Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05 21:22 - Как ЦРУ действа като инструмент на президента на САЩ за осъществяване на подривни терористични операции зад граница
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове:
1



Когато скелетите са извън гардероба
Дума 29. Май 2018 , брой: 101Славчо Кънчев
"Audacter calumni?re, simper aliquid haeret - Клевети смело, винаги нещо остава."
Латинска сентенция
На 9 август 1974 г. тогавашният президент на Съединените американски щати, републиканецът Ричард Никсън, подава оставка от поста си под непосредствената заплаха да бъде подложен на процедура на импийчмънт (отстраняване от длъжност) от страна на американския Конгрес заради аферата "Уотъргейт" - проникването през 1972 г. с взлом в щаб-квартирата на Демократическата партия за предстоящите избори в едноименния хотелски комплекс.
Нахлуването е извършено по поръчка на комитета за преизбирането на Ричард Никсън за втори мандат като стопанин на Овалния кабинет в Белия дом. Взломаджиите са един бивш агент на ЦРУ и неколцина кубински емигранти. Целта е да бъде монтирано подслушвателно устройство на телефона на председателя на Демократическата партия Лари О"Брайън, както и да бъдат заснети документи за стратегията относно предстоящата предизборна кампания на съперницата на Републиканската партия. Но взломаджиите са заловени от един охранител в хотелския комплекс.
Последвалите опити да бъде прикрито участието в престъплението от страна на комитета за преизбирането на Ричард Никсън, извършено от самия него, от министъра на правосъдието (генералния прокурор) Джон Мичел, от началника на президентската администрация Х. Р. Халдейман, помощника на президента Джон Ерлихман, също и от правния съветник на Белия дом Джон Дийн, както и редица други приближени на американския президент, накрая довежда до изслушвания в Конгреса за взлома в щаб-квартирата на Демократическата партия и за участието в него на самия президент и на неговото обкръжение.

Магнетофонни записи от разговорите

на американския президент, които задължително служебно се извършват, когато той е на телефона в Овалния кабинет, и изискани от Конгреса относно периода непосредствено преди и след извършването на взлома в щаб-квартирата на Демократическата партия, се оказват манипулирани - липсват техни части. Това довежда до намерението от страна на демократите в Конгреса да стартират процедурата за импийчмънт.
След като Камарата на представителите гласува утвърдително по три точки за импийчмънт, въпросът е поставен за одобрение от Сената. Там Ричард Никсън може да очаква подкрепа вече от не повече от 10-12 сенатори, които да гласуват против отстраняването му от поста. Ето защо, макар и с голяма вътрешна съпротива, Ричард Никсън подава оставка. Мнозина от неговите сътрудници, замесени в аферата "Уотъргейт", са изпратени по-късно в затвора след шумен съдебен процес, нашироко отразяван от средствата за масова информация. А американските журналисти Карл Бърстайн и Боб Уудуорт стават световноизвестни със своята документална книга по случая "Цялото президентско войнство". В нея документално е изложена цялата хронология на разкриването срещу солидно възнаграждение от страна на "вътрешен човек" в администрацията на Ричард Никсън на подробностите, свързани с опитите на стопанина на Овалния кабинет в Белия дом аферата да бъде прикрита. До ден днешен името на информатора, представен под псевдонима "Дълбокото гърло", в серията статии, публикувани своевременно в процеса на разобличаването на Ричард Никсън & Ко. във в. "Вашингтон поуст", остава неизвестно.
Всъщност напускането на Овалния кабинет в Белия дом е финалната сцена от неуспешния втори мандат на Ричард Никсън. През октомври 1973 г. вицепрезидентът Спиро Егню е принуден да подаде оставка поради обвинения за укриване на данъци от доходи от ... подкупи, за които той признава.
На основание на ХII поправка на Конституцията на САЩ да заеме вицепрезидентския пост е избран Джералд Форд. Именно той се заклева като президент след оставката на Ричард Никсън. Месец по-късно опрощава всички извършени от Ричард Никсън престъпления, макар че официално неговият предшественик не е бил обвинен в нищо от американския Конгрес.
Двата провала по върховете на Републиканската партия мотивират демократите да минат в настъпление срещу своите съперници. В Сената е създадена т. нар. "комисия на сенатора Франк Чърч" за разследване на ЦРУ.
В своята автобиография известният американски политик и кандидат за президент от Републиканската партия Бари Морис Голдуотър (2 януари 1909 г. - 29 май 1998 г.) разкрива драматичния шок сред американците, когато бива разкрито, че ЦРУ не само е действало на територията на самите САЩ, но то е било в нарушение на законите, като е отваряло частни писма, проучвало е журналисти, които са публикували "изтекла" класифицирана информация, организирали са електронно подслушване и други незаконни намеси в частния живот.
Секретната документация, до която комисията "Франк Чърч" получава достъп, относно дейността на ЦРУ през 50-те и 60-те години на миналия век

изкарва на бял свят "мръсното бельо"

на американските "рицари на кинжала и плаща". Били са планирани опити за убийствата на "марксисткия" (според оценката на ЦРУ), политически деец на Република Конго Патрис Лумумба, както и на кубинския лидер Фидел Кастро.
Само за периода от 1961 до 1967 г. по данни на списание "Юнайтед стейтс нюз енд уърлд рипорт" ЦРУ е провело около 900 "тайни операции" против "нежелателни" дейци и правителства.
През 70-те години на миналия век, когато излизат наяве подривните акции на ЦРУ, включително политически убийства и държавни преврати, Конгресът на САЩ под натиска на общественото мнение създава специална комисия на Камарата на представителите за разследване на дейността на разузнавателните органи, възглавявана от конгресмена Отис Пайк, която работи паралелно с аналогичната сенатска комисия под председателството на Франк Чърч. Планира се работата и заключенията на комисията "Отис Пайк" да бъдат обобщени в цялостен доклад.
Въпреки че Конгресът засекретява съдържанието на този доклад и забранява неговото разпространяване в средствата за масова информация, нюйоркският вестник "Вилидж войс" успява да се сдобие със съдържанието му.
В доклада се съдържа многозначителен пасаж: "Правомощията и разходите на разузнавателните органи в САЩ са първият обект на разследване при изслушванията в комисията. Като се основава на анализа, проведен от ревизорите на Главното счетоводно управление и представени на комисията, тя стига до извода, че разходите за разузнавателни операции зад граница 3-4 пъти превишават тези суми, за които се дава информация на Конгреса, и 5 пъти превишават в действителност сумата на разходите вътре в нашата страна, за които ръководителите на федералното правителство дават сведения на Конгреса."
По-нататък следва още по-голям шок за държаните в неведение американски законодатели (и данъкоплатци!): "Правителството - се подчертава в доклада на комисията "Отис Пайк" - не отделя особено внимание на тази поразителна свобода, с която ЦРУ изразходва средствата, също както и на широкото използване на "необявени фондове"... В резултат буквално шепа ръководители на разузнавателните органи изразходват над 10 милиарда долара практически без всякакъв контрол."
В категорията на "най-скъпоструващите" и "опасни" авторите на доклада посочват "тайните операции" на ЦРУ по снабдяване с оръжие и формиране на военни и полувоенни формирования зад граница през периода 1965-1975 г. (23 процента от всички операции). В това число: "създаване на тайни армии, финансова помощ на групи, участващи във военни действия, обучения на военизирани групи (включително професионални терористи - бел. авт.) и осигуряване на съветници, доставки на оръжия, боеприпаси и друго военно снаряжение".
Ето че

механизмът за тайните терористични операции

е сглобен да функционира плавно благодарение на ресурса от безотчетни финансови средства.
Според бившия агент на ЦРУ Ралф Макгихи: "ЦРУ не се явява и никога не е било чисто разузнавателно управление. То фактически представлява инструмент на президента за осъществяване на подривни терористични операции зад граница."
"От края на войната (Втората световна - бел. авт.) ние, ЦРУ, не сме вършили нищо друго, освен да помагаме на различни ... сили в тяхната борба против комунистическата опасност" - това изказване принадлежи на Уилям Колби, бивш директор на ЦРУ.
Макар и скандалът да е огромен, години по-късно се оказва, че ЦРУ нито на йота не е променило стила си на дейност.
В края на 1983 г. лично тогавашният американски президент дава заповед на ЦРУ да организира минирането на никарагуанското крайбрежие като средство за натиск върху революционното сандинистко правителство, а същевременно и начин да се окаже подкрепа на въоръжената съпротива срещу законната власт.
В желанието си да осигури финансирането на т. нар. "контрас" Роналд Рейгън, зад гърба на американския Конгрес, въпреки изричния закон, че само в правомощията на американските законодатели е да разрешават сключването на сделки за износ на оръжие в чужбина над 25 000 щат. долара, дава зелена светлина за тайна доставка на оръжие за Иран. Получените суми заминават директно в разпореждане на никарагуанските въстаници. Тогава избухва скандалът "Иран - контрас" с главен оперативен обвиняем полковник Оливър Норт.
Всъщност президентът Роналд Рейгън нарушава още един закон, приет след т. нар. "Тонкински инцидент" в крайбрежните води на Социалистическа република Виетнам, който е използван от тогавашния американски президент Линдън Джонсън като основание да започне военни действия срещу Северен Виетнам, без да е поискал одобрението на Конгреса.
Законът, който Роналд Рейгън нарушава, е, че само двете камари на законодателното тяло на Съединените щати имат право - при съвместно решение - да обявяват военни действия срещу друга държава. Всъщност чрез нареждането си де факто Роналд Рейгън е обявил война на официалните власти в Никарагуа, понеже според международното право минирането на пристанища на дадена страна е равносилно на обявяване на военни действия срещу нея.
Въпреки широкия отрицателен международен отзвук от действията на американския президент както по отношение на финансирането на никарагуанските "контрас" посредством продажбите на оръжие на Иран в нарушение на закона, като особено остри в случая бяха реакциите на Израел - дългогодишния съперник на Иран за влияние в Близкия изток, - така също и в самите Съединени щати, а и в чужбина, общественото мнение осъди минирането на никарагуанските териториални води. Но вместо да изрази в някаква форма разкаяние за своето поведение, Роналд Рейгън прехвърли вината върху журналистите, които той оприличи на "акули, които помирисват кръвта", като по този начин направи твърде тромав опит да омаловажи както своите постъпки, така и техните последици.
 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1251573
Постинги: 2978
Коментари: 1403
Гласове: 774
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031