Постинг
27.05.2018 20:33 -
Политика и мухи
Дума 28. Май 2018 , брой: 100 Николай Николов
Миналата седмица беше белязана с редица международни срещи на нашите държавни мъже.
На 24 май българските официални лица се поклониха на гроба на Свети Кирил в Рим. Мероприятието беше проведено съвместно с колегите им от Македония, които смятат, че Солунските братя и Св. Климент Охридски са техни. С участието си в общата церемония в базиликата "Сан Клементе" нашите висши чиновници показват, че приемат тезата на западните ни съседи и им позволяват да продължат с преиначаването и присвояването на родната история и култура.
По-късно главата на Римокатолическата църква бе поканен на гости в православна България. Пред микрофоните беше уточнено, че Светият синод ще бъде уведомен допълнително, за да се подготви за посрещането. Не съм запознат с тънкостите на организацията на подобни посещения - може би светско лице има право да заповядва на БПЦ кои иноверци да кани? Но дали ще има полза за страната, ако йезуитът Франциск долети на жълтите павета?
Католиците винаги са проявявали искреност в отношенията си с православните и не крият своя апетит към нашите души и кесии. Какво ли се е обсъждало на четири очи с папата? Да не би, след като наметнахме Западните Балкани със савана на ЕС, да е настанало време за обединение и в религията?
Може би господин министър-председателят трябваше да отложи пътуването до Италия, докато там сформират правителството? Евентуална среща с новите министри би била от полза за интересите на държавата ни.
После българската делегация се озова в Загреб, където бе повторено желанието да влезем в Шенген и еврозоната. Изявлението се прави седмица след като съответстващите институции обясниха защо не могат да ни приемат. Беше открит паметник.
По-нататък дойде редът на Киев
Нашите политици често се срещат с тамошните превратаджии. Едва ли ще си кажат нещо ново, защото конците и на едните, и на другите се дърпат от един и същ център. Възможно е отново да изразим подкрепата за местните закони, ограничаващи правата на малцинствата. Сред тях е и този за образованието, който предвижда обучение в училищата единствено на украински език. Унгария и Румъния предприемат действени мерки срещу дадените норми и опитват да защитят интересите на своите етнически групи в Украйна. Явно репресивното законодателство пречи на техните хора, но не и на нашите.
Впоследствие стана известно, че официалната програма включва футбол. После - откриване на паметник.
По-рано миналата седмица друга делегация на високо равнище беше в Русия. Несъмнено това посещение бе трудно и важно. Доколко бе ползотворно, е отделен въпрос, защото отстрани нашият президент изглеждаше като войник, тръгнал в атака. Смел, прежалил се и самотен на бойното поле. Чест му прави, че се реши на подобна стъпка! И толкова.
Обикновено на срещите между държавните глави взимат участие много делови хора, обсъждат се съвместни проекти, подписват се договори. Сега в Москва и Сочи беше казано, че искаме газ и смятаме да строим атомна електроцентрала без гаранции. Не знам как се е чувствал държавният глава, повдигайки тези теми, но мен ме беше срам. Много перспективни начинания погубиха управляващите ни леви и десни партии през последните години, калта от нелогичните им решения полепна по лицето на нашата страна.
Също така на домакините беше обявено, че няма да купуваме от тях самолети. Мотивът: членството в НАТО. Дали турците и гърците са по-малко натовци от нас, щом използват руско оръжие?
И малко допълнителна информация към темата. В началото на 2017 г. Сърбия получи от Русия в рамките на програмата за военнотехническо сътрудничество шест изтребителя МиГ-29. Целта на западните съседи, които не питаят голяма любов към нас, е да сформират поне една ескадрила от десет МиГ-а.
Освен това РФ им предаде безвъзмездно 30 танка Т-72С и 30 бронетранспортьора БРДМ- 2. Старичко, но доказано върши добра работа.
Сърбите планират и усилване на системата за противовъздушна отбрана.
Това е за НАТО, вярността и доверието между държавите.
Няма значение кой е производителят
на оръжието, важното е, когато потрябва, то да ти бъде под ръка. Докато светът се готви за предстоящата война, в нашето Народното събрание година след година спорят каква сума е необходима за родните ВВС и да включва ли тя ДДС. Това бавене навява съмнения за липса на интерес. Защо да се дават пари за защитата на територия, която е отписана от ръководителите й?
Концентрирането на властта в едни ръце не е добре за държавата.
Физически е невъзможно да летиш постоянно в чужбина и да се справяш с вътрешните политически, икономически и социални проблеми. Колкото и подготвени да са твоите помощници и хората от Министерския съвет, те трябва да се контролират.
Не е правилно своеволно и еднолично да се решават въпроси, които влизат в сферата на отговорност на министрите или даже на организации като Българската православна църква.
Срещите с чуждестранни ръководители изискват напрегната подготовка, на тях се решават делови въпроси, защитават се националните интереси. Между полетите остава ли време за почивка и изучаване на проблемите, които предстои да бъдат обсъдени? Заучените реплики, усмивките и бащинските потупвания по рамото не са правене на политика.
Може би народните депутати или нарочно избрана комисия трябва да получат правото да контролират пътуванията на министрите зад граница и техните контакти там? Съответно въз основа на предвидените разходи и планираните ползи за държавата да се преценява дали командировката е нужна. След завръщането си официалното лице да бъде задължено да дава отчет за свършената работа. И да се проследява какъв е ефектът от подписаните от него съглашения.
На мен не ми е ясна ролята на президента в нашата страна. Балансьор? На какво? Представител? На чии интереси? Гарант? Без никакви правомощия? Не може ли ръцете на тази фигура да се развържат и да бъдат заети с някаква истинска работа? Какво би станало, ако в Президентството започнат да отговарят за формирането на външната политика? Или ако получат повече правомощия да контролират и коригират законотворческия процес и неговото прилагане?
Предполагам, че тук читателят ще попита: "Добре, за политиката е писано много, даже стана скучно, но къде са мухите от заглавието?" А, мухите ли? Те летят насам-натам и си търсят главите.
Миналата седмица беше белязана с редица международни срещи на нашите държавни мъже.
На 24 май българските официални лица се поклониха на гроба на Свети Кирил в Рим. Мероприятието беше проведено съвместно с колегите им от Македония, които смятат, че Солунските братя и Св. Климент Охридски са техни. С участието си в общата церемония в базиликата "Сан Клементе" нашите висши чиновници показват, че приемат тезата на западните ни съседи и им позволяват да продължат с преиначаването и присвояването на родната история и култура.
По-късно главата на Римокатолическата църква бе поканен на гости в православна България. Пред микрофоните беше уточнено, че Светият синод ще бъде уведомен допълнително, за да се подготви за посрещането. Не съм запознат с тънкостите на организацията на подобни посещения - може би светско лице има право да заповядва на БПЦ кои иноверци да кани? Но дали ще има полза за страната, ако йезуитът Франциск долети на жълтите павета?
Католиците винаги са проявявали искреност в отношенията си с православните и не крият своя апетит към нашите души и кесии. Какво ли се е обсъждало на четири очи с папата? Да не би, след като наметнахме Западните Балкани със савана на ЕС, да е настанало време за обединение и в религията?
Може би господин министър-председателят трябваше да отложи пътуването до Италия, докато там сформират правителството? Евентуална среща с новите министри би била от полза за интересите на държавата ни.
После българската делегация се озова в Загреб, където бе повторено желанието да влезем в Шенген и еврозоната. Изявлението се прави седмица след като съответстващите институции обясниха защо не могат да ни приемат. Беше открит паметник.
По-нататък дойде редът на Киев
Нашите политици често се срещат с тамошните превратаджии. Едва ли ще си кажат нещо ново, защото конците и на едните, и на другите се дърпат от един и същ център. Възможно е отново да изразим подкрепата за местните закони, ограничаващи правата на малцинствата. Сред тях е и този за образованието, който предвижда обучение в училищата единствено на украински език. Унгария и Румъния предприемат действени мерки срещу дадените норми и опитват да защитят интересите на своите етнически групи в Украйна. Явно репресивното законодателство пречи на техните хора, но не и на нашите.
Впоследствие стана известно, че официалната програма включва футбол. После - откриване на паметник.
По-рано миналата седмица друга делегация на високо равнище беше в Русия. Несъмнено това посещение бе трудно и важно. Доколко бе ползотворно, е отделен въпрос, защото отстрани нашият президент изглеждаше като войник, тръгнал в атака. Смел, прежалил се и самотен на бойното поле. Чест му прави, че се реши на подобна стъпка! И толкова.
Обикновено на срещите между държавните глави взимат участие много делови хора, обсъждат се съвместни проекти, подписват се договори. Сега в Москва и Сочи беше казано, че искаме газ и смятаме да строим атомна електроцентрала без гаранции. Не знам как се е чувствал държавният глава, повдигайки тези теми, но мен ме беше срам. Много перспективни начинания погубиха управляващите ни леви и десни партии през последните години, калта от нелогичните им решения полепна по лицето на нашата страна.
Също така на домакините беше обявено, че няма да купуваме от тях самолети. Мотивът: членството в НАТО. Дали турците и гърците са по-малко натовци от нас, щом използват руско оръжие?
И малко допълнителна информация към темата. В началото на 2017 г. Сърбия получи от Русия в рамките на програмата за военнотехническо сътрудничество шест изтребителя МиГ-29. Целта на западните съседи, които не питаят голяма любов към нас, е да сформират поне една ескадрила от десет МиГ-а.
Освен това РФ им предаде безвъзмездно 30 танка Т-72С и 30 бронетранспортьора БРДМ- 2. Старичко, но доказано върши добра работа.
Сърбите планират и усилване на системата за противовъздушна отбрана.
Това е за НАТО, вярността и доверието между държавите.
Няма значение кой е производителят
на оръжието, важното е, когато потрябва, то да ти бъде под ръка. Докато светът се готви за предстоящата война, в нашето Народното събрание година след година спорят каква сума е необходима за родните ВВС и да включва ли тя ДДС. Това бавене навява съмнения за липса на интерес. Защо да се дават пари за защитата на територия, която е отписана от ръководителите й?
Концентрирането на властта в едни ръце не е добре за държавата.
Физически е невъзможно да летиш постоянно в чужбина и да се справяш с вътрешните политически, икономически и социални проблеми. Колкото и подготвени да са твоите помощници и хората от Министерския съвет, те трябва да се контролират.
Не е правилно своеволно и еднолично да се решават въпроси, които влизат в сферата на отговорност на министрите или даже на организации като Българската православна църква.
Срещите с чуждестранни ръководители изискват напрегната подготовка, на тях се решават делови въпроси, защитават се националните интереси. Между полетите остава ли време за почивка и изучаване на проблемите, които предстои да бъдат обсъдени? Заучените реплики, усмивките и бащинските потупвания по рамото не са правене на политика.
Може би народните депутати или нарочно избрана комисия трябва да получат правото да контролират пътуванията на министрите зад граница и техните контакти там? Съответно въз основа на предвидените разходи и планираните ползи за държавата да се преценява дали командировката е нужна. След завръщането си официалното лице да бъде задължено да дава отчет за свършената работа. И да се проследява какъв е ефектът от подписаните от него съглашения.
На мен не ми е ясна ролята на президента в нашата страна. Балансьор? На какво? Представител? На чии интереси? Гарант? Без никакви правомощия? Не може ли ръцете на тази фигура да се развържат и да бъдат заети с някаква истинска работа? Какво би станало, ако в Президентството започнат да отговарят за формирането на външната политика? Или ако получат повече правомощия да контролират и коригират законотворческия процес и неговото прилагане?
Предполагам, че тук читателят ще попита: "Добре, за политиката е писано много, даже стана скучно, но къде са мухите от заглавието?" А, мухите ли? Те летят насам-натам и си търсят главите.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
