Дума 1. Май 2018 , брой: 82 Валентин Радомирски
Посещенията в САЩ на френския президент Еманюел Макрон (23-25 април) и на германския канцлер Ангела Меркел (27 април) бяха продиктувани от два "горeщи проблема".
Първият е свързан с това, че на 1 май изтича едномесечната отсрочка за налагане на мита от САЩ върху редица стоки, произвеждани от държавите членки на Европейския съюз. Брюксел вече е депозирал искане в Световната търговска организация (СТО) да се разгледа този ход на президента Тръмп като несъответстващ на поетите от Вашингтон задължения. Европа изпрати Макрон и Меркел с очакването да отстранят възможността за "търговска война" между двата бряга на Атлантика. Но надеждите й бяха "попарени" от репликата на американския президент - "предпочитам да разговарям с Франция, а не с ЕС". Това може и да се хареса на Макрон, но със сигурност то не спечели нови приятели на Тръмп в Брюксел и другите европейски столици.
Този въпрос беше много по-важен за Меркел, тъй като митата и санкциите срещу Русия засягат най-вече германския бизнес. Очаква се под ударите на приетото законодателство за санкциите да попаднат всички немски фирми, които участват в проекта "Северен поток-2", което поставя под сериозно съмнение неговата реализация. А от митата ще пострадат немските производители на коли, стоманодобивните и алуминиевите компании.

Очакват се резки колебания на пазара и многомилиардни загуби,

които да спрат сегашното икономическо оживление. Меркел не каза след срещата какво според нея ще реши Тръмп по този въпрос. С това призна, че както тя, така и френският президент не са успели да променят позицията на американския ръководител.
В тази връзка интерес представлява едно проучване, проведено неотдавна сред 373 експерта по външна политика, икономика и национална сигурност от американския Pew Research Center в сътрудничество с германския филиал на "Маршал фонд" (САЩ). Девет от всеки 10 американските експерти са на мнение, че трансатлантическата дипломация е станала по-трудна и сложна през 2017 г., а към подобна гледна точка са се придържали 8 от всеки 10 европейски експерти. Осем от всеки 10 експерти смятат, че преместване на посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим ще затрудни урегулирането на израелско-палестинския конфликт, а около 2/3 са убедени, че подходът на САЩ към Иран може да увеличи дестабилизацията на региона. Само 6% от американските експерти и 12% от техните европейски колеги смятат, че администрацията на Тръмп се ориентира към правилни позиции в международните отношения.
Вторият спешен проблем беше свързан с обстоятелството, че на 12 май предстои САЩ да обявят решението си дали ще продължат своето участие в така наречения "Съвместен всеобхватен план за действие" (СВПД), изработен след дългогодишни преговори между Иран и "шесторката" - държави, в които влизат САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия. Очертава се САЩ да напуснат т. нар. ядрена сделка с Иран въпреки възраженията на съюзниците им. (Сделката цели да попречи на Техеран да придобие ядрено оръжие - ред.)
Точно на срещата на Доналд Тръмп с Макрон се разрази поредната буря от заплахи към Иран. Американският президент заяви, че "ще сдържа" Иран в Близкия изток и че Иран "ще има големи проблеми", ако реши да възобнови ядрената си програма: "Ще имат големи проблеми, повечето от когато и да е било". Това прозвуча като отговор на предупреждение на иранския външен министър Мохамед Зариф, който заяви, че страната му е готова "с ускорени темпове" да възобнови своята ядрена програма, ако САЩ напуснат ядреното споразумение от 2015 година. А на срещата с Меркел Тръмп обяви едва ли не клетвено, че никога няма да допусне "Иран да има ядрено оръжие". И както можеше да се предположи, Макрон се самопредложи за посредник между САЩ и Иран по проблема, като паралелно изрази намерение "да включи и Русия", въпреки нейното крайно отрицателно отношение към намеренията на Вашингтон по този въпрос.
В крайна сметка след визитата си в САЩ френският президент заговори за необходимостта от преразглеждане на СВДП, за да се задоволят исканията на САЩ. За няколко дни от 22 до 27 април Макрон "еволюира" от идеята за допълнителен анекс към СВДП до почти пълното приемане на американската позиция за нови преговори. Според френския президент новите преговори трябва да обхванат въпроси като блокиране на всякаква иранска ядрена дейност до 2025 г., прекратяване на иранската балистична ракетна дейност и намиране на политическо решение за сдържане на Иран в региона, предаде Ройтерс. Как обаче ще съгласи на това Иран при явно ултимативното последно условие, не само че не е ясно, но и напомня за исторически аналогии, при които се

поставят напълно неприемливи ултиматуми, за да се започне война.

Пресконференцията на Меркел след срещата й на 27 април с Тръмп само потвърди, че и Германия не е успяла да промени американските виждания за отношенията с Иран. А европейският бизнес (и най-вече германският и френският) ще понесе значителни загуби от възобновяване на санкциите срещу Иран. Ще бъдат прекратени многомилиардните сделки за закупуване от Иран на над 100 самолета "Еърбас", както и договорите на "Рено", "Пежо", "Тотал", които бяха подписани след 2015 година.
Това обаче са пренебрежими щети пред възможността от военен конфликт с Иран, който би възпламенил целия регион и би въвлякъл почти всички близкоизточни държави в него. А признаци, че американците се отнасят сериозно към твърденията на своя президент, имаше предостатъчно през изминалата седмица. В края на април Израел бе посетен от ръководителя на специалните операции на въоръжените сили на САЩ в Близкия изток Джоузеф Вотел. В САЩ пък на посещение бе израелският министър на отбраната Авигдор Либерман. Разговорите му във Вашингтон се фокусираха върху тясната координация между Израел и САЩ в сферата на сигурността и ограничаване на негативното развитие, породено от иранската експанзия в Близкия изток и акцента й върху Сирия. За непредубедените наблюдатели се очертава картината, че започва "сверяване на часовниците" между най-близките съюзници на САЩ в Близкия изток за създаване на антииранска "коалиция", за необходимостта на която американците преди това са водили разговори с арабските режими от Персийския залив. Саудитска Арабия вече изрази готовност да изпрати свой контингент в Сирия, ако САЩ вземат решение да разширят мисията си там.
И ако арабски сунитски сили навлязат в Сирия, то тогава срещу тях ще се изправят не само шиитите, но и алавитите, друзите, християнските опълчения и редовните части на сирийската армия. Така ще се сбъдне

мечтата на Израел за широкомащабен конфликт между сунити и шиити.

С подкрепата на Иран обаче сунитите може да понесат сериозни загуби, което ще изправи Тел Авив пред решението дали и как да се намеси, за да прекъсне подобен развой. А оттук до истински сблъсък между Иран и Израел има само една стъпка. Може би поради това военният министър на САЩ Джеймс Матис обяви в събота след срещата си с Либерман, че според него "много е вероятно" да възникне военен конфликт между Израел и Иран заради действията на Техеран в региона и специално в Сирия.
Как ще реагират на подобни събития Турция, Русия и други геополитически фактори е въпрос, който да се надяваме, се взема предвид в столиците, където сега се обсъждат подобни сценарии.
В тази връзка интересно предложение прави бившият външен министър на Израел Шломо Бен-Али в статия в австралийското издание на "Стратеджист". Той критикува израелккия премиер Бенямин Нетаняху, че подтиква Тръмп да излезе от СВДП. Според него стратегията на САЩ по сирийския конфликт като начало трябва да се съсредоточи върху оказването на подкрепа за стабилизация в онези части от страната, които вече са изоставени от "Ислямска държава", а Дамаск все още не ги е овладял. Освен това САЩ трябва да използват своето влияние в Турция и сред сирийските кюрди за постигане на споразумение, което би довело до създаването на автономен кюрдски район в северна Сирия. Благодарение на буферна зона, "постоянно намираща" се под контрола на Турция, Анкара според бившия външен министър, би могла да минимизира опасенията си относно възможното прехвърляне на оръжие и бойци по посока на турските кюрди.
Такава инициатива на САЩ би била "истински подарък" за Русия, тъй като би й позволило да излезе от капана, в който се вкара сама. Дилемата пред Москва е в това, че руснаците не са готови да останат и да оказват подкрепа, докато Асад напълно не овладее страната си, но и не са готови да приемат колапс на режима, ако се оттеглят от Сирия. В този смисъл, макар че Русия е истинския стопанин в Дамаск, то тя се е превърнала и в заложница на режима. А без участието на САЩ Русия не може да излезе от това положение.
За Иран и Русия има още един съществен недостатък. Огромните суми за бъдещите икономически проекти - договори за доставка на нефт, оръжейни контракти, услуги в строителството и комуникациите, контролът на фосфатните мини и т.н. - могат да бъдат осигурени само от заклетите врагове на Асад - САЩ и държавите от Персийския залив. Но само ако им бъде осигурено участие в определянето на политическия резултат от конфликта