Дума 4. Април 2018 , брой: 65 Доц. д-р Неделчо КОЛЕВ
Съвременното човешко общество е изправено пред множество предизвикателства. Всяко от тях е от решаващо значение за успешното му развитие в настоящия момент и в бъдещето му. Между тях с особена актуалност се откроява развитието на демографските процеси. Тяхното научно изследване и разкриване тенденциите на развитието им, дава възможност да се реагира на предизвикателствата, които ги пораждат, и да се търсят начините за решаването им. Значимостта на този проблем се определя от обстоятелството, че от броя на населението на земята и в отделните държави зависи решаването на настоящите и бъдещите насоки в развитието на човешкото общество.
Увеличаването на броя на населението най-напред е отбелязано в страните, навлизащи в периода на индустриалното си развитие. То е резултат от подобряването на условията за живот, увеличаването на производството, достиженията на медицината за лекуване на хората и удължаване на живота им. В наше време с развитието на индустриалното производство и повишаване благосъстоянието на населението раждаемостта в някои страни спада и населението застарява. В други, с по-слабо икономическо развитие, раждаемостта нараства и населението се увеличава и подмладява. Оказва се, че върху тези процеси

отражение дава дори полът на ражданите деца

По-големият брой родени момичета е предпоставка за последваща по-висока раждаемост.
В резултат на развитието на глобалните демографски процеси в настоящия момент броят на населението се увеличава. През 1950 г. жителите на нашата планета наброяват 2529,3 млн. души. Средната им възраст е 24 г., а раждаемостта за година възлиза на 98,3 млн. В Европа по това време населението е 547,5 млн. души, със средна възраст 29,7 г., а раждаемостта 12,0 млн. През 2010 г. населението в света нараства на 6 906,6 млн., със средна възраст 29,1 г., а раждаемостта за година достига до 136,1 млн. души. В Европа също нараства, но раждаемостта спада на 7,7 млн. Според прогнозите на ООН през 2050 г. населението на земята ще достигне до 9150,0 млн. Средната възраст ще се повиши на 38,4 г., но раждаемостта ще спадне на 121,7 млн. За Европа се предвижда населението да намалее на 691,0 млн. души, но средната възраст ще се увеличи на 46,6 г., а раждаемостта ще спадне на 6,8 млн. души. Докато за слабо развитите страни за същите години се забелязва повишаване на данните по всички горни показатели. Това потвърждава констатацията, че икономическата и социалната изостаналост, общо взето, стимулират увеличаването на раждаемостта. В същото време в някой от страните от Г-7 (като Франция, Великобритания, Испания и др. развити страни от Европа; САЩ и Канада от Северна Америка), достигнали до устойчиво равнище на спада на възпроизводството, отново се наблюдава някакъв ръст в коефициента на увеличение на населението. В него обаче определен дял е и ще бъде от мигрантите (от тях раждаемостта в Германия ще бъде 18%, в САЩ 24%, в Италия 31%, в Канада 50%). На първо място възниква въпросът ще бъде ли в състояние произвежданата продукция от земята да задоволява потребностите на нарастващото население, чийто нужди закономерно ще нарастват? Техният недостиг и неравномерното им разпределение и сега пораждат мизерия и глад, създават безброй противоречия и конфликти. При това миграционните потоци ще нарастват и няма да има сила, която може да ги спре. Какво ще стане с развитите страни? Нима ще се повтори резултатът от Великото преселение на народите и разрушаването на Римската империя и нейната култура? Развиващите се глобални демографски процеси носят много неизвестности, които не е достатъчно само да се констатират, но и трябва да се полагат усилия да се регулират и направляват. Известно ми е, че това ще се посрещне с

неистов вой от привържениците на либерализма

за правата на човека. И то особено по такъв личен проблем раждаемостта. Човекът обаче е обществено същество и като такова то, наред с правата си, има и задължение към общността, в която живее. При неизпълнение на последните се пораждат противоречия, които застрашават съществуването не само на отделния индивид, но и на самата общност. Срещат се и примери на недостиг на средства за живот на хората в някой райони, поради липса на трудови навици, ниска производствена култура, неумение за използване на природните надземни и подземни блага и, не на последно място, от мързел. Това поражда проблеми, които засягат не само живеещото там население. Те предизвикват глобални процеси с дълготрайни последствия. В наши дни такава проява е разрастващият се процес на миграцията на населението от икономически изостаналите райони към развитите държави, разполагащи с възможност за по-добър живот и особено - със сигурна социална защита. Това не е нещо ново в човешката история. Подобни процеси се развиват и в наше време. Не е необходимо да се търси потвърждение далеч. Днес сме свидетели на процеси, които водят до сериозни демографски промени сред населението на земята - мигрантският наплив от средно и слабо развитите страни към напредналите и богати съвременни държави. Степента на концентрация на капитала достигна до степен, при която рамките на националните държави станаха тесни за по-нататъшното му развитие. Той се интернационализира. Работната сила в страната, от която е, е недостатъчна или по-скъпа, отколкото в по-изостаналите държави. Затова преминава от износ на стоки към износ на капитали. Това е много по-изгодно, но невинаги е гарантирана сигурността им. Затова продължава да се използва и внос на работна сила. Тя се оказва изгодна. От една страна, е по-евтина от собствената, тъй като цената й е по-ниска от тази на собствените работници и не е организирана, за да оказва съпротива. От друга, конкурира местните работници и снижава цената на труда им. Тези

интереси на капитала се споделят от много от политическите партии

Поради това управляващите водят политика в унисон с интересите на капитала. Те широко отварят границите за идващите мигранти. Миграционните движения се осъществяват в два потока: за да се спаси от създалата се безизходица, една част от работната сила тръгва да търси препитание в емигрирането си в развитите страни. Обикновено това са млади хора, повечето от които са образовани и високо квалифицирани. На основата на това са желана работна ръка и успешно се реализират на пазара на труда в приемащата ги страна. По този начин богатите страни решават проблемите си с потребната им работна сила, без да изразходват средства за отглеждането и квалификацията й. Този миграционен поток обаче е пагубен за страните, от които произхожда. Обикновено те са държави със сравнително по малобройно население, с неблагоприятно икономическо положение и предимно с ниска раждаемост. Това поражда за тях сериозни демографски проблеми. Те особено се оказаха тревожни за страни като България. Вторият, глобален миграционен поток, е резултат от изостаналостта и ограбването на народите от т.нар. Трети свят. В някои от тези страни създадените правителства се опитаха да провеждат политика за защита на интересите на собствените си народи. Това предизвика недоволство от управляващите в САЩ и някои от големите западни страни - бивши колонизатори. Чрез военни агресии и груба намеса във вътрешните работи на тези държави законната власт беше свалена. Създадоха се вътрешни размирици (в Ирак, Египет, Тунис, Либия и Сирия и др.), които дестабилизираха обстановката и анархията придоби широко разпространение. Безработицата придоби огромни размери, мизерията и гладът се превърнаха в страшен бич за населението им. На тази основа миграционният поток към развитите страни неимоверно нарасна. Неговият състав е предимно от млади хора, които искат да намерят условия

за "нормален живот" в богатите страни

Но по образование и квалификация се намират на ниско равнище. Освен това са носители на други културни традиции, религиозни убеждения и морал, което създава и ще продължава да поражда много проблеми по отношение на приобщаването и интегрирането им към кореното население. Не е за пренебрегване и желанието на всеки мигрант в близка перспектива да доведе и другите членове на семейството си. Така броят на мигрантите ще продължава да расте. Към това се прибавя и високата раждаемост сред тях и спадането на раждаемостта сред населението на приемащата ги страна. Реално трябва да потърсим отговор на въпроса: какъв ще бъде съставът на населението на тези държави след някое и друго поколение? Отговорът никак не е маловажен, особено за Европа. Погледнато исторически, е доказано, че европейците заемат ръководещо място в сътворяването на основните достижения на човешката култура. Те и в наше време заемат приоритетни позиции в интелектуалното развитие на света. Промяната на етническия състав на този континент как ще се отрази върху по-нататъшното развитие на интелектуалния му потенциал? Съвременната биологическа наука е доказала, че редица генетични белези се предават стопроцентово на следващото поколение (напр. цвета на кожата, на косата и др.), докато интелектуалните способности варират от 50 до 80%.
Тези и редица още други въпроси за бъдещето на света поставят пред научната мисъл и особено пред съвременните лидери на човешкото общество да търсят и навреме да дават отговори на редица наболели проблеми в света. Това се отнася и за развитието на демографските процеси. Ако демографската криза не се овладее и направлява, може да създаде нова опасност за човешкия род.