Постинг
13.06.2018 21:13 -
"Авгиевите обори" с македонските проблеми.Българското историческо наследство и договорът за приятелство с Република Македония
Дума 13. Юни 2018 , брой: 112 Доц. д-р Игнат Ст. МИНКОВ
Дойде време най-после "авгиевите обори" с македонските проблеми на България, натрупвани близо два века с фалшификациите върху огромното българско историческо наследство в западните български земи, да бъдат разчистени. Да се открие здравата основа на историческата правда и върху нея да започне да се изгражда истинската история и държавност на признатата най-напред от България самостоятелна македонска държава.
Приемането на Македония в НАТО стана подтик на събитията. То наложи появата на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Р България и Р Македония, подписан на 1 август 2017 г. и вече влязъл в сила. Чл. 8/2 в него предвижда създаване на "Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективно, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития и личности, насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности". Българската част от тази комисия от авторитетни учени, общественици и дипломати под ръководството на нейния председател доц. д-р Ангел Димитров - историк и дипломат, вече проведе първото си заседание. Договорът предвижда комисията да представя ежегодни доклади за дейността си пред правителствата на двете страни. Организатор на изпълнението на договора е създадената според чл. 12 Смесена междуправителствена комисия със съпредседатели министрите на външните работи на България и Македония, която трябва да се свиква най-малко веднъж годишно.
Българският народ с огромна надежда очаква изпълнението на този договор. Защото неговата поява е отдавна назряла. Тя надхвърля конюнктурната теза за добросъседство, необходимо условие страните от Западните Балкани да влязат в НАТО. Както често се случва в историята, някакво конкретно, второстепенно събитие като влизането на Македония в НАТО (организация, изживяла своята роля, въпреки историческата си изхабеност днес поддържана на изкуствено дишане като агресивна сила срещу Русия) може да отприщи решаването на много по-важни, отдавна назрели и нетърпящи отлагане проблеми. Всъщност влизането на Македония в ЕС е реалната предпоставка за преодоляване на противоречията между София и Скопие. Но тъй като то все още не е на дневен ред, приемането в НАТО изигра ролята на катализатор за раздвижване на застоя.
Правителството на Бойко Борисов може да влезе в историята с подписването на договора. Но се опасявам, че както лично той и министърът на външните работи Екатерина Захариева, така управляващата партия ГЕРБ и немалка група активни либерали и мултикултуралисти, от години финансирани отвън, в стремежа си да изпълнят най-старателно поръките на своите ментори, не си дават сметка, че главното значение и роля на договора са в:
* отстояване на ограбеното национално културно-историческо наследство на българския народ и разрешаване на историческите противоречия между България и Македония;
* създаване на здрави, верни и обективни исторически предпоставки за изграждане на македонската етнокултурна общност и държава;
* изграждане на днешните и бъдещите взаимоотношения между България и Македония върху темелите на вярно определеното историческо наследство, на съвременното държавно и международно право, условие за влизане на Македония в ЕС.
Тези предпоставки са толкова фундаментални, че не могат да бъдат изместени от конюнктурни, злободневни "актуални" потребности.
* * *
За България и българите изчистването на фалшивите наслагвания върху историческото ни наследство в Македония има най-съществени основания. Многовековната ни история от създаването на българската народност през VII-IX век насам, когато се формира окончателно и нейното етнокултурно землище, включва неотменно и случващото се в югозападните български земи. Неслучайно българите от тези предели водят десетилетия най-тежките и изнурителни войни срещу Византия на Василий II за запазване независимостта на своята държава.
От особено значение е участието на българското население тук във възрожденските обновителни процеси и формирането на единния облик на българската национална общност, потвърдено и с международно признати документи. След разкъсването на българската етническа територия с Берлинския договор от 1878 г. нашите предци и младата ни държава вложиха всичките си жизнени сили, цялата си национална енергия и мощ за народностното ни обединение. Тези усилия и удивителна всеотдайност са мощен източник на гордост и упование, предпоставка за самочувствие и увереност във възможностите ни и занапред! И неслучайно главните ни усилия бяха насочени към македонските земи, където народностната ни съдба преживя най-драматични събития, където са се подвизавали българи, написали най-светли страници от нашата история - Климент и Наум, Самуил и потомците му, Константин Тих, Паисий, братя Миладинови, Жинзифов, Пърличев и Шапкарев, дейците на Илинден.
Подвизите на нашите войници през Балканската и Първата световна война, всеотдайната им жертвоготовност и смелост в сраженията не бяха, за да завладеем чужди земи, а за да обединим страната си! И неслучайно след краха от войните народът ни изпадна в потрес, отчаян от напразно отдадените усилия и многохилядните жертви. Покрусата, националната катастрофа от поражението (въпреки победите в боевете), потискащи ни и днес, могат да бъдат надживени само като се защити истината, че жертвите са били неотменни и следователно оправдани. И този извод трябва да стане и европейско достояние, защото никой няма право да осъжда народа ни, че е искал да обедини националните си сили. Трябва да е пределно ясно, че днес България не може да се нареди достойно между европейските народи в новата единна общност на ЕС, ако не отстои истината за своето историческо наследство. То трябва да заеме полагащото му се заслужено място в общата история на Европа.
Този проблем има най-пряко отношение и към вътрешнонационалното ни състояние. Една от причините за дълбокия ни национален срив днес, за отслабване на обединяващите ни сили, за безпощадното вътрешнополитическо противопоставяне е принизяването на националното, в т. ч. и неглижиране на историческото ни наследство, примирението то да бъде ограбено, неумението и липсата на решителност да защитим позициите си, съгласието да се откажем от тях заради наложено ни от господстващи сили конюнктурно поведение.
Дошъл е решаващ час! В него или ще отстоим достойнството си на горд европейски народ с многовековна история, или примирено ще продължим да се сриваме и изчезваме в невъзможността си да се утвърдим като незаслужаваща бъдеще разкапваща се общност.
Такъв е за България залогът!
* * *
Истината за историческото наследство на македонските земи е не по-малко важна за населението на Македония (и Беломорска Тракия). Крайно време е считащите се тук за македонци да намерят истинските основания на своята идентичност. Защото корените й не слизат до историческите пластове, оставени от Филип и Александър Македонски. Идентичността им не може да се изгради и като се отнема историята, културното наследство на българската нация и държава, идентичността и наследството на местното българско население. Македонците с основание искат да са народът, даващ облика на Македония, тяхната култура, цивилизационни постижения, нравствени принципи и правни норми да определят европейските черти на тяхната държава. Да обединяват около това огромно културно-цивилизационно европейско достояние и местното албанско население. В разговор с Арбен Джафери (до смъртта си през 2012 г. най-уважаваният албански лидер и най-мъдър политик, когото съм срещал в Македония) той изказа пред мен разочарованието си от македонците така: "Как да изграждат и ръководят държава, та те дори не знаят кои са и какви са!" Много от албанците се присмиват и дори гаврят с "историческите напъни" на македонците, на изригващия от тези напъни фанатизъм, отказ и неспособност да чуят каквито и да било отрезвяващи доводи.
Македонизмът, насаждан безкомпромисно, цинично и безпощадно от 1944 г. насам като наложена от Сърбия държавна идеология на югославската македонска държава, така е обсебил не само огромна част от населението, но и македонските политици, че изпитваш потрес, като гледаш и слушаш как те в "Собранието" (македонския парламент) се надпреварват да се доказват кой е "по-батьо" македонец. Акад. Г. Старделов от Македонската академия на науките и изкуствата ме предупреди, че те дори имат автор, който пише, че македонският монах от Хилендар Паисий е помогнал и на други народи (в случая на българите) да осъзнаят своята народностна свяст, като им написал "История славяноболгарска"?!! Когато след повече от час разгорещени разисквания за македонските "научни" позиции с колега хуманитарист, сега директор на един от научните институти в Скопие, оборих с факти грешните му тези, той, осъзнал безоснователността на позициите си, ужасен възкликна: "Та ние вече 60 години ги пишем тие работи, как така сега изведнъж да се откажем от това?!"
На другия полюс са българите в Македония, обрекли се докрай на своята вярност към род и родина, понасяли - заради това, че са българи - уволнения, побоища, презрение, отхвърляне, изолиране, затвори, преглъщали болката, че свободна България ги е изоставила. За тях Македония е тяхната родина, а те - най-предани нейни чада и синове.
Те с все по-дълбок потрес гледат нарастващата "македонска вакханалия". За тях Македония се е превърнала в "шизофренна страна" с объркано, откъснало се от реалния свят и незнаещо какво е, какво иска и към какво се стреми славянско население. Днес те също очакват най-после да бъде отстояна истината за историята на Македония, за техните предци, за патриотичните им дела и борбите за свободата и добруването на населението тук.
България е в огромен дълг към българите в Македония. Постоянно се занимаваме със Западните покрайнини (не че няма защо), но нищо практически не сме направили досега за защита на българите в Македония (както впрочем и в Гърция), които са понесли много повече страдания и са дали най-много жертви. А първото, което трябва да се направи, е разкриване на истината за отношението към тях на сръбската, а сетне и на югославската македонска държава, за избитите, малтретирани, преследвани и изгонени местни учители, културни дейци и общественици, за разселените и прокудените, за ликвидираните български училища, читалища, библиотеки, за изгорените български книги.
В този процес на разкриване на пластовете на миналото е важно да не се премълчава и истината за вътрешните противоречия в борбите на българите и на българската държава за освобождението на Македония, за времето, когато част от македонските земи бяха администрирани от българската държава (1941-1944 г.), за насилствено налаганата "македонска" идентичност на българското население в Пиринско и т. н.
Следва
Дойде време най-после "авгиевите обори" с македонските проблеми на България, натрупвани близо два века с фалшификациите върху огромното българско историческо наследство в западните български земи, да бъдат разчистени. Да се открие здравата основа на историческата правда и върху нея да започне да се изгражда истинската история и държавност на признатата най-напред от България самостоятелна македонска държава.
Приемането на Македония в НАТО стана подтик на събитията. То наложи появата на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Р България и Р Македония, подписан на 1 август 2017 г. и вече влязъл в сила. Чл. 8/2 в него предвижда създаване на "Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективно, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития и личности, насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности". Българската част от тази комисия от авторитетни учени, общественици и дипломати под ръководството на нейния председател доц. д-р Ангел Димитров - историк и дипломат, вече проведе първото си заседание. Договорът предвижда комисията да представя ежегодни доклади за дейността си пред правителствата на двете страни. Организатор на изпълнението на договора е създадената според чл. 12 Смесена междуправителствена комисия със съпредседатели министрите на външните работи на България и Македония, която трябва да се свиква най-малко веднъж годишно.
Българският народ с огромна надежда очаква изпълнението на този договор. Защото неговата поява е отдавна назряла. Тя надхвърля конюнктурната теза за добросъседство, необходимо условие страните от Западните Балкани да влязат в НАТО. Както често се случва в историята, някакво конкретно, второстепенно събитие като влизането на Македония в НАТО (организация, изживяла своята роля, въпреки историческата си изхабеност днес поддържана на изкуствено дишане като агресивна сила срещу Русия) може да отприщи решаването на много по-важни, отдавна назрели и нетърпящи отлагане проблеми. Всъщност влизането на Македония в ЕС е реалната предпоставка за преодоляване на противоречията между София и Скопие. Но тъй като то все още не е на дневен ред, приемането в НАТО изигра ролята на катализатор за раздвижване на застоя.
Правителството на Бойко Борисов може да влезе в историята с подписването на договора. Но се опасявам, че както лично той и министърът на външните работи Екатерина Захариева, така управляващата партия ГЕРБ и немалка група активни либерали и мултикултуралисти, от години финансирани отвън, в стремежа си да изпълнят най-старателно поръките на своите ментори, не си дават сметка, че главното значение и роля на договора са в:
* отстояване на ограбеното национално културно-историческо наследство на българския народ и разрешаване на историческите противоречия между България и Македония;
* създаване на здрави, верни и обективни исторически предпоставки за изграждане на македонската етнокултурна общност и държава;
* изграждане на днешните и бъдещите взаимоотношения между България и Македония върху темелите на вярно определеното историческо наследство, на съвременното държавно и международно право, условие за влизане на Македония в ЕС.
Тези предпоставки са толкова фундаментални, че не могат да бъдат изместени от конюнктурни, злободневни "актуални" потребности.
* * *
За България и българите изчистването на фалшивите наслагвания върху историческото ни наследство в Македония има най-съществени основания. Многовековната ни история от създаването на българската народност през VII-IX век насам, когато се формира окончателно и нейното етнокултурно землище, включва неотменно и случващото се в югозападните български земи. Неслучайно българите от тези предели водят десетилетия най-тежките и изнурителни войни срещу Византия на Василий II за запазване независимостта на своята държава.
От особено значение е участието на българското население тук във възрожденските обновителни процеси и формирането на единния облик на българската национална общност, потвърдено и с международно признати документи. След разкъсването на българската етническа територия с Берлинския договор от 1878 г. нашите предци и младата ни държава вложиха всичките си жизнени сили, цялата си национална енергия и мощ за народностното ни обединение. Тези усилия и удивителна всеотдайност са мощен източник на гордост и упование, предпоставка за самочувствие и увереност във възможностите ни и занапред! И неслучайно главните ни усилия бяха насочени към македонските земи, където народностната ни съдба преживя най-драматични събития, където са се подвизавали българи, написали най-светли страници от нашата история - Климент и Наум, Самуил и потомците му, Константин Тих, Паисий, братя Миладинови, Жинзифов, Пърличев и Шапкарев, дейците на Илинден.
Подвизите на нашите войници през Балканската и Първата световна война, всеотдайната им жертвоготовност и смелост в сраженията не бяха, за да завладеем чужди земи, а за да обединим страната си! И неслучайно след краха от войните народът ни изпадна в потрес, отчаян от напразно отдадените усилия и многохилядните жертви. Покрусата, националната катастрофа от поражението (въпреки победите в боевете), потискащи ни и днес, могат да бъдат надживени само като се защити истината, че жертвите са били неотменни и следователно оправдани. И този извод трябва да стане и европейско достояние, защото никой няма право да осъжда народа ни, че е искал да обедини националните си сили. Трябва да е пределно ясно, че днес България не може да се нареди достойно между европейските народи в новата единна общност на ЕС, ако не отстои истината за своето историческо наследство. То трябва да заеме полагащото му се заслужено място в общата история на Европа.
Този проблем има най-пряко отношение и към вътрешнонационалното ни състояние. Една от причините за дълбокия ни национален срив днес, за отслабване на обединяващите ни сили, за безпощадното вътрешнополитическо противопоставяне е принизяването на националното, в т. ч. и неглижиране на историческото ни наследство, примирението то да бъде ограбено, неумението и липсата на решителност да защитим позициите си, съгласието да се откажем от тях заради наложено ни от господстващи сили конюнктурно поведение.
Дошъл е решаващ час! В него или ще отстоим достойнството си на горд европейски народ с многовековна история, или примирено ще продължим да се сриваме и изчезваме в невъзможността си да се утвърдим като незаслужаваща бъдеще разкапваща се общност.
Такъв е за България залогът!
* * *
Истината за историческото наследство на македонските земи е не по-малко важна за населението на Македония (и Беломорска Тракия). Крайно време е считащите се тук за македонци да намерят истинските основания на своята идентичност. Защото корените й не слизат до историческите пластове, оставени от Филип и Александър Македонски. Идентичността им не може да се изгради и като се отнема историята, културното наследство на българската нация и държава, идентичността и наследството на местното българско население. Македонците с основание искат да са народът, даващ облика на Македония, тяхната култура, цивилизационни постижения, нравствени принципи и правни норми да определят европейските черти на тяхната държава. Да обединяват около това огромно културно-цивилизационно европейско достояние и местното албанско население. В разговор с Арбен Джафери (до смъртта си през 2012 г. най-уважаваният албански лидер и най-мъдър политик, когото съм срещал в Македония) той изказа пред мен разочарованието си от македонците така: "Как да изграждат и ръководят държава, та те дори не знаят кои са и какви са!" Много от албанците се присмиват и дори гаврят с "историческите напъни" на македонците, на изригващия от тези напъни фанатизъм, отказ и неспособност да чуят каквито и да било отрезвяващи доводи.
Македонизмът, насаждан безкомпромисно, цинично и безпощадно от 1944 г. насам като наложена от Сърбия държавна идеология на югославската македонска държава, така е обсебил не само огромна част от населението, но и македонските политици, че изпитваш потрес, като гледаш и слушаш как те в "Собранието" (македонския парламент) се надпреварват да се доказват кой е "по-батьо" македонец. Акад. Г. Старделов от Македонската академия на науките и изкуствата ме предупреди, че те дори имат автор, който пише, че македонският монах от Хилендар Паисий е помогнал и на други народи (в случая на българите) да осъзнаят своята народностна свяст, като им написал "История славяноболгарска"?!! Когато след повече от час разгорещени разисквания за македонските "научни" позиции с колега хуманитарист, сега директор на един от научните институти в Скопие, оборих с факти грешните му тези, той, осъзнал безоснователността на позициите си, ужасен възкликна: "Та ние вече 60 години ги пишем тие работи, как така сега изведнъж да се откажем от това?!"
На другия полюс са българите в Македония, обрекли се докрай на своята вярност към род и родина, понасяли - заради това, че са българи - уволнения, побоища, презрение, отхвърляне, изолиране, затвори, преглъщали болката, че свободна България ги е изоставила. За тях Македония е тяхната родина, а те - най-предани нейни чада и синове.
Те с все по-дълбок потрес гледат нарастващата "македонска вакханалия". За тях Македония се е превърнала в "шизофренна страна" с объркано, откъснало се от реалния свят и незнаещо какво е, какво иска и към какво се стреми славянско население. Днес те също очакват най-после да бъде отстояна истината за историята на Македония, за техните предци, за патриотичните им дела и борбите за свободата и добруването на населението тук.
България е в огромен дълг към българите в Македония. Постоянно се занимаваме със Западните покрайнини (не че няма защо), но нищо практически не сме направили досега за защита на българите в Македония (както впрочем и в Гърция), които са понесли много повече страдания и са дали най-много жертви. А първото, което трябва да се направи, е разкриване на истината за отношението към тях на сръбската, а сетне и на югославската македонска държава, за избитите, малтретирани, преследвани и изгонени местни учители, културни дейци и общественици, за разселените и прокудените, за ликвидираните български училища, читалища, библиотеки, за изгорените български книги.
В този процес на разкриване на пластовете на миналото е важно да не се премълчава и истината за вътрешните противоречия в борбите на българите и на българската държава за освобождението на Македония, за времето, когато част от македонските земи бяха администрирани от българската държава (1941-1944 г.), за насилствено налаганата "македонска" идентичност на българското население в Пиринско и т. н.
Следва
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
