира книгата "Македония. Сборник документи и материали", представящ 452 исторически свидетелства за миналото на страната, обнародвани още през 70-те години на миналия век, на български, английски и руски език (днес е библиографска рядкост). Трябва да се преиздадат в електронен вариант и чуждите "исторически" автори от страните, заели верни, неутрални позиции по проблемите на Македония - Шафарик, Григорович, Ягич, Облак, Иречек, Нидерле и т. н. Свидетел съм каква отрезвяваща роля изигра студията на Нидерле "Македонския въпрос" (1901 г.) пред непознаващи я заклети апологети на македонизма. На живеещите в Македония трябва да се осигури достъп до такива съчинения, за да могат те и сами да стигат до обективно верни изводи и заключения за историята на своята страна.
Успешното изпълнение на договора в членовете му за историческото наследство на югозападните български земи, част от които днес са територия на Р Македония, ще предизвика отношението на Сърбия и други балкански страни. Особено е важно да се неутрализира позицията на Сърбия - държавата с най-голям "принос" за антибългарските позиции и обърканата идентичност на славянското население тук. В кризата на 90-те години Сърбия също изпита горчивината на етническото разпокъсване и разделение. Дали това няма да я отрезви и да я накара да се откаже от историческите си шовинистични позиции? И дали не може и България да й помогне за осъзнаването й, като подкрепи въжделенията й за приобщаване към страната на сръбското население вън от западните й граници? България трябва да осигури подкрепа за своята политика на учени и общественици от Хърватия, Словения, Чехия - славянските страни, които са имали обективна, в същността си пробългарска, позиция за идентичността на славяните в Македония. Трябва да се потърси и подкрепата на Гърция, на Албания, на албанското население в Македония.
България най-всеотдайно подкрепя САЩ
в политиката им за включване на Македония и други страни от Западните Балкани в НАТО. Но потърсила ли е и осигурила ли си е България подкрепата на САЩ за отстояване на историческата истина за миналото на Македония, за българската идентичност в миналото на местното славянско население, за бъдещото изграждане на отношенията между двете страни на нейните здрави темели? Не сме чули ясен отговор на този изключително важен въпрос. България има всички основания да поиска пряка и ясна подкрепа от САЩ за своята позиция и правителството ни трябва да я осигури. Същото се отнася и до Русия, която днес вече има добри основания за преодоляване на своя "македонизъм". Президентът Путин неведнъж заявява, че не приема Лениновите постановки по "националния въпрос".
България е в силна позиция и като член на ЕС. Ясно, открито и обосновано трябва да заявим своята позиция по изпълнението на договора с Македония и в ЕС, да си осигурим подкрепата на неговите институции, категорично и непоколебимо да пресечем всякакви обструкции срещу нея от псевдодемократични либерални, мултикултуралистични и конюнктурни съображения. Ако днес не го направим, никога повече няма да можем да го сторим!
* * *
Българското правителство все още не си дава ясна сметка както за изключителната важност на тази част от договора, така и за огромните трудности, които предстои да бъдат преодолени, за да има положителен резултат. Може би за него са по-важни клаузите му, отнасящи се до приемането на Македония в НАТО, затова са и записани по-напред в съдържанието му. То пренебрегва и факта, че проблемите не са само вътрешни за двете държави, а засягат и съседни страни, както и "великите сили". Бойко Борисов заяви в Струмица: "Важното е да гледаме напред!" Да, перспективите са важни, както и реалната политика на сътрудничество, която трябва рязко да се активизира, но истината е, че не можем да вървим успешно напред, ако и двата народа не са наясно за себе си и пред света кои са и какви са. Не е вярна позицията "Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще!" Напротив! Без яснота за наследството си, а и ако не го защитава, никой народ не може да върви напред. Както казва един мъдрец, "миналото и бъдещето са симетрични" - колкото по-богато е наследството на нацията ни, толкова по-силни са потенциите, с които навлизаме в идния ден.
Правителството ни трябва да си даде ясна сметка, че единствено на основата на категорични принципни позиции за общата ни история, а не на компромиси могат да се изградят здрави отношения между двете страни. Затова е учудващо инфантилното поведение на Бойко Борисов и на външния ни министър Екатерина Захариева, когато след подписването на договора македонските управляващи среди започнаха отново да налагат "двойни стандарти" към историята ни.
Светото Кирило-Методиевско дело успя благодарение на средновековната българска държава, на българския владетел св. княз Борис-Михаил и книжовниците ни, сред които и Климент, и Наум, работили в българската област Кутмичевица (върху част от която е и днешна Македония). Илинденско-Преображенското въстание е дело на българите в Македония и Тракия - за тяхното освобождение, а не на "македонците и албанците, и турците, и сърбите, и влахите, и ромите, и бошняците" (без българите??!), както отново взе да ги ръси Зоран Заев. Следователно общото поклонение на двамата министър-председатели пред гроба на св. Кирил на 24 май в Рим и пред подвига на въстаниците е възможно само ако в Македония днешните управници приемат, че и те са потомци на българите, извършили тези паметни дела. Но македонският министър-председател (говорещ преди подписването на договора, че българи и македонци сме един народ), сега отново започна да се гаври с българската история и българските герои мъченици. А той си го позволява, защото българският му колега
Борисов позорно мълчи
Чудно ли е, че при такова българско правителство се намериха "общественици" (Врабевски, Благоев и др. - явно храненици на задгранични "благодетели"), които пренебрегват, че Охридската архиепископия e основана през 1018 г. от Василий II като правоприемник на българската Дръстърска патриаршия (и като такава е предшественик на възстановената отново през 1953 г. Българска патриаршия) и са готови безотговорно да я вредят за предходник на непризнатата от никого македонска църква. Позволяват си дори да организират протести и вдигат скандали до Бога. Защо? Защото българският Свети синод не пожелал да участва в провокационно организираното от Скопие тържество на 1000-годишнината от основаването й. Сякаш тя не е българска архиепископия, та нашият синод да организира празника, а македонска! Тук обезпокоителното е не само, че толкова важно българско историческо наследство лековато се предоставя в чужди ръце, но и че то се използва за груба целенасочена политическа провокация: да се създаде прецедент - обособяването на македонската църква да отвори пътя за отделянето от Руската православна църква на киевските отцепници. Слава Богу, провокацията получи достоен отпор.
Българската история показва, че успяваме, когато единни се захванем здраво и сами свършваме работата си. Няма кой друг да защити нашите национални интереси. Но не сме имали и друго такова правителство като днешното, което толкова да се влияе от външни фактори и да изпълнява безусловно техни повели за сметка на българските интереси. В случая не става дума за пропуснати ползи от непостроен газопровод или атомна централа, въпреки че и от това загубите ни са огромни. Залогът е какъв народ сме и искаме да бъдем, ще прекъснем ли разрухата и пропадането си и опрени наред с другите предпоставки и на огромното си културно-историческо наследство, ще се възземем към по-добро бъдеще. Борбата за българското наследство в Македония ще даде един от най-важните отговори на този въпрос. Очакваме го от българското правителство и от всички, на които е възложено и са поели отговорността да ни го дадат.
Би могло да се пише още много за сложните проблеми, с които ще се сблъска българската част от Смесената комисия за историческото наследство. България и институциите й, поели задачата да работят по изпълнението на договора с Македония, трябва най-напред да си изяснят възможни ли са желаните промени, ако македонското общество не изживее спасителния катарзис от неизбежния дълбок процес на отрезвяване и разкриване на истината. Мисля, че не са възможни. И че без такова разтърсване всякакви промени ще бъдат половинчати, привидни, неискрени, фалшиви и в крайна сметка - неуспешни и никому ненужни.
На българската част от комисията ще й се наложи не само да отстоява историческите истини, но и да анализира, да тълкува, да разяснява, да помага на македонците да намерят истинските предпоставки за своята идентичност - деликатна, трудна и почти непосилна задача. Но без това е невъзможно да се решат и натрупаните противоречия. С ясно разбиране за "македонската идентичност" на днешните македонци в западната ни съседка, за начина, по който тази идентичност се е формирала, и за измисляните и натрапвани десетилетия фалшиви митове, за произтичащото от тези деформации отношение към България и към местните българи трябва да се въоръжат и българското правителство, и обществото ни. И да отстояват позициите си аргументирано, последователно, добронамерено, но и безкомпромисно твърдо. Защото е време
гордиевият възел да бъде разсечен
Формира се впечатлението, че комисията ще работи като служебен експертен орган, който ще докладва на съответните правителства. Боя се, че това ще бъде крайно недостатъчно. Ние, българите, сме тези, които искаме и очакваме да станат необходимите промени. Македонската част от смесената комисия най-вероятно ще се стреми да запази статуквото, да няма промени, ще протака, отлага, премълчава, размива и преиначава факти, позиции, становища. Ако това се случи, как да реагира българската част на комисията и българското правителство? Най-добрият път е българската страна да дава гласност на обсъжданите проблеми. Тя е особено необходима за македонското население. Българските радиа и телевизии, българската преса трябва да създадат рубрики, в които да публикуват исторически документи, становища на учени, отстояващи верни позиции, да разкриват политиките на тогавашните правителства, на тайните им служби, методите им на работа. Трябва да си даваме сметка, че меродавните позиции на българските учени са малко известни както в Македония, така и сред научната общественост на Европа. Оценката за тях е била винаги подвластна на политическата конюнктура.
България трябва да предприеме екстрени мерки за запознаване на македонското население и днешната световна научна общественост с верните факти и научни позиции за историята и културното наследство на македонските земи. Това изисква създаване на център, който да планира, организира и координира тази дейност, да му бъдат осигурени необходимите средства. За съжаление българската държава няма опит в подобна дейност, особено като се сравним с Македония. Там всички медии в продължение на десетилетия са заемали антибългарски позиции, посочвани им предварително от сръбските и македонските власти.
За огласяване на разкриващите истината български научни позиции не е необходимо да печатаме или преиздаваме всички книги, които ги представят. Това може да стане и в интернет, като българската част от комисията (или създаденият към нея или МВнР специален център) открие сайт с библиотека, посветен на Македония и на изпълнението на договора за приятелство и сътрудничество. Може би първата работа е да се дигитализира книгата "Македония. Сборник документи и материали", представящ 452 исторически свидетелства за миналото на страната, обнародвани още през 70-те години на миналия век, на български, английски и руски език (днес е библиографска рядкост). Трябва да се преиздадат в електронен вариант и чуждите "исторически" автори от страните, заели верни, неутрални позиции по проблемите на Македония - Шафарик, Григорович, Ягич, Облак, Иречек, Нидерле и т. н. Свидетел съм каква отрезвяваща роля изигра студията на Нидерле "Македонския въпрос" (1901 г.) пред непознаващи я заклети апологети на македонизма. На живеещите в Македония трябва да се осигури достъп до такива съчинения, за да могат те и сами да стигат до обективно верни изводи и заключения за историята на своята страна.
Успешното изпълнение на договора в членовете му за историческото наследство на югозападните български земи, част от които днес са територия на Р Македония, ще предизвика отношението на Сърбия и други балкански страни. Особено е важно да се неутрализира позицията на Сърбия - държавата с най-голям "принос" за антибългарските позиции и обърканата идентичност на славянското население тук. В кризата на 90-те години Сърбия също изпита горчивината на етническото разпокъсване и разделение. Дали това няма да я отрезви и да я накара да се откаже от историческите си шовинистични позиции? И дали не може и България да й помогне за осъзнаването й, като подкрепи въжделенията й за приобщаване към страната на сръбското население вън от западните й граници? България трябва да осигури подкрепа за своята политика на учени и общественици от Хърватия, Словения, Чехия - славянските страни, които са имали обективна, в същността си пробългарска, позиция за идентичността на славяните в Македония. Трябва да се потърси и подкрепата на Гърция, на Албания, на албанското население в Македония.
България най-всеотдайно подкрепя САЩ
в политиката им за включване на Македония и други страни от Западните Балкани в НАТО. Но потърсила ли е и осигурила ли си е България подкрепата на САЩ за отстояване на историческата истина за миналото на Македония, за българската идентичност в миналото на местното славянско население, за бъдещото изграждане на отношенията между двете страни на нейните здрави темели? Не сме чули ясен отговор на този изключително важен въпрос. България има всички основания да поиска пряка и ясна подкрепа от САЩ за своята позиция и правителството ни трябва да я осигури. Същото се отнася и до Русия, която днес вече има добри основания за преодоляване на своя "македонизъм". Президентът Путин неведнъж заявява, че не приема Лениновите постановки по "националния въпрос".
България е в силна позиция и като член на ЕС. Ясно, открито и обосновано трябва да заявим своята позиция по изпълнението на договора с Македония и в ЕС, да си осигурим подкрепата на неговите институции, категорично и непоколебимо да пресечем всякакви обструкции срещу нея от псевдодемократични либерални, мултикултуралистични и конюнктурни съображения. Ако днес не го направим, никога повече няма да можем да го сторим!
* * *
Българското правителство все още не си дава ясна сметка както за изключителната важност на тази част от договора, така и за огромните трудности, които предстои да бъдат преодолени, за да има положителен резултат. Може би за него са по-важни клаузите му, отнасящи се до приемането на Македония в НАТО, затова са и записани по-напред в съдържанието му. То пренебрегва и факта, че проблемите не са само вътрешни за двете държави, а засягат и съседни страни, както и "великите сили". Бойко Борисов заяви в Струмица: "Важното е да гледаме напред!" Да, перспективите са важни, както и реалната политика на сътрудничество, която трябва рязко да се активизира, но истината е, че не можем да вървим успешно напред, ако и двата народа не са наясно за себе си и пред света кои са и какви са. Не е вярна позицията "Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще!" Напротив! Без яснота за наследството си, а и ако не го защитава, никой народ не може да върви напред. Както казва един мъдрец, "миналото и бъдещето са симетрични" - колкото по-богато е наследството на нацията ни, толкова по-силни са потенциите, с които навлизаме в идния ден.
Правителството ни трябва да си даде ясна сметка, че единствено на основата на категорични принципни позиции за общата ни история, а не на компромиси могат да се изградят здрави отношения между двете страни. Затова е учудващо инфантилното поведение на Бойко Борисов и на външния ни министър Екатерина Захариева, когато след подписването на договора македонските управляващи среди започнаха отново да налагат "двойни стандарти" към историята ни.
Светото Кирило-Методиевско дело успя благодарение на средновековната българска държава, на българския владетел св. княз Борис-Михаил и книжовниците ни, сред които и Климент, и Наум, работили в българската област Кутмичевица (върху част от която е и днешна Македония). Илинденско-Преображенското въстание е дело на българите в Македония и Тракия - за тяхното освобождение, а не на "македонците и албанците, и турците, и сърбите, и влахите, и ромите, и бошняците" (без българите??!), както отново взе да ги ръси Зоран Заев. Следователно общото поклонение на двамата министър-председатели пред гроба на св. Кирил на 24 май в Рим и пред подвига на въстаниците е възможно само ако в Македония днешните управници приемат, че и те са потомци на българите, извършили тези паметни дела. Но македонският министър-председател (говорещ преди подписването на договора, че българи и македонци сме един народ), сега отново започна да се гаври с българската история и българските герои мъченици. А той си го позволява, защото българският му колега
Борисов позорно мълчи
Чудно ли е, че при такова българско правителство се намериха "общественици" (Врабевски, Благоев и др. - явно храненици на задгранични "благодетели"), които пренебрегват, че Охридската архиепископия e основана през 1018 г. от Василий II като правоприемник на българската Дръстърска патриаршия (и като такава е предшественик на възстановената отново през 1953 г. Българска патриаршия) и са готови безотговорно да я вредят за предходник на непризнатата от никого македонска църква. Позволяват си дори да организират протести и вдигат скандали до Бога. Защо? Защото българският Свети синод не пожелал да участва в провокационно организираното от Скопие тържество на 1000-годишнината от основаването й. Сякаш тя не е българска архиепископия, та нашият синод да организира празника, а македонска! Тук обезпокоителното е не само, че толкова важно българско историческо наследство лековато се предоставя в чужди ръце, но и че то се използва за груба целенасочена политическа провокация: да се създаде прецедент - обособяването на македонската църква да отвори пътя за отделянето от Руската православна църква на киевските отцепници. Слава Богу, провокацията получи достоен отпор.
Българската история показва, че успяваме, когато единни се захванем здраво и сами свършваме работата си. Няма кой друг да защити нашите национални интереси. Но не сме имали и друго такова правителство като днешното, което толкова да се влияе от външни фактори и да изпълнява безусловно техни повели за сметка на българските интереси. В случая не става дума за пропуснати ползи от непостроен газопровод или атомна централа, въпреки че и от това загубите ни са огромни. Залогът е какъв народ сме и искаме да бъдем, ще прекъснем ли разрухата и пропадането си и опрени наред с другите предпоставки и на огромното си културно-историческо наследство, ще се възземем към по-добро бъдеще. Борбата за българското наследство в Македония ще даде един от най-важните отговори на този въпрос. Очакваме го от българското правителство и от всички, на които е възложено и са поели отговорността да ни го дадат.
Няма коментари
