Постинг
12.04.2018 21:07 -
Аферата Скрипал. Qui Bono? Истерия в навечерието на мултиполярния свят
Дума 13. Април 2018 , брой: 71 Проф. Ивайло Груев,преподавател по политология в Университета в Отава, Канада
"Историята е низ от общоприети лъжи." Наполеон
На 5 април 2018 г., по време на извънредното заседание на Съвета за сигурност на Oбединените нации, посланикът на Русия в ООН Василий Небензя описа аферата Скрипал като "театър на абсурда". Дни преди това официалният говорител на руското министерство на външните работи Мария Захарова нарече речта на Тереза Мей "цирково изпълнение". От подиума на Международната конференция за сигурност в Москва известният с дипломатическия си такт дипломат номер едно на Руската федерация Сергей Лавров цитира редове от "Алиса в страната на чудесата", където кралицата хвърля обвинения, които автоматично се превръщат в присъди, избягвайки тривиалността на съдебния процес. Без съмнение, британският премиер Тереза Мей, както и министърът на външните работи Борис Джонсън, поднесоха поредица от запомнящи се изпълнения в най-добрите традиции на Монти Пайтън, които надминаха по абсурдност техния творчески гений. (Путин е сравнен с Хитлер, а Световното първенство по футбол 2018 г. - с Олимпийските игри в нацистка Германия през 1936 г.).
Ефектът бе всичко друго, но не и забавен. Нещо повече, ефектът бе вледеняваш. Часове след инцидента в Солсбъри, без да представя каквито и да е доказателства (в разрез с официалното заявление на Скотланд ярд, че са нужни месеци за разследването) британският министър-председател Тереза Мей даде 24 часа ултиматум на Кремъл да признае вината си. Причината? Бе заявено, че инцидентът в Солсбъри е в резултат на използване на оръжия за масово поразяване - невропаралитичен газ "Новичок", който е с руски произход.
Желязната логиката на това обвинение е равносилна на твърдението, че извършителят на терористичната атака през 2016 г. в Ница, Франция, където бяха убити 86 души, не е никой друг, а самото правителството на Франция. Защо? Защото камионът, с които бяха убити почти сто френски граждани, е бил произведен във Франция.
Тази желязна логика се оказа твърде корозирала, тъй като дни след изказването на Мей официалният говорител на свръхсекретната химическа лаборатория Porton Down отрече твърдението, че единствено Русия е зад произхода на "Новичок". Нещо повече, възможните производители се оказаха много страни, както и лица със сравнително добри познания по органична химия.
Да дадеш 24 часа ултиматум на ядрена сила, която би изпепелила държавата ти само с една от нейните ракети от ново поколение без съмнение е - заемайки термин от психиатричния лексикон - очевиден акт на меланхолно самоуийство, при което извършителят първо убива партньора си, децата си, домашните любимци и едва тогава се самоубива.
Не по-малко смущаващ е фактът, че страната, която даде на света Магна Харта, конституционната монархия и правата на човека, си позволи систематически да игнорира собствените си закони, като в същото време прояви пълно незачитане на международното право. Учудващото е, че законът не бе единствената жертва на аферата Скрипал. Елементарната логика и здравият смисъл не бяха пощадени. Подобни действия повдигат въпрос
за психичното здраве на тези, които стоят зад аферата Скрипал
Поредицата от противоречива информация бе просто обидна за всеки, който притежава все пак някаква логика. Как е възможно най-мощният нервнопаралитичен газ "Новичок" да не успее да умъртви никого. Не само семейството Скрипал, но и лекаря, оказващ им спешна помощ за повече от 30 минути. Възможно ли е единствените смъртни случаи да бъдат двете морски свинчета на Скрипал и котката, които починаха от дехидратация, а не от нервнопаралитичния газ. Възможно ли е нервнопаралитичният газ да бъде хем под формата на крем, намазан на дръжката на входната врата, хем каша, произведена в Русия и транспортирана в самолет?
Основният въпрос остава. Няколко възможни обяснения идват на ум:
1) Mасирана ПР кампания, целяща отвличане на вниманието на британския електорат от финансовите последици от "Брекзит", които според някои анализатори възлизат на десетки милиарди долари.
2) Факторът "Фолкланд": опит за консолидация на стремглаво намаляващата популярност на Консервативната партия сред британските избиратели. Повторение на успешния военен блицкрик на Маргарет Тачър, който й осигури победа на изборите през 1983 г. Дескридитиране на опозицията в лицето на Джеймс Корбин, обявен за "полезния идиот" на Кремъл заради неговата балансирана политика към Русия.
4) Подкопаване на всеки опит на страните от Европейския съюз за премахване на санкциите срещу Русия, които доведоха до внушителната икономическа загуба от 80 милиарда долара за икономиките на тези страни. Изключителен политически триумф, предвид това, че идва от страна, която де факто вече не е страна от ЕС.
5) Заглушаване на исканията на все по-малко васално чувстващите ce страни като Словакия, Чехия, Австрия и в последно време и Италия, които открито изразиха волята си да се дистанцират от Вашингтонския диктат и да отменят санкциите срещу Русия.
6) Постигане на дългоочаквания пробив в информационната хибридна война, отнемайки лицензите на руска кабелна информационна агенция "Русия днес" и "Спутник интернешънъл", чиито програми се гледат и четат от повече от 800 милиона души в света, включително и на Запад.
7) Изграждането на климат на все по-тотална цензура в западните медии.
8) Прекратяване на мегаенергийния проект "Северен поток 2".
9) Създаване на прецедент "Oктомврийска изненада", заимстван от американския политически дискурс (президентските избори са през ноември), като в този случай мишената бяха президентските избори на 18 март 2018 г. в Русия, създавайки огромен политически скандал, в който трите ключови думи Путин, КГБ и бивш полуумрял шпионин на КГБ, бяха спрягани истерично по всички западни медии.
10) Компрометиране на световното първенство по футбол през 2018 г. в Русия, на което някои държавни глави (включително британското кралско семейство) няма да присъстват, уронвайки по този начин престижа на световния спортен форум.
11) Кампания за конфискуване на незаконно придобити пари на руснаци, живеещи в Англия. Както е известно, Лондон Сити е хъб на руските "nouveaux riches" (новобогаташи) и олигарси. Според някои доклади, повече от 20 000 руснаци принадлежат към тези категории. Целта е двупосочна. От една страна, създаване на огромно напрежение в правителството на Путин, второ, частично компенсиране на финансовата "черна дупка" в резултат на "Брекзит".
Всички тези фактори изглеждат правдоподобни в процеса на вземане на решения, довели до най-безпрецедентното и координирано експулсиране на руски дипломати - повече от 200 руски дипломати ЕС, от САЩ, Канада, Австралия, както и от две от най-важните международни организации, Организацията на обединените нации и НАТО. Въпреки това, колкото и мощни да са тези фактори, те не могат да обяснят нивото на сегашната геополитическа истерия.
Възможни са следните алтернативни обяснения
Целта на аферата Скрипал бе да направи невъзможен всеки опит за сближаване между Белия дом и Кремъл. Всички бъдещите опити на Тръмп за диалог с Русия биха били интерпретирани като ни повече, ни по-малко гарантиран повод за импийчмънт. Все пак, в случай, че Тръмп опита сближаване с Русия, това би било равносилно на забиване на последния пирон в политическия му ковчег, този път собственоръчно и то отвътре.
В този случай, архитектите на аферата Скрипал се надяват да постигнат няколко цели. На първо място, укротяването на своенравния нрав на президента Тръмп, както и на неговия стил на управление "One man show", който ще бъде изцяло подчинен на формулираните прерогативи на статуквото. На второ място аферата Скрипал цели да се упражни още по-голям натиск върху държавите членки на ЕС. Където разделението Изток-Запад в голяма степен мимикрира добре познатата ни Берлинска стена.
И накрая - най-важното, аферата Скрипал проправи
пътя към пълномащабна студена война
на която никой политически лидер, бил той от дясно, ляво или от центъра на политическия спектър, не би бил в състояние да се противопостави.
Следователно, сагата Скрипал трябва да се разбира като официална декларация за нова студена война. Интересно е, че именно Великобритания, а не САЩ, направи това. Каква е причината. Доста елементарна.
Не трябва да забравяме простия факт, че друг британски министър-председател, Уинстън Чърчил, с известната си реч "Желязната завеса" във Фултън, Охайо, през 1946 г., обяви началото на Студената война. Това бе официалната декларация. Стратегията на Студената война бе разработена от един млад американски дипломат - Джордж Кенън, въпреки че никой никога не бе чувал името на този нисък по ранг дипломатическо аташе в Москва. За разлика от това името на единия от "големите трима" от Ялта - Уинстън Чърчил, е познато на цял свят.
Исторически факт е, че Чърчил бе избран да направи геополитическия ПР за американците. По този начин се постига статусът на най-приближения съюзник на новата Пакс Америка. Това бе през далечната 1946 г. През 2018 г. същият сценарий бе повторeн. Нищо толкова оригинално. Британският премиер-министър
Тереза Мей изигра същата роля като Чърчил,
декларирайки че, всеки опит за оспорване на безспорната хегемония на САЩ в този еднополюсен свят ще бъде посрещнат с отпор, дори с цената на пълно незачитане на международното право. Не трябва да се забравя, че именно така започна Втората световна война.
Това е. Незачитането на международното право, политическата импотентност на международните организации и "солидарност" с политиката на Хитлер от много страни членки на Лигата на народите. С една изключително важна разлика. По времето на Студената война имаше неписани, но спазвани правила, което обяснява факта на нашетo оцеляване. Опасявам се, че в тази нова студена война нямаме същите гаранции.
Като нямаме гаранции, за запазване на прилагателното студена.
"Историята е низ от общоприети лъжи." Наполеон
На 5 април 2018 г., по време на извънредното заседание на Съвета за сигурност на Oбединените нации, посланикът на Русия в ООН Василий Небензя описа аферата Скрипал като "театър на абсурда". Дни преди това официалният говорител на руското министерство на външните работи Мария Захарова нарече речта на Тереза Мей "цирково изпълнение". От подиума на Международната конференция за сигурност в Москва известният с дипломатическия си такт дипломат номер едно на Руската федерация Сергей Лавров цитира редове от "Алиса в страната на чудесата", където кралицата хвърля обвинения, които автоматично се превръщат в присъди, избягвайки тривиалността на съдебния процес. Без съмнение, британският премиер Тереза Мей, както и министърът на външните работи Борис Джонсън, поднесоха поредица от запомнящи се изпълнения в най-добрите традиции на Монти Пайтън, които надминаха по абсурдност техния творчески гений. (Путин е сравнен с Хитлер, а Световното първенство по футбол 2018 г. - с Олимпийските игри в нацистка Германия през 1936 г.).
Ефектът бе всичко друго, но не и забавен. Нещо повече, ефектът бе вледеняваш. Часове след инцидента в Солсбъри, без да представя каквито и да е доказателства (в разрез с официалното заявление на Скотланд ярд, че са нужни месеци за разследването) британският министър-председател Тереза Мей даде 24 часа ултиматум на Кремъл да признае вината си. Причината? Бе заявено, че инцидентът в Солсбъри е в резултат на използване на оръжия за масово поразяване - невропаралитичен газ "Новичок", който е с руски произход.
Желязната логиката на това обвинение е равносилна на твърдението, че извършителят на терористичната атака през 2016 г. в Ница, Франция, където бяха убити 86 души, не е никой друг, а самото правителството на Франция. Защо? Защото камионът, с които бяха убити почти сто френски граждани, е бил произведен във Франция.
Тази желязна логика се оказа твърде корозирала, тъй като дни след изказването на Мей официалният говорител на свръхсекретната химическа лаборатория Porton Down отрече твърдението, че единствено Русия е зад произхода на "Новичок". Нещо повече, възможните производители се оказаха много страни, както и лица със сравнително добри познания по органична химия.
Да дадеш 24 часа ултиматум на ядрена сила, която би изпепелила държавата ти само с една от нейните ракети от ново поколение без съмнение е - заемайки термин от психиатричния лексикон - очевиден акт на меланхолно самоуийство, при което извършителят първо убива партньора си, децата си, домашните любимци и едва тогава се самоубива.
Не по-малко смущаващ е фактът, че страната, която даде на света Магна Харта, конституционната монархия и правата на човека, си позволи систематически да игнорира собствените си закони, като в същото време прояви пълно незачитане на международното право. Учудващото е, че законът не бе единствената жертва на аферата Скрипал. Елементарната логика и здравият смисъл не бяха пощадени. Подобни действия повдигат въпрос
за психичното здраве на тези, които стоят зад аферата Скрипал
Поредицата от противоречива информация бе просто обидна за всеки, който притежава все пак някаква логика. Как е възможно най-мощният нервнопаралитичен газ "Новичок" да не успее да умъртви никого. Не само семейството Скрипал, но и лекаря, оказващ им спешна помощ за повече от 30 минути. Възможно ли е единствените смъртни случаи да бъдат двете морски свинчета на Скрипал и котката, които починаха от дехидратация, а не от нервнопаралитичния газ. Възможно ли е нервнопаралитичният газ да бъде хем под формата на крем, намазан на дръжката на входната врата, хем каша, произведена в Русия и транспортирана в самолет?
Основният въпрос остава. Няколко възможни обяснения идват на ум:
1) Mасирана ПР кампания, целяща отвличане на вниманието на британския електорат от финансовите последици от "Брекзит", които според някои анализатори възлизат на десетки милиарди долари.
2) Факторът "Фолкланд": опит за консолидация на стремглаво намаляващата популярност на Консервативната партия сред британските избиратели. Повторение на успешния военен блицкрик на Маргарет Тачър, който й осигури победа на изборите през 1983 г. Дескридитиране на опозицията в лицето на Джеймс Корбин, обявен за "полезния идиот" на Кремъл заради неговата балансирана политика към Русия.
4) Подкопаване на всеки опит на страните от Европейския съюз за премахване на санкциите срещу Русия, които доведоха до внушителната икономическа загуба от 80 милиарда долара за икономиките на тези страни. Изключителен политически триумф, предвид това, че идва от страна, която де факто вече не е страна от ЕС.
5) Заглушаване на исканията на все по-малко васално чувстващите ce страни като Словакия, Чехия, Австрия и в последно време и Италия, които открито изразиха волята си да се дистанцират от Вашингтонския диктат и да отменят санкциите срещу Русия.
6) Постигане на дългоочаквания пробив в информационната хибридна война, отнемайки лицензите на руска кабелна информационна агенция "Русия днес" и "Спутник интернешънъл", чиито програми се гледат и четат от повече от 800 милиона души в света, включително и на Запад.
7) Изграждането на климат на все по-тотална цензура в западните медии.
8) Прекратяване на мегаенергийния проект "Северен поток 2".
9) Създаване на прецедент "Oктомврийска изненада", заимстван от американския политически дискурс (президентските избори са през ноември), като в този случай мишената бяха президентските избори на 18 март 2018 г. в Русия, създавайки огромен политически скандал, в който трите ключови думи Путин, КГБ и бивш полуумрял шпионин на КГБ, бяха спрягани истерично по всички западни медии.
10) Компрометиране на световното първенство по футбол през 2018 г. в Русия, на което някои държавни глави (включително британското кралско семейство) няма да присъстват, уронвайки по този начин престижа на световния спортен форум.
11) Кампания за конфискуване на незаконно придобити пари на руснаци, живеещи в Англия. Както е известно, Лондон Сити е хъб на руските "nouveaux riches" (новобогаташи) и олигарси. Според някои доклади, повече от 20 000 руснаци принадлежат към тези категории. Целта е двупосочна. От една страна, създаване на огромно напрежение в правителството на Путин, второ, частично компенсиране на финансовата "черна дупка" в резултат на "Брекзит".
Всички тези фактори изглеждат правдоподобни в процеса на вземане на решения, довели до най-безпрецедентното и координирано експулсиране на руски дипломати - повече от 200 руски дипломати ЕС, от САЩ, Канада, Австралия, както и от две от най-важните международни организации, Организацията на обединените нации и НАТО. Въпреки това, колкото и мощни да са тези фактори, те не могат да обяснят нивото на сегашната геополитическа истерия.
Възможни са следните алтернативни обяснения
Целта на аферата Скрипал бе да направи невъзможен всеки опит за сближаване между Белия дом и Кремъл. Всички бъдещите опити на Тръмп за диалог с Русия биха били интерпретирани като ни повече, ни по-малко гарантиран повод за импийчмънт. Все пак, в случай, че Тръмп опита сближаване с Русия, това би било равносилно на забиване на последния пирон в политическия му ковчег, този път собственоръчно и то отвътре.
В този случай, архитектите на аферата Скрипал се надяват да постигнат няколко цели. На първо място, укротяването на своенравния нрав на президента Тръмп, както и на неговия стил на управление "One man show", който ще бъде изцяло подчинен на формулираните прерогативи на статуквото. На второ място аферата Скрипал цели да се упражни още по-голям натиск върху държавите членки на ЕС. Където разделението Изток-Запад в голяма степен мимикрира добре познатата ни Берлинска стена.
И накрая - най-важното, аферата Скрипал проправи
пътя към пълномащабна студена война
на която никой политически лидер, бил той от дясно, ляво или от центъра на политическия спектър, не би бил в състояние да се противопостави.
Следователно, сагата Скрипал трябва да се разбира като официална декларация за нова студена война. Интересно е, че именно Великобритания, а не САЩ, направи това. Каква е причината. Доста елементарна.
Не трябва да забравяме простия факт, че друг британски министър-председател, Уинстън Чърчил, с известната си реч "Желязната завеса" във Фултън, Охайо, през 1946 г., обяви началото на Студената война. Това бе официалната декларация. Стратегията на Студената война бе разработена от един млад американски дипломат - Джордж Кенън, въпреки че никой никога не бе чувал името на този нисък по ранг дипломатическо аташе в Москва. За разлика от това името на единия от "големите трима" от Ялта - Уинстън Чърчил, е познато на цял свят.
Исторически факт е, че Чърчил бе избран да направи геополитическия ПР за американците. По този начин се постига статусът на най-приближения съюзник на новата Пакс Америка. Това бе през далечната 1946 г. През 2018 г. същият сценарий бе повторeн. Нищо толкова оригинално. Британският премиер-министър
Тереза Мей изигра същата роля като Чърчил,
декларирайки че, всеки опит за оспорване на безспорната хегемония на САЩ в този еднополюсен свят ще бъде посрещнат с отпор, дори с цената на пълно незачитане на международното право. Не трябва да се забравя, че именно така започна Втората световна война.
Това е. Незачитането на международното право, политическата импотентност на международните организации и "солидарност" с политиката на Хитлер от много страни членки на Лигата на народите. С една изключително важна разлика. По времето на Студената война имаше неписани, но спазвани правила, което обяснява факта на нашетo оцеляване. Опасявам се, че в тази нова студена война нямаме същите гаранции.
Като нямаме гаранции, за запазване на прилагателното студена.
Няма коментари
