Изказване по повод Международния ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от фашизма и войните
Дума 13. Април 2018 , брой: 71 
Уважаеми другарки и другари,
Уважаеми антифашисти,
Уважаеми социалисти, комунисти,
Уважаеми хора и граждани, които винаги, независимо от времето, независимо от събитията, стоите на страната на прогреса, на страната на истината, на страната на човешкия живот.
Организацията на обединените нации, възползвайки се от един исторически факт, а именно освобождаването от съюзническата армия на затворниците от "Бухенвалд", обявява 11 април за ден на антифашистите, на концлагеристите и на политическите затворници. И до 11 април 1945 г. е имало войни, и до 11 април е имало политически затворници, имало е политически убийства, имало е концлагери и по време на Първата световна война, и след нея и, разбира се, най-жестоките техни образци - тези, създадени от националсоциалистическия режим на Германия.
Какво е особеното след Втората световна война, което кара човечеството, което кара ООН да открои този ден, да подчертае не просто подвига на хората, които загубиха своя живот без вина, жертвани от една

човеконенавистна идеология

Това е една особеност на Втората световна война, за разлика от Първата световна война - това беше първата война в историята на човечеството, в която нямаше тил. Война, в която не загиваха само войниците, война, където сблъсъкът не се осъществяваше само във фронтовите окопи. А война, която засегна цялото население на европейския континент - наистина от Атлантика до Урал, до Тихия океан. Война, която се водеше в моретата, на континентите, в градовете.
Война, на която станаха жертва невинните граждани в техните домове в резултат на масирани бомбардировки. И София, и гражданите на Враца, и на редица по-малки села и градове на България станаха жертва на този тип военни действия. Нямаше войници и офицери, имаше граждани на воюващи държави. Това беше крайъгълен камък в новата философия на националсоциализма, на фашизма и в неговата военна доктрина, доктрината за масовата война, за идеологическото изтребление, за новия световен ред.
Искам да подчертая също една друга особеност на тази жестока епоха - идеята за новия световен ред, световен ред в рамките на един райх, на една държава, на една идеология, на един властови център, който налага собственото си разбиране за ценността на хората, за човешкия ред, за расовия произход върху всички граждани на подвоенните територии. Подвигът на съветския войник, на Червената армия, на ръководството на болшевишката партия не се нуждае от допълнително историческо изясняване.
Съвременната битка е битка за историята. Ще перифразирам класически немски философ, който казва, че няма история, а

историята е отминала политика

Отминала политика, която днес реализира собствените си доктрини в актуалния ден, в съвременността. Разкъсването между днешния ден и това, което е било преди, води до невъзможност да бъде осмислено това, което ще бъде утре. Затова битката не е просто за историята, битката е за нас, за съвременността, за децата ни. Втората световна война е резултат от най-продължителната индустриална и финансова криза на капитализма. Тя не е резултат в сляпата игра на историята, че начело на един режим в Германия е дошъл маниакален човек.
Днес бе представена една забележителна книга - документално изследване на американски журналист за краха на Третия райх. С основание беше поставен въпросът: как е станало така, че милиони германци от една просветена европейска нация са станали жертва на подобно социално-психологическо отклонение. Няма нищо учудващо. Историческата наука и документалните изследвания са дали много ясни отговори как това става възможно. Когато националното и социалното недоволство в комбинация с тоталитарна идеология, каквато е националсоциалистическата, се комбинират с абсолютната държавна власт. Това е т.нар. магия.
И днес, в условията на информационен диктат, на отстъпление на демокрацията, на настъпление на крайната десница в Европа, на озверяване на американския милитаристичен връх и милитаристични кръгове, мирът е подложен на същата заплаха, а възможностите на обикновения човек, на прогресивно мислещите граждани на България, на Европа, на Русия да повлияят върху хода на тези събития, изглежда все по-скромен. И затова Българският антифашистки съюз и Българската социалистическа партия трябва да застанат на такива политически позиции, които да дадат възможност на всички честни български граждани да подкрепят мира, да подкрепят диалога в ЕС, да подкрепят нова политика за сближаване с Русия, в която България да намери своята гаранция, че това, което стана преди повече седем десетилетия, няма да бъде повторено.

Светът е на ръба на тежък въоръжен конфликт

Всички го виждат. Днешният ден трябва да напомня на всички, които са привърженици на тази политическа линия, че в бъдещата война, така както и във Втората световна война, няма да има фронтови линии. Заради технологиите, заради новите оръжия, които всички наблюдаваме как действат. Заради всичко това никой няма да бъде защитен. Илюзия е, че някой може да спечели подобен военен конфликт.
Днес е денят, в който да си спомним за жертвите, за концлагеристите, за хилядите политически затворници в България, в Сливенския затвор, в другите затвори, където монархофашисткият режим на бащата на Симеон II изпрати невинни български граждани. Които чакаха смъртните си присъди в тези затвори. И които присъди не бяха изпълнени само заради бързия развой на събитията на Източния фронт и заради освободителния марш на Червената армия. Тези факти не бива да бъдат забравени. Те трябва да бъдат напомняни на съвременна България, която с лека ръка се опитва да се отклони от тях.
В името на този ден да отдадем дължимото, за да спечелим бъдещето.